„КАРАЙ КОЛАТА МИ“ – ФИЛМ ПО МИСТЕРИОЗЕН РАЗКАЗ НА МУРАКАМИ ЗА ЕРОТИЧНИ И ТВОРЧЕСКИ ТАЙНИ

ИЗТОЧНИК: Guardian

ПРЕВОД: Gemini 3 Pro

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Рюсуке Хамагучи достига ново величие с тази завладяваща адаптация за театрален режисьор, който се бори с Чехов и изневярата на своята съпруга.

Загадъчният и красив нов филм на Рюсуке Хамагучи е вдъхновен от едноименния разказ на Харуки Мураками и това заглавие, подобно на „Норвежката гора“ на Мураками, има за цел да ни подразни с бляскавата меланхолия на текст от песен на „Бийтълс“. Предишните филми на Хамагучи, „Асако I и II“ и „Случайност и въображение“, са посветени на енигмата на идентичността, на театралните роли, които са част от всяко социално взаимодействие, и на еротичния възторг на интимността. „Карай колата ми“ е за всичко това и за много повече; докато преди филмовият език на Хамагучи ми се струваше на нивото на *jeu d’esprit* (игра на духа), сега той се издига до нещо изпълнено със страст и дори един вид величие. Това е филм за връзката между изповедта, творчеството и сексуалността, както и за безкрайната мистерия на живота и тайните на другите хора.

Юсуке (Хидетоши Нишиджима), успешен актьор и театрален режисьор, който специализира в експериментални многоезични постановки със суптитри (титри, изписвани над сцената – бел. П. Н.), работи в момента върху „В очакване на Годо“ от Бекет и се подготвя да изиграе главната роля във „Вуйчо Ваньо“ от Чехов. Той има сложни отношения със своята съпруга Ото (Рейка Киришима), успешна писателка и телевизионен драматург, която има навика да мърмори на глас идеи за еротични разкази, изпаднала в транс, докато е възседнала Юсуке по време на секс, включително една силна история за младо момиче, което нахлува в къщата на момчето, от което е обсебена.

Двойката научава, че Юсуке е застрашен от загуба на зрението на едното си око – по-късно той открива с изненада, че това е променило краткия разказ, върху който тя работи, – но може би това го улеснява да приеме факта, че ще се нуждае от шофьор за своя верен „Сааб 900“, когато след това режисира отново постановката си „Вуйчо Ваньо“ за фестивал на изкуствата в Хирошима, град, заснет с ясна липса на сантименталност. Нещата се усложняват от съкрушително събитие в живота на Ото (във филма умира от мозъчен кръвоизлив, а в разказа – от рак – бел. П. Н.) и от това, че Юсуке се сблъсква с доказателство, че тя е имала връзка с красив и скандален млад актьор и знаменитост на име Коджи (Масаки Окада). Поради сложни причини той избира същия този самонадеян Коджи за главната роля във своята нова постановка на „Вуйчо Ваньо“, уверявайки актьора спокойно, че гримът ще прикрие възрастовата разлика, и отговаря веднага, но с хладна сдържаност, когато Коджи настоява да поговорят на по питие след репетициите. Този странен дуел между двамата мъже се случва паралелно със задълбочаването на отношенията на Юсуке с неговата шофьорка Мисаки (Токо Миура), чиято професионална сдържаност прераства в нещо друго, когато той започва да ѝ изповядва своите терзания, подтикнат от факта, че обича да пуска определена касета в колата си: гласът на жена му, която му подава репликите от „Вуйчо Ваньо“. Нишиджима, в ролята на Юсуке, демонстрира известна суровост, загадъчност и почти военна самодисциплина на човек, свикнал да води и да дава заповеди на актьорите, макар и привидно отворен към техните предложения. (Странно, но когато е гримиран като Ваня, ми напомни за Чишу Рю – актьора ветеран от филмите на Ясуджиро Озу.) Изпълнението на Миура притежава своя собствена сдържаност в ролята ѝ на изповедник и другар по цигара. Пиесата на Чехов, с цялото си отчаяние и съжаление за пропуснатите житейски шансове, е станала жалон за Юсуке и почти отделен персонаж във филма. Ами ако… Коджи е Ваня, а не той? Ами ако Коджи е партньор на съпругата му, а не той? Ами ако беше успял да овладее чувствата си, да преглътне гордостта си и да се изправи пред съпругата си с това, което знае за нейния таен еротичен живот, и с това колко много го е наранила с него? Дали този изблик на опит за честност би спасил връзката им? Или би я унищожи?

През цялото това време ролята на Мисаки става все по-значима и в изключителната финална част на филма се разказва нейната история; история, която не е задължително да съвпада тематично с всичко, случило се до този момент, освен за да ни покаже отново, че животът на другите е сложен и скрит, и че проявяваме арогантност, ако си мислим, че знаем всичко за хората, които срещаме.

„Карай колата ми“ е разширена версия на къс разказ и може би е вярно да се каже, че повествователната естетика на Хамагучи тук, както и в другите му филми, е мозайка или хореография от кратки истории, архипелаг от човешки съдби. Юсуке, Ото, Коджи и Мисаки живеят свои собствени истории, а драмата ги наслагва и припокрива като диаграма на Вен. Има нещо много вълнуващо, когато се фокусираме върху един конкретен разказ, върху един живот. Това е едно завладяващо и възвисяващо преживяване.

Автор: Питър Брадшоу