БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

Много еврейски писания, определени от учените като „апокалиптични“, противоречат до голяма степен на възгледите, изложени в историческите и пророческите книги. Но апокалиптичната литература се отличава силно от поучителните книги и би било по-правилно да се възприема като рожба на традициите на пророческото писание. Но плодовете на тези произведения се различават съществено от съжденията, които авторите на апокалиптична литература наследили от своите предшественици. Всъщност апокалиптизмът може да се разглежда като протест срещу традициите на пророческото писание, видими във всяка книга на Големите и Малките пророци. Оказва се, че традициите на апокалиптичната литература се проследяват най-ясно в една от книгите на Големите пророци – книгата „Даниил“, последната от Еврейската библия по време на написване (въпреки че някои от кратките разкази в нея може да са били създадени и по-рано). Вече разгледахме някои от тях в главите 1–6 на книгата „Даниил“. Останалата част на книгата (гл. 7–12) описва поредица от видения, за които се предполага, че са дадени на Даниил. Тези видения са пророчески в този смисъл, че показват какво ще се случи в бъдеще; но те се различават силно от останалите пророчества в Еврейското писание. За да покажа тези различия, ще трябва да навляза малко по-дълбоко в условията на зараждането на еврейския апокалиптизъм.

Зараждане на еврейския апокалиптизъм

Ще започна с кратко определение на понятието „апокалиптизъм“, което по-късно ще бъде допълнено с по-подробно разяснение на този феномен. Терминът „апокалиптизъм“ произлиза от гръцката дума „апокалипсис“, която означава „разкриване“, „разобличаване“ или „откровение“. Еврейските апокалиптици вярвали, че Бог им е разкрил божествени тайни, способни да хвърлят светлина върху реалността на земния живот. Накратко, версията е следната: този свят е управляван от силите на злото, но скоро Бог ще се намеси, за да унищожи тези греховни сили и всички, свързани с тях, преди да установи на земята утопично Божие царство.

За да осмислим тази теория – преди да я разгледаме по-пълно – нека се спрем на няколко исторически аспекта.

Пророческата теория

Както вече отбелязахме, класическите пророчества в Еврейското писание се различават едно от друго по няколко аспекта: историческия контекст, към който се отнасят, начина, по който се правят, и спецификата на техните послания. Но има и определени черти, които обединяват всички пророчества, особено що се отнася до осмислянето на действията на Бога, Неговата реакция в отговор на отказа на израилтяните да изпълнят волята Му и бедствията, които ги сполетяват в резултат от този отказ. Ако попитате пророци като Амос, Исая или Еремия защо Божият народ страда, те биха дали готов и ясен отговор. Народът страда, защото Бог го наказва за греховете му. От гледна точка на Амос именно затова се случват суши, глад, епидемии и военни катастрофи: Бог се опитва да покаже на хората погрешността на избрания от тях път и да ги върне в правия път. Ако Го послушат, страданията им ще спрат. Но ако откажат, ги очакват по-тежки разрушения. Пророците изтъквали, че военните и политическите катастрофи, дошли с асирийците и вавилонците, не били част от естествения ход на историята или резултат от агресивната политика на могъщи държави спрямо по-слабите. Всичко това било дело на Бога, наказващ Своя народ за греховете и непослушанието му. Но ако хората се разкаят и се върнат в правия път, Бог ще се смили, ще възстанови добрите отношения с тях и добрите времена ще се завърнат.

Исторически опровержения на пророчествата

В известен смисъл скептичното учение на творби като „Йов“ (в поетическите му диалози) е реакция на общоприетата идея, че ако постъпваш лошо, ще страдаш, а ако постъпваш добре, ще процъфтяваш. Но Йов се вълнува от страданието на човека като личност, а не на израилския народ като цяло – за разлика от Амос, Исая и Еремия. И така, какво се случва, когато народът се върне на пътя на Господа, когато спре да се покланя на идоли, когато се труди, за да облекчи страданието на бедните, угнетените и безпомощните? Какво се случва, когато народът постъпва според Божията воля – страданията все още продължават ли? Всъщност страданията стават дори по-тежки, отколкото когато хората не са се подчинявали на Бога. Какво тогава се случва с пророческите възгледи за живота, когато, изправени пред историческата реалност, те се оказват неверни?

Несъмнено този въпрос занимавал дълго умовете на еврейските мислители, защото нито икономическите, нито политическите, нито военните успехи или поражения на практика нямали никакво отношение към въпроса за верността към Бога или учението на Тората. Най-много въпроси възниквали в периода на елинизма, или по-точно, в годините, предшестващи Макавейската война, която описах накратко в глава 6. Както си спомняте, под властта на Сирия, начело на която стоял тогава селевкидският цар Антиох IV, по-известен като Антиох Епифан, нещата наистина били зле за онези израилтяни, които искали да запазят вярата си в Бога. Антиох поставил в Ерусалимския храм статуя на Зевс, принуждавал юдеите да принасят жертви на езическите идоли и обявявал за незаконни обрязването и другите юдейски традиции.

За онези, които искали да запазят своите изконни традиции, предавани от времето на Моисей, това бил без съмнение период на неописуеми страдания. Но как можели да се обяснят тези страдания? Отговорите на пророческите писания просто не удовлетворявали много от еврейските мислители. Божият народ страдал не защото се покланял на идоли, отхвърляйки традиционните обичаи на юдаизма, нито защото потискал бедните. Той страдал по точно обратната причина: защото отказвали да се покланят на езическите богове и се стараели да следват култовите и етичните закони на Тората.

Затова еврейските мислители стигнали до друг извод. Не ги наказвал Бог. Съществували други свръхестествени сили, противопоставящи се на Бога, които им изпращали наказание. Вината не била в Бога, а в неговите врагове. По някакви причини Бог изгубил контрол над този свят, отстъпвайки пред зли сили, които били твърдо решени да превърнат живота на Божия народ в истински ад и използвали за своите цели представителите на властта (като Антиох Епифан). Ето защо юдеите страдат. Но според тази гледна точка Бог е установил времеви рамки, в които тези зли сили могат да упражняват властта си. И тяхното време почти е изтекло. Много скоро Бог ще се намеси в това ужасно положение на нещата, ще възстанови Своята върховна власт над света и над хората, ще унищожи силите на злото и представителите на властта, които те използват, и ще установи Божие царство на земята – царство, което ще управлява чрез Своите човешки посредници. Бог е дал това откровение, апокалипсис (както го наричат съвременните учени), на своите юдейски пророци.

Тази апокалиптична гледна точка е коренно различна от пророческите писания. Бог не кара хората да страдат; това го правят силите, които Му се противопоставят. Хората не страдат заради своите грехове; те страдат, защото са праведни. Страданията няма да свършат, когато хората се покаят; те ще свършат, когато Бог унищожи Своите врагове. В това, накратко, се състои апокалиптизмът. По-нататък ще разясня по-подробно разнообразните принципи на този светоглед.

Доктрини на еврейския апокалиптизъм

Има четири основни доктрини, към които се придържали древните еврейски апокалиптици.

1. Дуализъм

Апокалиптиците били дуалисти в този смисъл, че вярвали в съществуването на две висши сили във Вселената: силите на доброто и силите на злото. И, разбира се, Бог имал власт над доброто. Но според апокалиптизма Бог имал враг, който също притежавал свръхестествени способности – дяволът. През този период юдеите започват да вярват, че Сатаната, който се появявал дотогава само няколко пъти в Еврейските писания, е всъщност сила на злото, противопоставяща се на Бога, и негов отколешен враг. Както Бог имал сили, с които можел да се разпорежда, така и дяволът имал свои сили. Бог имал ангели, а дяволът – демони. Но на света имало и други космически сили. Например силата на праведността и силата на греховността, силата на живота и силата на смъртта. Според еврейския апокалиптизъм грехът не бил просто акт на неподчинение на Бога. Той бил истинска демонична сила, насочена към това да впримчва хората и да ги кара да действат против Божията воля. Смъртта не била просто нещо, което се случва с човека, когато тялото му престане да функционира. Тя била сила на злото, която се опитва да завладее хората; и когато успее, ги унищожава. Историята на земята е история на борба между силите на доброто и силите на злото.

Този космически дуализъм се проявявал почти по същия начин като историческия. Имат се предвид две епохи – настоящата, в която живеем сега, и бъдещата. Сегашната епоха е под контрола на силите на злото. Но в бъдеще злото ще престане да съществува. Когато Бог унищожи всичките Си врагове, ще влезем в тази нова епоха: епоха, в която Бог ще бъде едноличен владетел, в която вече няма да има страдания, грехове или смърт. Това ще бъде царство, управлявано от Бога – време на мир, радост и любов.

2. Песимизъм

Еврейските апокалиптици не били оптимисти по въпроса за възможностите на живота на този свят. Живеем в епоха, в която управляват дяволът и неговите слуги. И не можем да направим нищо, за да променим съдбата си. Просто не сме достатъчно силни. Ние сме обекти, на които въздействат силите на злото, и тези сили стават все по-могъщи. Няма никаква възможност положението да се подобри с човешки усилия. Нещата ще стават все по-зле и по-зле, докато накрая, в края на тази епоха, портите на ада буквално ще се отворят. И когато това се случи, Бог най-накрая ще се намеси.

