МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „ДИКТОФОН“

ПРЕВОД: Gemini 2.5 Pro Think

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“

1926 г. – „КРАДЦИ“

1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ДИКТОФОН

Ах, колко проницателен народ са все пак американците! Какви удивителни открития, колко велики изобретения са направили! Парата, безопасните самобръсначки „Жилет“, въртенето на Земята около оста ѝ – всичко това е открито и измислено от американците и отчасти от англичаните.

А сега, моля ви се: човечеството е отново ощастливено, защото американците подариха на света една особена машина – диктофона.

Разбира се, тази машина може да е измислена и малко по-рано, но на нас ни я изпратиха едва сега.

Беше тържествен и забележителен ден, когато машината пристигна.

Множество народ се събра да погледа тази чудатост.

Многоуважаваният от всички Константин Иванович Деревяшкин свали калъфа от машината и я забърса благоговейно с парцалче. И в тази минута се убедихме с очите си какъв велик гений е нейният изобретател. Наистина: маса винтчета, валчета и хитроумни завъртулки ни гледаха право в лицето. Беше дори удивително да се помисли как тази машина, толкова нежна и крехка на вид, може да работи и да изпълнява своето предназначение.

Ах, Америка, Америка — велика страна! Когато машината беше огледана, многоуважаваният от всички другар Деревяшкин, изказвайки се похвално за американците, произнесе няколко встъпителни думи за ползата от гениалните изобретения. След това пристъпихме към практическите опити.

— Кой от вас — попита Константин Иванович — желае да каже няколко думи в този гениален апарат?

Тук излезе уважаваният другар Тикин, Василий. Един такъв слаб, висок, получаващ заплата по шести разряд и още за извънреден труд.

— Позволете — каза той, — аз да опитам.

Разрешиха му.

Приближи се той към машината не без известно вълнение, мисли дълго време какво да каже точно, но като не измисли нищо, махна с ръка и се отдалечи, искрено тъгувайки за своята неграмотност.

След това дойде друг. Този, без да му мисли много, извика в отворения рупор:

— Ей, ти, глупачка такава!

Отвориха веднага капака, извадиха валяка, поставиха го където трябва, и какво стана? — валякът прецизно и точно предаде на всички присъстващи горепосочените думи.

Тогава възхитените зрители започнаха да се блъскат един през друг към тръбата, опитвайки се да изрекат ту едно, ту друго изречение или лозунг. Машината записваше послушно всичко съвсем точно.

Но тук се намеси отново Василий Тикин, получаващ заплата по шести разряд плюс още за извънреден труд, и предложи някой от обществото да напсува неприлично в тръбата.

Многоуважаваният Константин Иванович Деревяшкин забрани отначало категорично да се псува в рупора и дори тропна с крак, но сетне, след известно колебание, увлечен от тази идея, нареди да повикат от съседния дом един бивш черноморец — отчаян псувач и побойник.

Черноморецът не се забави дълго — яви се.

— Къде — пита — да псувам? В коя дупка?

Е, посочиха му, разбира се. А той като се разпсува — чак многоуважаваният Деревяшкин разпери ръце, демек, здраво даваш, това да не е Америка.

Сетне, едва откъснали черномореца от тръбата, поставиха валяка. И наистина, апаратът възпроизведе отново с точност и неотклонност записа. Тогава всички започнаха да пристъпват отново, опитвайки се да псуват в отверстието на всевъзможни диалекти и наречия. После започнаха да изобразяват различни звуци: пляскаха с длани, тропаха с крака, цъкаха с език — машинката действаше безотказно. Тук вече всички наистина проумяха колко велико и гениално е това изобретение.

Единственото жалко нещо е, че машинката се оказа доста крехка и неприспособена към резки звуци. Така например Константин Иванович гъмна с нагана, и то, разбира се, не в тръбата, а така да се каже встрани, за да запечата за историята звука от изстрела върху валяка — и какво стана? — оказа се, че машинката се развали, сдаде багажа.

От тази гледна точка лаврите на американските изобретатели и спекуланти повяхват донякъде и губят стойност.

Но заслугата им пред лицето на човечеството е все пак голяма и значителна.

1925 г.