СЛУЖБОМЕР

неделя, ноември 26, 2017

Нобелови лауреати – 1947 година

Карл Кори (Carl Cori)

5 декември 1896 г. – 19 октомври 1984 г.

Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Герти Т. Кори и Бернардо Усай)

(За откриването на каталитичната конверсия на гликогена.)

Австрийско-американският биохимик Карл Фердинанд Кори е роден в Прага (която по това време се намира в пределите на Австро-Унгария). Негови родители са Мария Кори (Либих) и Карл Кори, професор по зоология в Пражкия университет и директор на морската биологична станция в Триест. След като получава средно образование в Прага и Триест Кори се записва през 1914 г. в Германския университет в Прага, за да учи медицина. Но скоро е принуден да прекъсне учението си, защото започва Първата световна война. Той е мобилизиран в австрийската армия и служи като офицер от санитарната служба на италианския фронт.

След края на войната Кори се връща в университета, за да завърши учението си. Там се запознава със студентката от медицинския факултет Герти Тереза Радниц и през 1920 г. се жени за нея. През същата година Кори получава медицинска диплома, след това в продължение на две години работи като асистент в Първа медицинска клиника във Виена, а по-нататък като асистент по фармакология в университета в Грац. По това време Герти Т. Кори работи като асистент в Каролинската детска болница във Виена.

Работата на Кори привлича вниманието на Нюйоркския държавен институт по злокачествени тумори (по-късно институт "Розуел Парк") в Бъфало. През 1922 г. той получава предложение да работи в института като биохимик. Оставя временно съпругата си в Европа и заминава за Съединените щати. Като се установява в Бъфало, Кори намира за жена си работа като асистент-патолог в института; по-късно Герти Т. Кори заема длъжността асистент-биохимик.

Тъй като съпрузите Кори се интересуват особено от обмена на въглехидратите в тъканите и в тъканите на злокачествените тумори, през първите години от работата си в Бъфало те се съсредоточават върху проучването на метаболизма на въглехидратите в раковите клетки. Освен това изследват влиянието на овариектомията (хирургическа операция за отстраняване на яйчниците) върху развитието на тези клетки.

През 1928 г. съпрузите Кори получават американско гражданство, а през следващата година Кори става асистент-професор по физиология в университета в Бъфало. Две години по-късно съпрузите се преместват да работят в медицинското училище към Вашингтонския университет в Сент Луис (щат Мисури), където Кори заема длъжността професор по фармакология, а жена му става член на съвета на училището и научен сътрудник по фармакология и биохимия. Там те продължават да изследват обмена на въглехидратите, като обръщат особено внимание на биохимията на глюкозата и гликогена. За съществуването на гликогена е известно от 1857 г., когато френският физиолог Клод Бернар открива в клетките на черния дроб на експериментални животни голямо количество подобно на нишесте вещество. Гликогенът се състои от глюкозни молекули, свързани във верига и е основната биохимична форма за натрупване на глюкозата в черния дроб и мускулите. Глюкозата е основен източник на енергия за живите клетки, тя е особен монозахарид, съдържащ водородни, кислородни и въглеродни атоми.

Нишестето, състоящо се от два полизахарида - амилоза и амилопектин, се превръща в глюкоза под въздействието на фермента на панкреаса амилаза. По-нататък глюкозата се всмуква от тънкото черво, попада в портните съдове и се пренася до черния дроб, където се превръща в гликоген и се натрупва за по-нататъшно използване. Нормално в черния дроб във вид на гликоген се намират тридневни запаси от глюкоза. През 30-40-те години съпрузите Кори провеждат серия от експерименти, при които се разкриват биохимичните реакции, участващи в обмена на глюкозата и гликогена. Днес пълният цикъл на делене и ресинтез на гликогена се нарича цикъл на Кори.

През 1936 г. съпрузите Кори откриват глюкозо-1-фосвата, наречен по-късно етер на Кори. По това време те изясняват биохимичния механизъм на действието на инсулина - хормон, синтезиран и отделян от Лангерхансовите острови на панкреаса. Недостигът на инсулин в организма води до захарен диабет - заболяване, при което клетките не могат да усвояват нормално и да използват глюкозата за източник на енергия.

През 1938 г. съпрузите Кори описват превръщането на глюкозо-1-фосвата в глюкозо-6-фосват (а също и обратния процес) под въздействието на фермента фосфоглюкомутаза. През 1943 г. те изолират и отделят във вид на кристали фосфорилазата и като установяват, че този фермент може да съществува както в активна, така и в неактивна форма, разкриват биохимичните условия, при които ферментът се активира.

През следващата година съпрузите Кори синтезират гликоген в лабораторни условия. За изходни продукти използват молекула гликоген с къса верига, глюкоза, фосфат и три фермента - хексокиназа, фосфоглюкомутаза и фосфорилаза. Така те потвърждават своята хипотеза за триетапния път за биосинтез на гликогена от глюкозата. През същата година Кори заема длъжността професор по биохимия в медицинското училище към Вашингтонския университет. Две години по-късно той става ръководител на катедрата по биохимия.

Съпрузите Кори са обвързани не само от научната работа. Те се занимават заедно с алпинизъм, играят тенис, пързалят се с кънки и работят в градината. Семейството има един син. През 1957 г. Герти Кори умира и Кори се жени за жителката на Сент Луис Ан Фицджералд Джонс, която има от предишния си брак дъщеря и двама сина.

През 1966 г. Кори напуска Вашингтонския университет и е назначен за професор-консултант по биохимия в медицинското училище към Харвардския университет. Там той продължава своите изследвания до края на живота си. През 1984 г. Кори умира на осемдесет и седем години в своя дом в Кеймбридж (щат Масачузетс).

Кори е удостоен с наградата Ласкер на Американската асоциация по здравеопазване (1946 г.), с наградата Скуиб на Ендокринологичното дружество (1947 г., заедно с Герти Кори) и медала Уилърд Гибс на Американското химическо дружество (1948 г.). Той е член на Националната академия на науките на САЩ, на Американската асоциация за съдействие на развитието на науката, на Американското философско дружество, на Американското дружество на биохимиците и на Американското химическо дружество. Кори е удостоен с почетни степени на Йейлския, Бостънския, Кеймбриджкия, Сентлуиския и Вашингтонския университет.

Източник: http://n-t.ru/nl/mf/corik.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.