СЛУЖБОМЕР

сряда, ноември 22, 2017

„Кратки срещи“ с Кира Муратова

Източник: Интерактивный музей В. С. Высоцкого

Превод от руски: Павел Николов

Висоцкий е изразил така пълно себе си като личност в своите песни, така изцяло, че не само за някакви значителни събития, но даже за географските си пътувания, за характеристиките на всекидневната си биография - за всичко има песни. В песните си той разказваше всичко за себе си, за всяка страна на своя характер. Затова всеки, който иска да опознае Висоцкий, трябва да го слуша последователно и хронологично. А всичко, което ще ви кажат очевидци и очевидки, приятели и приятелки, е такава странична обвивка, толкова мизерно нещо в сравнение с песните му, че изобщо няма нужда. За своите починали колеги си струва да разказваш, ако се били чудаци, много интересни в живота си и неразкрили се в изкуството. За чудаците е винаги лесно да се разказва - ето, значи, какви са забавни. Висоцкий не беше такъв ярък чудак. Той беше затворен човек. В компаниите биваше незабележим и изобщо не се стремеше да бъде лидер, душа на общество, да се намира в центъра на вниманието - до момента, в който вземеше китарата и започваше да пее. Потресаващо интересно, забележително е да гледаш как пее и да се намираш в този момент близо до него. Да виждаш лицето му, ръцете, китарата, тези издуващи се жили и цялата, така да се каже, сила и напор на душата, която като че ли всеки миг ще разкъса материалната обвивка и ще отлети нанякъде, като птица. Впечатлението биваше много силно. Тогава мирозданието изведнъж се преобръщаше, рязко се изместваше фокусът, Висоцкий се превръщаше в слънце на вселената и затъмняваше всичко останало. Но именно в този момент, а след това, като престанеше да пее, отново минаваше в сянка.

Как започна да се снима в „Кратки срещи“? Стана съвсем случайно. По това време Висоцкий не беше знаменит, не беше известен никому, освен на малък кръг от актьори, интелектуалци. Той дойде в Одеската студия да се снима у Говорухин във „Вертикал“. А има такъв обичай: когато един актьор дойде в някоя група, съседните групи също искат да го изпробват. За ролята на Максим правиха кинопроби и Висоцкий, и Любшин. Аз утвърдих Любшин, защото съответстваше повече на сценарийната схема, която имахме. Жена - силна, педантична натура, която възпитава, началничка според жизнените си функции и по характер; и мек, неуловим характер на волна птица - мъж. Тя се опитва да го прикове, да го разбере и да го подреди по своему, а той не спори - просто се измъква. Ето тази схема на взаимоотношенията на два характера съответстваше повече на Любшин. Затова беше утвърден той. Художественият съвет каза: харесваме и двамата, избирайте сами. Избрахме Любшин.

Висоцкий много искаше да играе тази роля, но междувременно - нашите снимки трябваше да започнат по-късно - замина да се снима в планината при Говорухи. Оттам даже ми изпращаше дружески, хумористични писма - като ще е Славик, да е Славик, значи, но кой ще свири на китара? И изведнъж научаваме, че Слава Любшин е правил проби за нашия филм, след като вече е подписал договор за главната роля във филма „Щит и меч“. Снимките са в Германия и какво е имал предвид, как ще може да се снима едновременно и в Одеса, и в Германия - по едно и също време, не зная. Разбира се, отказахме се от Любшин, по-точно той ни отказа. И ние отидохме при Висоцкий с поклон: Володя, молим те, спаси ни. Володя се съгласи веднага да се снима, защото ролята му харесваше. И нито един път не спомена за тази неприятна история. Всеки друг актьор на неговото място щеше да намери момент, в който да ухапе или поне да иронизира. Висоцкий никога не се върна към това и по-нататък всичко тръгна като по релси.

Той беше целеустремен, дисциплиниран, строг в разписанието си човек. Никакви капризи, нито един път не постави групата в човешко или производствено сложно положение и винаги се стремеше да направи атмосферата приятна, удобна и продуктивна. Първия рисунък на ролята, който нахвърли в първия снимачен ден, поддържаше до края. Това не беше упоритост. Просто измисляше всичко отначало и после играеше така. Той се снимаше много бързо, беше удобен партньор във всяко едно отношение, добър другар за цялата група. Затова изобщо нямаше сложни положения, освен тези, които ги има винаги, когато снимаш театрален актьор - заминава за представление, идва от представление. Но това не зависеше от него. Висоцкий не беше открит човек. Той винаги спазваше - не в работата, а в живота си - определена дистанция.

Умееше да се представи като мъж. Той беше първият човек, от когото разбрах как трябва да си създаваш свой имидж. Защото той беше много крехък и слабоват по природа, но си беше създал маската на каубой - твърд, агресивен, даже жесток, и с тази маска ни хипнотизираше.

Той все едно преживяваше сцени от живота на Владимир Висоцкий и когато ги виждаше завършени, изпитваше удовлетворение - от изкуството, а не от живота. Но това беше преструвка - по-скоро необикновен артистизъм. Той винаги искаше да прегърне необятното - беше и режисьор, и сценарист, и актьор, и поет. Обичаше да навие живота като пружината на патефон, да го направи интересен.

Всеки човек си има някакви основни и някакви съпътстващи черти. Без да се държи детински в живота, в киното Висоцкий по начало проявяваше някаква детинщина - да речем, искаше да изглежда красив на екрана и търсеше външни форми за това. Знаеше как трябва да го снимат и понякога можеше да каже на оператора: това не е моята светлина. Характерно нещо за много актьори, но у Висоцкий това изглеждаше забавно, защото той беше умен човек. Между другото, и в това отношение оставаше благороден и великодушен. Например, снима се наша сцена, поставят светлини и за двамата, а той ми казва: „Операторът наглася твоята светлина - е, добре, ти си жена, нека...“ Харесваше му през това време да играе герой любовник. Искаше много да се снима в „Кратки срещи“ и затова, че ролята беше такава мъжка, побеждаваща. Но това са от тези инфантилни дреболии, които ги има у всеки човек. Не те са интересни за нас в такъв човек като Висоцкий, с неговите дълбини. Макар че почина рано, той успя да се реализира значително, да разкрие своята личност, осъществи се всевъзможно...“

(Из интервю с Кира Муратова в списание "Искусство кино", 2010 година)

--------------------------

Из филма „Кратки срещи“ („Короткие встречи“, 1967 г.), режисьор и изпълнител на ролята на Валентина - Кира Муратова





Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.