Сезона го открихме още предната седмица с традиционния съботен маршрут Ихтиман-Немирово-ядене на сладолед-Ихтиман.
Но празниците са си празници и походът този път трябваше да бъде като за празници - солиден.
Сутринта беше свежа и приятна: карахме все сред зеленина, а понякога и жълтина.
В центъра на Немирово.
Глътка вода след немировския баир (винаги ме е мъчил повече от костенския, макар че вторият е по-дълъг).
А в центъра на Момин проход са започнали да правят една много хубава градинка; с удоволствие да седнеш и да изпиеш едно кафе.
В Костенец не спряхме, а продължихме направо за Долна баня; по пътя – люлякови храсти и замайващ аромат сред надигащата се вече горещина.
Долна баня ни посрещна със симпатично площадче и много фонтани.
Този фонтан обаче беше най-приказен.
Пред табелата на Радуил.
В Радуил – с Мария Динева, бившата ми директорка, на която погостувахме малко, преди да си тръгнем обратно.
На връщане беше адска жега, макар че в далечината Белмекен все още тънеше в сняг.
Така слънчасах, че на едно място спрях и поведох разговор с Яне…
P.S. Утре - кратък фоторазказ за някои предизборни агитационни материали, които срещнах по пътя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.