МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „МЕДИЦИНСКИ СЛУЧАЙ“

ПРЕВОД: Grok

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / “МЕДИК“ / “ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“ / “КИНОДРАМА“ / “РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“ / “БЪЧВА“ / “ВЕЛИКДЕНСКА СЛУЧКА“ / “СИЛНО СРЕДСТВО“ / “БЯС“ / “ДАМСКА МЪКА“ / “ПРЕКРАСНА ПОЧИВКА“ / “ГАЛОШ“

1927 г. – “МОНТЬОР“ / „ПРЕЛЕСТИТЕ НА КУЛТУРАТА“ / „ДРЕБОЛИИ“ / „БОТУШКИ“ / „ЕСНАФИ“ / „ГОСТИ“ / „ДУШЕВНА ПРОСТОТА“ / „ОПЕРАЦИЯ“ / „ЦАРСКИ БОТУШИ“ / „КАЧЕСТВЕНА ПРОДУКЦИЯ“ / „СБИВАНЕ“ / „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

МЕДИЦИНСКИ СЛУЧАЙ

Може да се каже, че цял живот съм ругал знахарите и всякакви подобни лекарски помощници.

А сега ще ги защитавам твърдо.

Случи се много свято нагледно дело.

Главното е, че всички медици отказаха да лекуват момичето. Разтваряха ръце — дявол знае какво има тук. Демек, медицината се губи в това. А ето че един обикновен човек, без средно образование, може би в душата си кучи син и мошеник, погледна с бялото на очите си момичето, помисли как и какво, и, моля ви - вместо тежко неразположение имате здрава личност.

А с момичето се случи следното.

Такова едно малко момиче. На тринадесет години. Децата го изплашиха. Беше излязло на двора по личните си работи. А децата, разбира се, искаха да се пошегуват с него, да го уплашат. И хвърлиха в него умряла котка. И от това то загуби дар реч. Не можеше значи да произнася думи след тази уплаха. Мучи нещо, а пълна дума не се осмелява да каже. И да яде не моли.

А родителите ѝ не бяха разбира се, прогресивни хора. Не от авангарда на революцията. Бяха небогати родители, занаятчии. Произвеждаха връзки за ботуши. И момичето също им въртеше нещо. Някакво колело. А сега не може да върти и дар реч изгуби.

Та родителите го разкарваха, разкарваха по всички лекари, а после го закараха при един особен човек. За него не може да се каже, че е професор или лекар по тибетска медицина. Той е просто самороден лечител.

И закараха детето си в Шувалово при този специалист. Разказаха му как и какво.

Лечителят казва: — Ето какво. Вашето момиче е изгубило дар реч от силна уплаха. И аз — казва — мисля така. Хайде, сега ще го уплаша отново. Може, дявол го взел, да заговори пак при мене. Човешкият — казва — организъм е достоен за всеобщо удивление. Лекарите — казва — и разните професори — казва — се затрудняват да разберат как и какво и какви факти се случват в човешкото тяло. И аз — казва — съм напълно съгласен с тях и — казва — се затруднявам да ви кажа къде на кого лежи черният дроб и къде далакът. На един — казва — е тук, а на друг може и да не е тук. Един — казва — го болят червата, а друг може да загуби дар реч, макар че — казва — езикът се върти правилно. А само — казва — трябва да се намери за всичко неговата си причина и да се изгони с тоягата. И в това — казва — е моята сила и учение. Аз — казва — ще разбера причината и ще я изкореня.

Разбира се, родителите се уплашиха и не съветват да се удря момичето с тояга. Лечителят казва: — Какво говорите, какво говорите! Аз — казва — няма да я удрям с тояга. Аз — казва — ще взема една хавлиена или, примерно, кухненска кърпа, ще сложа — казва — вашата малка нещастница тук и нека седи три минути. А после — казва — ще изскоча тихо иззад вратата и ще я цапна с кърпата. И може да ѝ мине. Може да се изплаши силно и, както си мисля, може да проговори пак.

Изважда тогава от шкафа една кърпа, настанява момичето където трябва и излиза.

След две минути се приближава тихо до него и го цапва по тила.

Момичето изпищява от уплаха, започва да трепери.

И, знаете ли, проговаря.

Говори и говори, направо няма удръжка. И моли да си отидат вкъщи. И се вкопчва в майка си. Погледът му е станал още по-неспокоен и някак си безумен. Родителите казват: — Кажете, няма ли след този факт да оглупее? Лечителят казва: — Това не мога да ви кажа. Моето — казва — дело е да му върна речта. И това е налице. И — казва — мене не ме интересуват толкова вашите три рубли, а — казва — ми е по-интересно да видя такива резултати.

Родителите му подадоха трите рубли и си заминаха.

А момичето наистина заговори. Вярно е наистина, че мръдна малко, малко глупавичко стана, но говори така, все едно е написано.

1928 г.