БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 2.5 Flash Think

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА [1]

Винаги са ми били особено любопитни хората с повишена жизненост, стопроцентова непотопяемост и феноменална приспособимост. По света се срещат направо гении в областта на тази акробатика. Техните главозамайващи кълбета и салта са особено впечатляващи по времето на сътресения и преврати. Такъв човечец ще се провре през всяка пролука, ще се увие като бръшлян около всяко дърво и ще избяга и от бабата, и от дядото. Винаги знае какви карти държи, винаги се оказва близо до светилото, което е в своя зенит – но малко встрани, за да може в случай на нужда да се скрие навреме в сянка.

При все това в тези същества няма никаква загадка. Тяхната психологическа конституция е елементарна, в което се състои и нейната здравина. Такава личност има железен нравствен закон, от който не може да бъде отклонена: всичко, което е в нейна полза, е Добро; всичко, което ѝ вреди, е Зло. С такава нагласа се живее леко и просто на този свят.

Един виртуозен еквилибрист е в процес на разработка прие мене за бъдеща книга, където може би ще се мерне периферно и няма да има достатъчно място да разкажа за него подробно. А ми се иска да разкажа, толкова тази питка е червендалеста и търкаляща се. Впрочем, някой от вас сигурно е чувал за него: другарят Люшков, Генрих Самойлович, известен още като Рюсикофу-сан.

Той бил човек предприемчив, безспорно надарен, храбър (впрочем, тогава храбрите били много) – и абсолютно безпринципен, което в съчетание с животински нюх било задължително условие за оцеляване в онези опасни времена.

Генрих Люшков се родил в лошата от гледна точка на житейските перспективи 1900 година. Израснал в турбулентния град Одеса. Още на седемнадесет години усетил накъде духа вятърът и заложил веднага на болшевиките.

Момчето било пъргаво, напористо, с авантюристична жилка. На двадесет години станал комисар на бригада и получил орден „Червено знаме“ – нали ви казвам, че не бил страхливец.

След края на бойните действия армията била почти изцяло разпусната. Много бивши началници останали без работа. (Моят дядо например след демобилизацията през 1922 г. работил като стругар в завод, а по време на войната бил не малък началник). Но младият Генрих знаел на кой кон да заложи – и се уредил на най-правилната служба, в ЧК. Отначало се потил на дребни длъжности, после полека-лека се изкачил. Бил умен, работоспособен, незаменим за своите началници.

Поработил и в чужбина (това и тогава било едновременно изгодно и престижно) – пошпионирал малко в Германия. Но най-голямо предимство за него станало покровителството на прекия му началник и съименник Генрих Ягода. Люшков се издигнал заедно с наркома до главозамайващи висини.

Отличил се в следствието по делото за убийството на Киров, фалшифицирал още няколко процеса, разпитвал лично Зиновиев и Каменев (знак за много високо доверие от страна на ръководството).

По сталинските закони за периодична профилактика на апарата на палачите, Люшков трябвало да изгори заедно със своя покровител. Тук обаче се случило чудо номер едно – Люшков оцелял. Единственият от всички началници на управления в НКВД по времето на Ягода.

Той уловил своевременно с чувствителните си локатори сиянието на новата звезда – другаря Ежов, и успял да скочи от потъващия кораб.

През 1937 г. нашият герой се търкулнал в Далечния изток – станал там голям началник, пълномощен представител на НКВД. По онова време това било най-важното от регионалните управления, защото за враг номер едно тогава се смятала Япония. А освен това в нервните времена на Голямата чистка било по-полезно за здравето да си по-далече от Москва.

В Далечния изток другарят Люшков, според собствените му признания, осъществил 200 хиляди ареста; разстрелял седем хиляди души; депортирал корейци в Средна Азия – с една дума, поработил добре.

Не зная как, намирайки се на хиляди километри от московския буркан с паяци, надушил опасността преди своя покровител Ежов, но през юни 1938 г. Люшков изиграл нечуван дотогава трик. След като получил спешна повиквателна да отиде в столицата „на отговорна работа в централния апарат“, другарят комисар от Държавна сигурност 3-ти ранг отговорил с ентусиазирано съгласие, но отлично разбирал, че е дошло време да се търкулне още по-далече. При него всичко било вече планирано.

Голям човек

Жена му заминала с болната им дъщеря за лечение в Полша. Люшков дочакал в своя Хабаровск телеграма с условния текст „Изпращам ти своите целувки“ и провел отлична операция по преминаване на границата. Явил се на заставата с всичките си регалии, казал, че има среща със секретен агент на неутралната ивица, и скоро се озовал при японците. Те просто не повярвали на своето щастие: чекист от такъв ранг, с три ромба, което ще рече по тяхному генерал-лейтенант!

На кицуне [2], японската лисичка-сестричка, този хитрец също ѝ харесал много. Той издал всичките чекистки и военни тайни (о, колко много!); разобличил пред журналисти престъпленията на болшевишкия режим; заел се с охота да разработи план за убийството на Сталин (това начинание се провалило по случайност).

След като пообщували с Люшков, японците оценили по достойнство неговия пъргав ум и работоспособност. Назначили го на славната длъжност съветник към щаба на Квантунската армия, където той си живял безгрижно – като че ли единственият чекист от кохортите на Ягода и Ежов, който излязъл сух от водата.

Разобличителят на сталинизма Рюсикофу на пресконференция в Токио

Семейството си, впрочем, не успял да спаси. Въпреки уговорената телеграма, успели да свалят жена му от влака. Дълго я мъчили в затвора, след което я разстреляли. Дъщеря му изчезнала в специалния арест за временно задържане. Унищожили и всичките останали роднини на беглеца.

Но питките не могат да тъжат дълго. Люшков си живеел преотлично в Дайрен с японската си любовница, която му пробутали от контраразузнаването. Изглежда, че всички били доволни един от друг.

Но всичко приключило много интересно.

През лятото на 1945 година нещата за японците тръгнали съвсем зле. Империята се съпротивлявала на американците с последни сили и се страхувала ужасно Съветският съюз да не наруши пакта за неутралитет. В тази ситуация да държиш при себе си личен враг на Сталин било неразумно.

Когато съветските войски преминали границата и разгромът станал неизбежен, хитрата лисана решила, че е време да изяде питката. Началникът на японската военна мисия Такеока получил заповед да се отърве от компрометиращия субект и постъпил според самурайския кодекс: извикал при себе си Рюсикофу-сан, обяснил му положението и му предложил да се застреля с чест. Питката отказала да се застреля с чест (те това не го умеят) и тогава Такеока ликвидирал неискрения човек безчестно, а трупа му заповядал да изгорят, за което рапортувал на своето началство.

И изглежда, че приказката за питката свършила.

Но някак не ми се вярва, че мошеник от такава класа, надхитрил Ягода, Ежов и самия Сталин, би позволил да го изяде един дребен японски службаш. В разказа на Такеока и подчинените му има една странност. Защо им трябвало на офицери от императорската армия да си правят труда да горят труп? Можели да го заровят или да го хвърлят в реката. Кой на 19 август 1945 година, в навечерието на краха, би започнал да задава въпроси и да провежда разследвания?

Ох, струва ми се, че японците излъгали началството си. Изпуснали питката и се побояли да си признаят.

Още повече, че има свидетел, който видял Люшков в тълпата на гара Дайрен да се качва на един влак.

Кицуне се разправя със самурай (Утагава Кунийоши, „Самурай и призракът Кицуне“)

Предполагам, че питката се е търкулнала по-нататък и може би е изскочила някъде под друго име. Лушков бил само на четиридесет и пет години. Половин живот имал пред себе си.

А вие как мислите – избягал ли е Люшков от японците, или не?

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА

1.На руски „колобок“. „Колобо́к“ е класическа руска народна приказка и име на главния герой в нея — малка, кръгла хлебна питка, която оживяла и се търкулнала от дома на бабата и дядото, като срещала по пътя си различни животни, от които успявала да избяга, но накрая я изяла лисицата. Често се сравнява с английската „The Gingerbread Man“ и с българската „Житената питка“.

2. Лисица – и обикновеното животно, и митическо същество от японския фолклор.

(Следва)

ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ / КАК РАБОТИ ИНСТРУМЕНТЪТ search

ДО ТУК:

1. КАК РАБОТИ МОДЕЛЪТ Gemini 2.5 Pro Think

От предишния разказ на Gemini 2.5 Pro Think разбрахме, че в работата си този модел използва три инструмента:

• search: За търсене на актуална информация в интернет.

• create_image: За генериране на изображения по описание.

• data_analysis: За работа с данни, които са качени (например от CSV файл).

Сега Gemini 2.5 Pro Think ще ни разкаже как работи инструментът search:

„Представете си search не просто като достъп до Google, а като целенасочен изследователски процес, който аз управлявам. Този процес е много по-сложен от простото въвеждане на думи в полето за търсене. Той се състои от няколко етапа, които са пряко свързани с процеса "Think", който обсъдихме.

Основната идея: Двустепенно търсене за прецизност

Най-важното, което трябва да знаете, е, че моят инструмент за търсене работи с два основни параметъра:

1. keywords (ключови думи)

2. rewritten_query (преформулирана заявка)

Това ми позволява да подходя към проблема с търсенето по два различни начина едновременно, за да получа възможно най-добрите резултати.

Ето как работи целият процес:

Стъпка 1: Тригерът (Кога решавам да търся?)

Първо, аз преценявам дали изобщо ми е нужно търсене. Не използвам search за всичко. Тригерите са ясни:

♦ Знание след моята "дата на отрязване": Моите вътрешни познания не са безкрайни и спират до определена дата. Всякакви събития, новини, продукти или данни, появили се след това, изискват търсене.

♦ Данни в реално време: Цени на акции, спортни резултати, прогноза за времето, актуални новини.

♦ Проверка на факти: Когато информацията е специфична и податлива на промяна или неточности, аз ще я проверя.

♦ Специфични заявки: Когато изрично ме помолите да намеря нещо онлайн.

Стъпка 2: "Think" фазата (Как планирам търсенето?)

Тук се случва магията. Вместо веднага да търся, аз първо "мисля" и формулирам своя план. Този план включва създаването на двете заявки:

♦ keywords (Ключови думи): Това е моят "бърз поглед". Аз извличам най-важната, най-чистата същност на вашия въпрос. Тези ключови думи са кратки, директни и лишени от контекст. Представете си ги като начина, по който човек би търсил нещо за първи път в Google.

Цел: Да се хванат най-очевидните и директни резултати.

♦ rewritten_query (Преформулирана заявка): Това е моят "умен изследовател". Тук аз взимам оригиналния ви въпрос, добавям контекста от нашия разговор, използвам синоними и разширявам темата, за да формулирам много по-детайлна и прецизна заявка. Тя е създадена така, че да даде на търсачката по-добър шанс да намери задълбочени статии, анализи или сравнения.

Цел: Да се намерят по-нюансирани, подробни и висококачествени източници на информация.

Стъпка 3: Изпълнение и анализ

Аз изпращам тези две заявки към търсещата машина. След това не просто ви предавам първия резултат. Аз анализирам получената информация от множество източници, сравнявам ги, за да проверя достоверността, и извличам ключовите факти, които са нужни за отговора.

