НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 2000 г. / ФИЗИКА / ДЖАК КИЛБИ

Джак Килби (Jack Kilby)

8 ноември 1923 г. - 20 юни 2005 г.

Физика (заедно с Херберт Крьомер и Жарес Алфьорау)

(За приноса му в изобретяването на интегралната схема)

Кой е той

Джак Сейнт Клеър Килби е американски инженер и изобретател, един от създателите на интегралната схема (чипа), на която се крепи цялата съвременна електроника. През 2000 г. получава половината от Нобеловата награда за физика „за приноса му в изобретяването на интегралната схема“. Другата половина е за Жарес Алфьорау и Херберт Крьомер за работата им върху полупроводниковите хетероструктури.

Ранни години и образование

Роден е на 8 ноември 1923 г. в Джеферсън Сити, Мисури, а израства в Грейт Бенд, Канзас. Баща му ръководи малка електрическа компания. Когато през 1938 г. ледена буря прекъсва телефонните линии, връзката е поддържана от радиолюбители. Това събужда интереса на Килби към електрониката.

Не успява да влезе в MIT, защото се проваля на изпита по математика с няколко точки. Завършва електротехника в Университета на Илинойс (1947). По време на Втората световна война служи в армията и работи по ремонта и изграждането на радиосъоръжения в района на Индия и Бирма. Магистърската му степен е от Университета на Уисконсин–Милуоки (1950).

Пробивът в Texas Instruments

Преди това Джак Килби работи в компанията Centralab, където прави миниатюрни схеми за слухови апарати. През 1958 г. постъпва в Texas Instruments в Далас.

По онова време инженерите се сблъскват с т.нар. „тирания на числата“. Сложните схеми изискват хиляди отделни компоненти (транзистори, резистори, кондензатори), които се спояват на ръка. Това е скъпо, бавно и ненадеждно.

Като новоназначен Килби няма право на лятна отпуска и остава сам в лабораторията. Идеята му е, че всички компоненти могат да бъдат направени от един и същ полупроводников материал и да се разположат върху един кристал.

На 12 септември 1958 г. той демонстрира първата работеща интегрална схема. Тя е върху малка пластинка германий, с размерите на малка кибритена клечка, и представлява осцилатор. Компонентите са свързани с тънки златни проводници. Устройството е грубо, но доказва принципа.

Спорът с Робърт Нойс

Почти едновременно Робърт Нойс във Fairchild Semiconductor разработва свой вариант върху силиций, с планарна технология и метализирани връзки, които позволяват масово производство. Последвалите патентни спорове са уредени през 1966 г. със споразумение за взаимно лицензиране. Двамата често се считат за съизобретатели на чипа. Нойс умира през 1990 г., а Нобеловата награда не се дава посмъртно. В Нобеловата си лекция Килби изрично отдава признание на Нойс.

Други изобретения

Килби участва в създаването на първия джобен калкулатор (около 1967 г., заедно с Джери Мерими и Джеймс Ван Тасел) в Texas Instruments. Работи и по термичния печат, използван в касови апарати и други устройства. Притежава над 60 патента.

През 1970 г. напуска Texas Instruments и работи като независим изобретател. Професор е в Texas A&M University (1978–1984).

Награди

• Национален медал за наука на САЩ (1969 г.)
• Медал на честта на IEEE (1986 г.)
• Награда „Дрейпър“ (1989 г.)
• Национален медал за технологии (1990 г.)
• Награда „Киото“ (1993 г.)
• Нобелова награда за физика (2000 г.)

Личност и наследство

Килби е известен със скромността си. Често подчертава, че е инженер, а не учен, и че работата му е само част от колективното развитие на технологията. Умира на 20 юни 2005 г. в Далас на 81-годишна възраст.

Изобретението му прави възможни компютрите, мобилните телефони, интернет инфраструктурите и практически всяко съвременно електронно устройство. Днес един чип съдържа милиарди транзистори.

Съставил: Gemini 3.1 Pro

Редактор: Павел Николов