БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ / ЧАСТ 4

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ

ЮДАИЗМЪТ ПО ВРЕМЕТО НА ИСУС

(продължение)

Формиране на юдейските секти

Около век и половина преди Исус, по време на Макавейските войни, започват да се появяват различни юдейски секти, всяка от които се основавала на различни аспекти на юдаизма. Често тези секти били в противоборство помежду си. Научаваме за тях от Новия завет, където се споменават три от тях, и от ръкописите на известния еврейски историк от I век Йосиф Флавий. По един или друг начин всичките тези секти играят важна роля в живота на Исус и за появата на ранните християнски евангелия. Тези секти са следните секти: фарисеи, садукеи, есеи и „Четвъртата философия“.

Първо трябва да отбележа, че повечето евреи в Палестина не принадлежали към нито една от тези групи. Знаем това най-вече от ръкописите на Йосиф Флавий, който пише, че най-голямата секта, тази на фарисеите, наброявала 6000 членове, а есеите – 4000. Най-вероятно садукеите били още по-малко.

(Спомнете си, че по това време на света е имало около 4 милиона евреи.) За нас обаче е по-важна не числеността на тези групи – защото били много влиятелни въпреки малкия си брой, – а тяхното разбиране за това какво означава да си юдеин, особено в светлината на политическата криза, пред която бил изправен еврейския народ.

ОТСТЪПЛЕНИЕ Йосиф Флавий Най-добрият източник на информация за Палестина от I век е човекът на име Йосиф Флавий (37 – 100 г.). Неговата стойност като историк е неоценима: той наистина живял в Палестина през I век, познавал повечето от водещите личности на своето време и не само бил потопен в тамошната култура, но и изпитал върху себе си последиците от политическата и военната криза. Роден в семейството на знатен свещеник, той бил назначен в сравнително млада възраст за командир на еврейските войски в Галилея в началото на Юдейската война срещу Рим (66 г.). Както пише по-късно в своята автобиография, когато войските му били обкръжени от римски легион при Йодфат, вместо да се предадат, въстаниците предпочели да се уговорят за колективно самоубийство. Хвърляли жребий, за да определят кой кого да убие, докато накрая останат двама, които да се самоубият. Случило се така, че един от тези двама (случайно или не) се оказал Йосиф; но когато всички останали били мъртви, той убедил своя оцелял другар да се предадат на римляните. Когато Йосиф се явил пред римския военачалник Веспасиан, му хрумнала гениална идея – да „предскаже“ на Веспасиан императорска власт. В крайна сметка „пророчеството“ му се сбъднало: Нерон се самоубил и Веспасиан, с подкрепата на своите войски, бил провъзгласен за император. Той не забравил никога, че Йосиф предсказал това. По време на войната Веспасиан, а след това и неговият син и наследник Тит, използвали Йосиф като преводач, призовавайки евреите от обсадения Йерусалим да се предадат. Те отказали и в крайна сметка били унищожени при стремителна атака през 70 г., когато стените на града били срутени, Храмът – разрушен, а съпротивляващите се – жестоко убити. Тогава Йосиф бил отведен обратно в Рим, освободен и назначен от Веспасиан за нещо като придворен историк. Йосиф получил фамилното име на Веспасиан (Флавий) и прекарал оставащите му 25 години в писане на книги за еврейския народ, включително шест тома за юдейските войни (за които той наистина знаел от първа ръка) и двадесет тома история на юдеите, наречени „Юдейските древности“ (от Адам и Ева до времето на Йосиф). В тези произведения е изразена ясно гледната точка на автора: Йосиф искал да покаже на римляните, че евреите са предани на империята, и да покаже на евреите, че не биха могли да се противопоставят на волята на Рим. Въпреки политическия подтекст на пишещия, тези книги са изключително полезни за историците, търсещи информация за живота, обичаите, обществото, водещите дейци, политиката и културата в Палестина през I век, описани от компетентен учен, който е живял наистина по онова време.

Фарисеи

Фарисеите са може би най-известната и най-малко разбраната юдейска секта. Заради критиките към тях в някои части на Новия завет, особено в Евангелието от Матей, години наред фарисеите били възприемани неправилно от християните като лицемери. Всъщност, за да стане фарисей, един евреин не трябвало да полага клетва за лицемерие.

