неделя, юли 25, 2010

25 юли 1980 г.

Върнах се у дома към шест часа.

По това време (ваканция!) работех като товарач на камион, за да изкарам някой лев допълнително.

Ходихме в една ужасна жега до Михайловград (днес Монтана) да товарим прасета.

С една ужасно раздрънкана молотовка.

Бях направо изцеден от жегата.

И включих радиото.

Няма да се хваля като някои как едва ли не съм чакал всяка вечер с нетърпение емисиите на „Свободна Европа“.

Няма такова нещо.

Слушах „Свободна Европа“ колкото и останалото радио.

От дъжд на вятър.

Но този път - par hasard - потърсих „Свободна Европа“.

Българската станция ми избяга.

Заглушаваха излъчванията и трябваше постоянно да се „върти копчето“, както казваше Мирча Кришан.

Попаднах на сръбската емисия.

И чух това, което още е в паметта ми: „По време на погребението на актьора и певеца Владимир Висоцки по улиците на Москва имаше конна милиция“.

Извиках Румяна.

- Висоцки е починал…

- Нещо не си разбрал.

- Не, „Свободна Европа“…

А какво знаехме тогава за Висоцки?

Нищо.

Само две касетки с не много качествени записи.

И толкова.

Но ми стана много мъчно…


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.