3. Реабилитация (възмездие)

В крайна сметка Бог ще възстанови властта Си над света и ще поправи всичките несправедливости. Той е създал този свят и възнамерява да си го върне. Той ще възстанови Своето име и ще спаси Своя народ, като унищожи силите, които Му се противопоставят – дявола, демоните, греха и смъртта – чрез страшен катаклизъм. Някои апокалиптици вярвали, че Бог ще изпрати от рая небесен съдник, който ще извърши съд на земята и ще низвергне всички врагове. И това ще засегне не само свръхестествените сили на този свят, но и всички, които са били на тяхна страна. Всички жестоки владетели и на практика всички зли хора ще бъдат унищожени в деня на предстоящия съд.

Нещо повече, този съд няма да засегне само хората, които живеят в деня на неговото осъществяване. Той ще засегне както живите, така и мъртвите. Именно еврейските апокалиптици развили идеята, че в края на времената ще има възкресение на мъртвите, по време на което всички хора, живели някога, ще се върнат в телата си и ще бъдат съживени, за да се изправят пред съда. Онези, които са били на страната на Бога и са страдали, ще бъдат възнаградени завинаги; а онези, които са били на страната на злото и са станали богати и влиятелни, ще бъдат обречени на вечни мъки. Следователно никой не трябва да си мисли, че може да подкрепя силите на злото, да извлича полза от това и в резултат да просперира, след което ще умре и ще остане безнаказан. На никого няма да му се размине. Бог ще възкреси всекиго от мъртвите и няма никакъв начин да бъде умилостивен или спрян.

Както виждаме, апокалиптичният възглед за света бил своего рода юдейска теодицея (богооправдание), обяснение защо има толкова много страдание в свят, управляван от добър и могъщ Бог. По някакви загадъчни причини Бог е изгубил контрола над тази епоха в полза на сили, донесли толкова много нещастия и страдания. Но в крайна сметка Божията воля ще възтържествува и доброто ще победи. Според тази гледна точка последната дума не е на силите на злото, а на Бога. И смъртта не е краят на историята. След смъртта ще последва нов живот и вечна награда за онези, които са запазили вярата си и в резултат от това са страдали в нейно име. Но кога ще настъпи този повратен момент в историята, това катастрофално унищожение на силите на злото, това окончателно възкресение на мъртвите?

ОТСТЪПЛЕНИЕ Възкресение срещу съживяване Идеята за възкресението е апокалиптична идея, която не съществувала, преди апокалиптиците да започнат да развиват тази мисъл в годините, предшестващи Макавейската война. Движеща сила на идеята било желанието за оправдание на Бога (теодицея). Възкресението на мъртвите можело да оправдае цялата болка и страдания на този свят, причинени в частност и на избрания народ. Тези страдания са временни. Скоро Бог ще възнагради Своя народ, като го възкреси от мъртвите и му дари вечна радост и покой. А грешниците ще бъдат възкресени телесно, за да търпят вечни мъки. Не сме чували нищо за тази идея за възкресение преди „Даниил“ (вж. Пророчествата на Даниил, 12:1–3). Когато по-рано в еврейските писания хора били вдигани от мъртвите – например при чудесата на Илия и Елисей в първата и втората книга „Царе“ – се подразбирало, че те ще умрат отново. С други думи, те били съживявани. Но телата им не се превърнали в безсмъртна материя, способна да живее вечно. Идеята за възкресението станала в крайна сметка основополагащо понятие за юдаизма и в основна тема за авторите на Новия завет, които били апокалиптици. Когато ранните християни говорели, че Иисус е възкръснал от мъртвите, те нямали предвид, че е бил съживен. Ставало е дума, че е възкръснал – получил е безсмъртно тяло, което повече няма да умре. Всъщност може да се каже, че без апокалиптичния си светоглед ранните последователи на Христос не биха нарекли завръщането Му към живота „възкресение“, защото преди апокалиптизма такова понятие не съществувало.

4. Неизбежност

Еврейските апокалиптици смятали, че в онзи момент живеели вече в края на времената. Нещата били толкова зле, колкото изобщо било възможно. Силите на злото вилнеели и нищо вече не ги възпирало. Но Бог e търпял достатъчно. И скоро трябвало да се намеси, за да извърши своя велик съд. Това трябвало да се случи много скоро. Този момент бил съвсем близо. Хората, страдащи в името на праведността, трябвало да се държат и да останат верни на своя Бог. Не им оставало да страдат още дълго. Бог или Неговият небесен съдник, изпратен от рая, трябвало да се появи скоро и да възнагради хората за това, че са останали вярващи до самия край. Просто трябвало да потърпят още малко. Ето в какво се състояло Божието откровение.

Апокалиптизмът като литературен жанр

Приблизително по времето, когато Селевкидите властват над Юдея, в дните на управлението на Антиох Епифан, започнало да се заражда течение, което съдържало в себе си апокалиптични възгледи от подобен род. Всъщност именно по това време започнало писането на еврейски апокалипсиси. Терминът „апокалипсис“ се отнася до литературен жанр (както епическите поеми и новелите са жанрове, така са и апокалипсисите). Има разлика между апокалиптичния светоглед (апокалиптизъм) и литературния жанр, който го изразява по-добре от всеки друг (апокалипсис). Искам да кажа, че един юдей можел да бъде апокалиптик, без да напише произведение, което бихме определили като апокалипсис (но всеки, написал апокалипсис, би бил считан за апокалиптик) – също както има множество марксисти, които никога не са писали „Комунистически манифест“.

Ние сме толкова заинтересовани от жанра апокалипсис и защото последните глави на книгата „Даниил“ са най-ранният достигнал до наши дни образец на този жанр. Имало и други еврейски апокалипсиси, написани след „Даниил“, които не влезли в Писанието; освен това този жанр станал популярен и сред по-късните християни – както може да се види от последната книга на Новия завет, „Откровение“, известна също като „Апокалипсис на Йоан Богослов“.

Като всеки друг литературен жанр, апокалипсисът притежава определени стилистични характеристики, всяка от които е отличителна. За еврейския апокалипсис са типични следните особености.

♦ Откровения в повествователна проза. Апокалипсисът е прозаично произведение, в което се описва божествено откровение – тайно разкриване на божествени истини, които могат да обяснят реалностите на живота, особено нещастията и страданията, които хората претърпяват на земята.

♦ Прорицатели, пишещи под псевдоними. Откровенията са дадени от Бога на прорицател или ясновидец (или пророк). Всички без изключение пророци, описващи чутото от Бога, го правят под псевдоним – иначе казано, пишат от името на друг човек, представят се за някой друг. В почти всички случаи името, което авторът избира, принадлежи на известен човек, легендарна личност от историята на религията; например Авраам, Енох или дори Адам. (След малко ще видим защо авторите предпочитат да крият самоличността си зад името на известен религиозен деец от древността.)

♦ Абсурдни видения. Нито едно от тези откровения не е написано на прост език. Вместо това те се състоят от абсурдни, объркващи видения под формата на тежък, труден за разбиране символизъм. Често тези абсурдни видения са толкова непостижими, че самият ясновидец не може да разбере техния смисъл.

♦ Ангели като тълкуватели. Именно поради горепосочената причина винаги присъства ангелско създание, способно да обясни какво означава видението – както на пророка, така и, разбира се, на читателите.

♦ Два вида видения. Пророците обикновено имат два вида видения. В някои се описва пътешествие в рая – контролирано, но все пак водещо до объркване, – по време на което ясновидецът наблюдава тамошните реалности, способни да обяснят случващото се тук, на земята. В други случаи пророкът получава видение, в което се показва бъдещият ход на историята. Невинаги е ясно, че поредицата от символични образи, които вижда (например стадо от диви, гротескови животни, появяващи се едно след друго), се отнася по своята същност до поредица от бъдещи събития на земята; но тълкуванието на ангела винаги изяснява това. Някои видения представляват комбинация от тези два вида: пътешествие в рая, което разкрива бъдещия ход на историята (както в „Откровение“-то на Йоан).

♦ Аспект на триумф. Виденията завършват винаги с триумф. В такъв смисъл, че накрая, въпреки цялото безумие на случващото се преди това, Бог удържа победа над всичко. Виденията започват неизменно с нещо много лошо и завършват с нещо добро, и само в този ред.

