вторник, септември 18, 2012

„Нощта беше тиха и тъмна…“

Зачетох се рано тази сутрин в поезията на Леся Украинка (Лариса Петривна Косач-Квитка, 1871-1913 г.).

Ето едно малко стихотворение от тази забележителна украинска поетеса (не го превеждам в рими, защото нямам време, а и ме мързи)…

Нічка тиха і темна була. Я стояла, мій друже, з тобою; Я дивилась на тебе з журбою, Нічка тиха і темна була. Вітер сумно зітхав у саду. Ти співав, я мовчазна сиділа, Пісня в серці у мене бриніла; Вітер сумно зітхав у саду… Спалахнула далека зірниця, Ох, яка мене туга взяла! Серце гострим ножем пройняла… Спалахнула далека зірниця…

Нощта беше тъмна и тиха. Аз стоях, мой друже, с тебе; гледах към тебе с тъга, нощта беше тъмна и тиха. В градината въздишаше вятър печално. Ти пееше, аз седях мълчалива, песента ти в сърцето ми звучеше; в градината въздишаше вятър печално... Проблесна мълния далечна, ох, каква тъга ме обзе! Сърцето ми с остър нож прободе... Проблесна мълния далечна...