неделя, септември 26, 2010

Работа

Навън вали.

Мързеливо време.

И по този случай – един малък разказ.


Работа

от Кшищоф Ковалски


На брега на морето седеше брадат замислен мъж с кожени дрехи. Той се вглеждаше в линията на хоризонта, където се мяркаха очертанията на някакъв остров, а може да беше и на друга земя. Зад брадатия, на един хвърлей с камък, се намираха измазани с кал къщички – там цареше движение, суетня, мъжете режеха дърва, жените правеха глинени съдове, децата спускаха в кладенеца вързан за въженце мех. Една от жените все поглеждаше косо към фигурата на брега, най-сетне поклати глава, остави работата си, стана от столчето и тръгна натам. Жената застана до мъжа, опря ръце на кръста си и каза:

- Старче, съвест нямаш, седиш си така по цели дни, срам ме е заради тебе, нищо не правиш.

- А какво да правя?

- Вземи брадвата, иди в гората, отсечи едно дърво и издълбай от ствола му лодка.

- Защо?

- За да вземеш мрежата, да влезеш с лодката в морето и да наловиш много риба.

- Защо?

- За да я сложиш в коша, да я занесеш на пазара, да я продадеш и да спечелиш от това пари.

- Защо?

- Как защо, за да станеш богат, да си седиш по цели дни на брега на морето, а мислите ти да се реят в небесата.

- Жено, че аз сега какво правя?


В. “Жечпосполита”, бр. 76, 30.ІІІ.2002 г.

От полски: Павел Б. Николов


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.