ШОН КОНЪРИ КАТО ДЖЕЙМС БОНД ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

ИЗТОЧНИК: VINTAGE EVERYDAY

ПРЕВОД: Gemini 2.5 Pro Think

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Пробивът на Шон Конъри в актьорската му кариера идва с ролята на британския таен агент Джеймс Бонд. Той се колебае да се обвърже с филмова поредица, но разбира, че ако филмите пожънат успех, ще е от огромна полза за кариерата му. В периода 1962-1967 г. Конъри играе 007 в „Доктор Но“ (1962), „От Русия с любов“ (1963), „Голдфингър“ (1964), „Операция Мълния“ (1965) и „Човек живее само два пъти“ (1967) – първите пет филма за Бонд, продукция на „Ион Продъкшънс“. След като се оттегля от ролята, Конъри се завръща за седмия филм – „Диамантите са вечни“, а през 1971 г. се появява за последен път като Бонд в „Никога не казвай никога“ – римейк от 1983 г. на „Операция Мълния“, продуциран от „Талиафилм“ на Джак Шварцман. Всичките седем филма жънат търговски успех.

Въпреки че ролята на Бонд го превръща в звезда, Конъри се уморява от ролята и от натиска, който франчайзът му оказва, като споделя: „До гуша ми дойде от цялата тази работа с Бонд“ и „Винаги съм мразил този проклет Джеймс Бонд. Искам да го убия“.

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1995 г. / ХИМИЯ / ПАУЛ КРУТЦЕН

Паул Крутцен (Paul Crutzen)

3 декември 1933 г. - 28 януари 2021 г.

Химия (заедно с Марио Молина и Франк Шервуд Роуланд)

(За работата му в областта на атмосферната химия, по-специално относно образуването и разлагането на озона.)

• Роден: 3 декември 1933 г. в Амстердам, Нидерландия

• Починал: 28 януари 2021 г. в Майнц, Германия

• Нобелова награда: Химия (1995 г.) – заедно с Марио Молина и Франк Шерууд Роуланд „за изясняване на химичните механизми, водещи до разрушаване на стратосферния озон“

Ранни години и обучение

– Израснал в скромно семейство; баща му – сервитьор, майка му – детегледачка.

– След гимназията постъпва в техническо училище и отбива военната си служба.

– През 1954 г. се мести в Стокхолм, където започва работа като строителен чертожник.

– Записва вечерен курс по математика и физика в Стокхолмския университет; дипломира се 1963 г. по метеорология, а докторат защитава 1973 г. с тема за азотните оксиди в стратосферата.

Кариера и институции

– Шведски метеорологичен и хидрологичен институт (SMHI) – първи изследвания върху атмосферната динамика.

– Национален център за атмосферни изследвания (NCAR), Боулдър, Колорадо – гост-учен (1960-те).

– 1977 г. – директор на отдел „Атмосферна химия“ в Института „Макс Планк“ по химия, Майнц (остава там до края на живота си).

– Паралелно професор по атмосферни науки в Университета във Вагенинген, Университета в Чикаго, а по-късно гост-професор в Станфорд, Йейл и др.

Основни научни постижения

a) Озоносфера и ролята на NОx

– Показва (1970 г.), че азотните оксиди, изпускани от свръхзвукови самолети и ракети, катализират разпада на озона:

NO + O₃ → NO₂ + O₂

NO₂ + O → NO + O₂

– Моделира глобалното равновесие на озона и алармира за възможни рискове

b) Съвместната работа с Молина и Роуланд

– Разширява механизма им за хлорофлуорвъглеводородите (CFCs) като доказва, че в полярната стратосфера ниските температури създават полярни стратосферни облаци, които ускоряват освобождаването на активен хлор – ключ към „озоновата дупка“ над Антарктида.

c) Ядрена зима

– С Джон Бърч (1982) и група учени формулират хипотезата „nuclear winter“ – прах и сажди от масови пожари след ядрен удар биха блокирали слънчевата радиация, охлаждайки Земята. Това влияе върху стратегическите ядрени доктрини през 80-те.

d) Антропоцен

– През 2000 г. въвежда термина „Anthropocene“ в статия в IGBP Newsletter: нова геоложка епоха, доминирана от човешката дейност – дефиниция, която придобива огромно международно отзвук и води до настоящия дебат в Международната комисия по стратиграфия.

Методи и подход

– Пионер в използването на фото-химични модели на атмосферата, комбиниращи лабораторни кинетични данни, наземни и сателитни наблюдения.

– Комбинира теория, компютърно моделиране и политика – демонстрира как науката може да влияе на международните договори (протокол от Монреал - 1987 г.).

Награди (подбор)

– Нобелова награда - 1995 г.

