МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „СБИВАНЕ“

ПРЕВОД: Meta AI

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / “МЕДИК“ / “ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“ / “КИНОДРАМА“ / “РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“ / “БЪЧВА“ / “ВЕЛИКДЕНСКА СЛУЧКА“ / “СИЛНО СРЕДСТВО“ / “БЯС“ / “ДАМСКА МЪКА“ / “ПРЕКРАСНА ПОЧИВКА“ / “ГАЛОШ“

1927 г. – “МОНТЬОР“ / „ПРЕЛЕСТИТЕ НА КУЛТУРАТА“ / „ДРЕБОЛИИ“ / „БОТУШКИ“ / „ЕСНАФИ“ / „ГОСТИ“ / „ДУШЕВНА ПРОСТОТА“ / „ОПЕРАЦИЯ“ / „ЦАРСКИ БОТУШИ“ / „КАЧЕСТВЕНА ПРОДУКЦИЯ“ / „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

СБИВАНЕ

Вчера, братлета мои, отивам на гарата. Искам да се кача на влака за града. Засега съм все още на вилата. Край Ленинград.

Та отивам на гарата и гледам — на гарата, на самия перон, диагонално от дежурния по гара, става някакво сбиване. Бият се, с една дума.

А трябва да кажа, че нашето вилно местенце е ужасно тихо. През всичките дни направо — нито пиянство, нито някаква особена гюрултия, нито скандал. Иначе казано - нищо подобно. Ей такава тишина. Понякога направо ти звъни в ушите от пълната тишина.

Хората на умствения труд или работещите зад щанда, или да речем, служителите на култа могат направо да си починат както трябва в нашите благословени краища.

Разбира се, тази тишина не е през целия месец. Някои дни от седмицата, разбира се, се изключват. Е, да речем, изключват се, не ще и дума, съботите, неделите, е - и понеделниците. Е, и вторниците също. Е, разбира се, и празниците. Пък и дните на заплатите. В тия дни, наистина, няма какво да крием, същинската олелия достига своя връх. В тия дни, наистина, да речем, не е добре да излизаш на улицата. В ушите ти звъни от крясъци и от разни възможности.

Така че, значи, отивам в един от тия натурални дни на гарата. Искам да се кача на влака за града. Засега съм на вилата. Край Ленинград.

Та отивам на гарата и гледам — бой. Двама граждани налитат един на друг. Единият замахва с бутилка. А другият се отбранява с балалайка. И също, въпреки че се отбранява, гледа да удари противника си с острия ъгъл на музикалния инструмент.

Там има още един, трети гражданин. Техен приятел. Най-трезвият. Разтървава ги. Направо се мушка между тях и не им дава да се бият. И, разбира се, поема върху себе си всичките удари. И с балалайката, значи, и с бутилката.

И когато третият гражданин се заклати и изобщо, види се, отслабна от честите удари по различните външни органи на тялото му, реших да повикам някой милиционер, за да прекрати изтреблението на благородния организъм.

И изведнъж гледам: съвсем до гарата, на прелеза, стои един милиционер и чопли семки. Извиках му и му замахвах с ръка. Един от публиката казва: — Този няма да дойде. Той е местен жител. Напразно го викате.

— И — казвам — защо няма да дойде? — Ами така — ще се намеси, а после жителите ще го гледат накриво: видите ли, прави се на началник. Че и после тези ще го наклепят, когато изтрезнеят. Имало е такива случаи. Това не е в Ленинград. Тук всеки жител е на отчет.

Милиционерът стоеше на поста си и гледаше с отегчени очи към нас. И дъвчеше семки. После въздъхна и се обърна.

Боят лека-полека отслабваше.

И скоро тримата биещи се, прегърнати, си тръгнаха от гарата.

1927 г.