БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 2.5 Flash Think

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ)

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ

Окончателно разбрах това, след като прочетох книгата на Луис Коен „Анекдоти за Наполеон“.

Помня, че на младини се възмущавах от погнусата, с която Толстой описва Бонапарт във „Война и мир“ („Треперенето на левия ми прасец е велик признак“ и т.н.). Смятах, че Лев Николаевич е несправедлив към великия човек.

А сега мисля, че е дори много справедлив. Толстой определил безпогрешно носещата конструкция, върху която се крепяла тази личност: патологичен егоцентризъм и абсолютно презрение към хората. „За човек от моя ранг един милион живота са пълна глупост“, признал веднъж Наполеон пред Метерних.

Думата „анекдоти“ в заглавието на книгата е, разбира се, използвана в своя първоначален смисъл – кратки забележителни истории. Съставителят не се стреми да изобрази главния герой в положителна или отрицателна светлина, а просто излага в хронологичен ред факти, взети от различни мемоари и документи, без да отделя значимото от дребното. По онова време (книгата е издадена за първи път през 1925 г.) този жанр бил на мода. На нас ни е познат най-добре от чудесните колажи на В. Вересаев („Пушкин приживе“, „Гогол приживе“).

Неструктурираността на подбора и липсата на каквито и да било филтри придават на портрета правдоподобност и колорит. Героят се разкрива много по-ярко, отколкото в най-добросъвестната биография, където се усеща неминуемо позицията на автора на текста.

Какъв изглеждал обаче Наполеон приживе?

Според моя вкус – отвратителен.

Безапелационността на неговите съждения-присъди за всичко на света свидетелства не само за фантастично раздуто самомнение, но и за поразителна ограниченост.

Галантен бил само на картинките

За Шекспир този познавач на изящната словесност заявил: „Пиесите му не заслужават да бъдат четени, те са достойни за презрение и дори по-лошо“.

За Исус отсякъл: „Не е имало, разбира се, никакъв евангелски Христос. Имало някакъв еврейски фанатик, въобразил си, че е Месия. Такива ги очистват навсякъде и във всички времена. На мене самият ми се е случвало да разстрелвам такива“.

Ето какво е мнението на Корсиканеца за женския пол: „Към жените не бива да се отнасяме като към равни, защото са само машини за създаване на потомство. Най-добра жена е тази, която има най-много деца“.

За взаимоотношенията на Наполеон с прекрасната половина на човечеството са запазени множество разкази, включително доста пикантни. Като придобил върховна власт, Бонапарт се отнасял често с дамите по невероятно оскърбителен начин.

Ако някоя жена се сторела привлекателна на Наполеон, той изпращал да ѝ кажат да се яви в покоите му в еди-кой си час, да се съблече и да чака търпеливо. Почти без да се откъсва от четенето на документите, той удовлетворяваше височайшото си сладострастие, след което отпращали незабавно ощастливената избраница. Това, в края на краищата, е иди-дойди – придворните дами се съгласявали по своя воля. Много по-силно ме възмути един анекдот от времената, когато на Бонапарт му се налагало все още да ухажва и да се бори за благосклонност.

По време на Италианската кампания генерал Буонапарте ухажвал някоя си мадам Тюро и, искайки да я развлече, организирал за нея екскурзия и ѝ демонстрирал „истинска война“: наредил на войските да атакуват вражеските позиции. После със смях разказвал, че от тази атака нямало, разбира се, никаква полза „и известен брой войници трябваше да загинат, но затова пък дамата беше във възторг“.

С Ерос и Танатос у императора всичко било изобщо сложно. Известно е, че след всяка битка обикалял непременно бойното поле, оглеждайки убитите. Смятало се, че по този начин пълководецът проверявал ефективността на действията на артилерията, неговия любим род войски. Но изглежда имало и друга причина, съвсем отвратителна.

По онова време той все още не бил надебелял

Барон Ларей, лейб хирургът на Бонапарт, бил свидетел как след един такъв зловещ оглед императорът се върнал в лагера с горящи очи и поискал незабавно да му доведат жена (този обслужващ персонал във френската армия бил винаги в изобилие).

Не по-малко противна била и прочутата грубост на Наполеон. На него му харесвало да унижава публично хората. Императорът обожавал да говори на поданиците си гадости, като не щадял и жените. В книгата има множество описания на това как негово величество се подиграл злобно с някого, как зашлевил шамар на един сановник, как ударил някакъв велможа с камшик и така нататък. Приведени са само два случая, когато височайшият простак получил отпор. Преразказвам и двата с голямо удоволствие.

„Говорят, че обичате много мъжете, госпожо?“ – обърнал се гръмогласно императорът по време на бал към една дама, за която му казали, че си е хванала любовник. „Само учтивите, сир“ – най-почтително отвърнала тя. Не намирайки какво да отвърне, Наполеон се нацупил и отминал мълчаливо нататък.

По-малко ловък от аристократката, свикнала със словесната еквилибристика, се оказал доблестният адмирал Брюи, командващ ескадрата, с която французите се готвели да прехвърлят десант в Англия.

Етиен Брюи, човек на честта (1759–1805)

Императорът дошъл в Булон и поискал флота да проведе незабавно маневри. Командващият отговорил, че наближава буря и излизането в морето е невъзможно. „Тук заповядвам аз. Изпълнявайте!“ – изревал великият човек. „Простете, сир, не мога – ще загинат кораби и хора“ – казал твърдо адмиралът. Несвикналият на възражения Наполеон изпаднал в ярост и замахнал с камшика си. „Внимавайте, сир“ – казал Брюи, слагайки ръка на ефеса. Бонапарт замръзнал. И захвърлил камшика.

Маневрите все пак се състояли, а по време на бурята се удавили няколкостотин моряци. Непреклонният адмирал бил изгонен незабавно от службата си и получил заповед да напусне пределите на Франция. Но не успял да замине – починал. Според официалната версия, от пристъп на охтика.

Не без удоволствие ще приведа и един от финалните анекдоти в книгата.

Когато Бонапарт умрял, лекарят, извършващ аутопсията, извадил с благоговение от гръдния кош сърцето на покойника (аномално малко). Поставил го в буркан със спирт, за да съхрани тази свещена реликва за потомците.

Умрял убиецът на милиони

Като не смеел да се раздели с тази толкова голяма ценност, лекарят отнесъл стъкленицата в своята стая. През нощта се събудил от звън. Видял, че бурканът е счупен, спиртът се е разлял, а огромен риж плъх, мляскайки, влачи сърцето на великия завоевател към ъгъла. Лекарят едва успял да спаси онова, което останало.

(Следва)