МАВЗОЛ, УПРАВНИКЪТ ОТ МАЛА АЗИЯ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД: Gemini 3 Pro

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

На името на този античен господар е наречено погребалното съоръжение мавзолей.

ДРЕВНА ПЕРСИЯ, КАРИЯ:

НАЧАЛО НА УПРАВЛЕНИЕТО НА МАВЗОЛ

Кария (регион в югозападната част на Мала Азия) била под властта на Персия от времето на Кир Велики. Управителите на този регион успели да създават династии, в които властта и званието сатрап се предавали от един член на семейството на друг. През V век пр. н. е. Халикарнас бил управляван от династията на Лигдамидите. Към този род принадлежала и Артемизия. Върху спекулации около образа на владетелката воин е изградена сюжетната линия на филма „300“.

В началото на IV век пр. н. е. Кария, заедно с Лидия, била част от голяма сатрапия под властта на могъщия персиец Тисаферн. След като Тисаферн загубил доверие и бил екзекутиран, цар Артаксеркс II отделил Кария от Лидия. Управител на новата сатрапия около 391 г. пр. н. е. става кариецът Хекатомн.

Артаксеркс II

По това време се водела Коринтската война, в която съюз от гръцки полиси с подкрепата на Персия воювал срещу Спарта. Току-що се провалили мирните преговори с участието на персийски дипломати. Спартанците продължавали да воюват в Мала Азия и Артаксеркс се нуждаел от верен човек, който да управлява Кария. Задачата на Хекатомн била да помага на сюзерена в борбата му срещу Евагор, въстанал владетел на Кипър, както и евентуално да се противопоставя на спартанско нахлуване.

Хекатомн управлявал Кария от град Миласа. Мавзол бил съуправител с баща си, а около 378 г. пр. н. е. наследил неговата власт. В началото на управлението си Мавзол преместил столицата на сатрапията в крайбрежния Халикарнас. Причина за това може да е било възраждането на Атинския морски съюз, който Мавзол смятал основателно за свой враг. В хода на укрепването на Халикарнас Мавзол наредил да бъдат присъединени към него шест съседни града.

Халикарнас станал многолюден град. Населението му наброявало над 10 хиляди жители. В хода на синойкизма (обединяването на селищата) в града се преселвали карийци, които се смесвали с гръцкото население и възприемали гръцката култура.

ИМПЕРИЯТА НА АХМЕНИДИТЕ, МАВЗОЛ И ВЪСТАНИЕТО НА САТРАПИТЕ

Мавзол подчертавал своята вярност към династията на Ахеменидите. Той разширявал своите владения, но те ставали част от Ахеменидската империя. Мавзол бил автономен, но отговарял за поддържането на реда в Кария. Изпращал свои кораби и войски за походите на сюзерена, поддържал царските пътища, събирал данъците и ги доставял на центъра.

Мавзол

През 60-те години на IV в. пр. н. е. в Персия избухнало Великото въстание на сатрапите, когато цяла поредица местни владетели се вдигнали на бунт срещу царя. За въстанието се знае малко – въпросният сюжет е преразказан от по-късните автори Диодор Сицилийски и Корнелий Непот.

Диодор сочи Мавзол за един от лидерите на въстанието. Но от времето на Мавзол няма информация, която потвърждава участието на карийския владетел в бунта. Напротив, известно е, че през 366 г. пр. н. е. Мавзол подкрепил със своя флот борбата на царския пълководец Автофрадат срещу бунтовника Ариобарзан. В трудния момент халикарнаският владетел запазил верността си към царя и с това укрепил своето положение в империята.

ГРЪЦКИТЕ ПОЛИСИ: РАЗШИРЯВАНЕ НА ДЪРЖАВАТА

Мавзол подкрепял олигархичните правителства в съседните на него градове. Надпис в Еритра го прославял например като благодетел на града. Жителите на Еритра го почели с гражданство и го удостоили с бронзова статуя на агората (площада) на града. Сестрата и съпруга на Мавзол, Артемизия, била удостоена с мраморна статуя в храма на Атина.

Тонът на въпросния надпис бил подчертано олигархичен. В него не се споменавал „народът“ на полиса, но се споменавал управляващият съвет. Известно е, че по-рано гражданите (демосът) на Еритра се обръщали за помощ към Атина, молейки „да не ги предават на варварите“. Скоро след това Еритра попаднала под властта на Мавзол, който поддържал в полиса верен на него олигархичен режим.

Предполага се, че и най-големият йонийски град Милет бил подчинен на властта на Мавзол. Сребърните монети, сечени в Халикарнас, възпроизвеждали милетското сечене на монети. Известно е, че жителите на Милет поставили със свои средства в Делфи статуи на наследниците на Мавзол – Идрией и Ада.

Град Ясос (Иасос), разположен на морския бряг, бил също подчинен от Мавзол. Известно е, че в града имало опозиция срещу карийския динaст. Разкрит бил заговор срещу властта на Мавзол в Ясос, участниците в който били изпратени в изгнание, а собствеността им била конфискувана и разпродадена на благонадеждни граждани.

Държавата на Мавзол набирала сила в условията на противопоставяне с Атина. През 366 г. пр. н. е. атинският флот превзел Самос и много жители на полиса потеглили в изгнание. Всички верни на Хекатомн градове (Милет, Приена, Еритрея, Ясос) приютили прокудените самосци.

Жителите на град Кавна също издигнали статуи на Хекатомн и Мавзол. В островния полис Книд, с подкрепата на Мавзол, бил установен олигархичен режим. Роденият в Книд философ Евдокс живял в двора на халикарнаския владетел и по-късно създал нови закони за своя роден град.

