четвъртък, март 29, 2012

„Ронят восък свещите…“

Мислех, че съм изслушал всичко на Владимир Висоцки.

Ама не било така.

Ей това го чух за първи път вчера.

Оплавляются свечи
На старинный паркет,
Дождь стекает на плечи
Серебром с эполет.
Как в агонии бродит
Золотое вино...
Пусть былое уходит
- Что придет - все равно.

И, в предсмертном томленье
Озираясь назад,
Убегают олени,
Нарываясь на залп.
Кто-то дуло наводит
На невинную грудь...
Пусть былое уходит,-
Пусть придет что-нибудь.

Кто-то злой и умелый,
Веселясь, наугад
Мечет острые стрелы
В воспаленный закат.
Слышно в буре мелодий
Повторение нот...
Все былое уходит,-
Пусть придет что придет.

 

Капе восък от свещите
на старинния паркет,
дъждът се стича на раменете
сякаш сребро от еполетите.
Като в агония броди
Златното вино...
Нека миналото си отиде...
А какво ще дойде - все ми е едно.

И във мъка предсмъртна,
оглеждайки се назад,
бягат бързо елените,
а насреща им - залп.
Някой дуло прицелва
към невинната гръд...
Нека миналото си отиде...
Нека нещо да дойде.

Някой зъл и умел,
веселейки се, ей така
остри стрели изстрелва
към възпаления залез.
Чува се в бурята на мелодиите
повторение на нотите...
Всичко минало минава...
Нека дойде, каквото ще дойде.