ПРЕВОД: : Meta AI
РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
“На когото от читателите не му е скучно, да вникнем“.
Александр Солженицин
„Архипелагът ГУЛАГ“
1.
Другарят Сталин обичал, разбирал и ценял изкуството.
И го направлявал.
Киноизкуството било особена страст на Сталин.
Изборът на Сталин — филми за революцията, за Гражданската война, за героите от миналото: Александър Невский, Богдан Хмелницкий, Суворов, Ушаков, Кутузов.
Особено любими били на Сталин филмите за бойците на тайния фронт.
През 1948 година вождът оцени много високо филма „Подвигът на разузнавача“ и присъди на създателите му Сталинска награда втора степен.
Сталинските награди имали три степени. И дори най-ниската — трета степен, пак означавала огромни пари.
Но, истина ви казвам: не в парите е щастието.
Щастието било в случая в това, че към безумните пари се прилагала звучна титла — Лауреат на Сталинска награда.
И не е важно дали първа степен, втора или трета. Главното е да си Сталински лауреат.
Към наградата се полагал медал с профила на Сталин.
За да виждат всички лауреата. За да разбере всеки: пред тебе не е кой да е, а онзи, на чиито трудове и постижения е обърнал внимание лично другарят Сталин, оценил го е лично го и е наградил лично не само с огромна сума, но и с блестящ медал със своя профил.
Към наградата първа степен — златен медал със златен профил на Сталин. Злато 958-ма проба (95.8% чисто злато – бел. прев.).
Медалът втора степен — сребро, профилът на вожда — златен.
Медалът трета степен — бронз, профилът на Сталин — сребърен.
2.
Сталин имал много врагове. Враговете му разпространявали слухове, че Сталин раздава държавни пари.
Не, господа-другари.
Сталин не бил толкова глупав, че да вреди на своята непогрешима репутация, раздавайки държавни пари от свое име. Сталин раздавал свои пари. А пари имал много.
Нещата стоели така. Книгите на Сталин се публикували в многомилионни тиражи. И не само в Съветския съюз, но и по целия свят.
Особено търсени били тези книги в онези страни, в които влезли дивизиите на Червената армия, но забравили да се върнат у дома.
Сталинските орди освободили страните на Централна Европа от национал-социализма и им наложили интернационал-социализма.
Страните, освободени от социализма с национален уклон, станали за съветските хора дружески и братски. Народите на тези страни обикнали от цялата си душа съветския народ и се втурнали в единен порив след него да строят светлото бъдеще.
Във всяка братска страна, като в самия Съветски съюз, ръководителят от какъвто и да е ранг имал в кабинета си пълното издание на съчиненията на другаря Сталин.
Ръководителят изобщо не бил длъжен да чете луксозните томове. Но било задължително да ги показва: скъпи мои началници и любезни подчинени, гледайте и помнете, всички рафтове в кабинета ми са отрупани с творенията на великия вожд.
3.
Началници имало много, както в Съветския съюз, така и в братските страни. И всичките купували творенията на Сталин.
Освен това, тези нетленни творения, в съответствие с някакъв неписан закон, трябвало да ги има във всеки цех на всеки завод, във всяко конструкторско бюро, във всяко училище, във всяко военно училище и във всеки университет, във всеки полк и във всяка дивизия, във всеки колхоз и на всеки риболовен траулер. Изобщо — навсякъде, навсякъде, навсякъде.
Затова към сметките на Сталин се стичали колосални суми. Но къде да бъдат харчени, след като другарят Сталин живеел на пълна държавна издръжка? Охрана и прислуга — за сметка на хазната. Телохранителите и шофьорите, лекарите и масажистите, готвачите и шивачите, електротехниците и шлосерите, строителите и архитектите на неговите вили и дворци — всички получавали заплата от държавата.
Парите от изданията и безкрайните преиздания на шедьоврите на Сталин се стичали в джобовете на Сталин както във вид на тънки звънтящи ручейчета, така и на могъщи пълноводни реки.
Ето тези огромни милиони се превърнали във фонд за Сталинските награди.
Сталин събрал Комитет по наградите и го оглавил лично. Членове на комитета били изтъкнати учени, артисти, писатели. Комитетът се събирал редовно и решавал кой е достоен за лична награда от Сталин и кой не е достоен. И ако е достоен, в каква степен.
4.
И ето че авторите на сценария на филма „Подвигът на разузнавача“, а те били двама, след като получили Сталинска награда втора степен и окачили на гърдите си сребърните медали със златния профил на Сталин, си помислили: да не литнем ли по-високо? Да не съчиним ли такъв сценарий, че към Сталинската награда втора степен да прибавим и Сталинска награда първа степен.
Решили и го направили. Написали нов сценарий. За какво? То е ясно: пак за разузнавачи.
