АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА / ГЛАВА V. НАПАДАТЕЛНИ БОЕВЕ В ПОСОКА НА с. ПЕРВЕЛИ, КЮСТЕНДЖА / ЗАЕМАНЕ ГЛАВНАТА НЕПРИЯТЕЛСКА ПОЗИЦИЯ

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с GPT-5 и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК:

ВЪВЕДЕНИЕ

ГЛАВА I. ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ

ГЛАВА II. ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА – ДОБРИЧ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА III. ДЕЙСТВИЯТА НА КОННАТА ДИВИЗИЯ НА ДЕСНИЯ ФЛАНГ НА III АРМИЯ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА IV. ОТБРАНИТЕЛНИ БОЕВЕ ПРИ КОТА 90, СЕЛО ПЕРВЕЛИ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2

ГЛАВА V. НАПАДАТЕЛНИ БОЕВЕ В ПОСОКА НА с. ПЕРВЕЛИ, КЮСТЕНДЖА / ПОДГОТОВКА НА АТАКАТА НА НЕПРИЯТЕЛСКАТА ПОЗИЦИЯ с. ТОПРАХИСАР - с. УРЛУКЬОЙ / АТАКА НА УКРЕПЕНАТА ПОЗИЦИЯ С. ТОПРА-ХИСАР, с. УРЛИКЬОЙ

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ГЛАВА V. НАПАДАТЕЛНИ БОЕВЕ В ПОСОКА НА с. ПЕРВЕЛИ, КЮСТЕНДЖА

Заемане главната неприятелска позиция

Боят при с. Урлукьой

20 октомври

Нощта минава в приготовления за предстоящите действия: изнасяне напред на батареи (не с. с. от тежкия полк, запрегнати с волове), попълване на бойни припаси, окопаване.

Между предните части от двете страни – постоянна стрелба, която от време на време се засилва.

С разсъмване частите започват наново настъплението си: левият участък в посока с. Чатмалар, с. Урлукьой, а десният участък – към с. Тузла.

Скоро се изяснява, че противникът е напуснал с. Чатмалар и е заел главната си позиция, която се добре очертава със светлите си окопи и блиндажи, телени мрежи и засечки, по хребета северно от с. Муритано-Мик, с. Карликьой и прегражда настъплението към север, западно от Тузленското блато, което е непроходимо.

Настъплението на нашите части от к. 74 и к. 70 към север се посреща с артилерийски огън на неприятелски батареи, разположени: югоизточно от к. 90 (1 ½ км североизточно от Топрахисар), южно от с. Мулчова, северозападно от с. Урлукьой, южно от к. 82.

В 9 ч. 40 м. в щаба на дивизията се получава съобщение № 120 от командващия Източната група: „По наблюдение от наш авиатор противникът се е оттеглил по цялата линия; да се следи и да не се оставя да отстъпва безнаказано.“

С № 121. от същия, получен в щаба на конната дивизия в 9 ч. 50 м. се съобщава, че срещу конната дивизия действували 9. и 19 румънски дивизии; в заловена радиотелеграма се споменавало, че срещу неприятелския леви фланг настъпвали превъзходни сили и той едвам се държал със слабите си сили.

Конната дивизия да настъпи енергично, да пробие неприятелската главна позиция и се направлява към с. Хаджи-Дюлюк.

От тази заповед се вижда, че командващият Източната група, убеден вече, че германските части не ще могат да извършат пробива, възлага тази задача на конната дивизия, усилията на която се насочват този път в посоката, която началникът на конната дивизия бе очертал още на 12 октомври пред генерал Тапфен.

В изпълнение на тази заповед, на началника на левия участък, полковник Иванов, се изпращат заповеди № 562 и № 563, от 10 ч. 40 м. и 11 ч. 40 м., с които се нарежда, като обедини командването и на 11 маршеви полк, да настъпи за с. Урлукьой, а с втората заповед — да продължи настъплението в посока Урлукьой, к. 82., Хаджи-Дюлюк.

