МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“

ПРЕВОД: Gemini 2.5 Pro Think

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“ / „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“

1926 г. – „КРАДЦИ“

1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ

Иска ми се да разкажа за един началник. Много интересна личност наистина.

Жалко е, разбира се, че не помня в кой град съществува тази личност. Навремето четох кратка бележка за този началник в един харковски вестник. А града съм забравил. Слаба памет. Общо взето, някъде около Харков.

Но това не е толкова важно. Нека населението се оправя само със своите герои. Сигурно ще го познаят – фамилията му е Дрожкин.

И така, представете си, случило се това в един малък град. Дори, честно казано, не град, а малко градче.

И било в неделя.

Представете си — пролет, пролетното слънце трепти. Природата, така да се каже, се събужда. Тревичката ще започне всеки миг да зеленее.

Населението се изсипало, разбира се, на улицата. Шлифова плочките.

И тук сред населението се разхождал самият помощник-началникът на местната милиция, другарят Дрожкин. Със съпругата си. Прелестен басмен тоалет. Шапка. Чадърче. Галоши.

И се разхождали те, ама точно като простосмъртни. Не се гнусели. Пердашели си така направо под ръка по общия тротоар.

Стигнали до ъгъла на бившата улица „Казначейска“. Внезапно стоп. Посред, може да се каже, общия пешеходен тротоар се мотаела една свиня. Една такава доста едра свиня, може би към седем пуда.

И дявол я знае откъде се е довлякла. Но е факт, че се е довлякла и явно нарушавала обществения безпорядък.

А в същия момент, сякаш за беля — другарят Дрожкин със съпругата си.

Господи, да бъде волята ти! Но може би на другаря Дрожкин му било неприятно да вижда свиня? Може би в извънслужебното време му се искало да види някоя по-благородна част от природата? А тук — свиня. Господи, да бъде волята ти, но каква невнимателна постъпка от страна на свинята! И кой е пуснал навън тази гад? Това било просто невъзможно! А най-важното — другарят Дрожкин бил избухлив. Веднага кипнал.

— Тази — извикал — свиня чия е? Бъдете така любезни да я ликвидирате.

Минувачите, разбира се, се стъписали. Млъкнали. Началникът говорел:

— Какво е това нещо посред бял ден! Свинете се търкат в минувачите. Крачка не дават да пристъпиш. Ей сега ще я гръмна с револвера.

Извадил, разбира се, другарят Дрожкин револвера. Тогава сред местната публика настъпила суматоха. Някои по-опитни минувачи, с голям, така да се каже, военен стаж, хукнали настрани, мислейки за куршума.

Тъкмо началникът искал да гътне свинята – се намесила жена му. Съпругата.

– Петя – казала, – не бива да я гърмиш с револвера. Може би ще си отиде ей сега през портата.

Мъжът казал:

– Не е твоя цивилна работа. Замръзни за малко. Не се меси в действията на милицията.

В същото от портата излязла една такава дребна бабичка.

Излязла една такава дребна бабичка и търсела нещо.

– Олеле – казала, – господи! Ето къде бил моят шопар. Не бива, другарю началник, да го плашите с пистолета. Ей сега ще си го прибера.

Другарят Дрожкин кипнал отново. Може би му се искало да се любува на природата, а тук, извинявайте, една непохватна старица със свиня.

— Аха — казал, — свинята е твоя! Ей сега ще я гръмна с револвера. А теб ще те пратя в районното. Ще ми пускаш ти свине!

Тук се намесила пак жената.

— Петя — казала, — да вървим, за бога. Ще закъснеем за обяд.

И, разбира се, от глупост съпругата го дръпнала за ръкава — демек, хайде да вървим.

Пребледнял ужасно началникът на милицията.

— Ах, така ли — казал, — месиш се в действията и в разпорежданията на милицията! За ръкава дърпаш! Ей сега ще те арестувам.

И изсвирил другарят Дрожкин на постовия.

— Арестувай — казал — тази гражданка. Заведи я в отделението. Меси се в действията на милицията.

Хванал постовият невнимателната съпруга за ръката и я повел към отделението.

Народът мълчал.

А колко е седяла жената в милицията и какви били последствията от семейната неразбория, не ни е известно. Това, за съжаление, не го пише във вестника.

1925 г.