♦ Функцията на авторския псевдоним. Има две причини, поради които апокалиптиците предпочитат да описват своите видения под името на известен човек от далечното минало. От една страна, те използват имената на религиозни фигури, за които се смятало, че са били особено близки до Бога. Кой друг, ако не Мойсей, Авраам или Енох, които повече от всеки друг били подготвени за Божието откровение, би могъл да представи бъдещия ход на историята или тайните на рая? От друга страна, има и по-характерна причина – поне по отношение на апокалипсисите, които предвиждат бъдещия ход на историята. Да допуснем, че авторът живее в определено време, когато нещата далеч не са розови, и е убеден, че до края на времената остават буквално няколко дена. Той иска да предскаже какво ще се случи в най-близкото бъдеще. Обръщайки се към читателите от името на някой, живял в далечното минало, той можел да предскаже не само това, което ще се случи в близкото бъдеще, но и това, което трябвало да се случи в бъдещето на човека, на когото се приписва предсказанието. Така, ако някой, живеещ през I в. пр. н. е., твърди, че е Мойсей, живял 1200 години по-рано, той може да припише на Мойсей предсказания за няколко събития, които вече са се случили по времето на истинския автор. И ето, всичко, което според пророчествата на Мойсей е трябвало да се случи, се е случило наистина! (Разбира се, че се е случило: авторът описва вече станали събития, наричайки ги пророчества на Мойсей за това, което ще се случи някога.) Това прави собствените предсказания на автора за близкото бъдеще много по-правдоподобни за читателите, които си мислят, че „Мойсей“ се е оказал прав за всичко, което вече се е случило до този момент; следователно той несъмнено е прав и за онова, което предстои. С други думи, това фиктивно авторство било начин да се убедят читателите, че краят наистина е близо и че авторът има пълното право да говори за предсказания, дадени му от самия Бог чрез ангелски пратеник. Нали тези книги трябвало да дадат надежда и увереност на своите читатели: в края на времената всичко ще си дойде на мястото, а този край е вече близо.

Пророчествата на Даниил като апокалиптичен жанр

Както вече казах, „Даниил“ е най-ранният образец на пълноценен апокалипсис, достигнал до наши дни. Съществуват и други откъси от Еврейското писание, които учените смятат за очевидни - или достатъчно очевидни - примери за апокалиптизъм. Всеки от тези откъси изглежда така, сякаш е бил добавен по-късно към вече съществуващ ръкопис. Например пророчествата на Исая (гл. 24–27), известни като „краткия апокалипсис“ на Исая, не са написани от Исая от Йерусалим през VIII в. пр. н. е., а са вмъкнати по-късно в неговото произведение; това се отнася и за втората част на книгата „Захария“ (гл. 9–14), която съдържа също елементи на апокалиптизъм.

Но в най-пълната си форма този жанр се среща в главите 7–12 на „Даниил“. Учените отдавна са стигнали до извода, че за разлика от по-ранните разкази в главите 1–6, виденията, описани в тези глави, са написани по време на управлението на Антиох Епифан, около 167 г. пр. н. е. Както скоро ще видим, двете части на книгата са били съединени вероятно по-късно поради тематичната си прилика.

В книгата са описани общо четири видения и когато ги прочетете, ще разберете, че те са наистина абсурдни (и може би трудни за разбиране). Няма да давам тълкуване на всичките четири видения, а просто ще взема за пример едно от тях и ще го обясня, като покажа как възприемането на видението в рамките на апокалипсиса помага да се разкрие неговият смисъл. Точно както при съчиненията на класическите пророци, произведенията на апокалиптиците (както еврейските, така и християнските) не били създадени, за да предсказват бъдещето за стотици или хиляди години напред. Тези автори пишели също за своето поколение и тяхната мисия била да дадат надежда на хората от своята епоха.

Най-напред обърнете внимание, че тук са представени всички особености на апокалипсиса като жанр, които току-що формулирах. Седмото видение на Даниил има божествен произход и се предава чрез ангел. То е изпълнено с абсурдни образи и символи. Даниил описва сън (нощно видение), в който му се явяват четири диви звяра, излизащи от морето. Единият от тях има тяло на лъв и крила на орел; вторият е мечка, опираща се на своите зъби; третият – леопард с птичи крила и четири глави; и четвъртият, когото той нарича „страшен и ужасен“ (в сравнение с останалите ли?), е ненаситен звяр с железни зъби и десет рога, който поглъща и смазва всичко наоколо. Звярът имал още един, малък рог. Този рог имал човешки очи и уста, която изричала високомерни думи. По дяволите! Следващата част от видението е още по-трудна за разбиране: в нея се говори за „Древния по дни“ (тоест за Бог), седнал на своя трон и заобиколен от хиляди хиляди, които Му служат пред отворената книга на Страшния съд. След това зверовете са лишени от силата си и Даниил вижда „един като Човешки Син“ (в новото издание преведено „подобен на човек“), който идва по райските облаци; „И Нему се даде власт, слава и царство, за да Му служат всички народи, племена и езици; Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му – царство, което няма да се разруши“ (7:14).

Като цяло това е абсурдно видение и Даниил реагира подобаващо – със силно главоболие. Също като своите читатели, той не е в състояние да осмисли видяното, но за щастие – както винаги се случва в подобни апокалипсиси – се появява ангелско създание, готово да му обясни всичко. Даниил научава, че четирите звяра символизират четирима царе, или четири царства, които ще се сменят едно след друго и ще предизвикат големи разрушения на земята. Четвъртото царство обаче ще бъде най-ужасното от всички. Десетте рога символизират поредица от негови царе, а последният, малък рог – най-жестокия владетел, който „ще говори думи против Всевишния и ще угнетява светците на Всевишния; дори ще замисли да отмени техните празници и закона им“ (7:25). Но времето му скоро ще отмине, властта му над земята ще бъде отнета и ще бъде „дадена на народа на светците на Всевишния, Чието царство е вечно царство, и всички властители ще Му служат и ще Му се покоряват“ (7:27).

И това е краят на видението. А този апокалипсис може да се отнесе към виденията, показващи историческа последователност от събития (а не към виденията за райското царство); в него явно присъства аспект на триумф, защото накрая ужасните чудовища са унищожени по време на съда, а светците ще управляват вечно; а авторският псевдоним функционира и в двете посоки: фигурира известният мъдрец от миналото Даниил, който вижда тези образи, и също така му се дава възможност да предскаже нещо, което по същество се е вече случило – налице е така нареченото „пророчество за вече извършеното“.

Това става ясно, щом разберете какво точно „предсказва“ Даниил. Спомнете си: Даниил живял уж през VI в. пр. н. е., по време на Вавилонския плен. Той вижда четири царства, които се сменят едно след друго (точно както при съня на Навуходоносор, в разказа за Даниил, гл. 2). Тълкувателите не срещнали особени трудности в разбирането за какво става дума. Първият звяр е Вавилон от времето на Даниил; следващият е Мидия (която според тази книга е завладяла Вавилон); след това е Персия; и накрая Гърция с нейната елинистична политика. Десетте рога символизират десетте царе от елинистичната династия на Селевкидите и, което е най-важното, малкият рог, който се появява накрая и прави живота на праведниците непоносим, опитвайки се „да отмени празниците и закона им“, е не друг, а Антиох Епифан.

Всичко това са „предсказания“ на Даниил. Но, разбира се, авторът просто описва онова, което знае, че вече се е случило. И така, какво ще се случи по-нататък? Властта над света не се предава на поредното гротесково чудовище, а на „един като Човешки син“ – с други думи, на смъртен владетел (антипод на ужасните създания, управлявали преди това). И кой е този човек? В тълкуването се казва. Това е „народът на светците на Всевишния“ (7:18, 27). Иначе казано - светците са Божият народ, израилската нация. Те ще положат основите на ново царство, чрез което Бог ще управлява на земята. Наистина триумфален край. Съвсем скоро презреният противник на Бога, Антиох Епифан, ще бъде повален заедно със своето царство. И Израил ще наследи земята.

Разбира се, това не се случило – ето защо по-късно тълкувателите били принудени да приемат алтернативни интерпретации, както се налага и днес. Важно е обаче да се има предвид, че авторът предсказвал не далечното, а своето най-близко бъдеще. Той пишел за своите съвременници, евреите, които били подложени на гонения и тежки страдания под властта на ненавиждания от всички чуждестранен тиранин. Даниил искал да увери своите читатели, че техните скърби и страдания няма да продължат дълго. Искал да им даде надежда. Силите на злото вилнеят с пълна мощ, но скоро Бог ще се намеси и ще ги унищожи, изпращайки чудовищни катаклизми. И когато го направи, ще възнагради Своите верни последователи, като им дари власт на земята. А дотогава всичко, което трябва да правят, е да пазят вярата си и да чакат.

ОТСТЪПЛЕНИЕ Гледни точки за страданието: пророци и апокалиптици Един от начините да видим абсолютната разлика между пророческата и апокалиптичната гледна точка (без да забравяме, че те имат и много общи неща) е да проучим какво казва всяко от ученията за причината за страданията на Божия народ. Например, ако сравним главите 3–5 от книгата „Амос“ със 7-ма глава от книгата „Даниил“, можем да видим следните противоположни отговори на ключови въпроси. 1. Кой кара Божия народ да страда? Амос: Бог, който го наказва за греховете му; Даниил: чудовищните рожби на злото, които се противопоставят на Бога и причиняват болка на избрания народ. 2. Кой е виновен, че хората страдат? Амос: самите хора; Даниил: силите, които се противопоставят на Бога. 3. Трябва ли да виним страдащите? Амос: без съмнение, да; Даниил: разбира се, че не. 4. Кога ще спрат страданията? Амос: когато хората се покаят и се върнат в правия път; Даниил: когато Бог унищожи дивите „зверове“, които причиняват страдания на хората. 5. Как ще свърши всичко? Амос: Бог ще прости на хората, ще ги приеме обратно и ще възстанови справедливостта; Даниил: Бог ще извърши жестока разправа със силите на злото и ще предаде властта над света в ръцете на Своите праведници. 6. Какво трябва да се случи най-напред? Амос: хората трябва да бъдат наказани за греховете си; Даниил: нужно е съвсем малко – хората просто трябва да се придържат към своята вяра.

АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА / ГЛАВА III. ДЕЙСТВИЯТА НА КОННАТА ДИВИЗИЯ НА ДЕСНИЯ ФЛАНГ НА III АРМИЯ / ЧАСТ 1

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Claude Sonnet 4 Think и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК: ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА I. ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ / ГЛАВА II. ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА – ДОБРИЧ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

Глава III. Действията на конната дивизия на десния фланг на III. армия

Боевете при старата граница.

13. септември, бой при с. Чифут-Кююсу  

Скица № 5.

Оперативната заповед на армията № 24 за 13. септември се получава в щаба на конната дивизия, в с. Пирифака същия ден към 11 часа пр. пл. Според тази заповед армията продължава настъплението си към север.

Задачата на конната дивизия се определя: „Да настъпи към с. Черно-око, да прикрива фланга на армията и разузнава за противника, разположен на линията: с. Кара-Омер Мангалия.“

С получаване на заповедта, конните части са насочени към с. Черно-око. 2. конен полк е изпратен, с командира на 4. конна бригада в разузнаване в определената от заповедта на армията зона, като ядрото следва в посока: с. Рогозина, с. Предел: колоездачните роти са насочени по шосето през с. Кара Дурмуш за с. Харман-Куюс. На дружината (2 пехотни роти) с пешите картечни ескадрони (която пътува последен ешелон и не се знае, догде е стигнала) е пратена заповед да следва в посока на с. Кара-Дурмуш в следа на колоездачите.

От получаваните сведения се добива впечатление какво: междината Кара-Омер — морето е по-слабо заета с конни и пеши части, — една по-силна група (2 пехотни роти с батарея, 2 ескадрони) около с. Даулкьой; с. Кара-Омер е заето от по-големи неприятелски части, които се окопават около селото.

На запад се чува силен артилерийски бой, който се обяснява с влизане в действие на частите на Добричкия гарнизон, които според оперативната заповед имат да настъпят на фронт 3 км. източно от с. Мусу-бей, к. 228 (3 км. с. з. от с. Караагач.)

Към 5 ч. се получава едно твърде бързо съобщение от 6. пехотна дивизия, която действа западно от войските на Добричкия гарнизон. В това съобщение се казва: „към 4 ч. 30 м. срещу дивизията е насочено всичкото усилие на противника, който се готви да атакува дивизията, развивайки най-силна артилерийска стрелба. Шеста дивизия има нужда от помощ. Моля конната дивизия да се насочи към с. Мусу-бей, на запад, срещу левия фланг на противника“.

Въпреки всичкото желание да се помогне и в случая, но след преценка на положението: напреднало време, разстоянието до с. Мусу-бей, което по картата е не по-малко от 21—22 км. съседството на частите от Добричкия гарнизон, които в случай на необходимост могат по лесно и веднага да проявят действието си срещу противника, а главно и поради своята задача — да охранява фланга на армията, който като че ли също е заплашен, на 6. дивизия се съобщава, че конната дивизия не ще може през този ден да ѝ даде непосредствена подкрепа.

И, наистина още от полученото в 4 ч. донесение от капитан Викилски, който с батарейна тръба наблюдава при с. Черно-око, става ясно, какво от към с. Кара-Омер се насочва към югозапад една пехотна колона.

Донесението гласи:

Началнику 1. конна дивизия.

В този момент около 2 неприятелски роти се източиха от с. Чифут-Куюсу по пътя за с. Караач. В Чифут-Куюсу дойде автомобил. От към гарата, която е между Кара-Омер и Чифут-Куюсу, се зададе главата на една походна колона, която следва първите две роти. До сега видените части не са повече от 5—6 роти. Артилерия не се забелязва.

Нашият 2. конен полк (разездите) навалиха към с. Предел. На юго-запад от Караач се забелязва около взвод конница, който се движи галоп в ю. з. посока.

№ 11. с. Черно-око, 13.—IX. 1916. г. 3 ч. 40 м. Командир 1. конна батарея капитан Векилски: Получено Щ. Д. 4 ч. сл. пл.

Донесението на подпоручик Кърджиев, получено в 5 ч. 40 м., посочва движение на запад на друга колона в състав един конен полк и 4 оръдия.

Ето и самото донесение.

Командиру 4. конна бригада.

По шосето право на запад настъпва артилерия около 4 оръдия; полк от 4 ескадрона се движеше се по шосето и взема в ляво от него по посока на запад. Малки групи пехота ми пречат и не мога да се добера до самото шосе. № 10.6 к. м. северно от Черно-око. 13. IX. 1916. г. 5 ч. 15 м. сл. пл.

Началник десния самостоятелен разезд

Подпоручик Кърджиев

За да се попречи на забелязания противник да влезе в действие срещу войските от Добричкия гарнизон, конната дивизия започна енергично настъпление срещу левия фланг на колоната. Действието на дивизията се започва от 6. конен полк, изпратен с 2 конни оръдия в авангард на дивизията, в посока с. Черно-око — К. 173. Главните сили на дивизията, Л. Гвардейски, 1. и 9. конни полкове се насочват в ляво от авангардния полк, в фланг на колоната, с посока на с. Хасарлък, прикривани от огъня на останалите оръдия на конната батарея. На колоездачите е заповядано да настъпят от с. Харман-Куюсу към север и с огън да подкрепят дивизията.

Противникът скоро открива бърз и чест артилерийски огън по частите от дивизията; пехотата му се развръща и заляга из гънките на местността. Дивизията срещу него насочва спешени ескадрони, подкрепени с картечници. Действието продължи до пълно смръкване. Нощта туря край на боя.

Колкото и кратко да е действието на конната дивизия, но поради силата на заплахата, проявена с развръщане на много части на широк фронт и тяхното бързо настъпление, то постигна целта си: противника е прикован до вечерта и не само, че не му се позволява да продължава движението, но се принуждава да организира по-добре бойния си ред и да изтегли към север лишни обози. Това се установява от следното донесение: „От с. Кара-Омер в западна посока се движат много обози; обоза се прикрива от конница. В този момент всичкия обоз обърна и през с. Кара-Омер отстъпва по шосето за Меджидие. Заедно с обоза им около един конен полк. № 38., поста западно от с. Предел, 13. IX. 2916. г. 6 ч. 5 м. Получена в Щ. Д. в 6 ч. 55 мин.

Командир 4. конна бригада

Полковник Табаков“.

Придадените с оперативната заповед на армията за този ден 2 турски дружини от 74. пех. полк не успяват да се присъединят към дивизията; за следния ден се придават към войските на Добричкия гарнизон, така че те не могат да влязат в състава на конната дивизия.

Дружината от 16. полк успява да стигне при с. Харман-Куюсу към 4 ч. 30 м., развръща се и влиза в свръзка към к. 218. с дяснофланговата рота от Добричките войски, като им указва своята непосредствена подкрепа.

Тук, в Източна Добруджа, местността е съвсем безводна. Населението се снабдява с вода от няколко само кладенци в селата, дълбоки 30-40 м., отгдето водата се черпи с въже и обикновени кофи. За да прави водопой конницата през нощта се оттегля: авангарда—в с. Черно-око, главните сили в с. Писарево и с. Лиляково.

Водопоя продължава цяла нощ. Хората и конете малко почиват.

Бой при с. Кара-Омер

14. октомври.

Скица № 16.

За този ден, според оперативната заповед на армията № 35, частите от състава на армията трябва да продължат настъплението си към север, като на конната дивизия се дава задача: „в 6 ч. да настъпи в северозападна посока с цел да съдействува на войските от Добричкия гарнизон, които ще действуват с десния фланг напред, за да подкрепят по лесно 6. пех. дивизия“. (съобщение от н-ка Добричките войски № 337. от 14. септември 1916. г., 5 ч. пр. пл.)

Настъплението на дивизията е организирано съгласно оперативната заповед по конната дивизия № 14. от IX. 1916. 5 м. 30 м. пр. пл. В разузнаване—9. конен полк с командира на 4. конна бригада полковник Табаков—зона на разузнаване от с. Хасърлък до Мангалия. Главните сили се насочват да овладеят първоначално с. Чифут-Куюсу, като конницата от с. Черно-око обхожда селото от изток, а дружината, с колоездачните роти и пешите картечни ескадрони—от с. Харман-Куюсу, насочвани от майор Соларов, настъпват край шосето към с. Чифут-Куюсу.

Неприятелски конни части, заплашени от обхода на нашата конница, са лесно прогонени от това село.