На началника на десния участък, полковник Табаков, който бе донесъл, че частите му са наближили и заемат Тузла, с № 561. от 11 ч. пр. пл. се заповядва да заеме и укрепи Тузла с 2 роти, 1 батарея, 1 пеш картечен ескадрон и осигури тила на дивизията, а останалите части да насочи към к. 70.

Към 12 ч. се получава нова заповед, този път от името на фелдмаршал Макензен, с която се настоява „конната дивизия да настъпи и облекчи положението на германците, които са все още пред с. Топрахисар“.

Забелязва се добре как противникът насочва нови части отзад хребета при с. Абдулах към с. Топрахисар и към с. Урлукьой, и движение на обози, коли, хора към североизток.

Въпреки предупреждението от командващия групата за забелязаното отстъпление на противника, този последният поддържа силен огън по нашите части и тяхното настъпление е бавно.

От групата последват ред запитвания за положението и нареждания за настъпления, които предизвикват не по-малко енергични заповеди до началника на левия участък за по-смело настъпление.

При него за същата цел се изпраща младшият адютант при дивизията, майор Николаев Н.

Последват нови запитвания от командващия групата, от Н.Ц.В. Престолонаследника, който лично предава, че турците са настъпили и че и конната дивизия трябва да настъпи.

Въпреки видимото надмощие на нашата артилерия — пехотата не настъпва, макар че началника на участъка в донесенията си твърди обратното.

Генерал Колев е човекът, който може да търпи най-малко подканяния и сам той гори от желание да се отива по-бързо на север.

Началника на дивизията най-сетне изпраща към 2 ч. 30 м. сл. пл., началник щаба си при полковник Иванов да му обясни положението и предизвика по-енергично действие от страна на пехотата.

Пред началник щаба на дивизията този последния наново твърди, че според донесенията по телефона, частите настъпвали и протестирали против твърдението, че не настъпвали, както това се следи добре от командното място на началника на дивизията при к. 74.

Началник щаба на дивизията се уверява лично, че от полковник Иванов не може да се очаква нищо. Придружен от конния си ординарец, прегазва полкови, дружинни, ротни поддръжки и по линията на веригите, с команди и подканвания, вдига всички напред. Обхожда целия фронт в участъка от Тузленското блато до Муритано — гдето са частите на бригадата Боде. В обратен път наново вдига залегналите части.

Противникът посреща частите с ураганен огън; по веригите в ляво, в дясно той сее смърт, но движението е насочено напред и скоро неприятелската позиция е нагазена и заета от нашите части; противникът отхвърлен, отстъпва към Мулчова, к. 82., преследван с артилерийски и пушечен огън.

Главната неприятелска позиция е пробита.

По северните склонове на к. 74. като порой се смъкват конните части на дивизията, конните батареи и 2 полски батареи, които първи заемат позиция по хребета, северно от Карликьой, и спомагат твърде много с огъня си за отбиването на неприятелската контраатака, подкрепена с нови батареи, които се развръщат и заемат позиция северно от Мулчова, при Еки-тепе (к. 91.). Боят продължава във тъмнината до късна вечер.

Частите на конната дивизия вечерта занощуват на линията с. Муритано-Микъ, хребета северно от Карликьой, 1 ½ км северно от с. Урлукьой.

От телеграмата на командващия Източната група № 129., с дата 20.Х.1916 г., 9 ч. сл. пл., се вижда, какво германските части (217. дивизия и бригадата Боде) са още пред окопите на главната неприятелска позиция. Тъй че, вместо 217. дивизия и бригадата Боде да направят пробива и улеснят настъплението на конната дивизия, както първоначално се проектиpа, става обратно.

Началникът на дивизията с щаба си занощува в една кариерна яма край пътя Карликьой, Урлукьой. Храни се, както най-често става, от войнишката храна на 1. конна батарея.

Загубите през деня са: убити войници 2, ранени 22 — сравнително малки, което може да се обясни с численото надмощие и огъня на нашата артилерия, която този път разполага с удобни наблюдателни места около к. 74, както и с лошата стрелба на противника.

(Следва)