БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ: ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН

Йоан и синоптичните евангелия

Възвишеното начало ни води към разглеждане на връзката между евангелието от Йоан и синоптичните евангелия. След края на пролога, в най-общи линии, евангелието от Йоан изглежда подобно на другите евангелия. Най-напред Исус отива при Йоан Кръстител; започва Своята обществена служба с проповеди и чудеса; отива в Йерусалим през последната седмица от живота Си, където е предаден, отхвърлен, измъчван, разпънат на кръст и където възкръсва от мъртвите. Това са в действителност основните прилики на евангелието от Йоан с другите евангелия. Но разликите са все пак сериозни.

Да речем, че ви предложат да изброите ключовите събития в синоптичните евангелия. Две от тях започват с разказ за раждането на Исус от девица във Витлеем. Във всичките Исус започва Своята служба от момента на кръщенето, след което е изкушаван от дявола в продължение на четиридесет дни. Връща се от пустинята и започва Своето служене. Първото чудо, което извършва в най-ранното от нашите евангелия, е екзорсисъм, и в разказите за него Исус е показан като изгонващ демони. Освен това проповядва за бъдещото Небесно царство, обикновено с притчи. В средата на евангелските повествования Исус се преобразява, което Го подготвя за пътуването до Ерусалим. В Страстите се описва празнуването на Пасха. По време на трапезата със Своите ученици Исус установява тайнството Свето причастие („Това е Моето тяло“, „Това е Моята кръв на Новия Завет“). След това се отправя към Гетсиманската градина, където моли Господа да го отминат предстоящите за Него мъки. После е арестуван от властите и трябва да се изправи пред съда на юдейския Синедрион, който Го признава за виновен в богохулство, преди да Го предаде на римляните за съд и екзекуция.

Тези истории създават основата на синоптичните разкази за Исус. На повечето невнимателни читатели не им прави впечатление, че нито една от тези истории не присъства у Йоан. Прочетете отново евангелието от Йоан и отбележете това за себе си. В евангелието от Йоан няма указания за непорочното зачатие на Исус или за Неговото раждане във Витлеем, няма разказ за Неговото кръщене. Той не отива в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола, никога не гони демони, не проповядва идването на Небесното царство и не говори с притчи. Той не се преобразява, не установява тайнството Евхаристия, не се моли в Гетсиманската градина да Го подминат страстите и не е съден от Синедриона, нито е признат за виновен в богохулство.

Ако евангелието от Йоан не включва тези истории за Исус, за какво тогава се говори в него? Повечето от разказите на Йоан се срещат само у него и никъде другаде. Разбира се, много от персонажите са същите, включително Исус, някои членове на семейството Му, мъжете ученици, няколко жени последователки, Йоан Кръстител, юдейските водачи и Понтий Пилат. Има и общи истории, като например засищането с петте хляба, ходенето по водата и много други събития от Страстите. Но повечето истории в евангелието от Йоан са разказани само от Йоан. Само там научаваме например за някои от най-впечатляващите чудеса на Исус: превръщането на водата във вино (гл. 2), изцеляването на слепия по рождение (гл. 9) или възкресяването на Лазар от мъртвите (гл. 11). Само там можем да прочетем речите на Исус, включително разговора с Никодим в глава 3, със самарянката в глава 4, с Неговите опоненти юдеи в главите 5 и 8 и с учениците Му в главите 13–17 (речта на Исус запълва почти изцяло тези четири глави).

Разликите между евангелието от Йоан и синоптичните евангелия не са просто в това, че в тях се разказва за различни събития. Евангелието от Йоан се отличава сериозно по начина, по който описва станалите събития. Да предположим например, че ви възложат да разгледате учението на Исус. Вероятно ще забележите, че в синоптичните евангелия Исус говори много за Бога, за това как да се изпълнява Неговата воля и как да се служи на Бога, как да се отнасяме към Бога и за идващото Небесно царство. Но почти никога не говори за Себе Си, не разказва кой е. Удивително е, че евангелието от Йоан съдържа пространни речи на Исус, посветени изцяло на самия Него. Той посочва кой е, откъде е дошъл и защо е тук. Дошъл е от Господа и ще се върне при Него, всъщност Той е равен на Него. Дошъл е, за да даде на хората живот. Всеки, който повярва в Него, ще живее вечно. Всеки, който Го отхвърли, ще бъде осъден. В евангелието от Йоан Исус говори за това непрекъснато. Цялото Му послание се отнася до Неговата личност. Нищо подобно няма да открием у Матей, Марк или Лука.

