„Hej, sokoły“

Текстът на песента „Хей, соколи“ се приписва по традиция на поета Томаш Падура (1801-1871), но има вероятност и да е народен, каквато е безусловно мелодията.

Томаш (Тимкò, както се наричал самият той) Падура е интересен и като поет, и като личност (кой ли от романтиците не е?) - революционер, просветител, пише ту на полски език, ту на украински (с латиница), ту на смесица от полски и малоруски.

„Хей, соколи“ е известна песен и в Полша, и в Украйна, и в Беларус - навсякъде със свои варианти и на съответния език (един интеграционен песенен пример с корени назад в миналото).

Hej, tam gdzieś z nad czarnej wody Wsiada na koń kozak młody. Czule żegna się z dziewczyną, Jeszcze czulej z Ukrainą... (полски)

Гей, десь там, де чорні води, Сів на коня козак молодий. Плаче молода дівчина, Їде козак з України... (украински)

Гэй, над рэчкай, над чарненькай Сядлаў коня казачэнька, Развітаўся ён з дзяўчынай, Ды з каханай Украінай... (беларуски)

Най-известна и най-интерпретирана обаче е песента в Полша: срещаме я не само като основен мотив в героичната филмова сага на Ежи Хофман „С огън и меч“ („Ogniem i mieczem“, 1999 г.) по романа на Сенкевич, но и в репертоара на такива динозаври (не само по възраст, но и по величина) на полската песен като Марила Родович и Кшищоф Кравчик.

Ето една от интерпретациите с кадри от „С огън и меч“ и превод (отдолу, мой).

Hej, tam gdzieś z nad czarnej wody Wsiada na koń kozak młody. Czule żegna się z dziewczyną, Jeszcze czulej z Ukrainą. Припев: Hej, hej, hej sokoły Omijajcie góry, lasy, doły. Dzwoń, dzwoń, dzwoń dzwoneczku, Mój stepowy skowroneczku (dzwoń, dzwoń, dzwoń). Wiele dziewcząt jest na świecie, Lecz najwięcej w Ukrainie. Tam me serce pozostało, Przy kochanej mej dziewczynie. (Припев) Ona biedna tam została, Przepióreczka moja mała, A ja tutaj w obcej stronie Dniem i nocą tęsknię do niej. (Припев) Żal, żal za dziewczyną, Za zieloną Ukrainą, Żal, żal serce płacze, Już jej więcej nie zobaczę. (Припев) Wina, wina, wina dajcie, A jak umrę pochowajcie Na zielonej Ukrainie Przy kochanej mej dziewczynie. (Припев)

Хей, там нейде край водите черни млад казак си кон възсяда. Нежно се сбогува със своето момиче, още по-нежно с Украйна. Припев: Хей, хей, хей, соколи, летете над планини, лесове и долини. Звън, звън, звън звънченце, моя степна чучулиго (звън, звън, звън). Много момичета има по света, но най-много са в Украйна. Там сърцето ми остана, при любимото момиче. Припев: Тя нещастната там сега е, пъдпъдъчето мое малко, а аз тук в страната чужда ден и нощ за нея тъгувам. Припев: Тъга, тъга за момичето, за зелената Украйна, тъга, тъга, сърцето плаче, нивга няма да я видя. Припев: Вино, вино, вино дайте, а като умра ме погребете в зелената Украйна, до любимото момиче. Припев:

А това е вариантът на Марила Родович (мяркат се кадри и от „Тарас Булба“).

Още един вариант, на украински език - в най-известното изпълнение на Володимир Верминский.

Опитът ми да намеря песента в изпълнение на беларуски излезе неуспешен.

Там - в Беларус - едва ли е популярно (респективно - допустимо) да се качват в интернет песни, в които се разказва за чужда страна и за чужди герои („соколи“).

За великата Беларус може да се пее.

За великата Русия - естествено.

Но за тази размирна (не само сега, а по принцип) Украйна - едва ли...