– Златен медал на Кралското метеорологично дружество (1985 г.)

– Медал „Тайлър“ за околна среда (1989 г.)

– Почетен доктор на Кеймбридж, Оксфорд, Харвард, Токио и др.

– Кавалер на ордена „Оранж-Насау“, Нидерландия (2006 г.)

Личен живот и характер

– Женен (1956) за Тини (Tini) Мартенс; две дъщери – Сюзън и Кристина.

– Известен с чувството си за хумор, скромност и способност да общува еднакво добре с политици и студенти.

– Хобита: ветроходство, оперна музика, холандска литература.

Наследство

– Закриващата се озонова „дупка“ – ярък пример за успешна глобална екологична политика, базирана на науката.

– Идеите му за антропоцен и геоинженерство (например инжектиране на SO₂ в стратосферата) оказват влияние върху климатичните дебати.

– Пример за „учен-гражданин“, който не се колебае да участва в обществени дискусии.

Ключови публикации

– Crutzen, P. J. (1970) “The influence of nitrogen oxides on the atmospheric ozone content.” Quarterly Journal of the Royal Meteorological Society.

– Crutzen, P. J., Birks, J. W. (1982) “The atmosphere after a nuclear war: Twilight at noon.” Ambio.

– Crutzen, P. J. (2002) “Geology of mankind.” Nature.

Цитат за финал

„Само когато осъзнаем мащаба на нашето въздействие върху планетата, можем да действаме отговорно. Науката е първата стъпка; действието е следващата.“ – Паул Крутцен

РАЗКАЗАЛ: о3

РЕДАКТИРАЛ: Павел Николов

БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ

ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ

Втората книга от стихотворен жанр, която ще разгледаме, се нарича „Плач Еремиев“. Традиционно за неин автор се е смятал пророк Еемия (именно затова в Английската библия тя е включена сред пророческата литература). В книгата на Еремия виждаме шест откъса, които се определят като „плачове“, в които авторът се оплаква от живота си, проблемите и трудностите си и умолява Бога да се застъпи за него. Самият „Плач Еремиев“ е поредица от плачове, които приблизително датират от времето, когато Еремия е живял и писал: средата на VI в. пр. н. е. Но има голяма разлика между песнопенията в книгата и тези, които със сигурност принадлежат на пророка. В „Плача“ се повдигат не личните страдания на един човек, а на целия народ. Песните са написани след падането на Йерусалим от някого, който е бил емоционално опустошен от трагедията. Прекрасният град е разрушен и авторът, намирайки се в агония, се моли на Господ и иска от Него да накаже виновните. В същото време той признава, по своя пророчески маниер, че ужасното събитие се е случило и заради недостатъците на жителите на Ерусалим. Авторът се отклонява понякога от изброяването на греховете, довели до падането на града, и изразява своя гледна точка. Съвременните учени смятат, че автор на „Плач Еремиев“ не е Еремия. Както е в цялата Библия, книгата е анонимна, и не можем да знаем със сигурност кой е бил нейният автор.

„Плач Еремиев“ има пет глави по 22 стиха всяка, с изключение на глава 3, където те са точно 66, тоест три пъти по 22. Тази структура не е случайна. В еврейската азбука има 22 букви, а постройката на книгата се основава на акростих. Напълно е възможно петте глави да са излезли изпод перото на петима автори, а по-късно някой редактор да е решил да ги обедини в една книга. Ние обаче ще ги разглеждаме като произведение на един човек.

Тъгата в книгата се усеща още от първите редове:

1. Как седи самотен многолюдният град! Стана като вдовица великата столица между народите! Княгинята между областите е унизена до принудителен труд!.

2. Горчиво плаче нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ. Между всичките ѝ любими няма кой да я утешава; всичките ѝ приятели я предадоха, станахаѝ врагове..

3. Юда се пресели от гнет и тежка робия. Живее между езичниците, не намира покой. Всичките му преследвачи го стигнаха сред притесненията..

4. Тъжни са пътищата за Сион, защото никой не идва на празниците. Всичките му порти са пусти, свещениците му въздишат, девиците му са наскърбени и сам той е в горест.

1: 1–4

Авторът не смята страданията, които са сполетели народа му, за незаслужени. Напротив, той посочва:

5. Противниците му взеха връх, враговете му благоденстват, защото Господ му нанесе скръб заради многото му престъпления. Дечицата му отидоха в плен пред противника. (1: 5).

Той не се съмнява, че разрушенията са били причинени от Бога:

6. Господ стана като враг, погълна Израил, погълна всичките му дворци, разруши крепостите му и умножи на юдовата дъщеря плач и ридание. (2: 5).

По всяка вероятност авторът пише няколко години след изгнанието:

7. Бащите ни съгрешиха и ги няма, а ние носим беззаконията им (5: 7).