След овладяването на с. Чифут-Куюсу, към 11 ч. пр. пл., конната дивизия е насочена към с. Кара-Омер с цел да заеме селото, или най-малко да задържи противника там и не му позволи да действува във фланг и тил на Добричките войски, които след заемането на с. Хасърлък, изменят посоката на движението към с. з. (съобщение от н-ка на тези войски № 343.).

Това решение се взима като последица на събраните сутринта сведения, които посочват, какво с. Кара-Омер и прилежащата местност са добре укрепени, заети с по-силен противник, а на ж. п. станция пристигат тренове с войска и от тук се насочват към запад и юго-запад — действието на дивизията трябва да се прояви в посока, гдето, като заплаши най-чувствителното място от неприятелската позиция и привлече повече неприятелски сили, действително да облекчи положението на войските от Добричкия гарнизон.

Дивизията продължава движението към с. Кара-Омер като пешите части настъпват в длъж на шосето и ж. п. линия, а конницата — източно.

Противникът заема заблаговременно приготвената си позиция с около 4—5 дружини и 2—3 батареи. Пред дългата линия окопи е поставена и телена мрежа. Тези окопи и телени мрежи продължават на изток до гората, която е северно от с. Канли-Чукар (не отбелязана на картата) и е заета от пехотни части с картечници. Височината северно от с. Даулкьой е заета с пехота и две батареи. Също, по на изток до с. Саригьол местността е заета с пехотни и конни части.

Конното ядро, което прави няколко настойчиви опити да обходи селото от изток, след заемането на с. Канли-Чукар и Дуалкьой, е в невъзможност да продължи обходното си движение, североизточно от с. Кара-Омер, поради силната съпротива на противника.

Пехотните роти с пешите и картечни ескадрони на дивизията, подкрепени от огъня на конната батарея, настъпват до 600 кр. от неприятелските окопи, спират неприятелската контър-атака, понасят чувствителни загуби и, за да не бъдат изложени на по-голяма опасност, праща им се заповед да замедлят движението си.

От ж. п. станция при селото са повърнати с артилерийски огън два трена и не им се позволява да стоварят войските си. Гарата е разрушена.

За хода на боя през този ден, както и за събраните сведения, началника на дивизията изпраща редица донесения. Тук поместяме само някои от тях, които дават ясна представа за действията през този ден.

Командуващ III. армия

Копие н-ците Добричкия гарнизон и 6. п. дивизия.

По донесенията на разузнавателни части се установява, че колоната, за която е дума в № 140. и 141. е една и съща. Тя е повече от пехотен полк с батарея и се движи от с. Кара-Омер към запад. 4 роти пехота с картечници са се спрели на граничния гребен. В 11 ч. 10 м. пр. пл. неприятелската артилерия откри огън по настъпилите към Кара-Омер наши предни части. № 142., източно от с. Чифут-Куюсу. 14.IX.916. г. 11ч. 20 м. пр. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(под.) Генерал-майор Колев.

Командуващ III. армия

Копие — н-ците Добричкия гарнизон и 6. п. дивизия.

Авангардния полк зае граничния гребен с. з. от с. Предел, който се заемаше от противника с около 1 конен полк. Този последния отстъпва между с. Канли-Чукар — Даулкьой. В този момент голям обоз отстъпва по шосето Кара-Омер за Меджидие. По с. и. гребен се забелязват малки части, които види се прикриват отстъплението. Дивизията продължава да настъпва в посока на Кара-Омер. № 143. източно от с. Чифут-Коюсу 14.IX.917. г. 12. ч. на пладне.

Началник на 1. конна дивизия.

(под.) Генерал-майор Колев.

Командуващ III. армия

Копие — н-ку Добричкия гарнизон, 6. п. дивизия.

Дивизията със смело движение се изнесе на фланга на противника, заемащ с пехота и артилерия с. Кара-Омер, батареята откри огън по ляво-фланговата батарея на противника на к. 182. (Бали-юк) в 12 ч. 40 м. сл. пл., и я накара да прекрати огъня си по дружината от 16. п. полк, настъпваща по шосето; пренесе огъня си по противника, заемащ хребета, южно, от Кара-Омер и по стоварените с трен войски на самата гара. В този момент дружината от 16. полк наближава селото. № 144., от платото к. 153. — Кара-Омер, 14.IX.916. год. 2 ч. 35 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(под.) Генерал-майор Колев.

В подкрепа на настъплението на конните и пехотни части, конната батарея заема позиция южно от к. 153. и към 1 ч. открива огън по 2 непр. батареи, които са при к. 182. Неприятелските батареи прекратяват огъня си, а нашата батарея свободно почва да обстрелва разни цели: гарата при с. Кара-Омер, трен един с войски при гарата, неприятелска батарея при югоизточния край на селото, картечни гнезда по неприятелската позиция.

През това време неприятелски батареи, западно от с. Кара-Омер, променят разположението си по-близо към конната дивизия и в 3 часа откриват огън по батареята, пехотните и спешени части, както и по коноводите и конното ядро. Последните се прикриват из царевиците.

Командуващ III. армия

Копие — н-ците Добричкия гарнизон и 6. пех. дивизия

Наш преден ескадрон зае в 4 ч. сл. пл. с. Даулукьой, друг такъв зае с. Канлъ-Чукар. Противника заема с пехота и картечници окрайнините на гората, която се простира северно от с. Кара-Омер (на картата гората не е показана). Окрайнината на гората, както и на с. Кара-Омер е окопана и обкръжена с телена мрежа. Противника поддържа силен, но не ефикасен огън по посока на батареята. Наши спешени части и картечници водят пушечна борба с противника. № 145, 5 клм. северно от с. Мурафча, 14.IX. 916. г. 4 ч. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(под.) Генерал-майор Колев

Командуващ III. армия

Днес дивизията настъпи с цел да спечели повече терен зад фланга на противника. Зае с. Чифут-Куюсу и пристъпи към овладяването на ст. Кара-Омер. За заемането на тази гара се насочи дружината от 16. пех. полк, пешите картечни ескадрона по фронта, а конната дивизия от фланга. Боя се завърза особено силно срещу дружината; войниците настъпиха смело до 600 крачки, но тук трябваше да спрат, понеже се откри добре маскираната позиция. ю.з. от с. Кара-Омер, усилена с непрекъсната линия от окопи, пред които е построена също по дълга линия от телена мрежи. Силата и обширността на тази позиция не позволи нито на пехотата, нито на конницата да атакуват. Боя, който често ставаше много ожесточен, се прекрати едвам на смръкване, след което заповедях частите да се оттеглят. Резултата от този бой е следния: рекогносцира се Кара-Омерската позиция, за което е донесено; разруши се гарата, където няколко трена правеха опит да се стоварят, спре се движението на една голяма колона по посока на запад. При все това, обаче, някои части продължиха движението си към запад.

Загубите в хора и коне още не са точно известни, но не надминават 60–70 убити и ранени, между които два до три офицера ранени. За загубите ще донеса допълнително. № 31. Б. с. Черно-око, 14.IX.916. г. 10 ч. 10 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия,

(под.) Генерал-майор Колев.

За този бой генерал Кирицеску, когото г. Ат. Н. обича да взема в подкрепа на своите твърдения, казва, в помената по-рано книжка следното:

„На 1/14. септември, 19. дивизия е атакувана от неприятеля на позицията, която заема на юг от Кара-Омер. Атаката, поддържана от артилерия е обърната само от конни части, които настъпват в маневрен строй. Посрещната от огъня на тежката артилерия, атаката е отбита; неприятелската конница отстъпва в безредие и се скрива в една долчина. Обаче, от там, поддържана и от пехота, тя подновява борбата и атакува в фланг нашия западен сектор (бригадата Поеташ); в същото време други конни атаки са посрещнати с артилерийски и картечен огън и са отбити със сериозни загуби“.

Че нашата конница не е потърпяла загуби при първия си опит за настъпление в конен строй и според това не е отстъпила в безредие се вижда от загубите за този ден: убити 1 кон и ранени 3. Когато хора има убити 13 войника, ранени 1 офицер и 110 войника. Тези загуби са главно от пехотните роти, пешите картечни ескадрони (ранения офицер е командир на картечен ескадрон, ротмистър Сиромах от Л. Гв. к. п.

От този цитат е явно, че конната дивизия атакува и води бой с цяла пехотна дивизия, снабдена и с тежка артилерия, и ромънското командване се задоволява от успеха — да отбие тази атака.

Конната дивизия, която разполага с 2. пех. роти, 2 колоездачни роти, 1 конна батарея с 6 оръдия, 5 непълни конни полка и 7 картечни ескадрона, постигна задоволителен успех, като прикова противника и го накара да се задоволява само с отбиване на атаките ѝ.

За да може да се прави водопой, дивизията през нощта се оттегля: 1. конна бригада, колоездачн. рота, кон. батарея и щаб на дивизията в с. Черно-око; 4. и 9. к. бригади — в с. Рогозина, пешите части—роти и картечни ескадрони — в с. Харман-Куюсу. Водопоя продължава цяла нощ.

