БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 2.5 Flash Think

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ

Някога колекционирах чудати биографии. Мислех си, че ще ми потрябват – това са приключенски романи, създаден от самата природа. Но после разбрах, че такъв материал е почти негоден за художествена литература. Животът, реши ли веднъж да съчинява необичайни сюжети, загърбва директно художествената истина и може да забърка такава каша, че ако се опиташ да я вкараш в роман, читателят няма да повярва.

Веднъж експериментирах с биографията на корнет Савин, но в името на правдоподобието ми се наложи да изчистя силно и да разредя истинските похождения на гениалния мошеник. Беше ми безумно мъчно. Трилърите, съчинени от историята, не стават за художествена литература, а за нон-фикшън. Да ги разкрасяваш означава само да ги развалиш.

Особено ме омагьосват съдбите на онези необикновени личности, които се намирали приживе в центъра на вниманието и били, така да се каже, щатни нюзмейкъри, но щом слезели от сцената, бивали веднага забравяни. Това били хора, които вдигали много шум, блестели ярко, набивали се в очите и ушите на всички; финалът им често бивал също шумен и ефектен като фойерверк. Но светлините угасвали, ехото заглъхвало – и не оставало нищо.

Такива са повечето прославени авантюристи от XVIII век, но в сведенията, достигнали до нас от онази предмедийна епоха, има твърде много митология и недостоверност. Не знаем на какво да вярваме и на какво не, когато четем за невероятните изпълнения на граф Сен Жермен, шьовалие д'Еон или Мориц Беньовски. Но от втората половина на XIX век нататък пресата в Европа и Америка регистрирала всичко по-забележително почти в режим онлайн, при това от различни гледни точки, затова почти всеки факт е лесен за проверка.

Предлагам на вашето внимание краткото описание на краткия живот на един човек, за когото някога мислех да напиша книга, а после разхвърлих съдбата и чертите на характера му в десетина различни персонажа.

Той бил красавец, смелчага, дързък фантазьор, майстор дуелист, сладкодумец и размирник – накратко, гърмяща смес от Толстой Американеца, Ноздрьов, Рокамбол, Долохов и Неуловимия Джо (който, както е известно, получил прякора си, защото на кого ли му е притрябвало да лови такъв глупак).

Младият хубавец

Запознайте се: Антоан-Амеде-Мари-Венсан Манка-Ама дьо Валомбро́за, маркиз дьо Морес и дьо Монтемаджоре (съвременниците му обикновено го наричали по-лапидарно – маркиз дьо Морес).

Потомък на италиански и испански аристократи, заселили се във Франция, той е роден през 1858 г., а на 20 години завършил Сен Сир (неговият випуск е наречен „Плевенски“ в чест на превземането на страховитата крепост от руснаците). Служил за кратко време в Алжир, но не направил военна кариера. Изглежда, че му попречил първият от безбройните му дуели, а може би му омръзнало да живее в пустошта със скромна офицерска заплата.

Във всеки случай на 24-годишна възраст дьо Морес решил материалните си проблеми по неоригинален начин – оженил се за богата наследница, макар че била малко по-голяма от него.

Очарователният военен

С това тривиалната част от неговата биография приключила. Следва поредица от приключения и начинания, всяко ново – по-амбициозно и по-шумно от предишното.

През 1883 година маркизът заминавал за степите на Северна Дакота и основал град, който нарекъл на името на своята съпруга – Медора. На новото място дьо Морес живеел така, както се предполага, че трябва да се живее в Дивия запад: създал скотовъдно ранчо и компания за дилижанси, победил в схватка мечка гризли, карал се със със своите съседи (единият от тях бил Теодор Рузвелт, бъдещият президент), стрелял с револвер наляво и надясно, няколко пъти бил обвинен в убийство – и всеки път излизал на свобода, оправдан от съдебните заседатели.

Медора фон Хофман, дъщеря на нюйоркски банкер

Впуснал се сам в борба с всемогъщите чикагски „барони на добитъка“, монополизирали търговията с месо, и се разорил в неравната битка.

По принцип тази американска епопея би била достатъчна, за да превърне отчаяния маркиз в герой от фолклора и холивудските уестърни. Но го помнят само в градчето Медора, щат Северна Дакота, където дървената къща на злополучния животновъд се пази и до днес и се нарича гордо „Le Château de Mores“ („Замъкът на Морес“ – бел. П. Н.), а някогашното ранчо е превърнато в „De Mores Memorial Park“. Уви, това е просто Северна Дакота, където имат проблеми със забележителностите и аристократичното минало.

