Нобелови лауреати – 1947 година

Карл Кори (Carl Cori)

5 декември 1896 г. – 19 октомври 1984 г.

Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Герти Т. Кори и Бернардо Усай)

(За откриването на каталитичната конверсия на гликогена.)

Австрийско-американският биохимик Карл Фердинанд Кори е роден в Прага (която по това време се намира в пределите на Австро-Унгария). Негови родители са Мария Кори (Либих) и Карл Кори, професор по зоология в Пражкия университет и директор на морската биологична станция в Триест. След като получава средно образование в Прага и Триест Кори се записва през 1914 г. в Германския университет в Прага, за да учи медицина. Но скоро е принуден да прекъсне учението си, защото започва Първата световна война. Той е мобилизиран в австрийската армия и служи като офицер от санитарната служба на италианския фронт.

След края на войната Кори се връща в университета, за да завърши учението си. Там се запознава със студентката от медицинския факултет Герти Тереза Радниц и през 1920 г. се жени за нея. През същата година Кори получава медицинска диплома, след това в продължение на две години работи като асистент в Първа медицинска клиника във Виена, а по-нататък като асистент по фармакология в университета в Грац. По това време Герти Т. Кори работи като асистент в Каролинската детска болница във Виена.

Работата на Кори привлича вниманието на Нюйоркския държавен институт по злокачествени тумори (по-късно институт "Розуел Парк") в Бъфало. През 1922 г. той получава предложение да работи в института като биохимик. Оставя временно съпругата си в Европа и заминава за Съединените щати. Като се установява в Бъфало, Кори намира за жена си работа като асистент-патолог в института; по-късно Герти Т. Кори заема длъжността асистент-биохимик.

Тъй като съпрузите Кори се интересуват особено от обмена на въглехидратите в тъканите и в тъканите на злокачествените тумори, през първите години от работата си в Бъфало те се съсредоточават върху проучването на метаболизма на въглехидратите в раковите клетки. Освен това изследват влиянието на овариектомията (хирургическа операция за отстраняване на яйчниците) върху развитието на тези клетки.

През 1928 г. съпрузите Кори получават американско гражданство, а през следващата година Кори става асистент-професор по физиология в университета в Бъфало. Две години по-късно съпрузите се преместват да работят в медицинското училище към Вашингтонския университет в Сент Луис (щат Мисури), където Кори заема длъжността професор по фармакология, а жена му става член на съвета на училището и научен сътрудник по фармакология и биохимия. Там те продължават да изследват обмена на въглехидратите, като обръщат особено внимание на биохимията на глюкозата и гликогена. За съществуването на гликогена е известно от 1857 г., когато френският физиолог Клод Бернар открива в клетките на черния дроб на експериментални животни голямо количество подобно на нишесте вещество. Гликогенът се състои от глюкозни молекули, свързани във верига и е основната биохимична форма за натрупване на глюкозата в черния дроб и мускулите. Глюкозата е основен източник на енергия за живите клетки, тя е особен монозахарид, съдържащ водородни, кислородни и въглеродни атоми.

Нишестето, състоящо се от два полизахарида - амилоза и амилопектин, се превръща в глюкоза под въздействието на фермента на панкреаса амилаза. По-нататък глюкозата се всмуква от тънкото черво, попада в портните съдове и се пренася до черния дроб, където се превръща в гликоген и се натрупва за по-нататъшно използване. Нормално в черния дроб във вид на гликоген се намират тридневни запаси от глюкоза. През 30-40-те години съпрузите Кори провеждат серия от експерименти, при които се разкриват биохимичните реакции, участващи в обмена на глюкозата и гликогена. Днес пълният цикъл на делене и ресинтез на гликогена се нарича цикъл на Кори.

През 1936 г. съпрузите Кори откриват глюкозо-1-фосвата, наречен по-късно етер на Кори. По това време те изясняват биохимичния механизъм на действието на инсулина - хормон, синтезиран и отделян от Лангерхансовите острови на панкреаса. Недостигът на инсулин в организма води до захарен диабет - заболяване, при което клетките не могат да усвояват нормално и да използват глюкозата за източник на енергия.

През 1938 г. съпрузите Кори описват превръщането на глюкозо-1-фосвата в глюкозо-6-фосват (а също и обратния процес) под въздействието на фермента фосфоглюкомутаза. През 1943 г. те изолират и отделят във вид на кристали фосфорилазата и като установяват, че този фермент може да съществува както в активна, така и в неактивна форма, разкриват биохимичните условия, при които ферментът се активира.

През следващата година съпрузите Кори синтезират гликоген в лабораторни условия. За изходни продукти използват молекула гликоген с къса верига, глюкоза, фосфат и три фермента - хексокиназа, фосфоглюкомутаза и фосфорилаза. Така те потвърждават своята хипотеза за триетапния път за биосинтез на гликогена от глюкозата. През същата година Кори заема длъжността професор по биохимия в медицинското училище към Вашингтонския университет. Две години по-късно той става ръководител на катедрата по биохимия.

Съпрузите Кори са обвързани не само от научната работа. Те се занимават заедно с алпинизъм, играят тенис, пързалят се с кънки и работят в градината. Семейството има един син. През 1957 г. Герти Кори умира и Кори се жени за жителката на Сент Луис Ан Фицджералд Джонс, която има от предишния си брак дъщеря и двама сина.

През 1966 г. Кори напуска Вашингтонския университет и е назначен за професор-консултант по биохимия в медицинското училище към Харвардския университет. Там той продължава своите изследвания до края на живота си. През 1984 г. Кори умира на осемдесет и седем години в своя дом в Кеймбридж (щат Масачузетс).

Кори е удостоен с наградата Ласкер на Американската асоциация по здравеопазване (1946 г.), с наградата Скуиб на Ендокринологичното дружество (1947 г., заедно с Герти Кори) и медала Уилърд Гибс на Американското химическо дружество (1948 г.). Той е член на Националната академия на науките на САЩ, на Американската асоциация за съдействие на развитието на науката, на Американското философско дружество, на Американското дружество на биохимиците и на Американското химическо дружество. Кори е удостоен с почетни степени на Йейлския, Бостънския, Кеймбриджкия, Сентлуиския и Вашингтонския университет.

Превод от руски: Павел Б. Николов