Пример в действие

Да кажем, че ме попитате:

"Какви са отзивите за последния фотоапарат на Sony и как се справя при ниска осветеност в сравнение с конкуренцията от Canon?"

Моят вътрешен процес ще изглежда така:

1. Тригер: "Последният фотоапарат" и "отзиви" са ясни индикатори, че ми трябва актуална информация. Трябва да използвам search.

2. План ("Think"):

♦ Задача 1: Идентифицирай последния модел фотоапарат на Sony.

♦ Задача 2: Намери отзиви за него, като се фокусираш върху представянето при ниска осветеност.

♦ Задача 3: Намери директни сравнения с конкурентни модели на Canon.

♦ Задача 4: Създай двете заявки за търсене.

3. Генериране на заявките (резултатът от плана):

♦ keywords: "Sony latest camera review low light"

♦ rewritten_query: "Sony Alpha [конкретен модел] vs Canon [конкурентен модел] low light performance comparison photography reviews"

Синтез на отговора: Аз ще прочета няколко от най-добрите резултати (ревюта от специализирани сайтове, сравнително видео), ще обобщя силните и слабите страни на двата модела при ниска осветеност и ще ви представя балансиран и информативен отговор.

В обобщение, инструментът search е много повече от прозорец към интернет. Той е прецизен изследователски процес, който ми позволява да формулирам интелигентни заявки, да анализирам резултатите и да ви предоставям проверена и актуална информация.“

(Следва)

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1995 г. / МИР / ПЪГУОШКИ КОНФЕРЕНЦИИ ЗА НАУКА И СВЕТОВНИ ПРОБЛЕМИ

Пъгуошки конференции за наука и световни проблеми (Pugwash Conferences on Science and World Affairs)

1957 г.

Мир (заедно с Юзеф Ротблат)

(За усилията да намали ролята на ядрените оръжия в международната политика и в по-дългосрочен план – да бъдат премахнати тези оръжия)

Пъгуошките конференции за наука и световни проблеми (Pugwash Conferences on Science and World Affairs) са международна организация, която събира учени и обществени фигури, за да работят за намаляване на заплахите от въоръжени конфликти и за намиране на решения на глобални проблеми. Тяхната най-голяма заслуга е свързана с усилията им за ядрено разоръжаване по време на Студената война, което им носи Нобелова награда за мир през 1995 г., поделена с техния съосновател, физика Джоузеф Ротблат.

Произход и създаване

Всичко започва в разгара на Студената война, когато надпреварата в ядреното въоръжаване между САЩ и СССР достига плашещи размери.

1. Манифестът на Ръсел-Айнщайн (1955 г.): Изправен пред екзистенциалната заплаха от водородната бомба, великият философ и математик Бъртранд Ръсел, заедно с Алберт Айнщайн и още деветима изтъкнати учени, публикуват манифест. В него те призовават световните лидери да намерят мирни начини за разрешаване на конфликтите и отправят апел към учените от цял свят да се съберат и да оценят опасностите, породени от оръжията за масово унищожение.

2. Първата конференция (1957 г.): Отговаряйки на този призив, първата конференция се провежда през юли 1957 г. в малкото рибарско селце Пъгуош, Нова Скотия, Канада (откъдето идва и името). Тя е финансирана от филантропа Сайръс Итън. На нея присъстват 22-ма видни учени от двете страни на Желязната завеса (САЩ, СССР, Великобритания, Китай, Япония, Полша и др.).

Основна цел и метод на работа

Основната идея на Пъгуош е да се създаде неутрален форум, където учени от враждуващи идеологически блокове могат да разговарят неофициално и поверително. За разлика от официалната дипломация, тук те не представляват своите правителства, а участват като индивидуални експерти, водени от научна обективност и общочовешки морал.

Този подход, известен днес като "научна дипломация" или "дипломация от втори ред" (Track II diplomacy), позволява откровен диалог по теми, които са твърде чувствителни за официалните политически преговори.

Постижения и влияние

Дейността на Пъгуошките конференции има значителен принос за някои от най-важните договори за контрол на въоръженията:

♦ Поддържане на комуникация: В най-напрегнатите моменти на Студената война, като Кубинската ракетна криза, Пъгуошките канали за комуникация са безценни за избягване на недоразумения.

♦ Договор за частична забрана на ядрените опити (1963 г.): Дискусиите в рамките на конференциите помагат за изграждането на научното и политическо разбирателство, довело до този договор.

♦ Договор за неразпространение на ядреното оръжие (1968 г.): Идеи, обсъждани на срещите на Пъгуош, залягат в основата на този ключов договор.

♦ Конвенция за забрана на биологичното оръжие (1972 г.).

Нобеловата награда за мир (1995 г.)

През 1995 г. Нобеловият комитет присъжда наградата за мир на Пъгуошките конференции и на Джоузеф Ротблат. Наградата е признание за десетилетната им упорита и често невидима работа за предотвратяване на ядрена катастрофа.

Пъгуош днес

Организацията съществува и до днес, като продължава да организира конференции и работни срещи по целия свят. Макар ядреното разоръжаване да остава централна тема, фокусът се е разширил и включва други глобални заплахи като климатичните промени, новите оръжейни технологии (например автономните оръжия) и регионалните конфликти.

РАЗКАЗАЛ: Gemini 2.5 Pro Think

РЕДАКТИРАЛ: Павел Николов

БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА / ЕКЛЕСИАСТ

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ЕКЛЕСИАСТ

“Еклесиаст“ е друг пример за скептичен текст, но е творба от съвсем различен характер в сравнение с „Йов“. Тук основният въпрос не е защо страдат невинните, нито защо изобщо има страдание; основният въпрос е за смисъла на живота. Вече отбелязахме, че авторите на притчите – да не говорим за историците, пророците и поетите – се опитвали да осмислят света. За тях това бил важен въпрос; към него водела верига от логически последователности, предполагал се Божи замисъл, върху който се основава всичко. Но други хора не мислели по този начин. За тях било трудно да разберат защо светът е устроен по този начин, а не по друг, защо всичко се случва именно така, защо трябва да се стремим към праведност – или дори към богатство, знание и власт. Какъв е смисълът на живота? Защо сме тук? Какво ще стане с нас след смъртта? За онези, които отказвали да търсят лесни отговори на тези въпроси, книгата „Еклесиаст“ била безценно съкровище. Авторът на тази книга признава, че не знае отговорите, въпреки че жадува наистина да ги научи. И в крайна сметка решава, че дори крайният смисъл да е извън нашето разбиране, трябва все пак да се наслаждаваме на живота, доколкото е възможно и докато можем. Защото животът е кратък; и когато умрем, няма да можем да се родим отново.

Както и при книгата „Притчи“, за автор на тази книга се сочи също Соломон. Но за разлика от „Притчи“, тук авторът полага всички усилия да убеди читателите, че е наистина Соломон. Иронията е, че го прави, без дори да се назове по име. Той обаче споменава, че е „син Давидов“ и „цар в Йерусалим“ (1:1). Нещо повече, описва себе си като изключително мъдър и изключително заможен човек. Така става абсолютно ясно: той претендира да е Соломон. Въпреки това по никакъв начин не би могъл да бъде. Книгата е написана във философски традиции, които, както знаем, се отнасят към елинизма (разцвета на гръцката култура), а в нейния речник присъстват думи от персийски и арамейски произход. Съответно тя е написана приблизително през IV–III в. пр. н. е., поне 600 години след като тялото на Соломон е било положено в земята.

Името, с което авторът се назовава, е на иврит Кохелет (1:1). За съжаление не е известно какво точно означава този термин. Понякога го превеждат като „учител“ или „проповедник“. В същото време може да означава и нещо като „събирател“ – човек, който събира знания.

Кохелет не си губи времето в опити да установи контакт с читателите, а веднага преминава към същността на своето послание в 1:2: „ Суета на суетите, казва Еклесиаст; суета на суетите, всичко е суета.“

Думата, преведена като „суета“, е еврейският термин „hevel“. Той не е лесен за превод. Включва в себе си представата за нещо мимолетно, временно, съществуващо в последните секунди преди своето изчезване, нещо, което няма непреходна значимост. Разтапя се като мъгла преди съмване, стелеща се по земята. Животът е подобен на нея. Самият той, както и всичко в него, се появява за кратко, а след това, преди да успеем да го опознаем, изчезва. И авторът задава с право въпроса: „Каква полза за човека от целия му труд, с който се труди под слънцето?“ (1:3). Какъв е смисълът да работиш упорито и да печелиш добре? Ще умреш и твоите пари няма вече да носят полза. Нещо повече, знанията, които си придобил, ще изчезнат. Всичко това е „hevel“.

Всичко в света се повтаря отново и отново, върви в кръг и нищо не се променя. Няма нищо ново. Всичко идва, отива си и се връща пак (1:4–11). И така, какъв е смисълът на всичко това? Кохелет копнее да разбере: „Предадох сърцето си да издиря и да изпитам чрез мъдростта за всичко, което става под небето. Тежък е този труд, който Бог е дал на човешките синове, за да се трудят в него. Видях всички дела, които се вършат под слънцето; и, ето, всичко е суета и гонене на вятъра.“ (1:13–14).

За известно време Кохелет смятал, че смисълът на живота може да се познае чрез придобиване на значителна мъдрост. Но после разбрал, че „и това е гонене на вятъра“; с други думи, напразен труд. Всъщност, „в многото мъдрост има много мъка; и който трупа знание, трупа печал“ (1:18). И той се чуди: нима смисълът на живота се състои в безсмисленото удоволствие? Построил е къщи и други съоръжения, засадил е лозя, градини и паркове, за удоволствие. Осигурил си е всички блага, които могат да се купят с пари. Но накрая все пак осъзнал, че и удоволствието е също „суета и гонене на вятъра“ (2:11).

Основният проблем се състои в това, че няма значение колко знания придобивате, колко обширни са владенията ви или на колко блага сте успели да се насладите – накрая умирате и следователно не се различавате от жалкия безимотен глупак: „Една е участта на всички… защото няма да има вечен спомен за мъдрия, както и за глупавия; в идните дни всичко ще бъде забравено. Уви, мъдрият умира наравно с глупавия!“ (2:14, 16).

ОТСТЪПЛЕНИЕ Задгробният живот според Библията Мнозина, които четат Библията, научават с изненада, че представата за задгробния живот в Еврейското писание е далече от съвременната. Идеята, че след смъртта душата отива или в рая, или в ада (или в чистилището), съвсем не е тази, на която се основава Еврейското свещено писание. В малкото откъси от Еврейската библия, които засягат задгробния живот, се казва, че след смъртта човек отива в Шеол. Това не е еврейски аналог на ада, място за наказание на грешниците. Това е място, където отиват всички – както праведните, така и грешните. Понякога се споменава като място за покой (спомнете си как Самуил бил недоволен, че прекъснали покоя му, 1 Царе, 28); но по правило това място не се смята за приятно (спомнете си всички ужаси, свързани с отиването в Шеол, които са описани в „Псалми“). Това е доста мрачен задгробен свят, в който след смъртта се озовават всички, независимо дали го искат, или не. Някои автори на Еврейското писание отричат напълно съществуването на задгробен живот, като твърдят, че смъртта е краят на всичко съществуващо (вж. Йов, 14:11–12; Еклисиаст, 9:3–6). Както ще видим, основната идея в Новия завет е идеята за възкръсването от мъртвите, според която хората се връщат във възкръснали тела, за да живеят на земята вечно. Това се основава на еврейския апокалиптичен светоглед, който ще обсъдим по-късно в тази глава. В този случай душите също не умират, за да отидат на определено място и да прекарат там вечността. Това е по-късна идея, формирана от християнските богослови след написването на Библията (въпреки че те, разбира се, като добри богослови, твърдели, че възгледите им се основават на Библията).

