четвъртък, септември 17, 2009

Разказ пети

Ваканцията мина и „писателската” група (The Writing Circle), обединена от блога Friday Night Specials (виж първоначалната информация тук), се активира след близо два месеца физически и умствен мързел. И започнаха да се появяват нови „произведения”. Блогът Friday Night Specials е достъпен само за членовете на групата, но ви препоръчвам последния разказ на Джейсън Ислас, публикуван и в личния му блог - A Letter. Аз също се размърдах и се преборих с петата задача (от вече поставени осем, но ще наваксам). Ето какво се получи:


КНИГАТА


„And, as his strength

Failed him at length,

He met a pilgrim shadow --

"Shadow," said he,

"Where can it be --

This land of El Dorado?"


"Over the Mountains

Of the Moon,

Down the Valley of the Shadow,

Ride, boldly ride,"

The shade replied --

"If you seek for El Dorado.”


Edgar Poe*


Прости ми, Господи, че се отклоних от Твоя път, пътя на истинското спасение, който следвах цял живот неотклонно до оня съдбоносен ден.

Простете ми Ваши величества, Кралю и Кралице на Испания, че забравих дълга си към Вас, а бях Ваш предан поданик до оня съдбоносен ден.

Прости ми, Испанийо, страна, която обичах с цялото си сърце и душа и за която бях решен на велики подвизи до оня съдбоносен ден.

Прости ми, капитан Делгадо, мой командир и приятел от детските ми години; с тебе деляхме всичко по равно, и радости и несгоди, като брат с брат, до оня съдбоносен ден.

Прости ми накрая и ти, доня Инес, любима моя; само от един спомен за твоите огнени целувки сърцето ми започваше да бие лудо и нови сили побеждаваха умората от дългия и труден път през гъстите гори на Новия свят; до оня съдбоносен ден.

До оня съдбоносен ден, когато намерих Книгата. В голямата зала на един каменен храм се намираше тя. Как беше попаднала там, в този първобитен свят, недокоснат от благата на цивилизацията, сред диваците, които пелтечеха на неразбираем език и не познаваха милостта на Господа, нашия Бог? Не си зададох този въпрос. А моите другари дори не й обърнаха внимание, защото не за книги бяха дошли тук, а за злато. За златото на Елдорадо.

Само аз, воден от природното си любопитство, отворих дебелия фолиант и това беше краят. Непознати знаци имаше там, но светлина обля ума ми и аз прозрях тяхното значение.

Научих велики неща, докоснах се до неземна мъдрост и всичко досегашно избледня и се превърна в дребно и незначително. Сякаш бях застанал на върха на най-високата планина на Земята и гледах надолу към безкрайна равнина, където не можех да различа нито хора, нито къщи – толкова ги смаляваше далечината. Само необятна шир, от която дъхът ти спира.

Другарите ми, водени от доблестния и храбър капитан Делгадо, продължиха по-нататък прeз гъсталаците на гората до търсят Златния край, да го открият и да го завладеят или да намерят смъртта си.

А аз останах. Останах при Книгата! По-ценна се оказа тя от всичкото злато на света, по-мъдра от всичките мъдреци, които са съществували някога, по-величествена от величието на всичките европейски крале. Аз открих своето Елдорадо…


Хуан Рамирес от Естрамадура, конквистадор


* И когато остана без сили, срещна една скитаща сянка. „Сянко” – каза той, - къде се намира страната Елдорадо?” „Зад Лунната планина, в Долината на сенките. Препускай, смело препускай, щом търсиш Елдорадо.” (Едгар По)


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.