Само който не се е занимавал с избори, не знае какви куриози има по изборите.
В час съм по български език.
Телефонът ми, който може и цяла седмица да се окаже умрял (с незаредена батерия), този път е в ред и внезапно звънва.
Явно става въпрос за нещо, свързано с работата ми в общинската избирателна комисия, иначе всеки, на когото давам номера си, го предупреждавам, че ако ме потърси по личен въпрос по време на учебен час, ще го изтрия от списъка, а това означава край на разговорите с мене, защото на хора, които не са ми въведени в телефона, не отговарям.
Извинявам се на учениците и излизам в коридора.
- Ало – обажда ми се една от кандидатките за общински кмет и водач на партийна листа – искам да говоря нещо с тебе във връзка с изборите…
- Утре – казвам – съм дежурен след обяд в комисията, ела, ще говорим! По телефон работа не се върши, а и съм в час, учениците ме чакат…
- Как така в час – искрено се учудва събеседничката ми, - нали днес е събота?
- Не - викам, - не е събота, вторник е!
- А? Вторник ли?...
-----------------------------
Тук прекъсвам моя разказ.
А тази случка, която изобщо не е измислена, а напълно истинска, ви я доверявам, не за да ви кажа какви хора се кандидатират за наши представители, а за да ви кажа за какви хора някои хора ще гласуват да бъдат наши представители.
И ако тези гласуващи надделеят, пример - бат` Бойко.
Само че този път ще е на местно равнище...
