БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ

ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

Сега, след като разгледахме политическата, културната, религиозната и литературната среда по времето на Исус и Неговите последователи и преди да се заемем с изучаването на книгите на Новия Завет, бих искал да дам някои основни сведения, които ще ни помогнат да се ориентираме в дискусиите в следващите глави. Това ще бъде един много кратък преглед на някои ключови имена, събития и дати от историята на ранното християнство, започвайки от самото му зараждане.

На страниците на Новия Завет ще срещнем няколко важни фигури, макар че никоя от тях не е по-важна от Иисус, разбира се. Както вече споменах, Исус е роден в малкото галилейско градче Назарет; според две от евангелията обаче, Той не е роден всъщност там, а в юдейския град Витлеем, на юг. Поради объркване в календара през Средновековието, днес се приема, че Иисус е роден около 4 г. пр. н. е. (като се има предвид начинът, по който се обозначават годините пр. н. е./сл. н. е., се получава доста странна, аномална ситуация: Исус трябва да е роден през 4 г. пр. н. е. – четири години преди Рождество Христово!). По-голямата част от Своя живот прекарва в Галилея, включително почти целия период на Своето обществено служение, състоящо се в проповядване и помагане на хората. През последната седмица от живота Си отива в Йерусалим за празника Пасха, където е арестуван заради Своите проповеди от юдейските власти и предаден на римския прокуратор Понтий Пилат, който Го осъжда на разпъване на кръст за престъпление срещу държавата: нарекъл се Цар на Юдея, докато само Рим можел да назначава цар. Точната дата на смъртта на Исус не е установена, но се смята, че това се е случило около 30 г. сл. н. е.

Раждането на Исус, Неговият живот, служене и смърт са записани в четирите евангелия на Новия завет, в които се говори и за събитията, предшестващи Неговото възкресение. Книгата „Деяния на светите апостоли“ разглежда събития, станали след евангелските, и разказва как последователите на Исус разпространяват вестта за Неговата смърт и възкресение в цялата Римска империя. Първи последователи били дванадесетте ученици, които Исус събрал по време на Своето служене, с изключение на Неговия предател Юда Искариотски, който по това време бил вече мъртъв. Първите глави на „Деянията“ разказват основно за дейността на апостол Петър (в някои истории се споменават Йоан и Яков). По това време се появил родният брат на Исус, Яков, който станал водач на последователите на Исус в Йерусалим.

В „Деянията“ се съдържат проповедите на един от най-значимите представители на ранното християнство, апостол Павел, първоначално ревностен юдеин, който преследвал християните за разпространяване на лъжлива информация. Но Исус му се явил в чудно видение и той станал най-важният мисионер в „Деянията“. Приблизително две трети от целия разказ съдържат истории за мисионерската работа и останалата дейност на Павел. По-конкретно, „Деянията“ посочват, че Павел проповядвал спасение пред невярващите – езичниците. Неговата проповед гласяла, че тези невярващи (бивши езичници) могат да станат последователи на Исус, без да приемат юдаизма. Христовото евангелие не е просто форма на юдаизъм; то е спасение за всички хора, евреи и неевреи.

В крайна сметка Павел предизвикал бунт сред юдейските водачи, за което бил арестуван; той отишъл в Рим, за да се изправи пред императора, и книгата завършва с това как очаква съдебния процес в затвора. Смята се, че Павел е екзекутиран при римския император Нерон през 64 г. Ако тази дата е вярна, това означава, че „Деянията“ обхващат първите 30 години от ранната църква – от възкресението на Исус до затварянето на Павел в Рим.

Павел е централна фигура в Новия завет не само заради „Деянията“, но и заради тринадесетте послания – писма, които той написал или се предполага, че е написал по време на мисионерската си дейност, адресирани до различни църкви и хора. Казвам „предполага се“, защото, както ще видим, учените дълго време спорили дали всички послания, приписвани на Павел, са написани действително от него. Смята се, че седем от тези послания – наречени безспорни послания на Павел – са несъмнено негови; но останалите шест може да са псевдоепиграфи, тоест написани от човек, който твърди, че е Павел, но е живял в по-късен период.

В Новия Завет има още осем писма, които не се приписват на Павел. Повечето от тях също се смятат за псевдоепиграфи, които не са написани всъщност от посочените за автори лица. Те са: две послания, за които се твърди, че са от Петър, едно, за което се твърди, че е написано от брата на Исус – Яков, и още едно – от друг брат, Юда. Останалите четири послания са анонимни, но били включени в Новия Завет, когато църковните отци се убедили, че са написани от апостоли: Посланието до евреите, за което се предположило, че е написано от Павел, и Първото, Второто и Третото послание на Йоан, написани от Йоан, сина на Зеведей.

Новият завет завършва с единствения в него апокалипсис (ср. с Данаил, 7–12) – Откровението, написано от пророк на име Йоан (който не казва, че е синът на Заведей, ученикът на Исус). Тази книга описва какво трябва да се случи в края на времената, когато Бог ще унищожи този грешен свят и всички, които Му се противопоставят, и ще създаде ново небе и нова земя за последователите на Исус.

Накратко, това е Новият завет – двадесет и седем книги, които са християнският еквивалент на Стария завет. Основният проблем, с който се сблъскват преподавателите по Нов завет, е въпросът откъде трябва да започне изучаването му.

Мнозина предпочитат да започват с ръкописите на Павел. По тази причина, че неговите послания са написани по-рано от останалите книги на Новия завет. Посланията обикновено се датират към 50 г., около 15–20 години преди първото евангелие – „Евангелието от Марк“, което обикновено се датира към 65 или 70 г. Повечето читатели на Новия завет не осъзнават, разбира се, че книгите, поставени в началото му (евангелията), не са написани първи; изглежда по-естествено да се смята, че евангелията са написани първи. Но това не е така. Павел е писал няколко години по-рано. Поради това има смисъл да се започне с Павел като най-ранния християнски автор, когото познаваме.

Проблемът при започване на изучаването на Новия Завет с Павел е в това, че неговото учение се основава на личното му разбиране за Исус – особено за Неговата смърт и възкресение (както ще видим, Павел не пише много за живота на Исус преди смъртта Му). Поради това е често трудно да се разбере за какво говори Павел, без да имаме представа за живота на Исус. А основният източник на информация за живота на Исус са Евангелията. Така че, за да разберем Павел, трябва да познаваме живота на Исус, а за да познаваме живота Му, трябва да познаваме Евангелията. Ето защо – по ирония на съдбата – е исторически правилно Новият Завет да се изучава не от книгите, които са написани по-рано (Посланията на Павел), а от тези, които са написани по-късно (Евангелията).

Именно от това ще започнем и ние. В следващата, 10-та глава, ще разгледаме първите три евангелия – от Матей, от Марк и от Лука. Глава 11 ще се спре на последното от каноничните евангелия, Евангелието от Йоан, и на няколко по-късни евангелия, които не са включени в Новия завет (по-специално Евангелието от Петър, от Тома и от Яков). След това, в същата глава, ще обсъдим какво Исус може да е казвал, правил и преживял действително, като вземем предвид разнообразните описания на Неговия живот (които се различават помежду си по много съществени въпроси). Ще последва глава, посветена на живота на Павел и на неговите седем безспорни послания. Следващата глава ще разгледа по-късните тълкувания на Павел, отразени в „Деянията на апостолите“ и в шестте послания, също приписвани на него. В заключение ще разгледаме останалите осем послания – така наречените „съборни послания“, и като кулминация - „Откровението на Йоан“.