Освен това Кохелет не намира утеха в традиционното учение на позитивното писание. Според неговия опит то е просто неправдоподобно: „Всичко съм видял през суетните си дни: праведникът гине в своята праведност, а нечестивецът живее дълго в своето нечестие“ (Екл., 7:15; вж. също 8:14); „И обърнах се, и видях под слънцето, че не на пъргавите се дава сполучлив бяг, нито на храбрите – победа, нито на мъдрите – хляб, нито на разумните – богатство, нито на изкусните – благоволение, а на всички тях се случва според времето и случая.“ (9:11–12).

И не бива да мислим, че всичко това ще придобие смисъл в бъдеще. Защото всъщност нямаме сигурност за съществуването на задгробен живот, в който всички несправедливости на този свят ще бъдат отмъстени, праведните ще получат своята награда, а грешниците – наказание: „Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу в земята?“ (3:21); или, както се описва по-подробно по-късно: „Това е лошото във всичко, що се върши под слънцето, че една е участта за всички… Който се намира между живите, има още надежда, защото живо куче е по-добре, отколкото мъртъв лъв. Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят и вече няма за тях награда, защото и споменът за тях е предаден на забрава; и любовта им, и омразата им, и ревността им са вече изчезнали и нямат вече дял довека в нищо, що се върши под слънцето“ (9:3–6).

Какво е тогава решението, как трябва да изживеем своя живот? Може би просто да умрем и да приключим с това? Авторът не смята така. Напротив, ако смисълът на живота е труден за постигане, ако всичко ще завърши със смърт, отговорът може да бъде само един. Трябва да живеем пълноценен живот, докато можем:

24. Не е във власт на човека и това благо, да яде и да пие, и да услажда душата си от своя труд. Аз видях, че и това е от Божията ръка;

25. защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Него?

Еклесиаст, 2:24-25

17. Ето още какво намерих за добро и приятно: да яде човек и да пие, и да се наслаждава на доброто от всичките си трудове, с които се труди под слънцето през всичките дни на живота си, които му е дал Бог; защото това е неговият дял.

Еклесиаст, 5:17

15. И похвалих аз веселбата, защото за човека няма нищо по-добро под слънцето, освен да яде, да пие и да се весели: това го придружава в труда му през дните на живота му, които Бог му е дал под слънцето.

Еклесиаст, 8:15

Това решение не е породено от отчаяние. То е за пълноценен и приемлив начин на живот при условие, че отговор на основополагащия въпрос за смисъла на нашето пребиваване тук не може да се намери. Но читателите на „Еклисиаст“ невинаги са били удовлетворени от подобно решение, смятайки го за твърде мрачно и далечно от традиционните възгледи за религията, които останалата част от Еврейското писание поддържа. Затова не е изненадващо, че някои читатели от древността решили да видоизменят на практика онова, което искал да каже авторът, като добавят някои редове, които биха помогнали книгата да се съгласува с общоприетите религиозни схващания (точно както редакторите добавили книгата „Амос“ към пророчествата на Исая или прозаичната част в „Йов“ и т. н.). И така - по-късни редактори добавили няколко думи, за да внесат в книгата представата за Бога, вместо за преходните удоволствия от добрия живот, което се забелязва най-силно в самия край на книгата: „Нека чуем края на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека. Защото относно всяко скрито нещо Бог ще докара на съд всяко дело, било то добро или зло.“ (12:13–14).

Това заключително послание противоречи на общата насоченост на останалата част от книгата. Поставяйки го в самия край, редакторът дава възможност всичко, написано по-рано, да се тълкува като указание, че предстои Страшният съд. Но това изобщо не е гледната точка на Кохелет. Според него ние умираме и с това историята приключва. Тази идея не предполага пълна безизходица: както и да е, сега сме живи и трябва да се радваме на живота и на малкото му радости, наслаждавайки му се в пълна степен. Животът ни няма да продължи вечно. Всъщност той дори няма да е дълъг. И това е всичко, което имаме: няма да има никаква награда в задгробния живот. Така че трябва да се наслаждаваме на съществуването си, доколкото можем и докато можем.

(Следва)

АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА / ГЛАВА II . ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА – ДОБРИЧ / ЧАСТ 3

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Claude Sonnet 4 Think и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК: ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА I. ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ / ГЛАВА II. ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА – ДОБРИЧ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

Глава II. Действията на 1 конна дивизия в междината Силистра - Добрич

(продължение)

Боят при Добрич
 

На 7. септември, съгласно оперативната заповед на дивизията № 9., частите от същата трябва да се насочат в 3 колони към Бей-Бунар.

 Но докато частите се изтеглят и се отдават последните нареждания по изпълнението на тази заповед, започва да се чува все по-силна далечна артилерийска стрелба към югоизток, която постепенно, към 8 часа, се преобръща в непрекъснат тътнеж. Какво става там? Какво е положението при 6. пех. дивизия, при Варненския подвижен резерв? Дали на дивизията не предстои да вземе самостоятелно решение, което може би ще има съдбоносно решение за действията? Да се изостави ли посоката за Бей-Бунар и да се отива на изстрел към югоизток? Тези са въпросите, които си поставя началника на дивизията и щаба му. И твърде естествено, първата грижа е да се потърси свръзка с армията и да се преустанови движението към север. Решението да се върви на изстрел дохожда само по себе си. Но как то ще се отрази върху действията към запад? Дали в тази посока дивизията не ще е по-нужна? Дали дивизията ще пренебрегне своята задача, възложена ѝ от армията при явна необходимост да се продължава изпълнението ѝ, за да предприеме нова и може би без значение задача?  

На началника на съобщителните служби майор Ст. Величков се възлага да търси свръзка с армията. Докато се чака неговото завръщане, преживяват се тежки минути, които се чувстват безвъзвратно загубени.  

Майор Величков се връща и докладва, че свръзка с армията все още няма, но е успял да се съедини с Варненския подвижен резерв, началник щаба на който (подполк. Рачев) чака на телефона.  

На началник щаба на конната дивизия той съобщава: „Противника настъпва с превъзходни сили пехота и артилерия, положението е много сериозно, имаме много загуби“.  

Малко по-късно същото съобщение прави и началник щаба на 6. дивизия — подполковник Разусканов.

 След този отговор, положението става ясно. Взема се съдбоносно решение: „трябва да се бърза към Добрич“. Веднага се праща следното съобщение до началника на 6. пех. Дивизия:
 

„Конната дивизия, заедно с две дружини, тръгва през с. Мурзук, Буюк-Базаурт, к. 260., към Осман-Факя да съдействува на дивизията ви.

 № 14. Б. С. Кеседжик, 7. IX. 916. г. 8 ч. 20 м. пр. пл.

Началник 1. конна дивизия,

генерал майор Колев“.
 

Дават се нови нареждания за насочване дивизията към Добрич. Марша се организира в 3 колони: в ляво и дясно конницата, в средата пехотните роти, пешите картечни ескадрони, планинската батарея. Движението в новата посока започва към 9 ч.  

Колоните се насочват: 1. конна бригада през с. Мурзук, с. Орта-Базаурт за к. 260; 4. конна бригада през с. Чаир Махале и с. Реджеб-Кьой, с. Буюк-Базаурт за к. 260. и пехотата — през с. Мурзук, с. Орта Базаурт за к. 260. С лявата колона, която ще изпълнява ролята на флангард през време на движението, е изпратен началника щаба на дивизията.  

Първоначално началника на дивизията замисля да насочи дивизията в ю. и. посока: 4. к. бригада през с. Каванлак, с. Кючук-Базаурт; пехотата през Мурзук, Буюк-Базаурт.  

След влизането в свръзка с щабовете на 6. пехотна дивизия и В. У. П. и при впечатлението, че топовните изстрели се отдалечават, взето е решение дивизията да се насочи по към юг, като 4. конна бригада, която по заповед № 9. е трябвало да следва през с. Караджа-Ат, Даутлар, Байрам-Деде, се насочва през Чаир-Махле, Реджеб-Кьой, Буюк-Базаурт. С това се избягва и кръстосването на колоните.

 Едновременно с това се праща следното донесение до командуващия III. армия:
 

„Понеже и до сега оперативната задача за днес не е получена в дивизията, реших да настъпя с дивизията на север към Бей-Бунар и помогна на войските, които действуват на север от Аккадънлар, за което поисках одобрение от Щаба на Армията. И до сега, обаче, отговор не е получен. Запитах в 6. дивизия какво е положението, — отговори ми се, че се води силен бой и положението е много сериозно; за това измених първото решение и в този момент тръгвам с дивизията на изток към Османфака, за да действувам в фланг и тил на противника, действуващ в фланг и тил на 6. дивизия. Оперативна заповед за днес още не е получена.  

№ 14, с. Кеседжик, 7. IX. 916. г. 9 ч. 30 м., пр. пл.

 Н-к на конната дивизия  

Генерал майор Колев“

 При Кеседжик в поддръжка на разузнавателни части към север се оставя колоездачната рота с взвод пехота.

Карапелитския скалист дол и гористата местност, източно от него, е мината, след енергични сблъсквания с неприятелски руски ескадрони, които бранят проходите през дола и пътеките през гората.

 Към 12 ч. 30 м. на к. 260, южно от с. Орта-Базаурт двете конни колони пристигат почти едновременно. От тук се оставя 1 ескадрон (майор Стоянов Ал.) заслон и разузнаване при с. Киринджи с посоки с. Енидже, Сейдали, срещу неприятелските части, които и тук обкръжават дивизията; праща се офицер на усилен алюр да съобщи в частите на 6. дивизия, че конната дивизия бърза в подкрепа и старшия адютант от щаба на дивизията да разузнае положението на фланга, към който дивизията се насочва. В посока на Османфака разузнава и ескадрона на ротмистър Филипов.  

След малка почивка, използвана за прогонване неприятелските ескадрони, движението продължава през всичкото време на променлив алюр.  

През време на движението източно от с. Киринджи към 2 часа сл. пл. се получава следната заповед от армията, която иде да потвърди и одобри предприетото движение от конната дивизия, в отговор на № 14, на дивизията

„Екстрена

Началникỳ конната дивизия  

Незабавно настъпете към Добрич, за да атакувате в фланг и тил неприятелските руски части, които са се развърнали и водят бой срещу левия фланг на 6. дивизия: около с. Арабаджи

 № 4667., 7. IX. 916. г. 11 ч. 10 м. пр. пл.  