Маркизът каубой

След пътешествие до Индия, Непал и Индокитай маркизът си намерил нова непосилна задача: оглавил строежа на железопътна линия от Китай до Тонкинския залив. Пропускам перипетиите и приключенията от индокитайския период в живота на дьо Морес (ако сте гледали филма „Индиана Джоунс и храмът на обречените“, лесно ще си представите детайлите). Най-ярък епизод е дуелът му в Хонконг с Мари-Шарл дьо Майрен – самопровъзгласил се за владетел на кралство Седанг, и още един френски авантюрист, който заслужава отделен разказ (може би някой ден ще напиша и за него). Дръзкият замисъл за строеж на железница през непроходимите джунгли и маларични блата първоначално получил подкрепата на френското правителство, но в крайна сметка се провалил поради очевидната си неизпълнимост.

Неаристократичният замък Le Château de Mores

Като се върнал в родината си, маркизът постигнал бързо всефренска слава. Новият му проект не бил особено оригинален, но затова пък бил обречен на успех. Младият човек решил да избави многострадалните си съотечественици от еврейско иго.

Обществен деец

Дьо Морес намразил евреите още от времето в Дакота – банкерите юдеи не подкрепили безразсъдния френски маркиз, а чикагските барони. Антоан-Амеде се смятал за жертва на еврейски заговор.

Трябва да кажем, че идеите му намерили множество горещи привърженици във Франция през периода преди аферата „Драйфус“. Героят, красавец и блестящ оратор със синя кръв, се харесал изключително много на членовете на „Френската антисемитска лига“. (Мисля, че именно заради репутацията му на злостен юдофоб Морес не е станал герой от уестърните в политически коректната Америка.)

Той създал своя организация, „Морес и приятели“, аналог на нашата „Черна сотня“. Ядрото ѝ се състояло от парижки месари, които уважавали маркиза заради познанията му в касапския занаят. Те били същински щурмови отряди, специализирани в погроми, сплашване на опоненти и улични боеве. Членовете на организацията се обличали красиво: с червени каубойски ризи и сомбрера.

Статия в „Ню Йорк Таймс“

Излишно е да казваме, че дьо Морес, превъзходен стрелец и фехтовач, участвал непрекъснато в дуели – най-вече с евреи. Той прострелял в ръката журналиста и депутат Фердинанд-Камий Драйфус (който не е роднина на знаменития Алфред), обиден от вестникарска статия, в която наглият драскач дръзнал да си послужи с ирония: как, видите ли, може да крещи „Галия за галите!“ човек с испанска титла, италиански баща и американска съпруга. Вестниците по цял свят писали подробно за друг негов дуел – с преподавателя от Политехническото училище капитан Майер, също евреин, когото дьо Морес пронизал смъртоносно. (Общо в личната сметка на дуелите му има три смъртни случая.)

Любопитно е, че на процеса убиецът бил защитаван от адвоката Едгар Дьоманж, който впоследствие се прославил със защитата на капитан Драйфус.

Съдебните заседатели, разбира се, оправдали маркиза.

Но през 1894 г. голямата политическа кариера на дьо Морес приключила по конфузен начин.

При антисемитите често се случва, докато мразят евреите, да се възползват охотно от еврейските пари. Известният журналист Жорж Клемансо разровил истината, че рицарят на борбата срещу световното еврейство получава тайно пари от банкера Корнелиус Херц – участник в Панамския скандал, евреин и изобщо, от гледна точка на френските ултрапатриоти, изчадие на ада. Тази неприятност принудила маркиза да напусне страната.

Този път той се обидил не само на евреите, но и на англичаните (Корнелиус Херц се укривал от френското правосъдие в Лондон). У нашия мегаломан се зародила една много голяма идея: да подкопае хегемонията на Британската империя, като за целта обедини всички мюсюлмани в Африка срещу британско-еврейския Молох. Дьо Морес решил да оглави номадските племена в Сахара и да поведе поход срещу англичаните и някакви зловещи „африкански евреи“.

Това свършило зле. Керванът на маркиза бил нападнат от туареги и 38-годишният герой продал скъпо живота си – повалил петима, но бил насечен със саби и надупчен от куршуми.

Няма що, рядък глупак бил господин дьо Морес. Но, по дяволите, какъв живот и каква смърт!

(Следва)