„Брулени хълмове“ по японски

До сега бях гледал две филмови версии на „Брулени хълмове“.

Едната още като ученик (по всяка вероятност е бил филмът на Робърт Фюест от 1970 година, доколкото се ориентирам днес по фотосите).

Умрях от скука, докато женската публика подсмърчаше покрай мене, и оттогава фамилията Бронте не е способна да ме доведе до каквито и да е особени емоции.

После, през ерата на видеокасетите, ми попадна случайно на касета друга версия – на Питър Космински от 1992 година с Жулиет Бинош.

Не че ме очарова, но и не ме раздразни, което все пак е много, макар че не помня нито една сцена.

Към версиите от 2009 и 2011 година не съм посягал и нямам намерение да посегна, както и към много по-ранните екранизации на Бунюел и Уайлър, въпреки знаковите имена.

Но когато ми попадна японската версия на Йошида Йошишиге (嵐が丘, 1988 г.), не можах да се сдържа.

Не познавам сюжета на романа, затова не зная доколко филмът го следва и доколко се отклонява от него.

Обстановката е изключително мрачна, действието е монотонно (театър Но?) и тягостно.

Вместо Хийтклиф и Кати – Онимару и Кину.

Любов…

…и бруталност.

Разкопан гроб…

…и похитен труп (по-точно скелет, тук ефектът направо издиша).

Сакето е малко повече отколкото във всеки друг японски филм, който съм гледал.

Има и звън на самурайски мечове, няма как да няма.

Краят е зловещо романтичен – Онимару влачи ковчега с тленните останки на Кину.

Ако ви се гледа, тук го има с руски субтитри:

http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=4439231.

А тук с английски:

http://www.youtube.com/watch?v=jhTauvmiq6Q.