През 1950 година по този сценарий в киностудията „Мосфилм“ бил заснет и излязъл веднага на екраните нов шедьовър за доблестните сталински бойци на тайния фронт.
Филмът имал оглушителен успех.
И този път авторите на сценария с решение на комисията, начело на която стоял лично другарят Сталин, били удостоени със Сталинска награда първа степен.
Сюжетът на новия филм: Берлин, пролетта на 1945 година. Историята отброява последните мигове на войната.
Крахът на нацистка Германия наближава неумолимо.
Но!
У главатарите на хитлеристкия Райх се появява внезапно не само надежда, но и реална възможност да спрат неудържимото настъпление на Червената армия.
Интересите на ръководството на нацистка Германия и на големите фигури от западните държави съвпадат. И на едните, и на другите не се харесва никак стремителното придвижване на Червената армия по просторите на Европейския континент.
Затова хитлеристите от най-висок ранг установяват контакт с членове на ръководството на водещите държави от Запада. В Берлин идват тайно представители на Съединените американски щати и Великобритания.
Войната отброява последните си мигове, а в Берлин протичат секретни преговори за сключване на сепаративен мир.
Подлият замисъл е прост: войските на Германия могат да прекратят съпротивата си в Западна Европа срещу американските и британските войски, да преминат на страната на Съединените щати и Великобритания, за да спрат със съвместни действия неудържимото настъпление на Червената армия от изток.
Преговорите протичат успешно, но в самия център на змийското гнездо действа доблестен съветски разузнавач: кожен шлифер, червена лента с черна свастика на ръкава, череп с кости на пилотката.
Разузнавачът успява да спечели доверие и да получи длъжност в структурите, близки до висшето ръководство на Германия.
Разузнавачът има достъп до най-важните тайни на хитлеристите.
Носи се с черна лимузина по пътищата на Германия. Успява да проникне в коварните замисли на враговете и да осуети тайния заговор.
Сценарият на филма написал познавачът на темата, прославеният вече и знаменит Исаев. Имал и съавтор, бившия чекист Маклярский.
Бивш е официално казано. На всички е известно, че бивши чекисти няма.
В един от епизодите на филма се снимал изтъкнатият комик Евгений Александрович Моргунов. Същият, който по-късно ще стане известен с филма „Кучето Барбос и необичайния крос“.
Ролята на американския сенатор изпълнил Николай Николаевич Рибников. Ролята на Чърчил – Висоцкий.
5.
Тук моят скъп читател ще ме прекъсне: не може да бъде!
Другарят Сталин не би могъл да хареса филм за доблестен съветски разузнавач, който действа в леговището на фашисткия звяр през пролетта на 1945 година, защото романът на Юлиан Семьонов „Седемнадесет мига от пролетта“ е публикуван едва през 1969 година. Филмът по романа на Семьонов е показан за първи път през август 1973 година. Иначе казано - 20 години след смъртта на Сталин. Това първо.
И създателите на филма не биха могли да получат в средата на 70-те години Сталинска награда първа степен и златни медали с профила на Сталин, защото Сталинските награди са отменени през 1955 година.
И вие, мой скъпи, уважаван и любим читателю, ще ми посочите, че филма за героичните подвизи на съветския разузнавач в Берлин в навечерието на краха на нацисткия режим е оценил най-високо не Йосиф Висарионович Сталин, а Леонид Илич Брежнев.
Не Сталин обсипал създателите на филма с награди и отличия, а Брежнев.
И „Мосфилм“ няма отношение към този филм. Филмът „Седемнадесет мига от пролетта“ е сниман по поръчка на Държавния комитет на СССР за телевизия и радио.
И Исаев не е писал никакъв сценарий. Исаев е измислен персонаж, който се подвизава под името Щирлиц.
И никаква пилотка съветският разузнавач няма. Щирлиц е винаги с фуражка.
И никакъв Моргунов в този филм не би могло да има. Моргунов е от комедията „Кучето Барбос и необичайния крос“, от „Кавказка пленница“, от „Производители на самогон“.
И вие, мой читателю, ще ми се подиграете: Висоцкий в ролята на Чърчил? Не разсмивай публиката!
А Николай Николаевич Рибников в ролята на американски сенатор! Нали всеки знае, че Рибников не е играл никога чужденци. И през 1950 година филми с участието на Рибников още нямало.
Не е ли така? Не, не е така. Възраженията изслушах. Преминавам към защитата.
Учили са ме да обръщам внимание на най-незначителните детайли. Защото дяволът е в дреболиите.
Нека обърнем нашето изострено внимание на една дреболия, на нещо незначително. Вие, мой читателю, имате предвид телевизионния филм „Седемнадесет мига от пролетта“.
А аз името на филма, за който говоря, не съм го казал още.
Аз говоря за съвсем друг филм.
Но да се оправим най-напред със „Седемнадесетте мига“, с онзи филм, за който си помислихте.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.