Получена в Курт-Бунар на 7. IX. в 11 ч. 30 м. сл. пладне.

Командващ III. Армия

Генерал лейтенант Тошев“
 

В 3 ч. 20 м. е получено донесение от майор Стоянов, какво 4—5 км. източно от с. Киринджи се забелязват 2 руски ескадрона и пехотна колона.

 Към 3 ¹/₂ часа конницата пристигна ю. и. от с. Кара-Сулар.

 Движението от зоната с. Кеседжик, с. Сара-Неби до к. 278 е 24 км. по въздушна линия и е извършено за 6 ¹/₂ часа, като през това време дивизията е трябвало да си проправя път всред руските ескадрони по една силно пресечена и гориста местност. От една могилка (к. 278) началника на дивизията с щаба си схваща лесно какво е положението: неприятелския фланг е около 2 км. южно от с. Осман-Фака и малко западно от к. 211; частите от 6. дивизия, притискани отблизо от числено превъзходния противник, отстъпват бавно към юг.

 Дават се нареждания: конницата да се съсредоточи, конната батарея да излезе на позиция; праща се заповед пешата колона безпирно и с ускорен марш да се насочи към могилката. За действие трябва да се имат всички сили под ръка.

 Към 4 ч. 15 м. пехотните роти и пешите ескадрони пристигат западно от к. 278., като изминават разстоянието Кеседжик, к. 278, за 4 ч. и 15 минути. Те веднага са насочени за развръщане в разузнатите вече посоки срещу фланга и тила на противника. Планинската батарея излиза с тях на позиция. Първа открива огън конната батарея в 4 ч. 10 м.; след нея—планинската батарея, пешите и два к. к. ескадрона. Частите, използвайки храсталаците и царевиците, се приближават на действителен изстрел, някой се хвърлят направо на нож. Противника търси да противодействува. Отначало крайните части огъват фланга, подръжки се насочват, но скоро след това почват отстъпление назад, което постепенно се разширява към изток. Конното ядро е преддвигнато към север с цел да атакува противника в фланг и тил. Един артилерийски взвод от конната батарея получава също заповед да промени позиция по на север и подкрепи с огъня си атаката на конницата. В 5 ч. 15 м. конната дивизия, 2. к. п. в авангард, 1. конна батарея на десния фланг се насочва към с. Кара-Синан. 2. конен полк получава първа заповед да атакува противника. Полка атакува отначало в посока на с. Кара Синан и преследва към с. Настрадин, Другите полкове го следват отблизо.

 Вкарват се в действие само необходимите части, останалите конни части се държат готови за посрещане неприятелска конница, която може всеки момент да се намеси от своя страна в боя; движението на конната дивизия към юг е проследено през всичкото време от неприятелското конно разузнаване.

 Атакуваните части са от сборната сръбска дивизия. Атакувана и почти унищожена е една рота от крайния десен фланг. Съседните неприятелски части откриват по авангардния ескадрон (— 3. на ротмистър Кикименов) и полка силен пушечен огън, с който поразяват и своите. Неприятелската артилерия също насочва своя огън по атакуващите.  

Отстъплението у противника се предава постепенно по целия фронт към изток. Тъмнината туря край на преследването.

 Боя при Добрич е спечелен, нашите пехотни части са спасени от поражение.  

Какво е било положението в 6. дивизия и какви са последиците от действията на конната дивизия се вижда от следното съобщение на началника на 6. дивизия, което предавам изцяло:
 

„Началника 1. конна дивизия.

 Неприятеля през нощта до два часа пр. пл. на няколко пъти се опита да атакува 9. и 10. роти от 35. пех. полк, които заемаха с. з. склонове на к. 260, Противника е отблъснат. След това временно контакта с него е загубен. 36. п. полк е загубил контакта с неприятеля от вечерта.

 Боят вчера, 7. септември, се разви както следва: 35. полк в състав 2 дружини, 2 батареи, към 6 часа пр. пл. отблъсва неприятелските предни части от к. 260. и завладя последнята. Веднага биде атакуван от един руски полк. Към пладне биде нападнат с две руски дружини на десния фланг и две ромънски на левия. Полкът цял ден се държа доблестно срещу тези превъзходни неприятелски сили, като до 4 ч. сл. пл. се подаваше постепенно назад. В това време, усилен с една дружина от своя полк, която беше в разпореждане начальнику укрепения пункт, полкът настъпи смело напред и завладя к. 260., гдето се намира и сега.

 36. полк от 2 ¹/₂ дружини и 2 батареи към 7 ч. пр. пл. настъпи в подкрепа на 35. полк и когато беше променил фронта на североизток, нападнат от към север от една смесена сръбско-руска дивизия и под десния и силен натиск на неприятеля и понесените значителни загуби, полкът бе принуден да се оттегли на линията: с. Чакърча, Малко Чамурли. До 4 ч. сл. пл. полкът се приведе в ред и, усилен с една дружина от 35. полк, която беше в разпореждане начальнику укрепения пункт, настъпи и достигна на височината при с. Арабаджи, гдето и сега се намира.  

Контър настъплението на двата полка се улесни с настъпванието на войските от Добричкия гарнизон и появяването на конната дивизия в фланг и тил на неприятеля.

 В вчерашния бой са действували части от 61. руска дивизия, смесената сръбско руска дивизия, един ромънски пехотен полк, един руски конен полк, 4 полски и една гаубична батарея. Точно номерата на полковете не са известни.

 Загубите точно не са установени. До сега са известни: офицери — убити 1, ранени 15, от 35. полк; убити 3, ранени 24 от 36. пех. полк; убити 1, ранени 2 от 2. артилер. полк; убити 2 ранени 6 от 6. пионерна дружина.

 Войници: убити, изчезнали от 35. полк около 25 процента; от 6. пионерна дружина убити 18, ранени 41, изчезнали 2; дивизионната конница: убит 1. Пленници: един русин от 243. полк и един сърбин от сръбско-руската дивизия. № 7540., 8. IX. 916 г. 6 ч. пр. пл.

 Началник 6. дивизия

генерал майор Попов“

 6. пехотна дивизия до 4 часа е в отстъпление. От 4 ч. момента, когато тя е предупредена и чувства приближаването на конната дивизия на фланга си, тя преминава в контър-настъпление. Това последното е улеснено от настъплението на войските на Добришкия гарнизон и появяване на конната дивизия в фланг и тил на неприятеля. Добричките войски действуваха от предния ден с 6. дивизия и тяхното съдействие до този момент не бе попречило за неуспеха. Новата причина — появяването и действието на конната дивизия в фланг и тил на противника има решително влияние за съдбата на боя.  

Същото нещо признава и генерал Тошев, който в книгата си „Действията на III. армия в Добруджа“, за този бой казва:

 „Трябва да се признае, че успехът в тоя съдбоносен бой се дължи преди всичко на храбростта и силната съпротива проявена от войските на 6. Бдинска дивизия, (особено 35. Вратчански полк), които яко и слаби числено, трябваше няколко часа да издържат удара в фланг от цялата Сръбско-Хърватска дивизия; а така също и на съдействието указано от Добричките войски, а най-вече на своевременния бърз марш-маньовър на усилената конна дивизия за появяване в фланг и тил на дясното неприятелско крило.  

През време на движението на дивизията в югоизточна посока противника настъпва с силни разузнавателни части, подкрепени с пехота, в зоната западно от Карапелитския овраг, като едни отблъскват колоездачната рота по шосето Силистра, Добрич, а други, предимно конни, отхвърлят всички наши разузнавателни части и достигат до Куртбунар. Но благодарение на взетите от по-рано мерки и енергичното действие на частите от Куртбунар, (гдето са обозите, радиостанцията и телеграфната станция, болницата), града е запазен, а с. Кеседжик—наново овладяно.“

Разузнавателна дейност на конната дивизия

след боя при Добрич

8. септември

 На 8., според заповедта на армията (телеграма № 4406.), задачата на дивизията остава същата по отношение охраната на десния фланг на армията, а за разузнаване ѝ се дава зоната ограничена от запад с. Кара-Сулар, Сара Неби, Бей-Бунар и от изток Кара-Сулар, Дурбали, Енидже, Хайдар.  

Първоначално се смята дивизията да се предвигне северно към с. Фандакли, но понеже 6. дивизия, както и Варненския подвижен резерв, са твърде изморени и разстроени от вчерашния бой остават на позициите си; конната дивизия остава също при Кара-Сулар, за да даде малко почивка на хора и коне, които от 1. септември са в непрекъснато движение и бой.

 Разузнаването на запад е простряно все още северно от Куртбунар, тъй като града продължава да служи като опорна база на дивизията, гдето са съсредоточени повечето и домакински служби и обози. Така, че линията на разузнавателните части на дивизията се простира през с. Суджаклъ, Джами-Махле, Сара-Неби, Хаджи-Кьоселер, к. 231. (северно от с. Омуркьой), с. Дурбали, а тази на разездите: с. Алфатар, Пандакли, Бей-Бунар, Хадар-Челеби, к. 240., северно от Хаджи-Кьоселер, к. 231. северно от Омуркьой, Дурбали, Айдинбей.

 От събраните и препратените в щаба на III. армия и н-ку Добричкия гарнизон сведения №№ 93, 94, 95, 16 Б., 96., 18 Б., 19 Б. се установява:

 Противникът, след вчерашния неуспешен бой се е оттеглил в посока на с. Езетли, гдето източно и западно от това село бързо се укрепява. Руската конна дивизия се е оттеглила в зоната към с Хардали с изнесено ядро в с. Азапляр, като всички противникови разузнавателни части южно от Силистра също така са се придвигнали към север.

Ето и самите донесения:

Командующия III. Армия  

Копие - н-ку Добришкия гарнизон и 6. п. дивизия  

По сведения от разузнавателни части, в Бей-Бунар вчера, 7. того, в 8 ч. 25 м. сл. пл., противник не е имало. По хребета северно от Бей-Бунар, Кадир-Челеби има пехотни окопи и блиндажи от много здрав материал. Пред тях имало други малки окопи, съединени с първите с ходове за съобщения. Зад окопите имало землянки и навеси. Всичко е изпразнено още на 2. т. м. Вчера към 12 ч. са минали руски конни части през с. Даутлар, Аратмаджа. № 93, Кара-Сулар, 8.IX. 3. ч. 10 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия

(подп.) Генерал-майор Колев

Командующи III. армия

 Копие-н-ку Добришкия гарнизон, 6. п. дивизия  

По разпит на местни жители от с. с. Кара-Орман и Гърлица се установява, че зад с. Бучак има пехотни окопи и артилерийски по хребета. Такива окопи имало по целия хребет от с. Вучак до рекичката, която минава през с. Алмалау. Окопи - по целия хребет - от рекичката до Кара-Орман. В бахчите на селото имало артилерийски окопи, зад рекичката при с. Брачма има артилерийски окопи. Зад с. Алмалау имало артилерийски окопи, всичките бетонирани. Пред селото пехотни окопи; артилерийските окопи са от ляво на пътя Алмалау—Острово. На к. 106., източно от Силистра имало артилерия. На к. 135., източно от Силистра имало тежка артилерия в бетонирани окопи. Пред окопите на Острово, Алмалау има телена мрежа 3 реда: първи ред от бодлива тел, а другите два от гладка. Коловете са дървени и слабо забити. Мрежите могат да се минат на шосето Липница—Острово. По хребета, източно от с. Гюргенджик, с. Алифака през шосето на изток, има пехотни окопи. На хребета източно от Топчи има също пехотни окопи. № 94; от с. Кара-Сулар, 8.IX.1916. г. 4 ч. 45 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия

(подп.) Генерал-майор Колев

Командующия III. армия

 Началника на разузнавателната част към с. Екинджик, северно от Куртбунар, донася, че от 7. т. м. вечерта всички неприятелски конни части се изтеглят към линията с. Пандакли — Алфатар; в 1 ч. сл. пл. 8. т. м. в с. Акбунар, Екинджик, Даутлар, Къдър-Ашик. Караджа-Ат нямало нищо. Пристигнал сега човек от Меджидие, казвал, че в този град нямало руски пехотни части. № 16. Б. от Кара-Сулар, 8.IX.916. г. 6 ч. 50 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия

(подп.) Генерал-майор Колев

Командующия III. Армия

Копие н-ку гарнизона Добрич и 6. п. дивизия.  

