БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА

СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

Досега в нашето изследване на Евангелията се интересувахме от това как е описан във всяко от тях образът на Исус. Вероятно сте забелязали, че досега не сме си задавали въпроса какво в действителност е говорил и правил Исус. Има разлика между въпроса как Матей разказва историята за мъдреците, посетили младенеца Исус, и въпроса дали действително е имало мъдреци, които са посетили Исус. Също така има разлика между твърдението, че Исус разказвал притчата за добрия самарянин в Евангелието, и твърдението, че Исус разказвал действително тази притча. В края на следващата глава, след като се запознаем с някои други евангелия, ще разгледаме въпроса за историческата достоверност: какво знаем за това какво е говорил и правил Исус в действителност? Сега обаче ще бъде полезно да се откъснем от нашите три евангелия и да разгледаме историческите противоречия, свързани с разказите на апостолите.

Както казах в началото, евангелията са написани 35–50 години след събитията, които описват. Те са създадени от хора, които не са присъствали лично на тези събития; от хора, които са чували само за Исус от разкази, предавани от уста на уста в продължение на десетилетия. Оттук възниква въпросът: наистина ли евангелските повествования са исторически достоверни? Още по-сериозен проблем е това, че различните евангелисти разказват едни и същи истории, но всеки го прави по свой начин. Някои различия могат да бъдат обяснени лесно. Но други е много трудно, а понякога е дори невъзможно да се обяснят.

Например, както знаем, Матей и Лука представят различни родословия на Исус. Години наред читателите се опитвали да обяснят тези различия – например, заявявайки, че Матей представя родословието на Йосиф, докато Лука – родословието на Мария (именно затова са посочени различни бащи, дядовци, прадядовци и т.н., чак до Давид). Проблемът е в това, че и двете родословия са ясно определени – и двете принадлежат на Йосиф.

Или си спомнете историята за раждането на Исус. От една страна, имаме два абсолютно различни разказа: в единия присъстват влъхви, в другата – пастири; в единия се говори за гнева на Ирод и за бягството в Египет, в другия – за пътуване до Витлеем от Назарет заради преброяване на населението по времето на Цезар Август. Тези разлики могат да се обяснят просто с предположението, че Матей описва една част от историята, а Лука – друга. Въпреки това съществуват и други разлики, които не са толкова лесни за обяснение.

И така, кое е родното място на Йосиф и Мария? Вероятно си помислихте: Назарет. Прочетете сега по-внимателно евангелието от Матей. В него няма нищо, което да показва, че са отишли във Витлеем от друго място. Мъдреците, които пътували дълго време, ги намерили в един витлеемски дом. Това се случва приблизително няколко месеца или дори повече от година след раждането на Исус, защото Ирод заповядва на войските си да избият всички младенци от мъжки пол на възраст две години и по-малки. Ако Исус се е родил предната седмица, не би имало никаква нужда да бъдат убивани двегодишни деца (обърнете внимание: Матей казва, че Ирод издава заповедта „според времето, което беше узнал точно от мъдреците“). На мъдреците им отнело много време да стигнат дотам, така че, най-вероятно, въпросният дом е бил мястото, където живеели Йосиф и Мария. Доказателство за това е решението на Йосиф да се пресели в Назарет, когато се връщат след бягството в Египет. Първата му мисъл била да се върне в Юдея, където е Витлеем, но не направил това, защото цар Архелай се оказал още по-жесток владетел от баща си Ирод. Така че се наложило да се преселят в Галилея, на север. Затова родината на Йосиф и Мария е Витлеем – в евангелието от Матей. Но не и в евангелието от Лука.

Или да разгледаме още един проблем. От Лука разбираме, че Йосиф и Мария са живели в Юдея малко повече от месец, защото Мария извършила жертвоприношение в Храма, за да спази обреда на очистването след раждане. Според Тората това трябва да стане на 32-ия ден (Левит, 12). След което се върнали у дома, в Назарет. Но ако това е вярно, как може да е достоверно бягството им в Египет, за което се говори в евангелието от Матей? Ако те се връщат в Назарет, пътуването на влъхвите до Витлеем няма смисъл и не остава време за бягство в Египет.

Добавете към това и факта, че, както знаем от историята, по времето на Цезар Август не е имало всеобщо преброяване, в което били длъжни да участват всички. И как изобщо можело да има такова? Твърди се, че Йосиф трябвало да се регистрира във Витлеем, защото е потомък на Давид. Но Давид е живял хиляда години преди това. Нима всички граждани на Римската империя е трябвало да се върнат в родината на своите предци, живели хиляда години преди тях? Представете си, че на следващото свое заседание Конгресът приеме закон, предписващ на всички да се регистрират в родината на предците си, живели хиляда години преди тях. Къде бихте отишли вие?

Няма никакви записи за подобно всеобщо преброяване. Почти със сигурност такова не е имало никога. Защо тогава Лука твърди, че е имало? Защото знаел, че Исус е роден в Назарет, но било необходимо да се роди във Витлеем. Защо? Защото Спасителя трябвало да се роди именно във Витлеем. Същото важи и за евангелието от Матей: Исус израснал в Назарет, но се родил във Витлеем. И двамата евангелисти, както Лука, така и Матей, решили проблема с раждането, но всеки го направил по свой начин – и по същество версиите им си противоречат.

Излиза, че ние не разполагаме с исторически достоверна представа за това какво се е случило в действителност. Евангелистите разказват истории. Тези истории приличат до голяма степен на легендите от Еврейското писание: в „Битие“, „Изход“, „Съдии“, „Царе I“ и т. н. Библията не е просто книга, чиито корени се намират в историята; и не е само книга, която може да бъде оценена критично от гледна точка на достоверността на това, което се е случило действително в миналото; тя е също така литературно произведение, пълно с истории, някои от които не са се случили в действителност – поне не по начина, по който са описани, но чиято цел е да преподадат задълбочени и важни религиозни уроци.

(Следва)