петък, април 13, 2012

За един стар филм и една песен

Всяка серия започваше с движещ се насреща танк.

Впечатляващо за момче на 7-8 години.

А трябва да съм бил някъде на толкова, защото от филма – „Четиримата танкисти и кучето“ („Czterej pancerni i pies“) - не помня почти нищо, само няколко отделни фрагмента.

Но мелодията на песента в началото на полския телевизионен сериал, завладяващо лирична, не съм забравил и до ден днешен от край до край.

Не знаех по онова време нито дума от полски език, обаче си съчиних някакъв свой текст, с измислени думи, наподобяващи тези, които чувах, и си тананиках дълго време след това тази моя авторска версия.

Много по-късно вече се запознах и с оригиналния текст на „Балада за танкистите“ или „Неспокойните дъждове“ ("Ballada o pancernych" или „Deszcze niespokojne“).

Оказа се, че това е текст на Агнешка Ошецка (1936-1997), една от най-известните полски поетеси от втората половина на миналия век (лично аз я поставям дори над Шимборска, която ми идва прекалено интелектуална за моя мързелив мозък).

Музиката е на Адам Валачински, който освен като автор на класически произведения, е известен и с многото си композиции за киното и театъра.

Песента се изпълнява от Едмунд Фетинг (1927-2001), полски филмов актьор и певец.


Във филма обаче песента започва от втория куплет, ето я цялата:

Na łąkach kaczeńce,
a na niebie wiatr,
a my na wojence
oglądamy świat.
Na łąki wrócimy,
tylko załatwimy
parę ważnych spraw.
Może nie ci sami,
wrócimy do mamy
i do szkolnych ław.
Deszcze niespokojne
potargały sad,
a my na tej wojnie
ładnych parę lat.
Do domu wrócimy,
w piecu napalimy,
nakarmimy psa.
Przed nocą zdążymy,
tylko zwyciężymy,
a to ważna gra!
Na niebie obłoki,
po wsiach pełno bzu,
gdzież ten świat daleki,
pełen dobrych snów!
Powrócimy wierni
my czterej pancerni,
"Rudy" i nasz pies.
My czterej pancerni
powrócimy wierni,
po wiosenny bez!
По поляните - гергьовчета,
по небето - вятър,
а ние на война сме
и оглеждаме света.
При поляните ще се върнем,
само имаме да свършим
няколко важни неща.
Може би не същите,
ще се върнем при майките си
и при училищните чинове.
Неспокойни дъждове
разрошиха градината,
а ние воюваме
вече няколко години.
Вкъщи ще се върнем,
ще напалим печката,
ще нахраним кучето.
Преди нощта ще успеем,
само да победим,
а това е важна игра!
На небето - облаци,
селата са пълни с люляк,
къде е този далечен свят,
пълен с добри сънища!
Ще се върнем верни
ние - четиримата танкисти,
танкът и нашето куче.
Ние - четиримата танкисти
ще се върнем верни,
след пролетния люляк!

Да, по-късно, интересувайки се от съдбата на песента, разбрах и това, че филмът „Четиримата танкисти и кучето“ е направен доста аматьорски, с изключително много гафове в него, фактологични и кинематографични, довели дори до протести на публиката още по онова време (поляците са си поляци, не си оставят магарето в калта!).

Но песента си ми остана все така обичана.

А между другото трима от изпълнителите на главните роли в сериала по-късно заемат едни от първите актьорски места в полския театър и полското кино – Януш Гайос (също така професор по изящни изкуства и художник-фотограф), Франчишек Печка (скоро го гледах в една тежка филмова роля) и Роман Вилхелми (вече покойник, чието изпълнение в „Кариерата на Никодем Дизма“ няма да забравя никога)…