Но страданията са ужасни: жителите на Юдея са подложени постоянно на преследвания, те гладуват, жените са подложени на насилие, а царствените особи – на мъчения, юношите са отведени в робство, а планината Сион е опустошена (5: 9–18).

Всяко свое стихотворение авторът (или авторите) завършва с молитва или молба за помощ. Така завършва глава 1 на книгата:

21. Чуха, че въздишам, нямам утешител. Всичките ми врагове чуха за нещастието ми и се зарадваха, че си го направил. Но Ти ще докараш прогласения от Теб ден, когато и те ще станат като мен!

22. Нека дойде пред Теб цялата им злина и им направи, както направи на мен заради всичките ми престъпления - защото много са въздишките ми, и сърцето ми примира.

1:21, 22

Или да видим как авторът моли и очаква отмъщение в края на глава 3:

64. Върни им, Господи, отплата според делата на ръцете им!

65. Дай им слепота на сърцето, Твоето проклятие да ги постигне!

66. Преследвай ги с гняв и ги изтреби изпод небесата Господни!

3: 64–66

(Следва)

ПАНЧО ДОРЕВ / КОСТУРСКО В МАКЕДОНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ / УВОД

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Claude 3.7 Sonnet Think и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК: ПРЕДГОВОР

ПАНЧО ДОРЕВ / КОСТУРСКО В МАКЕДОНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ в „Библиотека на Павел Николов“

ЗА ПАНЧО ДОРЕВ в „Библиотека на Павел Николов“

ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ ИЗ ТАЙНИТЕ ТУРСКИ АРХИВИ НА ВЕЛИКОТО ВЕЗИРСТВО (ВИСОКАТА ПОРТА) И НА ХИЛМИ ПАША, ГЛАВЕН ИНСПЕКТОР НА РУМЕЛИЙСКИТЕ ВИЛАЕТИ

Гореща благодарност на Исмет Инону

Министър-председател и главен сътрудник на великия Ататюрк в изграждането на нова Турция, за голямото внимание към българския народ, като на два пъти ми разреши да проуча турските държавни архиви.

П. Дорев

ОФИЦИАЛНИ РАЗРЕШЕНИЯ

Писмо на главния секретар на министър-председателя

Анкара, 6 април 1929 г.

До господин Панчо Дорев

Вашето писмо до Негово Превъзходителство г. Министър-председателят от 5 април 1929 г. се получи днес. По-рано Министерството на външните работи поиска и г. Министър-председателят разреши да правите проучвания в Хазиней-Еврак.

С писмо от 4 април под № 929 се предписа нужното до Директора на Хазиней-Еврак и се съобщи на Външното министерство да Ви извести за същото. При възможността Външното министерство да позабави съобщението до Вас, бързам да донеса горното до Ваше знание и по този случай да Ви потвърдя, господине, моето приятелство.

Ваш, Векялет Мустешари (съветник)

(п.) КЕМАЛ

LEGATION DE TURQIE

SOFIA

Copie

№ 1131

NOTE VERBALE

La Légation de Turquie a l'honneur de porter à la connaissance de l'honorable Ministère Royal des Affaires Etrangères avec la prière de communiquer à l'intéressé, que, répondant à la sollicitation de cette Légation, le Gouvernement de la République vient, par une décision du conseil des Ministres, d'accorder à M. Pantcho Doreff, ancien Consul Général de Bulgarie, la permission d'avoir accès, en compagnie d'un spécialiste, aux archives dites Hazinei Evrak, à Stamboul, en vue de s'y livrer aux études 3 sur les documents de l'ancienne Inspection Générale des provinces Rouméliotes.

Sofia, le 19 Novembre 1930.

Au Ministère Royal des

Affaires Etrangères,

En ville.

УВОД

В 1929 и 1930 г. имах щастието — с благосклонното позволение на Исмет Инону, постоянния министър-председател на Нова Турция и един от главните сътрудници на Ататюрк — да поработя няколко месеца в турските държавни архиви (Хазиней-еврак). Първата част от моите проучвания, които описват културно-стопанския живот на българския народ под турско владичество, от падането на Константинопол до освобождението, е приета и одобрена от Българската академия на науките и наскоро ще бъде дадена под печат като „Документи за българска история".

Вторият голям том от събраните документи ни дава ценни сведения за живота и събитията на княжество България, Източна Румелия, Тракия и Македония. В Константинопол, пак със специално разрешение на турския министър-председател, основно прегледах тайният архив на Хилми паша, известния главен инспектор на румелийските вилаети и по-късно, след хуриета, и велик везир на Турция. Тук обнародваме няколко десетки документи, които засягат живота и борбите на Македония изобщо и частно на Костурско — южния полюс на българщината.

