„Таванско помещение“

Нашите са кръстили филма „Любовна квартира“.

Не зная от какъв зор, може би защото у нас таванските помещения обикновено се асоциират с мизерни стаички за фатално закъсали студенти.

А може друго да са имали предвид, да речем – реклама чрез заглавието, не зная – преименуванията на филмови заглавия, в коeто по чудатост особено са ненадминати руснаците, често ме озадачават.

А ако ме попитате за кой от двата филма „Таванско помещение“ („Loft“) става въпрос, ще ви отговоря: и за двата.

Първо налетях на холандския (2010 г., реж. Антоанет Баумар).

Изгледах го на един дъх, дето се вика.

Да не ви подвежда определението „криминален“, труп има, но във филма присъства друго, много по-съществено нещо – разрушителната сила на човешкото лицемерие и неискреност.

Държи в постоянно напрежение, изненадва с неочаквани обрати.

След това реших да гледам и белгийския филм (2008 г., реж. Ерик Ван Лой).

Разликата между двата филма е незначително малка, правени са по един и същ сценарий на Барт Де Поу.

Същата динамика, същото напрежение и - същата точна игра на актьорите.

Холандският вариант като че ли е малко по на висота, но това може би е субективно впечатление – нали гледах първо него и при втория вече знаех за какво става дума.

А този месец се очаква премиерата на третата версия на филма с малко променено заглавие – „The Loft“, снимана в САЩ отново от Ерик Ван Лой, автор на първия филм от 2008 година.

Надявам се режисьорът, вече доказал се в очите ми като добър професионалист, да не е направил някоя колосална холивудска пача.

Във всеки случай точа зъби да го гледам…