Началника на предната разузнавателна част към с. Хаджи-Кьоселер донася: села Фандакли, Сейдали, Кара Баглар, Омуркьой, са изпразнени от противника. По сведения от местни жители в с. Мурсал Кьой няма противник. Също по сведения от местни жители снощи руските части са отстъпили към Армутлий, гдето продължават да наблюдават с отделни разезди. Цяла нощ сръбската дивизия е отстъпвала към Мансурово — Азапляр. № 95 . . . . . . ?

Началник 1. конна дивизия

(подп.) Генерал-майор Колев

Командующия III. Армия

Копие н-ку гарнизона Добрич и 6. п. Дивизия  

Според донесенията на разузнавателните части противника през цялата нощ на 7. срещу 8. в състав 5 пех. полка (руси и сърби), 4 оръдия и 3 ескадрона в голям безпорядък е отстъпвал към с. Есетли. В зоната с. с. Дурбали, Мансурово, Омуркьой, Шаханджи противник няма. Противник няма и в Бей-Бунар, Олукли Гюлеркьой. № 96. Кара-Сулар, 8.IX.916, г. 7 ч. 45 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия

(подп.) Генерал-майор Колев

Командующия III. армия  

От добитите сведения от разузнавателните части, неприятелските войски, опериращи на 7. около Добрич, са достигнали с ариергардните си части с. Дурбали, к. 235. — северно от Добрич.

 Днес, 5 ч. сл. пл., започвам движението според заповедта Вх. № 4436. от вчерашна дата. № 16. Б, с. Кара-Сулар, 9.IX.916. г. 5 ч. 30 м. пр. пл.

Началник дивизията

(подп.) Генерал-майор Колев

 От изложеното до тук се вижда, че твърдението на К. Кирицеску, какво: „На 26. август (8. септември н. с.) руско-ромънските конни части успяват да изтласкат назад българската конница и да завземат отново за късо време Добрич. Обаче, пред вид голямото числено превъзходство на противника и завземането на Силистра, което застрашава десния фланг на нашите армии, руско-ромънските войски се оттеглят и заемат една линия, която съвпада приблизително с линията на старата добружанска граница“,— е съвсем произволно и далеч от истинското положение: Силистра още не бе завзета от българите, а ромъните не са наближавали през този ден и не са завземали Добрич.

9. септември
 

Командующия III. армия с № 4436., 8. IX.1916. г. 8 ч. 10 м. заповядва: „конната дивизия да се придвижи към с. Мурзук и организира разузнаването в зоната: с. с. Куртбунар, Алфатар, Силистра и Куртбунар, Кокаджа, Чифут-Куюсу. Дивизията да поддържа свръзка с 6. пех. дивизия и ако около Добрич се завърже бой, да съдействува за унищожаване на противника. Една от дружините, заедно с планинската батарея, се отнема от дивизията, която се предупреждава, че 2. к. бригада започва да се разтоварва на 10. вечерта при Каспичан.  

Движението на дивизията се урежда с оперативна заповед № 10. от 9.IX.916. г. 12 ч. 15 м.

 Дивизията се насочва в 5 ч. пр. пл. в две колони към зоната: с. Мурзук, Кеседжик, като разузнавателните органи се тласкат още повече към север, към Силистра.  

С пристигането на дивизията към с. Кеседжик в 11 ч. пр. пл. се получава втора заповед от армията (№ 4446. от 9.IX.916. г.), с която се иска: „дивизията да се насочи към с. Малка Кайнарджа, да разкъса завесата на противника и да го атакува, в случай че отстъпва“.  

Изпратени са нови по-силни разузнавателни части от по 1 ескадрон с 1 картечен взвод в посока: с. Бей-Бунар, — Силистра (майор Босилков); с. Голяма Кайнарджа, с. Липница (ротмистър Филипов); с. Кьосе-Айдин — с. Калаичи (р-р Кямилев). Подполковник Войников с 1 ¹/₂ строеви ескадрон и 1 кар. взводове оставен при с. Дурбали и разузнава в зоната — с. Енидже-Хайдар, с. Чифут-Куюсу.  

По-късно, към 12 ч. 30 м. се получава нова тв. бърза заповед:

„Началнику 1. конна дивизия  

По получените сведения морала на противника е твърде отпаднал. Разпоредено е 1. Софийска дивизия днес да настъпи и заеме линията, к. 124. южно от с. Вътрен, к. 130, северно от с. Сюнек и к. 134. източно от същото село. В случай, че противника е отстъпил, то 1. Софийска дивизия ще вземе гр. Силистра. Изпраща се флангард от Аккадънлар за Алфатар. При изпълнение задачата си № 4446. открийте свръзка с флангарда към с. Алфатар. № 4448. 9.IX.916. г.

Командующий III. армия генерал Тошев.
 

От с. Кеседжик, поради неудобствата на местността за движение вън от шосето по други успоредни пътища, движението продължава в една обща колона.  

През деня се получават редица донесения, които рисуват твърде добре дейността на разузнавателните части, както и положението. Противника заема и се укрепява на линията к. 235. с. Есетли, с. Чамурли, гората северно от това село, к. 227., к. 218., с. Карали, с. Дураси и с. Енидже-Хайдар. Нощес са влезли 6 роти в Есетли, Чамурли и тази сутрин в 6 часа пр. пл. са се оттеглили в гората северно от Чамурли, к. 224. Неприятелски конен полк с 1 батарея се забелязва днес, 7 ч. 15 м. пр. пл., да настъпва от с. Аптаат към с. Деведжи-Кьой. Забелязани и отхвърлени на север при Бей-Бунар — 1 ескадрон, при Пандакли — 1 ескадрон, при Гюргенджик — 2 ескадрона, при Малка Кайнарджа — 3 ескадрона. По-големи части не са разкрити.  

Дивизията пристига в района Бей-Бунар, с. Кайрак към 6 ч. сл. пл. и тук занощува. Събраните от разузнавателната част сведения са препратени със следните донесения:

Командующий III. армия  

От разузнавателните части, от селени българи, вземани като водачи от русите, се установява, че след боя на 7. при Добрич сърбите отстъпвали цялата нощ в безпорядък към с. Аптаат, Девенджикьой, убити духом и с униние, което се виждало в войниците и офицерите.  

Руската конна дивизия на 8. се съсредоточила към с. Хардали. Горното се потвърждава и от факта, че на линията Бараклар, Кьоселер-Армутлии не бил забелязан никакъв про тивник. Настойчивото настъпление не само от дивизията, но и от разездите, е създало известна боязън у руските кавалеристи, която се изразява в това, че руските разезди, почти всякога по-силни от нашите, отстъпват при най-малкия натиск, а тъй също и от факта, че до сега руската конна дивизия не ни търси, а като че ли ни избягва. Характерни са думите, които техни казаци казвали пред селени българи: „ми думали, що болгари не будут стрелят на нас; между тем они бросаются как собаки, прокле....! Десет человек атакуют сорок“. № 19, Б, 9. IX. 1916. г. 6 ч. пр. пл.

Началник 1. конна дивизия

(подп.) Генерал-майор Колев.

Командующий III. Армия

Копие - н-ците гарнизона Добрич и 6. п. д.  

По донесение от нашите разузнавателни части, противникът заема позиция, която окопава на к. 235., Естели, Чамурли, гората северно от същото село, к. 227., к. 218., с. Карали, Дораси и Енидже-Хайдар. Нощес се е оттеглил в гората северно от Чамурли и к. 224. Неприятелска конница имало около 1 к. полк.

 Неприятелски конен полк с 1 батарея е забелязан днес в 7 ч. 15 м. пр. пл. да настъпва от с. Аптаат към с. Деведжи-Кьой. Според казванието на избягал българин, запасен войник, при Сараджа са идвали вчера 1 сръбски генерал с руски офицери на разузнаване. Към същото село настъпвала сръбска артилерия. Между селата Есетли и Мусабей разположените войски били руска пехота и носели на рамената си № 64. Сърбите били разположени западно от тях. Окопите тук били слаби, добри окопи с телени мрежи имало при старата граница. № 101. 9. IX. 916. год. 12 ч. 30 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия

(п). Генерал-майор Колев.

Командующи III, армия  

Копие — н-ците Добришкия гарнизон, 6. п. див.

Дивизията в настъпленията си към север достигна и зае Бей-Бунар. Предните разузнавателни части са тласнати в посока: Алфатлар, Гюргенджик, Малка-Кайнарджа Липница, в Калаичи, Есетли, Чифут-Куюсу. В тази зона пехотни части са забелязани в пунктовете указани в донесение № 101 от днес. По значителни конни части са забелязани: в Пандакли 1 ескадрон, Гюргенджик 2 ескадро-на, Бейбунар 1 ескадрон, Малка-Кайнарджа около 3 ес-на. Утре дивизията ще продължи настъплението си. № 103. 9. IX. 916. г. 9 ч. 20 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия,

(п). Генерал майор Колев.

10. септември
 

През нощта падна дебела слана. По липса на вода в Бей-Бунар конете са водени на водопой в с. Кайрак и Голям-Караач. Рано сутринта се получава от армията заповед (№ 4466), с която се съобщава, какво нашата 5. конна бригада и части от 1. пехотна дивизия вчера са влезли в Силистра и за днес се заповядва: „Конната дивизия да разузнава в зоната между Дунава и линията Бей-бунар, с. Чифут-Куюсу, като влезе във връзка с 5. конна бригада, която ще се изнесе източно от Силистра в с. Ешекьой“.  

По-късно, към 9 ч. 35 м., се получава и оперативната заповед на армията за този ден, според която: „Конната дивизия с 5. конна бригада (9. конен и 6. германски конен полкове) с две роти от 16. полк да се изнесе в посока: с. Надежда, Александрия и разузнава в зоната между Дунава и линията Бей-Бунар, Чифут-Куюсу и обърне особено внимание към с. Аптат и Енизенлия, гдето са забелязани пехотни части с артилерия. Да се съберат сведения за разположението и фланговете на фортификационните постройки на линията с. Кузгун, с. Кобадин“.  

