Това е любимата ми украинска песен.
Музиката е народна.
Текстът е на Тарас Шевченко и обхваща встъпителната част (12 стиха) от баладичната поема „Причинна“ („Омагьосана“).
А това момченце е очарователно с изпълнението си.
|
Реве та стогне Дніпр широкий, Сердитий вітер завива, Додолу верби гне високі, Горами хвилю підійма. І блідий місяць на ту пору Із хмари де-де виглядав, Неначе човен в синім морі, То виринав, то потопав. Ще треті півні не співали, Ніхто нігде не гомонів, Сичі в гаю перекликались, Та ясен раз у раз скрипів. |
Реве и стене широкият Днепър, сърдито вятърът зафуча, до долу гъне върбите високи, мъгли като планини повдига. И бледният месец тогава, зад облака надзърнал едва, като лодка в синьото море ту се покаже, ту се потопи. Още третите петли не са пропели, никой никъде не шуми, бухали в гората си подвикваха, а ясенът скърца ли скърца. |
