БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 14. СЪБОРНИТЕ ПОСЛАНИЯ И ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ / ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА ПЕТЪР

Превод: Gemini 3.1 Pro

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ - ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО / ПРОБЛЕМ НА КНИГАТА „ДЕЯНИЯ“ / КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ПАВЕЛ / КАКВО ПОТВЪРДИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / КАКВО ПРОМЕНИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ИСУС / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЗАКОНА / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЮДЕИТЕ И ЕЗИЧНИЦИТЕ / МИСИОНЕРСКАТА ДЕЙНОСТ НА ПАВЕЛ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ГАЛАТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИПЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИМОН / ПОСЛАНИЕ ДО РИМЛЯНИТЕ

ГЛАВА 13. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ И ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ - ПАВЕЛ ПО ВРЕМЕТО НА НОВИЯ ЗАВЕТ И СЛЕД ТОВА / ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ

ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ - ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО КОЛОСЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ЕФЕСЯНИТЕ / ПАСТИРСКИ ПОСЛАНИЯ: ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО ТИМОТЕЙ / ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО ТИМОТЕЙ. ПОСЛАНИЕ ДО ТИТ

ГЛАВА 14. СЪБОРНИТЕ ПОСЛАНИЯ И ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ - ПОСЛАНИЕ ДО ЕВРЕИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ЕВРЕИТЕ / ЕКСКУРС И ОТСТЪПЛЕНИЕ / ПОСЛАНИЕ НА ЯКОВ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА ПЕТЪР

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 14. СЪБОРНИТЕ ПОСЛАНИЯ И ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ

ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА ПЕТЪР

За Второто послание на Петър се спори по-малко, отколкото за другите новозаветни текстове, написани под псевдоним. Практически всички изследователи са единодушни, че който и да е написал тази книга, това не е Симон Петър. Забележително е, че доколкото ни е известно, никой не знаел за съществуването на посланието в продължение на един век след вероятното му написване. Не е запазено нито едно споменаване на посланието до около 220 г., но не може да се каже, че и след това текстът е бил широко разпространен. По всяка вероятност посланието е било включено в канона само защото църковните отци са приели апостол Петър за негов автор.

Има множество доказателства, че Петър не е автор на тази книга. Немаловажен е фактът, за който стана дума по-рано – апостолът почти със сигурност не е можел да пише. Освен това е очевидно, че авторът е заимствал много от Посланието на Юда (особено за гл. 2). Посланието на Юда е още една книга, написана под псевдоним, за което ще говорим по-нататък. Малко вероятно е един от главните апостоли на ранната църква да е разчитал на чужд текст по въпросите за противопоставянето на лъжливите учители, на което е посветено Посланието на Юда.

Въпреки че авторът на посланието не е Петър, той прави всичко възможно да се представи за него. По това текстът се отличава от Първото послание на Петър. Двете послания на Петър са очевидно написани от различни автори, защото стилът на текстовете се различава съществено. Първото послание „не настоява“, че е написано от Петър, макар че заявява това. Но авторът на Второто послание настоява, че е Петър, като твърди, че е присъствал лично на Планината на Преображението, видял е божествената благодат на Исус и е чул глас от Небето.

Авторът искал да убеди читателите, че е Петър, за да си придаде тежест, която да му позволи да критикува лъжливите учители, на което е посветен текстът. Според автора те се придържали към пагубни ереси. Не знаем в какво са се изразявали тези ереси, както и кои са визирани като лъжливи учители. Известно ни е само, че мнимият Петър имал какво да каже за тях с много недоброжелателен тон. Най-интересното от казаното от него е следното. Неговите противници използвали посланията на Павел, но ги „изопачили за своя гибел, както и останалите Писания“ (3:16). Това любопитно твърдение показва, че авторът на посланието е живял във време, когато посланията на Павел са били не просто широко разпространени; по времето на автора те са били вече обединени и са били смятани за едно цяло с Писанията (Стария завет). Също така цитатът показва, че книгата е била написана най-вероятно след смъртта на Павел. Обикновено посланието се датира към началото на II век, около 120 г., иначе казано - било е написано 60 години след предполагаемата дата на смъртта на Петър.

Авторът напада остро своите противници (християни), особено в глава 2. За съжаление, тези нападки не помагат особено да разберем какви възгледи споделяли неговите опоненти. Но все пак някои неща за техните лъжливи учения стават ясни. Противници на мнимия Петър били „наглите подигравачи“, които не вярвали в скорошния край на света (3:3–4). С други думи, тези хора твърдели, че апокалипсисът няма да настъпи толкова скоро, и се присмивали на християни като автора, които поддържали друго, недоказуемо мнение.

Авторът твърди, че въпреки подигравките на „присмехулниците“, краят на света без съмнение ще настъпи скоро. Ако пък се забави, читателите му трябва да си спомнят, че за Бога времето тече по различен начин, отколкото за хората, защото „за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години – като един ден“ (3:8). Това би могло да означава, че дори краят на света да не е настъпил вече 6 хиляди години, все пак предстои в близкото бъдеще.

ОТСТЪПЛЕНИЕ Петър, пушената риба тон и летящият еретик Най-интересният апокриф, разказващ за апостол Петър, се нарича „Деяния на Петър“. В този текст се разказва за различни сблъсъци между Петър и Симон Влъхвата (вж. Деян. 8:14–24). Апостолът надделява над влъхвата, като призовава на помощ Господната сила. Вижте този забавен откъс, в който Петър доказва боговдъхновеността на своето послание, възкресявайки мъртва риба тон. „Но Петър се обърна и видя на прозореца да виси пушена риба тон. Той я взе и каза на хората: „Ако сега заплува като риба, ще повярвате ли в Този, когото проповядвам?“ И всички казаха в един глас: „Да, ще ти повярваме“. Наблизо имаше езерце, затова Петър каза: „В името на Исус Христос, в когото все още не са повярвали [каза го на рибата тон], оживей пред тях и заплувай като риба!“ И той хвърли рибата в езерцето, а тя оживя и заплува. И хората видяха това. Петър я накара да плува не само през този час, за да не нарекат случилото се илюзия, и рибата продължаваше да плува и привлече тълпи от различни места, на които беше показано, че една пушена риба тон може да оживее. Хората започнаха да ѝ хвърлят хляб и тя изяждаше всичко. И когато хората видяха това, мнозина последваха Петър и повярваха в Господа“ (Деяния на Петър, 13). В решаващия двубой между влъхвата еретик (Симон Влъхвата) и Божия човек (Петър), влъхвата използвал своите способности, за да подскочи във въздуха и да полети като птица над хълмовете и храмовете на Рим. За да не загуби от него, Петър помолил Господа да порази еретика във въздуха. Господ се вслушал в молбата му, за разочарование на влъхвата. Неподготвен за подобно рязко падане, той се ударил в земята и счупил крака си на три места. Тълпата, която видяла всичко случило се, го пребила с камъни като злодей. Така истинският ученик на Господа възтържествувал над своя враг, проповедник на ерес.

Авторът твърди, че краят на света няма да настъпи, преди всеки човек да получи време да се покае и да се обърне към истината. Но Страшният съд ще се състои при всички положения и ще дойде незабелязано, „като крадец“ (3:9). Неотвратимостта на този ден трябва да подтиква хората към свят живот в очакване на разрушаването на този свят и идването на новия век (3:11–12).

(Следва)