Или да вземем например деянията на Исус. Когато четете в синоптичните евангелия за чудесата, които върши Исус, може да се замислите защо прави това. Когато подобни неща са описани у синоптиците, Исус изглежда хладен и настойчив: Той явно не желае да върши чудеса, за да докаже Своята самоличност; Той не дава знак, с който да покаже кой е (вж. Матей, 12:38). Любопитно е, че в синоптичните евангелия удивителните деяния се наричат „чудеса“. Това не са знамения, които трябва да докажат, че Той е Божи Син.

ОТСТЪПЛЕНИЕ Юдеите в евангелието от Йоан Когато четете четвъртото Евангелие, ще забележите, че думата „юдеи“ се използва почти винаги като обида. Юдеите са изобразени като врагове на Исус, следователно се противопоставят на Бога и са се съюзили с дяволите и силите на злото (вж. по-специално: Йоан, 8:31–59). Ядовитите забележки от този род може да ни звучат като антисемитски и това е така. Вярно е също, че изпълнени с омраза актове на насилие са извършвани в продължение на столетия от онези, които считали подобни обвинения за божествено позволение да се потиска и преследва. Въпреки подобни жестоки изявления по адрес на юдеите в евангелието от Йоан, дори и в него Исус и Неговите последователи са показани като юдеи, които признават авторитета на Мойсей и участват в юдейския култ и в юдейските празници. Но ако Исус и Неговите последователи са юдеи, как може целият юдейски народ да бъде дамгосан като враг на Бога? Четвъртото Евангелие се характеризира именно с това противоречие между, от една страна, изобличаването на юдеите и, от друга страна, твърдението, че Исус юдей. По-долу ще видим, че общността на Йоан получила своето начало като група юдеи, които вярвали в Исус като месия. С течение на времето техният поглед върху Исус се променял. И заедно с него се променяло и тяхното мнение за онези юдеи, които не вярвали в Исус. Мнението за тях като за врагове станало по-обичайно от възприемането им като избран народ. Дали евангелието от Йоан си струва да се възприема като изцяло антисемитско, или не, е въпрос, по който учените спорили дълго.

А какво да кажем за евангелието от Йоан? Оказва се, че в него удивителните дела на Исус не са наречени чудеса. Те са наречени знамения! И Исус ги върши точно за да покаже кой е. Всъщност, според това Евангелие, ако Исус не доказва кой е с помощта на чудеса, никой няма да Му повярва, което е отразено ясно в евангелието (4:48). Знаменията в четвъртото Евангелие доказват, че това, което Исус казва за Себе Си, е истина. И така, Той казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето“, имайки предвид, че може да донесе небесна храна за вечен живот; и доказва това чрез умножаването на хлябовете, за да нахрани множеството (гл. 6). Той казва: „Аз съм светлината на света“, и доказва това чрез изцелението на слепеца, показвайки, че може да даде светлина на хората (гл. 9). Той казва: „Аз съм възкресението и животът“, а всеки, който вярва в Него, няма да умре никога и потвърждава това с възкресяване на човек от мъртвите (гл. 11). За разлика от синоптичните евангелия, в които изглежда невероятно Исус да потвърждава Своята същност чрез знамения, в Четвъртото евангелие Исус върши знамения по една важна причина: да докаже Своята същност. Авторът казва всъщност, че това е смисълът на цялото повествование: „Исус извърши пред учениците Си и много други знамения, които не са описани в тази книга. А това беше написано, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Негово име“ (20:30–31).

Макар че в синоптичните евангелия Исус не говори за Себе Си и отказва да върши знамения, за да докаже кой е, в евангелието от Йоан през цялото повествование говори за Себе Си и върши знамения, за да докаже, че казаното от Него за Себе Си е истина. Тази книга е твърде различна от ранните евангелия.

(Следва)