Турците, преминавайки Дарданелите, най-напред се натъкват на гърци, затова европейската част на държавата нарекоха Румели — страна на гърци (от Ромеос — Рум и ели — област). Румелийската область във военно и административно отношение е обхващала Балканския полуостров, без Гърция (Мора), Босна, Северна Сърбия и Албания. Тази Румели е имала два центъра, така наречените пашови санджаци, Софийския и Битолския, всред царството на двата шоплука. И наистина най-чистата българска териториална ивица върви от София, между Скопие и Щип, Велес и Прилеп, Битоля и Охрид, Воден и Костур, тази зона е Млечният път на българщината. Дори и самите гърци в Битоля ни наричаха торлаци и кондрокефали — дебелоглави, защото ние не сме се подавали, но затова пък гърци, турци и всички други чужденци там бяха принудени да учат и знаят български. Отпосле беше отделен и създаден Силистренския аялет (област) с окръзите: Силистра, Никопол, Черемен, Виза, Лозенград, Бендер, Акерман, Килия, сир. Бесарабия, Добруджа и Източна България до Странджа. Така важните центрове на османската държава на Балканския полуостров бяха българските градове: Силистра, София и Битоля.

За българската народност на населението на Румели имаме ценни признания и сведения на турски историци и пътешественици от 17-то столетие, макар че при покоряването им западно-българските покрайнини са били под сръбско владичество.

Така, турският учен, историк и географ от 17-то столетие Кятиб Челеби, известен на европейските учени под името Хаджи Калфа, съчиненията на когото са преведени — макар с много грешки и пропуски — на чужди езици, но не и на български, в своето съчинение „Левами-Нур" от 1652 г. (на немски превод „Румели унд Босна") пише: „Монастир (Битоля) е подчинен на пашовия санджак, раята е българска (раяси булгар дър)".

Но ние имаме още ценните и подробни данни и описания на прочутия пътешественик и очевидец Евлия Челеби, който заедно с турските войски и везири е пребродил педя по педя, надлъж и нашир цялата османска империя (от Персийския залив и Египет до Виена, от Крим и Кавказ до Крит, посетил дори Германия и Холандия). Онези томове от съчиненията му, що се отнасят до Мала Азия и Унгария, са отдавна преведени на чужди езици и служат за основа на най-хубавите съчинения по география на тези места, като например на проф. Тешнер, Мортман и пр.

В излезлия в 1928 г. том VIII, 786 стр. на голям формат, собствено издание на Турското историческо д-во при Константинополския университет, Евлия Челеби описва пътуването си в 1667 г., сир. преди 270 години, по крайбрежието на Бяло море до Гърция и Крит, по случай похода против Крит, и от там назад през Авлона — Елбасан, Битоля, Тиквеш, Радовиш, Петрич, Станимака, Пловдив, пак за Константинопол.

За центъра на Македония, Евлия Челеби пише: „Радовишката околия има 60 богати села, всичката рая е българска (стр. 748), Тиквешката — 70 богати села с лозя и градини, всичката рая са български селяни" (стр. 749), да не говорим за изцяло българските околии Битолска, Охридска и Стружка.

На стр. 746 четем: „Градът Поградец е прелестен. Този град е хасово владение (сир. доходите му принадлежат на бея на Охрид). Войводата на околията (Старово) е записал, че получава 150 аспри; околията има 70 села, всичките раи са българи". На югозапад Костурско граничи със Старовската околия.

На отиване за Крит и Гърция, Евлия Челеби, след като казва, че и в Катаферия (стр. 182) е имало български махали, на стр. 183 пише: „От тук станахме и, пътувайки за юг, след три часа влязохме в Чаршанба пазари (Кожани), където живеят юруци. Прадедите им бяха от туркменско племе и, през времето на Сюлейман, син на Орхан Гази, бидоха изселени и се настаниха в тези места; но намирайки се в съприкосновение и сношение с български и гръцки кяфири, говорят на един особен диалект". Същото виждаме и днес. Гръцките бежанци от Мала Азия, които се заселиха в Воденско, Леринско и Костурско, научиха да говорят местния български език. И по-нататък: „... Напуснахме тази околия и, вървейки все на юг, минахме с лодки голямата река Индже кара су (Бистрица), след четири часа стигнахме в Серфидже". И на стр. 189, като описва града Аласония (Еласона), пише:

„... беше покорен от Гази Худавендиgyap, но пак обратно завзет от пъклените кяфири, по-късно завоевателят на Константинопол, султан Фатих, покори тази крепост и Гьоли-Кесре (Костур), но пак кяфирите българи и гърци си ги взеха назад. И едва при покоряването на Мора, през време на султан Баязид, тези крепости бидоха окончателно присъединени към държавата".

