вторник, октомври 19, 2010

Записки на коня с палто

Виктор Шендерович, „Новое время“

Превод от руски: Павел Николов


Стар виц: стои един мъж пред огледалото, вглежда се в отражението си, щрака с пръсти, опитва се да си спомни нещо… Глас от кухнята: „Петя, ела да закусваш!“ Мъжът, радостно: „Точно така: Петя!“

Кои сме ние? Всеки ли ще си спомни веднага?

В Съветския съюз отговорът на този ключов въпрос беше даден колкото нашироко, толкова и кухо: нова историческа общност, съветски народ.

Цената на тази историческа новост научихме в началото на деветдесетте – покрайнините хукнаха да бягат от метрополията така, че петите им засвяткаха.

Но Съветският съюз е минала работа („умрелият си е умрял“), а какво по-нататък? Кои сме ние сега?

През август 1991-ва отговорът на този въпрос изглеждаше очевиден: демократична Русия; страна, която след един век комунистически мрак отново принадлежи на европейската цивилизация!

Но двадесети век не беше минал напразно: интоксикацията се оказа прекалено силна. Демократическата тенденция се покри с ръжда доста бързо и отиде, та се не видя…

Идеологемите, между които е разкъсано днешното руско съзнание, са толкова противоположни и дори непресичащи се, че само традиционно доминиращият пофигизъм позволява да се избегне една голяма гражданска война. Нито единна религия, нито единен етнос, нито обща социална идея… Калмикът, приятел на степта, и злият чеченец, който пълзи по брега, ще откачат, като се срещнат в района с бутиците на улица „Тверская“.

Яснота по ключовия въпрос – кои сме ние? – за двадесет години не само че не се добави, а изчезна и последната. Населението, изпълващо територията на Русия, днес като че ли няма нищо общо, ако не се смятат кориците на паспортите, впрочем, такива паспорти имат и хората, които живеят в Абхазия и Южна Осетия…

Кой си ти? Правилният отговор е: кон с палто. [1] В смисъл – не задавай глупави въпроси!

Това не е страна, това е разкъсана, неравномерно запълнена територия за преживяване. Къде да търсим общия знаменател за живеещите там? В руската традиция – и новгородското вече, и Малюта Скуратов.

Имперската идея? Това кученце умря.

Свободата и човешките права като доминираща идея? Това кученце още не се е родило.

Националната идея? След Германия от 30-те всеки приличен човек потръпва от това словосъчетание, но, както е известно, отровата се отличава от лекарството само по дозировката. Една от легендите на полската „Солидарност“, икономистът Валдемар Кучински, на прекия ми въпрос отговори пряко: общият знаменател – ние сме поляци! – помогна да избегнем голямо кръвопролитие в началото на осемдесетте. Гданският електротехник, варшавските интелектуалци и комунистическата номенклатура намериха обща опорна точка.

Ние нямаме такава точка. Етносът в Русия ни най-малко не е точка за единение. Дори тези, които търгуват със своята „рускост“, след триста татаромонголски години имат малко шансове да съответстват на ценоразписа.

Културата? Пушкин би могъл да стане опора и общ знаменател, но и Пушкин отдавна сме разкъсали на парчета по партийна линия. Езикът? Лично аз, ориентирайки се именно по своя роден език, ще се запиша руснак [2], но е интересно какво ще каже за това господин Дугин...

Стоим пред огледалото, щракаме с пръсти. Кои сме... Кои сме?


-----------------


1. На руски въпросът и отговорът са римувани: - Ты кто? - Конь в пальто. Типичен за руския разговорен език безсмислен отговор в рима, за да се отклони разговор по повдигната с въпрос тема. Сравни: - Откуда? – От верблюда. (- Откъде? – От камилата.).

2. Статията е свързана с провеждащото се в Русия преброяване на населението.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.