Най-вероятно сектата е възникнала през Макавейския период като група набожни юдеи, чиято основна задача била да следват Божията воля, както е предписана от Тората. Проблемът с повечето Моисееви закони обаче се крие в тяхната двусмисленост. Десетте Божи заповеди повеляват например на юдеите да почитат съботния ден като свещен, но никъде в Тората не е посочено как точно трябва да го правят. Фарисеите разработили правила и инструкции, за да помогнат на хората да следват този и други Моисееви закони. В крайна сметка тези правила поставили основите на традиция, която – ако използваме горния пример – предписвала какво може и какво не може да прави човек в съботния ден, за да го почете като свещен и да го отличи от всички останали дни. Така, ако на вярващия юдеин било наредено да не пътува на далечни разстояния в съботния ден, трябвало да бъде определено какво се счита за „далечно“ разстояние и колко далече може да отиде един юдеин в този ден, без да наруши неговата святост. По същия начин един работник, който вярвал, че не трябва да работи в събота, трябвало да знае какво включва понятието работа и съответно какво може и какво не може да прави.

Правилата и инструкциите, разработени сред фарисеите, получили статут на техни собствени и в някои кръгове били известни като Устен закон, който трябвало да се спазва наред с писания Закон на Моисей. Така фарисеите като цяло смятали, че всеки, който следва Устния закон, в резултат от това почти сигурно ще спазва и писания. Целта не била да се придържат към буквата на закона, а да се подчиняват на Божията воля.

По времето на Исус фарисеите били доста затворена общност, до такава степен, че се държали на групи, хранели се заедно и дружали само помежду си; тоест със съмишленици, които смятали за необходимо да се подчиняват максимално на Бога. Те не поддържали тесни връзки с онези, които не се придържали толкова стриктно към принципа на чистота пред Бога, и затова се стараели да не се хранят с обикновените хора.

Важно е да се разбере, че в Палестина по времето на Исус фарисеите съвсем не били могъща общност. Тоест, те имали известна популярност, но не и реално политическо влияние. В известен смисъл били своего рода сепаратистка група. Искали да запазят собствената си чистота и правели това в относителна (не пълна) изолация от останалите евреи. Много учени смятат, че терминът „фарисей“ произлиза от персийска дума, означаваща „отделен“. В крайна сметка, няколко десетилетия след смъртта на Исус, фарисеите започнали да придобиват все пак политическо влияние. Това се случило след Юдейската война и разрушаването на Храма през 70 г. В резултат от тази катастрофа останалите групи слезли от сцената по различни причини и римските управници дали повече власт на потомците на фарисеите. Устният закон продължил да се разпространява и да придобива все по-голяма сила. Накрая, около 200 г., той бил записан и днес е известен като Мишна, основна съставна част на по-късния свещен сборник от книги – Талмуда.

Садукеи

Трудно е да се възпроизведат точно принципите, които следвали садукеите, защото не разполагаме с нито едно литературно произведение, написано от някой от тях, за разлика от случая с фарисеите. Учението на фарисеите е представено до известна степен в по-късните писания на Талмуда, в книгите на Йосиф Флавий, който също бил фарисей, и в написаните преди разрушаването на Храма ръкописи на един от фарисеите – апостол Павел (след неговото обръщане във вярата). Въпреки това, за да разберем садукеите, трябва да се обърнем към написаното за тях в източници като Йосиф Флавий и Новия Завет.

В дните на Исус садукеите имали несъмнено реална власт в Палестина. В голямата си част те били членове на юдейската аристокрация, имащи тесни връзки с първосвещеника на Йерусалимския храм. Много садукеи били и свещеници (макар че не всички свещеници били садукеи). Като аристократи, на които римските управници предоставяли известно поле за действие, садукеите си сътрудничели с гражданските власти и с римския управител. Юдейският съвет, Синедрионът, създаден за решаване на местните въпроси, се състоял предимно от садукеи. Понеже били тясно свързани с Храма, садукеите придавали особено значение на правилното поклонение пред Бога, както е предписано в Тората. Тората – Петокнижието на Мойсей – била всъщност единственото автентично писание, което садукеите признавали. Така или иначе, знаем, че садукеите не признавали Устния закон, формулиран от фарисеите. Бидейки по-малко загрижени с регулирането на ежедневни дейности като хранене, пътуване и работа, садукеите съсредоточили вниманието си върху жертвоприношенията в Храма. Използвайки политическата си власт, те сключили редица споразумения с римляните, които легализирали практиката на жертвоприношенията.