Конната дивизия и през този ден изпълнява дълга си като извършва това, което положението позволява да се направи. От III. армия не е изказвано недоволство от дейността на конната дивизия за оттеглянето на конните ѝ части по-назад за водопой и почивка. След понесените загуби през деня този упрек би бил незаслужен и не уместен: конете на конните полкове и на пешите картечни ескадрони трябва поне един път на 24 часа да се напоят. А положението позволява да се направи това оттегляне, тъй като привечер се забелязва движение на неприятелски части към север и запад.

Настъпление на дивизията към север

15. септември

За този ден армията, според оперативната заповед № 26., ще продължи настъплението си към север и ще преследва на бития противник, като движението на войските, изобщо, се отклонява, в северозападна посока, така, войските от Добричкия гарнизон се насочват в посока на с. Докузачи, с. Харанкьой.

Задачата на конната дивизия остава същата — „да прикрива десния фланг на армията и съдействува на атаката на войските от Добричкия гарнизон“.

Дивизията настъпва в 9 ч. пр. пл. в две колони през с. Чифут-Куюсу, Черкезкьой, Мамузлу за Байрам-Деде, в авангард: Командира на 1. конна бригада–полковник Михайлов, Л. Гвард. конен полк, взвод к. артилерия като се прикрива в дясно, в посока на с Кара—Омер, със странично прикритие (майор Смилов) в състав 1 дивизион от 6. конен полк с картечен взвод. Разузнаването на изток се простира през с. Сарж-Гьол до морето.

На командира на 1/16. пех. дружина, който донася, че войниците са с подбити крака от непрекъснатият маршове и моли за 1 ден почивка, се заповедва – „пред вид общото благоприятно положение и нуждата енергично да се притиска противника“, да продължи движението и през този ден.

Въпреки проливния дъжд и разкаляната почва, движението продължава неспирно до с. Мамузлу, от гдето, след почивка, движението продължава за с. Байрам-деде, с цел да се излезе пред фланга на армията.

Разузнаването на дивизията е затруднявано от руски ескадрони, които трябва със бой от авангарда да се изтласкват към север. Още от сутринта се установява, какво противника през нощта е изтеглил своите части от с. Кара—Омер, гдето оставя само конни части за прикриване на отстъплението, които лесно са отбити към север от страничното прикритие на конната дивизия.

Това последното е насочено след това в посока на с. Алибейкьой, Казъл-Мурад.

С пристигането на дивизията в с. Калфакьой, към 3 ч. сл. пл. се получава оперативна заповед по армията № 27. според която, армията трябва да продължава да преследва противника към север на фронта Дунав—ж. п. линия, а конната дивизия, като се насочи към Меджидие, източно от ж. п. линия, да охранява фланга на армията и удари в тил отстъпващия противник.

Дивизията изменя посоката на движението си към с. Казъл Мурат, като насочва авангарда в тази посока и допълня разузнаването със нова разузнавателна част, ескадрон от 1. конен полк, в посока на движението на дивизията и два разезда към с. Кобадин и с. Аджемлар.

Дивизията късно привечер се разполага в района Казъл Мурат и Байрам-деде. Разузнаването установява какво противника се е изтеглил през миналата нощ към север, като през деня се прикрива само с конница и слаби пехотни части; противника се спира и организира на линията: Омер бей баш — с. Кобадин, зоната източно от ж. п. линия Добрич—Кобадин изглежда да е заета по-слабо.

С това си донесение конната дивизия още от 15. септември предизвестява за организирането на противника на Кобадинските позиции, върху които впоследствие се развиха упоритите и решителни боеве през втория период на войната в Добруджа.

През деня са заловени 20 пленници: руси, ромънци, и сърби.

16. септември

С телеграма № 4702, — командуващия III. армия определя задачата на конната дивизия: „да се насочи в обща посока към Меджидие, източно от ж. п. линия, да охранява фланга на армията, да удари във фланг и тил отстъпващия противник, да скъса ж. п. линията Кюстенджа, Черна вода, да изпрати един ескадрон, който заедно с дружината и батареята от Добричкия гарнизон да овладее града Мангалия.“ Според същата телеграма, войските на Добричкия гарнизон трябва да настъпят на фронта с. Казичи, с. Енгез, като дясната колона следва по пътя: с. Черкезкьой, с. Гювенлия, с. Енгез и частите ѝ се държат в отстъп по отношение на тези от лявата колона.

За този ден на конната дивизия, преди всичко, предстои да очисти фронта, на който частите от армията има да настъпят. Да се мисли за движение към Меджидие, когато по сведенията, с които конната дивизия разполага, се знае, че противника се организира на линията с. Кокарджа, с. Кобадин, поне за сега е преждевременно. На дивизията се възлага в основата все същата задача — охрана на фланга на армията, който фланг достига до ж. п. линия Добрич, Кобадин; местността източно от тази линия до морето конната дивизия трябва да заеме и охранява, за да не позволи на противника да насочи своите действия срещу фланга на армията, в случай че дивизията не вземе съответните мерки за неговата охрана.

Ето защо дивизията е насочена от зоната с. Казъл Мурат, Байрам-деде през Енгез до с. Амузача, което е почти по средата между ж. п. линия и морето и от гдето впоследствие ще продължи движението си към север, в посока на Меджидие. За разузнаване на противника са насочени две разузнавателни части: Майор Смилов в посока с. Амузача, с. Осман-фака, да разруши ж. п. линия Кюстенджа—Черна вода при с. Османча, към нея се придава коннопионерния взвод на 6. конен полк; разузнавателната част на ротмистър Златанов, в посока на с. Кобадин.

В странично охранение по пътя с. с. Безаул, Софулар, Балар-тепе се изпраща 1 дивизион (подполковник Войников) от 1. конен полк.

Първите донесения от разузнавателните части дава в основание да се мисли, какво сведенията от предния ден ще се опровергаят: напърво време около Кобадин се забелязват по-слаби части. Заради това от с. Енгез дивизията изменя посоката към север за с. Османча, страничното прикритие се насочва през с. Софулар, с. Аджемлар, за с. Османча. Също и лявата разузнавателна част е тласната по-на север през с. Бюлбюл-маре за Меджидие.

Скоро, обаче, се уяснява, какво противника се е установил, организирал се и се окопава с телени мрежи по целия фронт от с. Качамак, южно от с. Кобадин, през с. Узунлар до с. Топрахисар. Забелязват се отделни дружини повече в движение и на почивка, други да се окопават. Нашите разузнавателни части са срещнати с артилерийски огън при с. Аджемлар, гдето страничното прикритие заема гарата и един трен от 15 вагона с фураж и при с. Топрахисар, гдето разузнавателната част на майор Смилов е принудена да се насочи източно от това село и да търси от тук да продължи изпълнението на възложената му задача.

За да се проверят сведенията на конното разузнаване, дали противника заема с добре организирана пехотна система поменатата по-горе линия, наредено е, от дружината да се изпратят силни пехотни патрули, които заедно с разузнавателите части да се изнесат към к. 137. (4 клм. западно от с. Чобаниса), северно от с. Аджемлар и към с. Османча.

Сведенията, които до вечерта се получават от разузнаването в щаба на дивизията, посочват у противника забелязани в първа линия на фронта с. Качамак – с. Топрахисар около 8 дружини с 4—5 батареи.

От заловени пленници се установява, какво в боя при Кара-Омер конната дивизия е имала срещу себе си на фронта Кара-Омер, Саръгьол 5—7 ромънски дружини с 4 батареи (2 руски и 2 ромънски).

През този ден дейността е чисто разузнавателна и се завършва напълно задоволително: ясно се потвърждава съставеното още предния ден заключение, какво противника се организира за упорна отбрана на линията — с. Кокардже, с. Кобадин, само че днес се попълня и става, ясно какво фронта на противника се продължава източно от ж. п. линията — през с. Узунлар, с. Топрахисар, до към морето.

До командуващия армията се изпраща следното донесение:

До командуващия III. армия.

копие — началнику Добричкия гарнизон

В изпълнение оперативната заповед № 27. дивизията се насочи днес в 8 ч. пр. пл. в посока Амузача, като се изпратиха разузнавателни части в зоната — с. Качамак — морето. При първите сведения, че при Кобадин има слаби неприятелски части дивизията измени посоката на движението си към север. По късните донесения, попълнени и с потвърждаване, се очертава укрепената неприятелска линия от с. Качамак до Топрахисар, к. 135., к. 137., к. 123., височините северно от Османча, к. 101., Топрахисар, заета с пехота и артилерия. Ефектива на частите, забелязани в първите линии на този фронт, се оценяват на около 8 дружини с 4 до 5 батареи.

Дивизията занощува в с. Енгез, в непосредствен контакт с противника по фронта Аджемлар, Османча, Едилкьой, гдето противника се мъчи да си възвърне първите две села.

№ 167., от с. Енгез, 16. IX. 916. г. 7 ч. 10 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п.) Генерал-майор Колев.

Конната дивизия занощува в с. Енгез.

Деня се използва между другото за засилване с хора, коне, облекло, снаряжение, пешите картечни ескадрони, които, формирани в началото на действията в Добруджа, имат слаб числен и неподготвен състав, който през време на действията, в следствие на загубите и походите, е разнебитен до толкова, че някои ескадрони са станали почти негодни за действие.

