МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „КАЧЕСТВЕНА ПРОДУКЦИЯ“

ПРЕВОД: Meta AI

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / “МЕДИК“ / “ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“ / “КИНОДРАМА“ / “РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“ / “БЪЧВА“ / “ВЕЛИКДЕНСКА СЛУЧКА“ / “СИЛНО СРЕДСТВО“ / “БЯС“ / “ДАМСКА МЪКА“ / “ПРЕКРАСНА ПОЧИВКА“ / “ГАЛОШ“

1927 г. – “МОНТЬОР“ / „ПРЕЛЕСТИТЕ НА КУЛТУРАТА“ / „ДРЕБОЛИИ“ / „БОТУШКИ“ / „ЕСНАФИ“ / „ГОСТИ“ / „ДУШЕВНА ПРОСТОТА“ / „ОПЕРАЦИЯ“ / „ЦАРСКИ БОТУШИ“ / „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

КАЧЕСТВЕНА ПРОДУКЦИЯ

У мои познати, у Гусеви, живееше един немец от Берлин.

Стая беше наел. Почти два месеца живя.

Не някакъв си чухонец или друго национално малцинство, а истински германец от Берлин. На руски — нито гък. Със стопаните се обясняваше с ръце и с глава.

Обличаше се, разбира се, този немец ослепително. Бельото чисто. Панталоните изгладени. Нищо излишно. Направо като от гравюра.

А когато си заминаваше този немец, остави много неща на стопаните. Цял куп задгранични стоки. Разни шишенца, якички, кутийки. Освен това почти два чифта долни гащи. И един пуловер почти неразплетен. А разните дреболии не можеш да ги изброиш — и за мъжка, и за дамска употреба.

Всичко това беше струпано на купчина в ъгъла, до умивалника.

Стопанката, мадам Гусева, честна дама, нищо лошо не можеш да кажеш за нея, намекна на немеца преди да си замине, видите ли, бите-дрите, да не сте си забравили задграничната продукция в бързината.

Немецът поклати глава, видите ли, бите-дрите, моля, вземайте, какво да говорим, не ми е жал.

Тогава стопаните се нахвърлиха върху оставената продукция. Гусев дори направи подробен списък на вещите. И, разбира се, нахлузил веднага пуловера и взе гащите.

След това ходеше две седмици с гащите в ръце. На всички ги показваше, гордееше се страшно и хвалеше немското качество.

А вещите, наистина, макар носени и, общо взето, едва оцелели, бяха, дума да няма, истинска, задгранична стока, приятна за гледане.

А между другото, сред оставените вещи имаше едно такава шишенце не шишенце, изобщо едно такова доста плоско бурканче с прах. Прахът беше изобщо розов, ситен. И миризмата доста симпатична — не ти лориган, не ти роза.

След първите дни на радост и ликуване Гусеви започнаха да гадаят какъв е въпросният прах. Мирисаха го, и със зъби го дъвкаха, и на огъня го сипваха, но не можаха да отгатнат.

Носеха го из целия блок, показваха го на студенти и на разни интелигенти, но полза никаква.

Мнозина казваха, че е пудра, а някои отговаряха, че е ситен немски талк за посипване на току-що родили се немски дечица.

Гусев казва: — Ситен немски талк не ми трябва за нищо. Току-що родили се дечица нямам. Нека бъде пудра. След всяко бръснене ще си ръся физиономията. Трябва поне веднъж в живота си да поживея културно.

Започна да се бръсне и да се пудри. След всяко бръснене ходеше розов, цъфтящ и направо благоухаеше.

Наоколо, разбира се, завист и въпроси.

Тук Гусев, наистина, подкрепяше немското производство. Много и горещо хвалеше немската стока.

— Колко, — казва, — години грозях личността си с разни руски боклуци и ето че най-сетне дочаках. И когато, казва, пудрата свърши, направо не зная какво ще правя. Ще трябва да си поръчам още едно бурканче. Много чудна стока. Направо душата ми си почива.

След месец, когато пудрата беше на свършване, дойде на гости у Гусев един познат интелигент. И по време на вечерния чай прочете бурканчето.

Оказа се, че е немско средство срещу бълхи.

Разбира се, друг, по-малко жизнерадостен човек, щеше да бъде силно поразен от това обстоятелство. И даже, може би, на по-малко жизнерадостния човек лицето му щеше да се покрило с пъпки и циреи от прекалена мнителност. Но Гусев не е такъв.

— Да, разбирам, — каза той. — Това е качествена продукция! Това е постижение. Това е наистина ненадмината стоката. Ако искаш, пудри си физиономията, ако искаш, ръси бълхите! За всичко става. А у нас какво?

Тук Гусев, като похвалил още веднъж немското производство, каза:

— Чудя се аз какво е това. Цял месец се пудря и нито една бълха да ме е ухапала. Жена ми, мадам Гусева, я хапят. Синовете ми също се чешат по цели дни отчаяно. Кучето Нинка и то се драпа. А аз, знаете ли, си ходя и ми няма нищо. Макар и насекоми, усещат, гадовете, истинската продукция. Това е истината...

Но сега прахът на Гусев свърши. И сигурно бълхите го хапят отново.

1927 г.