Дивизията се насочва в 6 ч. 30 м. в две колони през с. Малък-Караач за с. Теке-Дереси и през с. Кьосе-Айдин за с. Режеб-Куюсу, като се заповядва на 5. конна бригада да се насочи през с. Краново към дивизията в с. Теке-Дереси.  

От съпротивите, които конната дивизия среща през време на движението си към изток (в действие влизат не само разузнавателните части но и авангардите на колоните, пехотните и колоездачни роти, картечн. ескадрони, конната батарея) се добива впечатление, какво тя е в тясно съприкосновение с значителни неприятелски конни и пехотни части, които с постепенни комбинирани действия пеша и на кон, трябва да се изтикват стъпка по стъпка. Противникът иска да премине към решителна съпротива по старата граница.  

Донесението, което се изпраща вечерта в армията обрисува на кратко водените боеве и срещнатите съпротиви. В него се казва:  

„Дивизията настъпи днес в 6 ч. пр. пл. в посока Теке-Дереси. С пристигането в Кьосе-Айдин частите от дивизията бяха спряни в марша си към изток от противник от трите рода оръжия, който заемаше позиция при к. 192. (2 км з. от Теке-Дереси). Тук противника имаше около 2 дружини с 2 оръдия и заемаше от по-рано приготвените окопи. При с. Краново противника вкара в действие около 1 конен полк с картечници.  

Към 6 ч. сл. пл. противника при с. Кадиево (к. 192.) се усили с още една дружина: която настъпи от с. Касъмча към с. Реджеб-Куюсу. По на запад от с. Есекьой са забелязани около 2 еск. Селото Малка-Кайнарджа бе заето до 3 ч. сл. пл. с 1 ¹/₂ ескадрона. В с. Гюргенли имаше един ескадрон с картечници, който в 6 ч. сл. пл. се оттегли към Теке-Дереси селата Кокарджа, Ерджи. Армутли, Параджик са чисти от противник. Според казване на селяни, снощи в с. Надежда е имало значителна конна колона с артилерия. Според други селяни в с. Азапляр, Александрия, Аптат имало два конни руски и ромънски полкове. По на изток противника продължава да се окопава на пунктовете, указани в донесение № 101. от 9. того.  

Противника извършваше разузнавателна служба с привързан балон в посока на Теке-Дереси и с два аероплана, които летяха много висока над частите.

 Числото на убитите и ранените не е още установено. Утре дивизията продължава разузнаването си. № 109. 10 IX. 1916 г. 10 ч. 15 м. сл. пл“.

 Дивизията занощува: пешите части в с. Кьосе-Айден, конницата в с. Кютюклю.

 Бригадата на полковник Марков не е пристигнала и през този ден не успява да влезе в състава на дивизията.

11. септември
 

През този ден дивизията остава в същия район и продължава разузнаването си между Дунава и ж. п. линия Добрич—Кобадин. В посока на с. Александрия разузнаването е засилено с дивизиона на майор Н. Николаев от 1. к. полк. Добитите сведения се изпращат в Щаба на Армията със следните донесения:

Командующия III. отделна армия

Копие — н-ците 1. Соф., 6. Бдинска дивизии

и Добричкия гарнизон  

 Противника в състав повече от 1 конен полк с картечници и 2 оръдия нощес е напуснал Краново и се оттеглил към Калаичи, Паракьой. Според казването на селяни с. с. Липница и Козлужа също били напуснати от противника, а неприятелската конна дивизия с пехота била в Паракьой (ще се провери). № 110., с. Кютюклю, 11. IX. 916. г. 8 ч. 30 м. пр. пл.

Началник 1. конна дивизия

(п) Генерал майор Колев

Командующий III. Армия

Копие — начальнику 1. п. Соф. Дивизия.  

 Предната разузнавателна част донася—противник в състав 4 роти и картечници се окопава по хребета Ю. З. от с. Гювенджа, К. 158. и К. 166. Противника се окопава и по хребета югозападно и южно от с. Калаичи. Според казването на селянин на 10. того сутринта в Паракьой имало 2—3 пехотни полка с около 20 оръдия и конница. Само конницата била руска, другите части били ромънски идящи от Силистра. № 112. с. Кютюклю, 11. IX. 1916 г. 9 ч. 45 м. пр. пл.

Началник 1. конна дивизия

(п) Генерал майор Колев.

Командующий III. Армия

Копие — начальнику 1. п. Соф. дивизия.  

 Потвърдяват се сведенията от № 112., че противника се окопава на к. к. 158. и 166. Забелязано е окопаването и на 2 оръдия. Отделни хора отиват за с. Великьой. Неприятелските части тук били сръбски (ще се провери). № 114. с. Кютюклю, 11. IX. 916 г. 12 ч. 45 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия.

(п) Генерал майор Колев.

Командующий III. Армия

Копие — н-ците 1. и 6. п. дивизии и Добричкия гарнизон.  

По донесение на нашите разузнавателни части селата Гарванул и Липница са освободени от противник. Противника продължава да се окопава на к. 158., к. 166., к. 168. западно от Калаичи, както и южно от това село по хребета. Частите са сръбска и ромънска пехота. На к. 140. С. 3. от с. Куру-Орман забелязани отделни пехотинци и 1 е-н конница. Селото Режеб-Куюсу е праздно от противник. Нощес там е имало два е-на и са се оттеглили в 3 ч. пр. пл., като са се насочили към Добромир. В това село са забелязани 2 дружини пехота ромънска. Установява се с положителност, че в Караново противника е бил вчера в състав 8 ескадрона, 9 картечници и 2 оръдия от 5. конна на генерал Никитина батарея. Противника е напуснал селото в следствие натиска на 1. конна дивизия в пълен безпорядък, като батареята, между другото, е оставила и своята полска канцелария. На 10. того в с. Кузгун са се установили 38. пех. ромънски полк и 5. артилерийски полк идящи от Силистра заедно с 400 кола. По казването на селянин, имало добре маскирани окопи при с. с. Талишман, Мулчова, Адамклисе, Гьол-Бунар, Кокарджа и Качамак.  

Тези окопи нямали телени мрежи. № 118, с. Кютюклю, 11. IX. 916. г. 6 ч. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия

(п) Генерал майор Колев.

Командующи III. Армия.

Н-ците 1. 6. п. дивизия и н ку гарнизона Добрич.

 По сведения от наши разузнавателни части: в зоната Хаджи Кьой, к. 235., Дурбали, К. 220. положението не променено — противника продължава да се укрепява. Неприятелския леви фланг от к. 220, к. 228 до Чифут-Куюсу се охранява с конни наблюдателни застави, пехотни части за сега на тази линия не са забелязани (сведението от днес 8 ч. пр. пладне).

 Руски ескадрон с 2 картечници снощи, 10. того, е отстъпил от с. Азапляр за Аптаат. Сръбска застава 40-50 човека заема к. 215, северно от Азапляр. Днес забелезани на височините при с. с. Девежикьой, Хажикьой слаби пехотни части да се окопават. По сведения от руски и сръбски пленници се установява, че в Александрия имало 1. ескадрон от Смоленския улански полк, а в Аптаат забелезани конници с червени пагони. В Хардали имало две оръдия (сведенията са от 10 ч. пр. пл. днешно число).  

С батарейна тръба е наблюдавана днес 1 дружина да се окопава при к. 210. източно от Теке-Дереси. 5. конна бригада днес 9 ч. пр. пл. се присъедини към дивизията. № 119. с. Кютюклю, 11. IX. 1916. г. 2 ч. 45 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия.

(п) Генерал майор Колев.

Бързо.

Командующи III. Армия

Копие — н-ците 1. 4. и 6. п. дивизии и Добричкия гарнизон.  По сведение от наши разузнавателни части от 6 ч. сл. пл. неприятелските части, които са били в Аптаат, Хардали са се оттеглили към север. В с. Александрия няма никакъв противник; в Аптаат — 1 ескадрон, а в Хардали разезди и 1 ескадрон. На к. 215. забелязани 400 души пехота, която по казването на местни жители отстъпвала от Армутли. На к. 203., има спешени части. № 120., с. Кютюклю, 11. IX. 916. г. 10 ч. 25 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия

(п) Генерал майор Колев.
 

Общото впечатление от тези сведения е, че ромънски, руски и сръбски части се окопават по старата граница, като изнесените напред разузнавателни части, под натиск на конната дивизия, се оттеглят към север, — зад главната позиция на тази линия.

5. конна бригада (само 9. к. п.) се присъединява в 9 ч сл. пл. към дивизията.

12. септември
  

Оперативна заповед № 23. от 11.IX.1916. г. 7 ч. пр. пл. по III. армия определя задачата на армията:

„Утре, 12. того, армията ще настъпи в североизточна посока към линията Кузгун, Кара-Омер, с цел да на стигне и унищожи противника. На конната дивизия се заповядва: да се насочи в югоизточна посока и към 9 ч. пр. пл. да постигне с. Армутли, гдето да се спре и прикрива настъплението на 6. дивизия от евентуално неприятелско нападение срещу левия и фланг. В случай на бой—да съдействува на същата дивизия“.

По късно се получава нова заповед, телеграма № 45 от 12.IX.1916. г., 3 ч. 10 м. пр. пл., според която: „ако на 12. септември 6. пех. дивизия и войските от Добричкия гарнизон заемат обективите си, дадени им с оперативна заповед № 23., още същия ден, конната дивизия да се насочи на бърз алюр в югоизточна посока, зад фронта на 6. дивизия и Добричкия гарнизон, към с. Писарево, за да охранява фланга на армията. Прехода е голям, но предвид нуждата — времето не търпи отлагане. Налага се крайно напрежение“.  

Дивизията настъпва към с. Армутли в две колони: лява колона: Лейбгвардейски конен полк с един к. а. взвод, пехотните роти и пешите картечни ескадрони през с. Кьосе-Айдин, Малък Караач, Кара Кашла, Хаджи Кьоселер, Армутли; дясна колона: 2., 9., 6. к. полкове, конната батарея (2 взвода), през с. Кютюклю, Кайбулар, Голям-Караач, Кара-Кашла. От с. Кара-Кашла, двете колони се движат с общ авангард. Старшия адютант, майор Соларов, е изпратен с лявата колона.  

Под прикритието на авангарда, който заема к. 221. с. източно от селото и разузнавателната част на к. 215., северно от с. Азапляр, дивизията се съсредоточава при селото и остава в очаквателно положение.  

Още с пристигане на конната дивизия при с. Армутли е открито, какво русите не са прекъснали една телефонна линия, която отива от селото в тяхната позиция. Веднага е поставен наш офицер, който да разбира руски и който дочува ценни разпореждания и служебни разговори, които са препратени на началника на 6. пехотна дивизия за използване.  