Карийският династ успял да разшири държавата си с присъединяване на гръцките островни полиси. През 357 г. пр. н. е. срещу Атина въстанали нейните съюзници Византион, Хиос, Родос и Кос. Въстаниците били подкрепени от флота на владетеля на Кария.

Атина загубила войната, но от бившите ѝ съюзници само Византион запазил своята свобода. Родос, Хиос и Кос били завзети веднага от Мавзол, който разположил там свои гарнизони.

КАРИЯ ПРИ НАСЛЕДНИЦИТЕ НА МАВЗОЛ

Създадената от Мавзол държава продължила да съществува и след смъртта му през 353 г. пр. н. е. Две години Кария се управлявала от Артемизия - сестра и съпруга на Мавзол. Тя оплаквала своя съпруг и според легендата пиела вода, смесена с неговия прах.

Артемизия

След смъртта на Артемизия трона получил нейният по-малък брат Идрией. Той управлявал седем години и бил наследен от неговата сестра и съпруга Ада. Тя била свалена от власт от най-малкия от синовете на Хекатомн – Пиксодар, като запазила под свое владение само един малък град. Александър Велики превзел с щурм Халикарнас и възстановил властта на Ада в Кария. Тя управлявала там мирно до смъртта си, след което пълната власт над региона преминала в ръцете на македонски наместник.

През 20-ти век недалеч от историческия Халикарнас бил открит саркофаг на знатна жена. Предполага се, че в него е погребана Ада. Учените успели да възстановят образа на „карийската принцеса“.

ГРЪЦКАТА КУЛТУРА В КАРИЯ

Мавзол и другите Хекатомниди канели в двора си гръцки писатели, скулптори, както и майстори – каменоделци, зидари и други. Карийските поданици на Мавзол възприемали гръцката култура. Те учели гръцки език, сключвали бракове с елини, а децата, родени от тези бракове, получавали гръцки имена. Карийците искали да изглеждат като елините и приемали техните имена и култура. В епохата след Мавзол в региона преобладавали гръцките, а не карийските имена. Имена по гръцки маниер получавали и градовете във вътрешността на региона. Град Латмос станал например Хераклея.

Още бащата на Мавзол, Хекатомн, поканил в своя двор лекаря и теоретик на медицината Дексип от Кос. По-късно в двора на Мавзол и неговите наследници пребивавали математикът и астроном Евдокс, атинският оратор Есхин, архитектът Питей, скулпторът Тимотей, скулпторът Леохар и други.

Посмъртните почести, които по инициатива на Артемизия били отдадени на Мавзол, свидетелстват за разпространението на елинската култура в Кария. Гръцки майстори изградили неговата гробница – Мавзолея. Починалият владетел получил почести като втори основател на Халикарнас. В театъра била поставена трагедията на Теодект „Мавзол“ и бил прочетен текст от оратора Исократ, посветен на карийския владетел.

За да почетат паметта на Мавзол, в Халикарнас дошли хиоският историк Теопомп, ораторът Навкрат и поетът Теодект от Фаселида. За съжаление, от трагедията на Теодект „Мавзол“ не е запазен нито ред и ние можем само да гадаем за нейния сюжет.

От трактата „За реките“, приписван на Плутарх, знаем за легендарния герой Мавзол, син на бога на слънцето, който дал името си на река в Кария. По-късно започнали да наричат тази река Инд (да не се бърка с реката в Северна Индия). В своята трагедия Теодект се е опитал вероятно да обвърже съдбата на историческия Мавзол с древен герой, носещ същото име. Както е известно, Еврипид е използвал подобен похват за прославяне на своя покровител цар Архелай.

МАВЗОЛЕЯТ В ХАЛИКАРНАС

Макар древните автори да пишат, че Мавзолеят е построен по заповед на вдовицата на владетеля, има вероятност мястото за него да е било избрано от самия Мавзол. Гробницата се намирала в центъра на града. Основата на Мавзолея била птерон, зданието се ограждало от 36 колони. Върху основата стояла стъпаловидна пирамида, на чийто връх била поставена мраморна квадрига.

Архитекти на Мавзолея били Питей и Сатир. Над фризовете на птерона работили изтъкнати скулптори. Скопас, Бриаксис, Тимотей и Леохар създали релефите на гробницата. Според Плиний Стари, благодарение именно на творбите на елинските майстори, Мавзолеят се превърнал в чудо на света. Архитектът Питей изваял квадригата, която украсявала върха на съоръжението.

Мавзолеят в Халикарнас

Артемизия починала две години след своя съпруг, когато Мавзолеят не бил все още завършен. Гръцките майстори обаче продължили своята работа, считайки съоръжението за паметник и на своето изкуство.

Мавзолеят надживял династията на Хекатомнидите, диадохите, елинските царе и римското владичество. Известно е, че през 12-ти век все още съществувал. Предполага се, че гробницата била разрушена от земетресение. В началото на 15-ти век рицарите хоспиталиери построили на мястото на Халикарнас своя крепост. Те използвали останките от Мавзолея за строителство на мястото на Халикарнас и на Родос. Останки от релефите са открити от археолози както на мястото на древния град, така и на остров Родос.

През 1846 г. Британският музей придобил няколко оцелели плочи с релефи, изобразяващи сцени от Амазономахията и Кентавромахията. Още няколко плочи и около 100 фрагмента от фриза на Мавзолея били открити по време на разкопки в Халикарнас през 1850-те години. Всички те попълнили колекцията на Британския музей.

Изследователите сглобили от 74 фрагмента статуя на мъж с лице източен тип. Предполага се, че това е статуя на Мавзол. Откритата на същото място женска статуя се счита за изображение на неговата съпруга Артемизия. Скулптурите се пазят понастоящем в Британския музей.