Дадени са нареждания за смяна на разузнавателните части, — някои от които работят вече 2 денонощия, като се изпратят нови такива в посоките: Османча, Бюлбюл-маре; Топрахисар, Кюстенджа; Узунлар, Османфак, Османча.

17. септември

Скица № 7.

Рано сутринта се получава оперативната заповед на армията № 29., според която армията трябва да настъпи и атакува неприятелската позиция, а задачата на конната дивизия се определя: „да охранява фланга на армията в зоната между ж. п. линия и морето; да съдействува на атаката на Кобадинската позиция, като удари във фланг и тил противника, а в случай на настъпление на противника от с. в посока, — да го задържи до пристигане на подкрепления.“

Пред вид изнесеното положение на дивизията пред фронта на армията и готовността на противника да даде съпротива на една организирана позиция, на първо време началника на конната дивизия усвоява очаквателно поведение, а впоследствие, в зависимост от добитите сведения за противника от разузнаването и положението на съседите, ще определи наново положението си и начина на действие.

От добитите сведения предния ден е напълно ясно, какво противника е добре организиран по целия фронт и в с. Кобадин — с. Топрахисар.

За да се търси фланга на неговото разположение и да се разузнае по-добре положението около с. Топрахисар и по на изток, дивизията изпраща нов авангард, под началството на командира на 5. конна бригада, полковник Марков, с 2. конен полк, в посока Амузача—Топрахисар.

До частите е изпратена следната заповед:

Командирите 1., 4. и 5. конни бригади

и 1/16. пех. дружина — с. Енгез

Днес нашите войски, в ляво от нас ще атакуват Кобадинската позиция.

1. конна дивизия има за задача да охранява десния фланг на армията, източно от ж. п. л., и да действува във фланг и тил на противника на нашите войски в помощ. Дивизията ще остане в очаквателно положение в с. Енгез.

За което:

Авангард — полковник Марков, с 2. конен полк без 1 ескадрон, да вземе мерки за непосредственото охранение на дивизията.

Разузнавателни части са изпратени от 9. конен полк в посока: Осман, Бюлбюл-маре Меджидие ; Топрахисар Кюстенджа, 1/2 ескадрон от 9. конен; полк в посока и Мангалия.

Командира на 5. конна бригада да разпореди да се изпрати веднага един ескадрон — 2. конен полк в посока Узунлар, Османфак, Османча. По заповед № 1731. от с. Енгез, 17. IX. 916. г. 6 ч. 45 м. пр. пл.

Началник щаба на 1. конна дивизия,

(п) Подполковник Кисьов.

От получените до вечерта сведения се очертава, какво позициите на противника са около 2 клм. южно от Топрахисар, състоящи се от добре маскирани окопи с телени мрежи. Заети са добре с пехота и артилерия. Изнесени напред патрули причакват и стрелят по всеки отделен войник.

Бойното разположение на противника продължава и източно през с. Чатмалар до морето. Към с. Текир-Гьол е била една каларашка конна бригада.

До командуващия III. армия се изпращат следните по-важни донесения:

До командуващия III. армия — копие

началниците Добричкия гарнизон и 6. п. дивизия.

По донесения от наши разузнавателни части противника продължава да заеме още окопите си непосредствено западно от Топрахисар, като е имал слаби пехотни части и на 1 1/2 клм. южно от това село. К. 101. и хребета северно от Османча (Търла баир) също е зает от неприятелска пехота. В 6 ч. 45 м. пр. пл. е забелязано движение на 4 роти с една картечна рота, които идвали от към Кобадин към с. Узунлар. От същата посока се забелязваше да идват още части. № 174., от с. Енгез, 17. IX. 916. г. 2 ч. 15 м. пр. пл.

Началник на 1. конна дивизия,

(п) Генерал майор Колев.

Командуващия III. армия.

Разезд подофицерски, изпратен на 13. того в посока с. Симеоново, с. Акинджи, след бой с неприятелски ромънски ескадрон с картечници, подпомогнат от организираната от разезда местна чета, отхвърля противника си и на 15. того вечерта заема гр. Мангалия, напуснат от жителите и противника, който се е оттеглил към Тузла. Четата е оставена в града до пристигането на наши войски. № 175, от с. Енгез, 17. IX. 916. г. 5 ч. пр. пл.

Началник 1. конна дивизия

(п) Генерал майор Колев.

До командуващия III. армия.

Копие н-ку гарнизона Добрич и 6. пех. дивизия.

Противника продължава да заема линията к. 137. к. 123., Тарла-баир, к. 101., Топрахисар, Чатмалар, Тузла, като се охранява с патрулна верига, която окопана стреля по всеки отделен человек. В 3 ч. 30 м. сл. пл. неприятелска батарея заела позиция на Тарла-баир и открила огън по селото Едил-кьой, като принудила нашия ескадрон да се отдръпне от селото. Според казването на пленник — българин, 9. и 10. каралашки полкове били снощи в Тузла в състав всичко 4½ ескадрона, останалата част била пръсната в разезди и по пехотата. № 185., с Енгез, 17. IX. 916. г 6 ч. 45 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев.

Този ден към дивизията се присъединяват 2 ескадрона от 4. к. п. и 1 ескадрон от 3. к. п. По този начин по-голямата част от 2. конна бригада (5½ ескадрона) влиза в състава на дивизията. Другите ескадрони от бригадата са: 1½ ескадрон от 4. к. п. към Моравската инспекционна област; 1 ескадрон от същия полк — към 4. дивизия 1. ескадрон от 3. к. п. — към Добричките войски. Конния картечен ескадрон на 3. к. п. е към 3. конна бригада — в Македония; този на 4. к. п. е в 2. армия. Тук, в Добруджа, към 3. к. п. се придава картечен ескадрон на 7. к. полк, а към 4. конен полк — този на 10. конен полк.

Тъй, че на 17. септември конната дивизия има в състава си: 1. 2. 4. и 5. конни бригади — 7. конни полка с 24½ ескадрони (1 ескадрон от 9. к. п. е оставен в Силистра). 28 конни и 28 пеши картечници, 6 конни оръдия, 1/16. пех. дружина и 2 колоездачни роти.

(Следва)

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „ЖЕНИХ“

ПРЕВОД: Gemini 2.5 Pro Think

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“

1926 г. – „КРАДЦИ“

1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

Завчера се ожени Егорка Басов. Взе си една здрава, бузеста жена, сигурно пет пуда тежи. Изобщо, провървя му на човека.

Преди това Егорка Басов ходи три години вдовец — никоя не го искаше. А Егорка се предлагаше на почти всяка. Дори на куцата войнишка вдовица от Местечко. Но работата се развали заради една дреболия.

За това сватосване Егорка Басов обичаше да разказва. При това лъжеше невероятно, като всеки път съобщаваше все нови и нови удивителни подробности.

Всички мъже знаеха тази история наизуст, но при всеки удобен случай молеха Егорка да я разкаже отново, давейки се предварително от смях.

— Е, как се сватосваше, Егорка? — питаха мъжете, намигайки.

— Ами така де — казваше Егорка, — обърка се работата.

— Да не си прибързал? — Прибързах — казваше Егорка. — Времето беше, разбира се, напечено — трябва да се коси, да се носи, да се прибира житото. И тогава, братчета мои, взе че умря жена ми. Днес, да речем, се тръшна, а на сутринта я гледам - по-зле. Мята се, бълнува и пада от печката.

— Ех — казвам ѝ, — благодаря ви, Катерина Василевна, без нож ме заклахте. Не му е сега времето да умирате. Потърпете — казвам, — до есента, а есента умирайте.

А тя маха с ръка.

Е, повиках, разбира се, лекар. За един пуд овес. Лекарят пресипа овеса в чувалчето си и казва: — Медицината — казва, — е безсилна да предприеме каквото и да било. Жена ви май умира.

— От каква — питам, — болест? Извинете за нескромния въпрос.

— Това — казва — медицината също не знае.

Даде все пак лекарят прахчета и си замина.

Сложихме прахчетата зад иконите — не помага. Бълнува жена ми и се мята, и от печката пада. И привечер умря.

Ревнах, разбира се. Времето, мисля си, е напечено — тук жътва, там коситба, а без жена не може. Какво да правя — не зная. Ако, например, се оженя, но то пак — за коя да се оженя? Може някоя да се навие, ама да ѝ е неудобно набързо. А на мене ми трябва набързо.

Впрегнах коня, облякох нови панталони, измих си краката и тръгнах. Пристигам в Местечко. Обикалям познатите.

— Времето — казвам — е напечено, за дълги приказки няма кога, не се ли намира — казвам — сред вас някоя, макар и най-забутана женица, дори и да недовижда. Интересува ме — казвам — женитбата.

— Има – казват, – разбира се, но сега времето е напечено, на никого не му е до сватби. Иди – казват, – при Анися, войнишката вдовица, може нея да склониш.

И аз отидох.

Пристигам, гледам – седи една жена на раклата и си чеше крака.