Всички тези сведения са от времето на така наречената тъмна епоха, когато нямаше България и Българска екзархия, нито българска писменост и български чети да вършат българска пропаганда, и то още по-на юг от Костурско!

Минавайки към новите времена, пред нас е официалният годишник (Салнаме) на Битолския вилает от 1305 год. (1889 год.), който ни дава следната статистика за населението по народности на Битолски окръг и Костурската околия, която се числеше към Корчанския окръг:

В по-късните издания не се дават вече сведения по околии, а за целия Битолски вилает, който се състоеше от окръзите Битолски, Дебърски, Корчански и Елбасански (населени предимно от албанци-мохамедани) и Серфидженския (в голямата си част с гръцко население), гонейки целта да се намали числото на българското население в сравнение с другите народности.

Така в четвъртия годишник от 1311 г. (1895 г.) се дават следните глобални цифри за целия вилает:

Мохамедани 383,622

Гърци и власи 225,235

Българи 284,999

Арменци 26

Протестанти 34

Евреи 5,038

__________________

Всичко 838,354 души

Панчо Дорев

(Следва)

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „ИЗПОВЕД“

ПРЕВОД: Gemini 2.5 Pro Think

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1926 г. – „Крадци“

1927 г. – „Бюрократизъм“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

През Страстната седмица баба Фьокла се охарчи много — купи за един двугривеник (монета от 20 копейки – бел. П. Н.) свещичка и я постави пред своя светец.

Фьокла дълго и старателно нагласяше свещичката по-близо до иконата. А когато я нагласи, отстъпи малко настрани и, любувайки се на делото на своите ръце, започна да се моли и да си иска всякакви облекчения и милости в замяна на похарчения двугривеник.

Фьокла се моли дълго, мърморейки под носа си какви ли не свои дребни молбички, после, като удари чело в мръсния каменен под, въздишайки и пъшкайки, тръгна да се изповядва.

Изповедта ставаше пред олтара, зад параван.

Баба Фьокла застана на опашка след някаква древна бабичка и започна отново да се кръсти дребно и да мърмори. Зад паравана не се бавеха дълго.

Каещите се влизаха там и след минута, въздишайки и тихо кашляйки, излизаха, покланяйки се на светците.

„Бърза попът — помисли си Фьокла. — Пък защо бърза? Да няма пожар, я.“ Неподобаващо води изповедта.

Фьокла влезе зад паравана, поклони се ниско на попа и се наведе да целуне ръката му.

— Как те викат? — попита попът, благославяйки. — Фьокла се казвам. — Е, разказвай, Фьокла, — каза попът, — какви грехове имаш? В какво си съгрешила? Не злословиш ли напразно? Не се ли се обръщаш рядко към Бога? — Грешна съм, отче, разбира се, — каза Фьокла, кланяйки се.

— Бог ще прости, — каза попът, покривайки Фьокла с епитрахила.

— В Бога вярваш ли? Не се ли съмняваш? — В Бога вярвам, — каза Фьокла. — Синът ми, разбира се, идва, например, изразява се, осъжда, с една дума. Но аз вярвам.

— Това е добре, майко, — каза попът. — Не се поддавай на лесното изкушение. А какво, кажи, говори синът ти? Как осъжда? — Осъжда, — каза Фьокла. — Това са, казва, глупости – тази вяра. Няма, казва, не съществува Бог, дори цялото небе и облаците да претърсиш...

— Има Бог! — каза строго попът. — Не се поддавай на това... А какво, спомни си, казва още синът ти? — Ами, разни неща говори.

— Разни! — каза сърдито попът. — А откъде е всичко това, което ни заобикаля? Откъде са планетите, звездите и луната, ако няма Бог? Синът ти не каза ли нещо такова – откъде, демек, е всичко това, което ни заобикаля? Не е ли това химия? Припомни си – не ти ли каза така? Демек, всичко това е химия, а? — Не е казвал, — рече Фьокла, мигайки с очи. — А може и да е химия, — каза замислено попът. — Може би, майко, разбира се, няма Бог и всичко е химия...

Баба Фьокла погледна изплашено попа. Но той сложи на главата ѝ епитрахила и започна да мърмори молитвени думи.

— Хайде, върви, върви,— каза уморено попът.— Не задържай вярващите.

Фьокла погледна още веднъж изплашено назад към попа и излезе, въздишайки и кашляйки смирено. След това отиде при своя светец, погледна свещта, поправи обгорелия фитил и излезе от църквата.

1923 г.

