МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“

ПРЕВОД: Gemini 2.5 Pro Think

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“

1926 г. – „КРАДЦИ“

1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН

(писмо до милицията) Нами́райки се, разбира се, на линия, съобщавам, че апартамент № 10 е подозрителен по отношение на самогона, който, вероятно, вари гражданката Гусева и освен това дере по три кожи от трудещите се. А когато, например, нямаш пари или въобще не ти достига дори и една копейка, на вересия за нищо на света не дава и на всичкото отгоре, без да се съобразява, че си свободен гражданин, те избутва навън.

Също така съобщавам, понеже съм честен гражданин, че и апартамент № 8, без съмнение, е подозрителен по отношение на самогона, в който за вкус, или не зная защо, слагат пънчушки или може би портокалови кори, от което повръщаш повече от нормалното. А на вересия, разбира се, също не дават. Чак да ти се доплаче! А самата гражданка, дето е една зловредна, кара потребителя да чака в кухнята, а в стаята, да видиш дали го варят както трябва, не те пуска. А в кухнята кученцето им, порода пудел, се нахвърля върху потребителя и го хапе по краката. Тоя пудел, холера да го тръшне, и мен ме захапа за крака. А когато замахнах с една тенджера, за да го ударя, разбира се, тоя пудел, стопанката ми изтръгна тенджерата от ръцете и крещи: „На ти – вика – идол такъв, парите обратно. Няма да получиш стока, щом мъчиш така безсловесното животно.“

А аз, ако искате да знаете, тоя пудел не съм го мъчил, само размахах тенджерата.

— Какво си мислите, казвам, вредна гражданко! Аз, казвам, не съм пипал вашия пудел. Вземете си думите назад. Аз, казвам, е недопустимо пуделът да ми хапе крака. За какво сме се борили? А гражданката ми хвърли парите обратно, които паднаха до печката. Парите лежат до печката, а нейният пудел ги олигави и не дава да се приближиш. Чак да ти се доплаче.

Тогава аз, наистина, не отричам, сритах животното с крак и грабнах парите, сред които една рубла беше омокрена и е противно да я вземеш в ръка, а на другия ѝ край е изяден номерът и даже държавната банка няма да я приеме. Чак да ти се доплаче.

Тогава аз, не отричам, ритнах пудела в гърдите и побързах да изляза.

А сега тая вредна гражданка не ме пуска в жилището си и всеки път, когато и да ида, държи вратата на верижка. И отгоре на всичко, гадината, плюе през процепа, ако например се приближа. А като замахна към нейните плюнки да я фрасна по мутрата или където падне, тя, от страх ли, от какво ли, тръшва бързо вратата и ми прищипва ръката до лакътя. Аз рева с цяло гърло и се въртя отпред, а нейният пудел се залива от смях вътре. Чак до сълзи ми става обидно. За което имам медицинско удостоверение и, освен това, кръвта и сега ми тече, ако например всеки ден си разчоплям раните.

А освен това, покрай тези подозрителни жилища, съобщавам, че кръчмата „Веселата долина“ също, без съмнение, е подозрителна. Там ме цапардосаха по мутрата и ме натикаха в ъгъла.

— Плащай, викат, куча муцуно, за счупената чаша.

А аз тяхната чаша не съм я чупил и изобщо много ми трябва да им чупя чашите.

— Аз, викам, не съм чупил чашата. Оставете ме, викам, да си доям сандвича, граждани.

Пък те ме влачат ли, влачат и до сандвича не ме допускат. Довлякоха ме до вратата и ме изхвърлиха. А сандвичът си остана на масата. Чак да ти се доплаче.

А също така, като честен гражданин, съобщавам, че момата Варка Петрова е подозрителна и лека жена. И като наближа Варка, тя се гнуси от мене.

Горепосочените лица може да арестувате или както искате.

Сега ви съобщавам също, че заявлението е проверено от мене, защото съм на линия и съм против „долу опиянението“, макар и да съм уволнен поради съкращение заради истината.

Освен това моля кръчмата „Веселата долина“ не я затварят засега. Защото все още съм болен и не мога да мръдна. Но скоро, без съмнение, ще се оправя и ще проходя. А сандвичът също струва пари.

1924 г.