Есеи

Есеите са една от юдейските секти, които не се споменават в Новия завет. По ирония на съдбата те са и една от групите, за които сме добре осведомени. Причината е, че прочутите свитъци от Мъртво море са написани именно от група есеи, живеещи в общност източно от Йерусалим, в пустошта край северозападния бряг на Мъртво море, на мястото, което днес се нарича Кумран. Въпреки че думата „есеи“ не се среща в свитъците, римският писател Плиний Стари свидетелства, че общността на есеите се намирала в тази област. Нещо повече, социалната система и богословските възгледи, описани в свитъците от Мъртво море, съответстват на това, което знаем за есеите от други източници. Поради това много учени са убедени, че свитъците са библиотека, използвана от тази общност или поне от онази нейна част, която обитавала района на Кумран.

Свитъците от Мъртво море са открити съвсем случайно. През 1947 г. един пастир, който търсел изгубена коза в безплодната пустош близо до северозападния бряг на Мъртво море, хвърлил камък в една пещера и чул как той ударил нещо. Като влязъл в пещерата, открил древен керамичен съд, в който имало няколко стари свитъка. Когато новината за откритите свитъци достигнала до търговците на антики, библеистите научили за находката и организирали издирване както на нови свитъци, така и на тези, които вече били намерени от местните жители.

В някои пещери от този регион намирали цели свитъци; в други – хиляди малки парченца, които било почти невъзможно да се сглобят, защото много фрагменти липсвали. Представете си, че се опитвате да наредите милиони части на огромен пъзел, без изобщо да знаете как трябва да изглежда крайният резултат, а по-голямата част от частите ги няма, докато наличните са разбъркани хаотично. Като цяло са представени стотици документи, много от които са фрагменти с размерите на пощенска марка, а други, може би няколко десетки, са свитъци с достатъчна дължина, за да ни дадат представа за тяхното съдържание.

По-голямата част от свитъците са на древноеврейски език, някои са на арамейски (още по-малко – на гръцки). В тези ръкописи са представени различни литературни произведения. Те включват поне част от всяка книга на Еврейското писание, с изключение на книгата „Естир“, като някои от тези книги са сравнително пълни. Изключително са ценни поради своята възраст – с около хиляда години по-стари от най-древните екземпляри на Еврейското писание, с които разполагаме. Следователно можем да проверим колко точно еврейските преписвачи са копирали текстовете. Краткият отговор е: да, в по-голямата си част точно (но виж гл. 15). В свитъците има също така тълкувания на някои библейски книги, написани главно за да покажат, че предсказанията на древните пророци са се сбъднали и са имали пряко отношение към есеите и историята на тяхната общност. Освен всичко друго, в свитъците присъстват псалми и химни, съчинени от членове на общността, пророчества за събития, които трябвало да се случат приживе на техния автор, и правила за съвместен живот на членовете на общността.

След като изучили всички тези книги, учените получили възможността да възстановят доста детайлно начина на живот и религиозните вярвания на есеите. Най-вероятно Кумранската община е била основана в ранния Макавейски период, около 150 г. пр. н. е., от благочестиви евреи, убедени, че хасмонеите са узурпирали властта, като назначили за първосвещеник човек от друга династия. Както знаем, от времето на цар Давид първосвещеници ставали хора от династията на Садок; когато хасмонеите завзели властта, назначили на този пост един от своите хора. Убедени, че народът на Йерусалим се е отклонил от праведния път, есеите решили да основат своя община в пустинята, където ще могат да спазват вярно Моисеевия закон и да следват своите ритуали. Така и направили, сигурни в това, че апокалипсисът в края на времената е неизбежен. Те вярвали, че когато той настъпи, ще се състои финална битка между доброто и злото, между децата на светлината и децата на мрака. Битката ще завърши с победа на Бога и с преселването на Неговите деца в благословеното царство. С други думи, есеите били еврейски апокалиптици.