"ГОСПОЖА МИНИСТЕРШАТА" В СЕЛО ПИПЕРКОВО

БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ДИВЕРСАНТ № 2

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 2.5 Flash Think

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ДИВЕРСАНТ № 2

Отдавна ме занимават исторически фигури, които са, така да се каже, „сребърни медалисти". Това е когато цялото внимание на потомците се е насочило към друг герой, който е постигнал по-добри резултати в същата област или се е прославил повече по капризите на случая. Да речем, разбираемо е защо целият свят знае името на Юрий Гагарин, а космонавт № 2 Герман Титов е известен много по-малко. Но често се случва „вторият номер" да не отстъпва по нищо на първия, а може би дори и да го превъзхожда, но остава в паметта на следващите поколения само като бледа сянка на „златния медалист".

„Срамежлив, много спокоен. Блестящ аналитик" (Из спомените на съратник)

Да кажем, всички са чували за Ото Скорцени, когото военните историци, независимо от националната си принадлежност, признават за най-резултатния диверсант от Втората световна война. Блестящата операция по освобождаването на Мусолини и личното покровителство на фюрера донасят на дръзкия австриец огромна пожизнена слава, а неговите мемоари, преизпълнени със самореклама, издигат бившия оберщурмбанфюрер в статут на ненадминат гений на спецоперациите, въпреки че всъщност Скорцени имал не по-малко провали, отколкото триумфи.

А аз искам да ви разкажа за немския диверсант № 2. Не без съжаление разкривам изцяло историческия прототип, от когото възнамерявах да извая харизматичен злодей за „Шпионски роман-2“. Книгата вероятно няма да има продължение. Така че не ми е жал.

Запознайте се (тези, които не са чували това име преди): Адриан фон Фьолкерзам, „второстепенен актьор“ от свитата на суперзвездата Скорцени, при все че резултатността на Фьолкерзам била по-висока, а приключенията му не по-малко поразителни.

Причините, поради които не е много известен, са две: първо, бил заместник на Скорцени и всички лаври отивали при началника му; второ, не доживял до края на войната и нямал възможността да напише мемоари. Но тези, които познавали и двамата лично, пишат, че мълчаливият, незабележим заместник стоял сто летви над своя шеф самохвалко.

Това е гербът на Фьолкерзамови

Този човек е интересен за нас и с това, че бил наш сънародник. Във всеки случай е роден в Русия и говорел руски език като роден.

Бароните фон Фьолкерзам били остзейци (балтийски немци – бел. П. Н.), руски поданици още от времето на Пьотр I.

Дядото на Адриан бил руски адмирал, младши флагман (командир – бел. П. Н.) на печално известната тихоокеанска ескадра, разгромена при Цусима. Вярно е, че в навечерието на битката починал от болест, но бил погребан по завиден за един моряк начин: както бил положен в хладилник, се отправил на дъното заедно с потопения броненосец „Ослябя“.

Внукът на адмирала е роден в Петербург, но по време на Гражданската война семейството емигрира, затова Адриан е възпитаван и учи в независима Латвия, а след това в Германия.

Младшите флагмани на 2-ра Тихоокеанска ескадра: (отляво надясно) контраадмиралите Небогатов, Енквист и Фьолкерзам

През 1940 г. Адриан постъпва като доброволец в прочутия полк „Бранденбург-800“, който подготвял диверсанти за изпращане на вражеска територия. На бойните групи от полка била отредена много важна роля през първия етап от операция „Барбароса“. Те се промъквали на малки отряди в съветския тил и нанасяли удари по комуникационните възли, мостовете и щабовете, нарушавали стратегическите комуникации, сеели паника и така нататък. Баща ми разказваше, че в ужасните дни на отстъплението от западната граница в нашите войски царяла истинска психоза по повод на вездесъщите „парашутисти“ – и вредата от тази истерия била многократно по-голяма, отколкото от самите диверсанти, които баща ми така и не видял нито веднъж.

Лейтенант Фьолкерзам оглавил ударната „Балтийска рота“, състояща се от говорещи руски език фолксдойче, литовци и бели емигранти; тя направила много всякакви пакости – например, превзела щаба на цяла дивизия, оставяйки я без управление.

Няма да изброявам всичките досадни за нас военни подвизи на Фьолкерзам, а ще се спра на един, който и днес фигурира в учебниците на диверсионно-разузнавателните школи под името „Майкопски рейд“.

През лятото на 1942 година Хитлер решава, че не си струва да се хабят сили за превземането на Москва, а е по-добре да насочи удара си на юг и да завземе каспийския нефт. Германците се безпокоели най-много, че, отстъпвайки, руснаците ще подпалят нефтените находища, тръбопроводите, нефтопреработвателните съоръжения и възстановяването им ще отнеме много месеци.

