БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ *** ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН / ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС

В тази глава продължаваме нашето проучване на Новия завет, като се съсредоточаваме върху последното от написаните канонични Евангелия – евангелието от Йоан; след това ще видим, че четирите Евангелия от християнската Библия не са единствените такива: има всъщност много на брой по-късни разкази за делата и изреченията на Исус, които не са включени в Новия завет. В последната част на главата ще помислим доколко достигналите до нас евангелия могат да помогнат за проучването какво наистина е говорил, вършил и преживял Исус.

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН

Евангелието от Йоан е било винаги една от най-обичаните книги на Новия завет. Именно в него се намират няколко от най-известните и едновременно с това необикновени твърдения на Исус за Себе Си. Там Той казва: „Аз съм хлябът на живота“, „Аз съм светлината на света“, „Аз съм пътят и истината, и животът“. Именно в това Евангелие Исус застава пред нас като Слово Божие и като този, „чрез Когото е станало всичко“. Това Евангелие разказва, че прави удивителното твърдение: „Преди да е бил Авраам, бил съм Аз“. В него признава също: „Аз и Моя Баща сме едно“. Именно в това Евангелие съобщава на Никодим: „трябва да се родите свише“. Тук се описва и как Исус върши някои от Своите най-забележителни дела: превръщането на водата във вино, възкресяването на Лазар и умиването на нозете на учениците. Тези изречения и дела, които са всъщност много повече, могат да се намерят само в четвъртото Евангелие, поради което то буди постоянно интереса на изследователите на Библията. Отличителните черти на това Евангелие можем да видим там, където ние, имайки предвид нашите познания за стила на древните биографии, трябва да ги очакваме: в самото начало.

Прологът на евангелието от Йоан

Това Евангелие започва по съвсем различен начин, отличаващ се от началото на другите три, които вече разгледахме. Неговото начало, изключително възвишено и красноречиво – подобно на поема, ни въвежда в същността на нещата. Но тук името на Исус, главния герой на сюжета, не се разкрива чак до самия край на откъса. Вместо това основна тема на сюжета е тайнственото „Слово“ у Бога: „В началото беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог. То в начало беше у Бога. Всичко стана чрез Него; и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него беше животът и животът беше светлината за човеците“ (Йоан 1:1–4).

Всеки, който чете този текст за първи път и има представа от Еврейската библия, ще си спомни веднага за първа глава на „Битие“, където се разказва за Сътворението на света, когато „всичко“ започва наистина да съществува. По какъв начин всичко съществуващо започва да съществува? Когато Бог изрекъл Своето Слово: „Да бъде светлина“, настанала светлина (1:3). В евангелието от Йоан обаче „Слово“ не означава просто, че Бог говори, за да сътвори света; Словото е в случая персонифицирано създание, което съществувало заедно с Бога и чрез което било създадено всичко съществуващо. Но щом Словото е това, което Бог произнася, то е равно на Бога. Неговото Слово е онова, което е Той. И така: „Словото беше у Бога; и Словото беше Бог“ (1:1).

Все още не ни се казва кой или какво е това Слово; казано е само, че именно То създало Вселената (стих 3), дало живот и светлина на цялото човечество (стихове 4–5) и дошло в създадения от Него свят, за да бъде отхвърлено от Своя народ (стихове 9–11). Йоан Кръстител свидетелствал за Словото (стихове 6–8), но го чули само малцина. Именно те станали Божии чеда и получили дар, много по-велик от дадения на самия Мойсей, Божия роб (стихове 12–14, 16–18). Едва във финала на пролога научаваме, че в крайна сметка Словото станало човешко същество и името на човека е Исус Христос (стихове 14 и 17).

Учените са предположили отдавна, че въпросното въведение може да е древен християнски химн (или поема), съчинен от самия автор или от някой друг, за да се изрази почит към Христос. В тази поема Исус не е просто велик човек, призован от Господа да бъде Негов месия или Божи син като всяко друго Божие дете. Исус – същество от плът и кръв – се появил в момента, когато предвечното Божие Слово, което създало всичко съществуващо, станало човек. Исус е Божието Слово в плът.

Това Евангелие не ни разказва биографията на обикновен смъртен. Негов герой е онзи, който бил заедно с Бога в предвечността, който бил сам божествен по своята природа, който създал Вселената, който бил същинското откровение на Бога (неговото „Слово“) за този свят, който дошъл на земята, за да носи светлина сред мрака и истина сред заблудите. Той бил божествено създание, което станало човек, за да бъде тук и да разкрие истината за Бога. Евангелието от Йоан е друго мнение за Исус, различно от това, което виждаме в синоптичните Евангелия. То е много по-възвишено от другите наши повествования в Новия Завет.

(Следва)