ОТСТЪПЛЕНИЕ Божественото откровение в свитъците от Мъртво море Особен интерес за историците на ранното християнство представляват два вида писания, открити в свитъците от Мъртво море. И двата засягат вярата на есеите, че Бог е разкрил на членовете на общината бъдещия ход на историята. Тълкувания на Библията. Подобно на много евреи, есеите вярвали, че пророците от Писанието са говорили за събития, които се сбъдват в тяхното настояще, векове по-късно. В коментар към Авакум е написано: „Бог наредил на Авакум да запише какво ще се случи с последното поколение, но не му казал кога ще настъпи краят на времената“. Есеите разработили специален метод за тълкуване на тези тайни божествени откровения. Учените нарекли този метод на тълкуване „пешер“ – от еврейската дума, използвана в кумранските тълкувания за въвеждане на обяснение към пророчество. В тълкуванията обикновено се цитира първо стих от Писанието, а след това се дава неговият „пешер“, или неговото тълкуване. Във всеки случай интерпретацията показва как предсказанието се е сбъднало в рамките на кумранската община. Според този орден еврейските Писания не били написани за читателите от древността – истинският им смисъл се състоял в това да разкажат какво ще се случи векове по-късно в общността на есеите. Свитъкът за войната. Този свитък описва в детайли финалната битка между силите на доброто и злото, която трябва да се състои в края на времената. В него са посочени ходът на сражението, предписания за войниците и изходът от събитията – победа на „синовете на светлината“ (членовете на есейската общност) над „синовете на мрака“ (римляните, отстъпниците и всички останали). Войната ще продължи 40 години, като през първите шест ще бъдат разбити „китимите“ (римляните), а през останалото време ще бъдат разгромени и другите врагове. Този документ е пример за апокалиптичен поглед върху последната битка между доброто и злото, между силите на Бога и силите на Неговите врагове. Въпреки че Свитъкът за войната се отличава в древноеврейската литература със своето живописно и детайлно описание на бъдещата битка, която ще сложи край на времето, той е много близък в общи линии до апокалиптичните текстове, написани от юдеите през този период.

В някои свитъци е посочено, че бъдещото царство ще се управлява от двама месии – единият цар, а другият свещеник. Свещеникът ще ръководи вярващите в тяхното служене на Бога в пречистения Храм, в който отново ще трябва да се извършват жертвоприношения съгласно Божията воля. По това време истинските Божии синове ще бъдат защитени от скверността на този свят, включително от неподходящите неща, случващи се в Храма и сред останалия еврейски народ. Затова група есеи основали своя монашеска общност със строги правила за приемане и членство. Посвещаването отнемало две години, след което, в случай на одобрение, членът на общността трябвало да дари цялото си имущество на общ фонд и да споделя обща трапеза с останалите. Ежедневният живот на общността се регулирал от строги правила. Имало определени часове за работа и почивка, за хранене, съществували задължителни пости и сурови наказания за неподходящо поведение, например не било позволено да се прекъсва друг човек, да се говори по време на хранене или да се смее в неподходящо време.

Когато през 66 г. започнала Първата юдейско-римска война, кумранските есеи скрили някои от своите свещени писания, преди да се присъединят към въстанието. Вероятно го сметнали за последната битка, предхождаща края на времената, когато Бог ще установи Своето царство и ще изпрати Своите месии.

„Четвъртата философия“

Когато Йосиф Флавий говори в своята история на еврейския народ за юдаизма, той описва всяка от сектите като „философия“, имайки предвид група хора с особен, рационален поглед върху света. Той не дава име на четвъртата секта, за която разказва, а я нарича просто „Четвъртата философия“. Въпреки това доктрините на тази философия са напълно ясни и били присъщи и на други групи, за които знаем от древните източници. Всяка от тези групи подкрепяла по свой начин активната съпротива срещу чуждестранното господство над Израил.

Гледната точка, която характеризирала тези групи, е, че израилтяните имат право на своите земи – право, дадено им от самия Бог. На всеки, който узурпира това право, и на всеки, който е на страната на узурпатора, трябва да се окаже съпротива, ако е необходимо, и с насилие. Сред онези, които се придържали към подобни възгледи, били сикариите (в средата на I в.) – група, чието име произлиза от латинската дума, означаваща „кама“. Тези „хора на камата“ планирали и извършвали убийства и отвличания на високопоставени еврейски служители, заподозрени в сътрудничество с римските власти. Друга група, подкрепяща същата гледна точка, били появилите се малко по-късно зелоти. Те били фанатични привърженици на Закона, които организирали въоръжени бунтове, за да си върнат земята, която Бог обещал на Своя народ. По-конкретно, според Йосиф Флавий, зелоти били галилейците, които избягали в Йерусалим по време на Юдейската война, около 67 г., свалили свещеническата аристокрация и оказали яростна съпротива на римските легиони, което в крайна сметка довело до разрушаването на Йерусалим и неговия Храм през 70 г.

(Следва)