Бойци като бойци. Само левият, според мене, е някак си подозрителен

Фьолкерзам получил практически невъзможна задача: да проникне в дълбокия тил на противника и да спаси от разрушаване нефтодобивната инфраструктура в Майкоп.

Според немски източници през юли един диверсионен отряд от 62 души проникнал през фронтовата линия. Всички говорели руски език и били облечени в униформи на НКВД; Фьолкерзам имал документи на името на майор Трухин.

По пътя „Трухин“ задържал безразборно отстъпващи бойци, укорил ги за малодушието им и ги построил в колона. Отвел ги при командващия отбраната на Майкоп, който се зарадвал на подкреплението. В суматохата на катастрофалния август 1942 г. формалностите не се спазвали. Генералът вземал със себе си „майора от държавна сигурност“ на обиколка по ключовите точки на отбраната и града. Фьолкерзам се постарал да огледа всичко.

Когато на 8 август немски танкове наближили Майкоп и там започнала бърза подготовка за унищожаване на петролните обекти, диверсантите се разделили на около петнадесет мобилни групи. Едната превзела централния свързочен пункт, откъдето предала на частите заповед за бързо отстъпление; няколко „петици“ имитирали артилерийски обстрел с гранати, за да предизвикат паника; останалите се разпръснали по сондажните кули и предприятията със заповед за отмяна на планираните взривове. Ако се вярва на немските съобщения, цялата тази авантюристична, но внимателно пресметната механика проработила: Майкоп бил напуснат без сериозна съпротива, а сондажните кули останали цели. Фьолкерзам получил най-високото военно отличие – Рицарски кръст.

След като освобождава Мусолини от плен, Ото Скорцени става фаворит на Хитлер и получава възможност да привлича в своето специално подразделение най-добрите специалисти по диверсионна дейност. Хауптщурмфюрер (капитан) Фьолкерзам станал началник на щаба и главен помощник на „човека с белега“, занимавайки се с подготовката на всички важни операции. Той разработва планове за отвличане на маршал Петен и за убийството на маршал Тито, но тези акции са отменени в последния момент. За сметка на това през октомври 1944 г. Фьолкерзам разработва и провежда като по ноти фантастичната операция „Панцерфауст“. (Скорцени я описва подробно в своите мемоари, но, както обикновено, там блести главно самият той.)

Ще разкажа накратко. Унгарският диктатор Хорти води чрез сина си тайни преговори със Съветския съюз за излизане от войната. Току-що е направила същото и Финландия, но Финландия е далече от Райха, а през Унгария нашата армия би имала пряк излаз към германската граница и войната би приключила с няколко месеца по-рано.

В замъка в Буда. Отляво Скорцени, отдясно моят несъстоял се прототип

Диверсантите нападнали първоначално охраната на Хорти младши, заловили го, завили го в един килим и го прехвърлили със самолет в Райха. Когато диктаторът, въпреки отвличането на сина си, обявил все пак излизането на Унгария от войната, отрядът на Скорцени – Фьолкерзам превзел с внезапен удар замъка в Буда, който служел за резиденция на Хорти, почти без бой, с минимални загуби. Хорти бил свален, начело на Унгария застанал Салаши и войната продължила толкова, колкото продължила. (През март 1945 г., два месеца преди победата, баща ми едва не загинал в месомелачката край Секешфехервар – дано да се продъни този Фьолкерзам с неговите таланти.)

Последвала мащабната диверсионна операция „Гриф“ – в Ардените, където Фьолкерзам, който говорел английски не по-зле от руски, вредял както можел на ненаплашените американци. А след това делата на Райха се влошили съвсем и на Хитлер му се наложило да забива гвоздеи с микроскоп.

През януари 1945 г. елитният „Ягдфербанд-Ост“ („Ловен отряд – Изток“) начело с Фьолкерзам бил хвърлен да запушва дупки в пробития фронт. Срещу съветските танкове и артилерия диверсионно-разузнавателното майсторство било безполезно. От осемстотин души оцелели петнадесет. Пробивайки си път към своите, войниците носели на носилка своя смъртоносно ранен командир – това говори много.

Такъв противник сме имали през онази война. Някога един късметлия, завърнал се от фронта еднорък, но жив, ми каза, на мене, юношата: „Знаеш ли, не вярвах, че ще ги победим. И сега не разбирам как успяхме.“

Тези думи ми направиха по-силно впечатление от всичките серии на киноепопеята „Освобождение“, взети заедно. Вярвали – не вярвали, но все пак победихме.

Следва

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1994 г. / ЛИТЕРАТУРА / КЕНДЗАБУРО ОЕ

Кендзабуро Ое (大江 健三郎)

31 януари 1935 г. - 3 март 2023 г.