Привечер, 8. ч. сл. пл., след като 4. и 6. пехотни дивизии и Добричкия гарнизон заемат безпрепятствено местата си, определени им с оперативната заповед, дивизията с нощен марш в 5 ешелона се прехвърля през с. Мансурово, Али-Анифе, Пчеларово, Чобан Куюсу, Момчукой, Писарево в района на с. Парифака, с. Писарево, като извършва този ден с ядрото си един преход от 70 км.

 Едновременно с преместването на дивизията и с излизането напред на пехотните войски е изместена и разузнавателната част от с. Дурбали на изток от ж. п. линия, а обозът на дивизията — от с. с. Кеседжик, през с. Кара-Пелит за Добрич.  

С това се туря край на дейността на конната дивизия в междината между първа пехотна дивизия и войските от Варненския подвижен гарнизон отначало, и впоследствие между 1. и 6. пех. дивизии, която междина, като се смята между Куртбунар и Добрич по права линия е 40 км., а по-насевер, между с. Алифак и Чифут Куюсу — 80 км.  

Конната дивизия, благодарение на своята подвижност, енергично действие и желание да бъде полезна, като прояви за тази цел на няколко пъти своевременен почин, можа надеждно да охранява и запълва тази междина.  

Тя улеснява напълно командването на III. армия, като изпълнява, въпреки численото надмощие на противника, своевременно всички възлагани и задачи, както по разузнаването на противника, така и по охрана на фланговете на големите войскови поделения, между фланговете на които се намира междината, в която тя действува.

 След боя при Добрич тя простира своето разузнаване в зоната между Дунава и ж. п. линия Добрич—Кобадин, своевременно разкрива спирането и организирането на противника по линията на старата граница, което спиране предвестник на упоритите боеве, които впоследствие се развиват на тази линия.

 Тя образува, през дните на 10. 11. 12. септември завесата, зад която частите от III. армия спокойно извършват своето прегрупиране и движения към изток.  

През този период тя извършва две твърде успешни и с несъмнена важност по своите последици действия:
 

1) Атаката при с. Кочмар, с. Конак:

2) Атаката при Добрич.

 Първата нанася не само материално, но и морално поражение на противника, който без бой след това очиства Добрич. Втората спечели за българското оръжие едно изгубено вече сражение.

(Следва)

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „ЛЮБОВ“

ПРЕВОД: Gemini 2.5 Pro Think

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1926 г. – „КРАДЦИ“

1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

Вечеринката свърши късно.

Вася Чесноков, уморен и потен, с организаторска панделка на войнишката си куртка, стоеше пред Машенка и говореше с умоляващ тон: — Изчакайте, радост моя... Изчакайте първия трамвай. Къде сте тръгнали, за бога, наистина... Тук може и да се поседи, и да се почака, и всичко, а вие си тръгвате... Изчакайте първия трамвай, честна дума. А и вие, например, сте потна, и аз съм потен... Така човек може и да се разболее в този студ...

— Не — каза Машенка, обувайки галошите си. — И какъв кавалер сте, щом не можете да изпратите една дама в студа? — Ама аз съм потен — каза Вася, почти разплакан. — Ами облечете се! Вася Чесноков облече покорно кожуха си и излезе на улицата с Машенка, хващайки я здраво под ръка.

Беше студено. Светеше луна. И снегът скърцаше под краката им.

— Ах, че сте неспокойна дамичка — каза Вася Чесноков, разглеждайки с възхищение профила на Машенка.— Да не бяхте вие, а друга — за нищо на света нямаше да я изпратя. Ето, честна дума, наистина. Само от любов тръгнах.

Машенка се засмя.

— Вие се смеете и си показвате зъбките — каза Вася, — а аз наистина, Маря Василиевна, ви обожавам и обичам горещо. Ето, кажете: легни, Вася Чесноков, на трамвайните релси и лежи до първия трамвай — ще легна. Бога ми…

— Хайде стига — каза Машенка, — по-добре вижте каква чудна красота е наоколо, когато луната свети. Колко е хубав градът нощем! Каква неземна красота! — Да, забележителна красота — каза Вася, гледайки с известно изумление олющената мазилка на една къща. — Наистина, голяма красота… Ето и красотата също, Маря Василиевна, въздейства, ако имаш наистина чувства… Много учени и партийните хора отричат например любовните чувства, но аз, Маря Василиевна, не ги отричам. Мога да имам чувства към вас до самата си смърт и саможертва. Бога ми… Ето, кажете: удари си тила, Вася Чесноков, в онази стена — ще се ударя.

— Е, да тръгваме — каза Машенка не без удоволствие.

— Ей богу, ще се ударя. Искате ли? Двамата излязоха на Крюков канал.

— Ей богу — повтори Вася, — искате ли ей сега да скоча в канала? А, Маря Василиевна? Не ми вярвате, но аз мога да го докажа...

Вася Чесноков се хвана за парапета и се престори, че се катери.

— Ах! — извика Машенка. — Вася! Какво правите!

Някаква мрачна фигура изскочи изведнъж иззад ъгъла и се спря до уличния фенер.

— Какво сте се развикали? — каза тихо фигурата, оглеждайки подробно двойката.

Машенка изпищя ужасена и се притисна до парапета.

Човекът се приближи и дръпна Вася Чесноков за ръкава.

— Ей, ти, мухльо — каза човекът с глух глас. — Сваляй шубата . И то бързо. А гъкнеш ли — ще те фрасна по тиквата и те няма. Разбра ли, гад? Сваляй! — По-по-по — каза Вася, искайки с това да каже: позволете, как така? — Хайде! — човекът дръпна ревера на шубата.

Вася разкопча с треперещи ръце шубата си и я свали.

— И обувките сваляй! — каза човекът. — Трябват ми и обувките.

— По-по-по — каза Вася — позволете... студено е...

— И още! Дамата не закачате, а на мене — „сваляй обувките“ — проговори Вася с обиден тон. — Тя има шуба и галоши, а аз да свалям обувките.

Човекът погледна спокойно Машенка и каза: — От нея да ги свалиш, ще ги носиш на вързоп — затруднение. Зная какво правя. Сваляй? Машенка гледаше с ужас човека и не помръдваше. Вася Чесноков седна на снега и започна да си развързва обувките.

— Тя има и шуба — каза отново Вася, — и галоши, а аз да го отнеса...

Човекът навлече върху себе си шубата на Вася, напъха обувките в джобовете си и каза: — Стой тук и не мърдай, и не тракай със зъби. А ако извикаш или мръднеш — свършено е с тебе. Разбра ли, гад такава? И ти, дамичке...

Човекът загърна припряно кожуха и изведнъж изчезна. Вася омекна, смачка се и седеше като чувал в снега, гледайки с недоверие краката си по бели чорапи.

— Доживяхме — каза той, като погледна злобно Машенка. — Да я изпращам аз и да остана без имущество. Така ли?

Когато стъпките на грабителя заглъхнаха съвсем, Вася Чесноков изведнъж започна да рине снега с крака и извика с тънък, пронизителен глас: — Помощ! Грабят! После скочи и затича по снега, подскачайки ужасено и мятайки крака.

Машенка остана до парапета.

1924 г.

КЛАРК АШТЪН СМИТ / „ВИНО ОТ АТЛАНТИДА“

ПРЕВОД ОТ АНГЛИЙСКИ: Gemini 2.5 Pro

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Благодаря ви, приятелю, но аз не пия вино, дори да е най-рядкото канарско или най-старото амонтилядо. Виното е присмехулник, силното питие - размирник… (Притчи, 20:1 – бел. П. Н.) и повече от другите аз имам причина да зная истината, написана от еврейския цар Соломон. Чуйте, ако желаете, и ще ви разкажа една история, която би спряла изпитата наполовина чаша на устните и на най-закоравелия пияч.

Ние бяхме тридесет и седем пирати, които вилнееха из Испанските води под водачеството на Барнаби Дуейл, наричан Червения Барнаби заради кръвопролитията, които го съпровождаха навсякъде. Нашият кораб, „Черният сокол“, можеше да надбяга и надвие всеки друг, плаващ под Веселия Роджър. Капитан Дуейл често имаше обичай да намира някой усамотен остров в източния край на Западните Индии и да облекчава кораба от товара му с кюлчета и дублони.

Поредният остров беше далече от обичайните морски пътища и го нямаше на картите, нито беше познат на други мореплаватели, така че служеше добре на целта ни. Беше място с палми, пясък и скали, с малко пристанище, закътано от извитите протегнати ръце на назъбени рифове, по които тъмният океан се катереше и скърцаше със зъби от бяла пяна, без да смущава спокойните води отвъд. Не зная колко пъти бяхме ходили на острова, но пръстта под много кокосови палми тежеше от скритите ни съкровища. Там бяхме складирали плячката от натоварените със слитъци кораби, масивните сребърни съдове и скъпоценностите на катедрални градове.

Както на всяко земно нещо, и на нашите странствания дойде най-сетне краят. Бяхме събрали добър товар, но можехме да останем и по-дълго в открито море, откъдето минаваха испанците, ако не ни заплашваше буря. Когато небето започна да почернява, се намирахме по случайност близо до нашия таен остров. Като се люшкахме тежко по надигащите се вълни, побегнахме към нашето спокойно пристанище и стигнахме до него по мръкване. Преди зазоряване ураганът беше преминал и слънцето изгря в безоблачна кехлибарена и синя светлина. Започнахме да разтоварваме и да заравяме нашите сандъци с монети, скъпоценности и кюлчета, което си беше доста дълга задача; а след това напълнихме отново бъчвите с вода от един хладен, сладък извор, който течеше от палмовия хълм, намиращ се недалеч навътре в сушата.

Вече беше късен следобед. Капитан Дуейл смяташе скоро да вдигнем котва и да последваме залязващото слънце към Карибите. Бяхме деветима, които товарехме последните бъчви в лодките, докато Червения Барнаби ни наблюдаваше и ни проклинаше, че сме по-бавни от блатни костенурки; и бяхме нагазили до колене в хладката, ленива вода, когато капитанът изведнъж престана да ругае и видяхме, че вече не гледа към нас. Беше се обърнал с гръб и се беше навел над някакъв странен предмет, който сигурно приливът беше довлякъл след бурята: нещо огромно и обрасло с ракообразни, което лежеше на пясъка, наполовина в плитчината и наполовина извън нея. Никой от нас не го беше забелязал някак си досега.

Червения Барнаби не мълча дълго.

– Елате тук, крастави негодници такива – извика ни той. Ние се подчинихме с готовност и се струпахме около изхвърления на брега предмет, който капитанът оглеждаше с голямо недоумение. Ние също се слисахме, когато видяхме предмета отблизо, и никой от нас не можа да каже веднага или със сигурност какво е това.

Предметът имаше формата на голям съд със стесняващо се гърло и дълбоко, кръгло, тумбесто тяло. Беше изцяло покрит с раковини и корали, които се бяха натрупали по него сякаш през много векове в океанските дълбини, и беше окичен с водорасли и актинии, каквито никога преди не бяхме виждали, така че не можахме да определим от какъв материал е направен.

По заповед на капитан Дуейл го изтъркаляхме от водата отвъд обсега на прилива, в сянката на близките палми, макар че за преместването на тромавия предмет, който беше странно тежък, бяха нужни усилията на четирима души. Установихме, че може лесно да стои изправен, като върхът му достигаше почти до раменете на висок мъж. Докато местехме големия съд, чухме плискане отвътре, сякаш беше пълен с някаква течност.