Литература

(За това, че с поетична сила създава въображаем свят, в който животът и митът се сгъстяват в смущаваща картина на човешкото състояние днес.)

Кендзабуро Ое (大江 健三郎, 1935-2023) е един от най-значимите японски писатели на XX век и вторият японец, удостоен с Нобелова награда за литература.

БИОГРАФИЯ

Роден е на 31 януари 1935 г. в малко селце на остров Шикоку, в префектура Ехиме. Израства в изолирана планинска долина, което оказва дълбоко влияние върху творчеството му. През 1954 г. постъпва в Токийския университет, където изучава френска литература. Дипломира се през 1959 г. с дисертация върху творчеството на Жан-Пол Сартр.

ЛИТЕРАТУРНА КАРИЕРА

Ранно творчество

♦ Дебютира през 1957 г. с разказа "Странна работа" (奇妙な仕事)

♦ През 1958 г. получава престижната награда "Акутагава" за новелата "Отглеждане на добитък" (飼育)

♦ Ранните му произведения са силно повлияни от екзистенциализма и следвоенната японска действителност

Повратна точка

През 1963 г. се ражда синът му Хикари с тежко мозъчно увреждане. Това събитие променя коренно живота и творчеството на Ое. Темата за увредения син и отношенията баща-син става централна в много от произведенията му.

ОСНОВНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ

Романи

♦ "Личен опит" (個人的な体験, 1964 г.) - полуавтобиографичен роман за баща, изправен пред раждането на дете с увреждания

♦ "Безмълвният вик" (万延元年のフットボール, 1967 г.) - сложен роман за двама братя и техните различни реакции на съвременна Япония

♦ "Писма до прекрасните ми години" (懐かしい年への手紙, 1987 г.)

♦ "Пламтящо зелено дърво" (燃えあがる緑の木, 1993-1995 г.) - трилогия

Есеистика

♦ "Хирошима бележки" (ヒロシマ・ノート, 1965 г.) - размисли за атомната бомба и нейните последствия

♦ "Окинава бележки" (沖縄ノート, 1970 г.)

НОБЕЛОВА НАГРАДА (1994 г.)

Ое получава Нобеловата награда за литература с мотивировката: „За това, че с поетична сила създава въображаем свят, в който животът и митът се сгъстяват в смущаваща картина на човешкото състояние днес“.

В речта си при получаването на наградата, озаглавена "Япония, неяснотата и аз", Ое говори за напрежението между традиционната японска култура и модернизацията, както и за своята роля като писател в следвоенна Япония.

ОСНОВНИ ТЕМИ В ТВОРЧЕСТВОТО МУ

1. Личното и политическото

♦ Увреждането на сина му като метафора за следвоенна Япония

♦ Критика на японския милитаризъм и национализъм

2. Митология и модерност

♦ Съчетаване на традиционни японски митове с модерни теми

♦ Изследване на японската идентичност в глобализирания свят

3. Ядрената заплаха

♦ Силна антиядрена позиция

♦ Хирошима и Нагасаки като травма в японската психика

4. Демокрация и пацифизъм

♦ Защита на следвоенната конституция на Япония

♦ Критика на опитите за ремилитаризация

ЛИТЕРАТУРЕН СТИЛ

Ое е известен със:

♦ Сложна наративна структура - многопластови разкази с множество гледни точки

♦ Богат символизъм - използване на митологични и литературни препратки

♦ Експериментален език - смесване на различни регистри и стилове

♦ Амбивалентност - изследване на противоречията в човешката природа

ВЛИЯНИЕ И НАСЛЕДСТВО

В Япония

♦ Един от водещите интелектуалци на следвоенна Япония

♦ Активен защитник на мира и демокрацията

♦ Влияние върху поколения японски писатели

В световен мащаб

♦ Преведен на над 30 езика

♦ Принос към разбирането на модерната Япония в света

♦ Мост между източната и западната литературна традиция

ПОЛИТИЧЕСКА АКТИВНОСТ

Ое е известен с активната си гражданска позиция:

♦ Противопоставяне на ядрената енергетика, особено след Фукушима (2011)

♦ Критика на японския национализъм

♦ Подкрепа на пацифистката конституция

ПОСЛЕДНИ ГОДИНИ

След Нобеловата награда Ое продължава да пише и да бъде активен в обществения живот. Обявява няколко пъти, че се оттегля от писането на романи, но винаги се завръща. Умира на 3 март 2023 г. на 88-годишна възраст.

Кендзабуро Ое остава в историята като писател, който успява да съчетае дълбоко личното с универсалното, традиционното с модерното, и който никога не се страхува да заема морална позиция в своето творчество.

РАЗКАЗАЛ: Claude Opus 4 Think

РЕДАКТИРАЛ: Павел Николов