Нашият капитан, както се оказа, беше учен човек.

– Кълна се в потира на Сатаната! – извика той. – Ако това не е антична делва за вино, аз съм луд за връзване. Такива съдове – макар и може би не толкова огромни – са били използвани от римляните, за да съхраняват добрите реколти от Фалерн и Цекуба. И днес дори има едно испанско вино – онова от Валдепеняс – което се държи в глинени делви. Но това тук, ако не греша, не е нито от Испания, нито от древния Рим. Изглежда доста старо, та вероятно е дошло от онзи отдавна потънал остров, Атлантида, за който говори Платон. Наистина, вътре би трябвало да има рядка реколта – вино, отлежавало през младостта на света, преди основаването на Рим и Атина; и което, може би, е събирало огън и сила през вековете. Ехей, мои разбойници морски! Няма да отплаваме от това пристанище, докато делвата не бъде отворена. И ако питието вътре е читаво и става за пиене, тази вечер ще празнуваме на пясъка.

— Сигурно е погребална урна, пълна с прокълната пепел и прах — каза помощник-капитанът, Роджър Аглоун, който имаше мрачно виждане за света.

Червения Барнаби беше извадил своята абордажна сабя и човъркаше усърдно коравата обвивка от ракообразни и причудливи коралови образувания по капака на делвата. Той отстраняваше слой след слой от тях и ругаеше на глас тези натрупвания от забравени години. Най-сетне, след дълго чоплене, се показа голяма глинена запушалка, запечатана с прозрачен восък, станал по-твърд от кехлибар. Върху запушалката се виждаха ясно изсечени странни букви на непознат език, но восъкът не се поддаваше на острието на сабята. И така, изгубил всякакво търпение, капитанът сграбчи един огромен каменен отломък, който по-слаб човек едва би повдигнал, и счупи с него гърлото на делвата.

Още тогава, в ония дни, аз, Стивън Магбейн, единственият пуритан сред онзи безбожен екипаж, не бях пияч на вино или спиртни напитки, а заклет рехавит независимо от обстоятелствата. Затова се държах настрана, изпитвайки единствено неодобрение, докато другите се тълпяха около делвата и душеха лакомо нейното съдържание. Но почти веднага щом я отвориха, ноздрите ми бяха връхлетени от някаква тежка и странна миризма на езически подправки; от самото ѝ вдишване ми се зави свят, така че сметнах за добре да се отдръпна още по-назад. Ала другите бяха нетърпеливи като мушици около ферментираща каца през есента.

– По дяволите! Това е царско вино! – изрева капитанът, след като топна показалец в делвата и изсмука моравите капки, които се стичаха от него. – Я чакайте, мърлячи! Натоварете бъчвите с вода на борда и свикайте всички на брега, оставете само стража да пази кораба. Ще си организираме една тържествена вечер, преди да тръгнем пак да обираме испанците.

Подчинихме се на заповедта му; и сред екипажа на „Черния сокол“ настана голямо оживление от новината за нашата находка и отлагането на плаването. Трима мъже, които мърмореха недоволно, че ще пропуснат веселбата, бяха оставени на борда; макар че в това спокойно пристанище подобна бдителност беше на практика излишна. Ние, останалите, се върнахме на брега, носейки запас от канчета, в които да налеем виното, и провизии за пиршество. После събрахме изхвърлени от морето дърва, с които да накладем голям огън, хванахме няколко огромни костенурки по пясъците и изровихме скритите им яйца, за да имаме изобилие и разнообразие от храна.

В тези приготовления аз участвах без особен плам. Познавайки навика ми да се въздържам и понеже имаше злъчен и хаплив нрав, капитан Дуейл заповяда изрично да присъствам на празненството. Аз обаче не очаквах нищо повече от малко грубовати шеги за моя сметка, както бе обичайно в такива моменти; а и понеже обичах прясно месо от костенурка, не бях съвсем несъгласен с участта си на свидетел на вавилонското пиянство на останалите.

С падането на нощта започна яденето и пиенето; а огънят от изхвърлените на брега дърва, с призрачни вещерски цветове от синьо, зелено и бяло сред пламъците, скачаше високо в здрача, докато залезът угасваше край шепа червени въглени далече над моравото море.

Странно беше виното, което екипажът и капитанът пиеха жадно от своите канчета. Видях, че течността беше гъста и тъмна, сякаш смесена с кръв; и въздухът се изпълни със силната миризма на онези езически подправки, люти, наситени и нечестиви, които сякаш се бяха изсипали от разбит гроб на древен император. А още по-странно беше опиянението от това вино.

Червения Барнаби беше започнал да пие преди останалите, опитвайки виното, още докато екипажът се готвеше за гуляя. За наше изумление, след първата чаша той престана да ни ругае, нито ни заповядваше вече, нито пък ни обръщаше каквото и да е внимание, а седеше, вперил поглед в залеза с очи, в които сияеше блясък на незнайни мечти. И един по един, щом започваха да пият, останалите бяха повлияни по същия начин и аз се чудех много на необичайната сила на виното. Никога преди не бях виждал подобно опиянение; защото те нито говореха, нито ядяха, а се движеха единствено, за да напълнят отново чашите си от огромния съд.

Нощта беше станала тъмна като индиго отвъд примигващия огън и нямаше луна, а светлината на огъня заслепяваше звездите. Но един по един, след известно време, пиещите се надигнаха от местата си и застанаха, вгледани в мрака към морето. Стояха неспокойно и се напрягаха напред, надничайки настойчиво като хора, които виждат нещо чудно; и мърмореха странно помежду си с неразбираеми думи. Не знаех защо се взират и мърморят така, освен ако не беше заради някаква лудост, която ги беше обхванала от виното; защото нищо не се виждаше в мрака и нищо не чувах, освен тихия ромон на вълните, плискащи се по пясъка.

Ропотът се усилваше; неколцина вдигнаха ръце и посочиха към морето, бръщолевейки неспирно като в делириум. Като видях поведението им и не знаех какъв друг обрат може да вземе лудостта им, реших да се оттегля покрай брега. Но щом понечих да се отдалеча, най-близките до мене сякаш се събудиха от своя унес и ме спряха с груби ръце. След това, с пиянски, неразбираеми слова, от които не проумях нищо, ме държаха безпомощен, докато един от тях не ме принуди да пия от едно канче, пълно с пурпурно вино.

Съпротивлявах се, двойно по-несклонен да отпия от безименната напитка, и голяма част от нея се разля. На вкус беше сладка като течен мед, но в гърлото ми гореше като адски огън. Зави ми се свят; сетивата ми постепенно бяха обзети от някакво мрачно объркване; и сякаш чувах, виждах и усещах всичко като в надигаща се треска на тропическа малария.

Въздухът около мене сякаш се озари с кървава призрачна червенина, която беше навсякъде; светлина, която не идваше нито от огъня, нито от нощното небе. Видях лицата и телата на пиещите, застанали без сенки, сякаш обвити в розовеещо фосфоресциране. А отвъд тях, където се взираха със смутено и неспокойно удивление, мракът бе осветен от странна светлина.

Безумно и нечестиво бе видението, което съзрях: защото вълните на пристанището вече не се плискаха в пясъка, а морето беше изцяло изчезнало. „Черния сокол“ го нямаше, а там, където бяха рифовете, се издигаха големи мраморни стени, обагрени сякаш в рубина на изгубени залези. Над тях се извисяваха горди куполи на езически храмове и островърхи кули на погански дворци; а под тях се простираха огромни улици и насипи, по които вървеше неспирна тълпа. Помислих, че гледам някой град от незапомнени времена, каквито са процъфтявали в зората на Земята; и видях дървета в терасовидните му градини, по-красиви от едемските палми. Заслушан, чух звук на цимбали, сладостни като стоновете на жени; и рев на рогове, разказващи за забравени славни дела; и дивно, сладко пеене на хора, отиващи на някакъв скрит, свещен празник зад стените.

Видях, че светлината се лее нагоре от града и излиза от неговите улици и сгради. Тя заслепяваше небесата отгоре, а хоризонтът в далечината се губеше в бляскава мъгла. Имаше една сграда, висок храм над останалите, от която светлината струеше в по-мътен поток, а от отворените ѝ порти се носеше музика, магьосническа и примамлива като далечни гласове от отминали години. И празнуващи хора влизаха весело през портите, но никой не излизаше. Странната музика сякаш ме теглеше и примамваше; копнеех да стъпя по улиците на чуждия град и ме обзе дълбоко желание да се смеся с хората му и да вляза в светещия храм.

Разбрах наистина защо пиячите се взираха в мрака и мърмореха удивено помежду си. Знаех, че и те копнееха да отидат в града. И видях как един голям път, изграден от мрамор и блестящ с червеникав отблясък, се спускаше от самите им нозе през ливади с непознати цветове към най-предните сгради.

Тогава, докато гледах и слушах, пеенето стана по-сладко, музиката – по-странна, а розовият блясък – по-ярък. После, без да погледне назад, без нито дума или жест на заповед към хората си, капитан Дуейл тръгна бавно напред, стъпвайки по мраморния път като мечтател, който върви в своя сън. А след него, един по един, Роджър Аглоун и екипажът го последваха по същия начин, отправяйки се към града.

Щях да ги последвам вероятно и аз, привлечен от омайната музика. Защото наистина ми се струваше, че някога съм бродил из улиците на този град и съм познавал нещата, за които разказваше музиката и пееха гласовете. Спомнях си добре защо хората влизаха вечно в храма и защо не излизаха; и там, струваше ми се, щях да срещна познати и обичани лица и да участвам в тайнства, извикани от потънали години.

Всичко това, което виното си беше спомнило по време на своя сън в океанските дълбини, ми беше дадено да видя и проумея за един миг. И добре че бях пил по-малко от това зло езическо вино в сравнение с другите и бях замаян по-малко от примамливото му видение. Защото, тъкмо когато капитан Дуейл и екипажът му тръгнаха към града, ми се стори, че розовеещото сияние започна да бледнее. Стените придобиха колеблива прозрачност, а куполите станаха нереални. Розовият цвят изчезна, светлината стана бледа като гробен фосфор, а хората сновяха напред-назад като призраци сред тънки жалби на призрачни рогове и призрачно пеене. Вълните на пристанището се върнаха смътно над потъналия път, а Червения Барнаби и хората му вървяха надолу под тях. Водите потъмняваха бавно над гаснещите кули и стени, а среднощният мрак почерни морето и градът се изгуби като изчезнали винени мехурчета.

Обзе ме ужас, като знаех съдбата на останалите. Хукнах да бягам, препъвайки се в мрака, към палмовия хълм, който увенчаваше острова. Нямаше и следа от розово; небето се изпълваше с изгрели отново звезди. И както изкачвах хълма, поглеждайки към океана, видях фенера, който гореше на „Черния сокол“ в пристанището, и различих жаравата на нашия огън, която тлееше на пясъка. Тогава, молейки се в трескав страх, зачаках зората.