— Добър ден – казвам. – Престанете – казвам, – да си чешете крака, имам работа.

— Едното – отвръща, – не пречи на другото.

— Е – казвам, – времето е напечено, няма кога да споря много с вас, вие и аз – двама, трети не ни трябва, ще се оженим – казвам, – и още утре отивайте на работа да връзвате снопи.

— Може – казва, – щом се интересувате от мене.

Погледнах я. Виждам — бива си я жената, каквато трябва, яка и може да работи.

— Да — казвам, — интересувам се, разбира се. Но — казвам, — отговорете ми, като на анкета, на колко сте години? — Годините — отговаря, — не са толкова много, колкото изглеждат. Годините ми не са броени. А годината на раждане, да не ви излъжа, е хиляда осемстотин осемдесет и шеста.

— Е — казвам, — времето е напечено, няма кога да смятаме. Щом не лъжете, добре.

— Не — казва, — не лъжа, за лъжата Господ наказва. Да се стягам ли? — Да — казвам, — стягайте се. А много ли багаж имате? — Багажът — казва, — не е много: дупка в джоба и въшка на синджир. Един сандък и едно пухено одеяло.

Сложихме сандъка и одеялото в каруцата. Грабнах още и едно гърне, и две цепеници, и тръгнахме.

Аз карам коня, бързам, а жената се друса на сандъка и крои планове — как ще живее, какво ще готви, пък и не било зле, видиш ли, да иде на баня — от три години не била ходила.

Най-накрая пристигнахме.

— Слизайте — казвам.

Слиза жената от каруцата. Гледам я, някак неинтересно слиза — настрани и сякаш не е добре и с двата крака. Брей, мисля си, каква глупост съм направил! — Какво, казвам, май куцате? — А, не — казва, — така си кокетнича.

— Как така, за Бога? Това е сериозна работа, ако куцате. На мене, казвам, в стопанството куци не ми трябват.

— Ами не — казва, — съвсем малко, с левия крак. Половин пръст, казва, е всичко на всичко разликата.

— Половин, казвам, пръст или цял пръст, не това, казвам, е въпросът. Времето, казвам, е напечено — няма кога да мерим. Но, казвам, това е немислимо. И вода да носите — ще я разплискате. Извинете, казвам, сбъркал съм сметката.

— Не — казва, — работата е уредена. — Не — казвам, — не мога. Всичко, казвам, ми пасва: и физиономията ви ми харесва, и годината на раждане — хиляда осемстотин осемдесет и шеста, но не мога. Извинете, но съм пропуснал да видя крака.

Тук жената започна да крещи и да ругае, разбира се, налетя и да се бие, няма как. А аз през това време свалям лекичко имуществото на двора.

Тя ме зашлеви веднъж-дваж през сурата — не съм броил, а после каза: — Е — вика, — шушулко, твой късмет е, че забеляза. Карай — вика, — обратно.

Качихме се на каруцата и тръгнахме.

Само че не бяхме минали може би и седем версти, когато ме обзе ужасен гняв.

„Времето — мисля си, — е напечено, няма мегдан за много приказки, а аз тук, ако обичате, разкарвам невести по домовете им.“

Свалих ѝ багажа от каруцата и зачаках да видя какво ще стане. Ама жената не се стърпя и скочи след него. Пък аз обърнах кобилката и — право към гората. И с това се приключи.

Как се е прибрала у дома със сандъка и с дюшека, не зная. Но се прибрала. А след една година се омъжи. И сега е на път да ражда.

1924 г.

БЕЗ ГАЗ

ТОМ ГОДУИН / „УРАВНЕНИЕ НА НИЩОТО“

ПРЕВОД ОТ АНГЛИЙСКИ: Gemini 2.5 Pro

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Крайцерът изчезна обратно в хиперпространството и той остана сам в наблюдателния купол, на десет хиляди светлинни години отвъд най-външното слънце на галактиката. Погледна през илюминаторите към гигантското море от празнота около себе си и се зачуди отново каква ли е била опасността, която беше ужасила така мъжете преди него.

В едно беше сигурен – отвън няма да го чака нищо, за да го убие. Първият служител на купола се беше самоубил, а вторият беше изгубил ума си и пътуваше сега с крайцера към Земята, но причината трябва да е била в нещо вътре в купола. Или пък всичко е било плод на въображението им.

Той прекоси малката стая, като намагнетизираните му подметки кънтяха силно по тънкия метален под в тишината на купола. Седна на единствения стол, теглото му беше съвсем леко в слабата изкуствена гравитация, и прегледа известните факти.

Куполът беше проект на Галактическото бюро за наблюдения на Земята, позициониран там, за да събира данни от наблюдения, които не можеха да бъдат направени от вътрешността на галактиката. Понеже металната маса влияеше на свръхчувствителните инструменти, куполът беше направен възможно най-малък и лек. Именно поради това можеше да побере само един служител.

Бюрото беше избрало Хорн за първи служител в купола и крайцерът го остави там за неговия шестмесечен период на дежурство. Когато се върна по график със заместника му, го намериха умрял от свръхдоза приспивателни. На масата лежеше неговия дневник с ежедневните му доклади и последния му запис, направен три месеца по-рано:

„Отдавна не съм се занимавал с инструментите, защото то ни мрази и не ни иска тук. Мене ме мрази най-много от всички и непрестанно се опитва да влезе в купола, за да ме убие. Чувам го всеки път, щом се заслушам, и зная, че няма да продължи дълго. Страхувам се от него и искам да съм заспал, когато дойде. Но ще трябва да го направя скоро, защото ми останаха само двадесет приспивателни, а ако…“

Изречението така и не беше довършено. Според уредите, регистриращи температурата в купола, тялото му беше престанало да излъчва топлина още същата нощ.

Куполът беше почистен, фумигиран и проучен отвътре и отвън. Не бяха открити следи от враждебна същност или сила.

Хорн беше заместен от Силвърман. Когато шест месеца по-късно крайцерът се върна, за да доведе него, Грийн, за заместник на Силвърман, Силвърман беше напълно полудял. Той бръщолевеше за нещо, което чакало извън купола, за да го убие, но най-близкото му до рационалността изказване беше, когато веднъж, запитан за стотен път какво е видял, каза:

– Нищо – всъщност не може да се види. Но усещаш как те наблюдава и го чуваш как се опитва да влезе, за да те убие. Веднъж се блъснах в стената и... за бога... махнете ме оттук... върнете ме на Земята...

После се опита да се скрие под бюрото на капитана, а корабният лекар го отведе.

Куполът беше отново прегледан щателно, а крайцерът използва всеки детектор, с който разполагаше, за да претърси околното пространство в радиус от няколко светлинни години във всички посоки. Не беше открито нищо.

Когато дойде време да бъде прехвърлен в купола, новият заместник се яви при капитан Макдауъл.

— Всичко е готово, Грийн — каза Макдауъл. — Ти си следващият. — Рошавите му сиви вежди се сключиха в намръщена гримаса. — Щеше да е по-добре, ако бяха оставили аз да избирам заместника вместо тях.

Грийн се изчерви и отвърна с нотка на възмущение:

— Бюрото сметна моята интелигентност и инициативност на мисълта за задоволителни.

— Зная — качества, които не са необходими. Това, което е необходимо, е един от моите общи работници в машинното, твърде невеж, за да не се уплаши, и твърде тъп, за да не откачи. Тогава след шест месеца бихме получили смислен доклад вместо брътвежите на някой луд.

— Предлагам — каза Грийн сковано — да си запазите преценката за момента, когато дойде това време, сър.

И това беше всичко, което знаеше за опасността, реална или въображаема, довела двама души до лудост. Имаше на разположение шест месеца, за да намери отговора. Шест месеца минус… Той погледна хронометъра и видя, че бяха изминали двадесет минути, откакто напусна крайцера. Кой знае защо, струваха му се много повече…

Той понечи да запали цигара и металните му подметки застъргаха по пода със същата стряскаща сила, която беше забелязал и преди. В купола цареше гробна тишина.

Не беше много по-голям от гробница: сфера, направена от тънък листов метал и кръстосана отвън с тесни подсилващи греди, които трябва да предпазят вътрешното въздушно налягане от разкъсване. Подът под него се намираше на почти два метра над дъното на сферата, а пространството отдолу побираше регенератора за въздух и преобразувателя за отпадъци, акумулаторните батерии и шкафовете за храна. В отделението, където се намираше, имаше стол, маса, тясно походно легло, редици измервателни уреди, панел за дистанционно управление на инструментите, монтирани извън корпуса, микрофилмов проектор и чифт пружинени експандери, прикрепени към една от стените. Това беше всичко.

Нямаше никакво средство за комуникация, защото един хиперпространствен комуникатор би повлиял с радиацията си на деликатните инструменти, но имаше малка библиотека с микрофилми към проектора, така че би трябвало да прекарва времето си достатъчно приятно.

Но не страхът от скуката стоеше зад безпокойството, което вече усещаше да докосва съзнанието му. Не скуката беше превърнала Хорн в самоубиец, а Силвърман в...

Нещо изщрака рязко зад него, като изстрел в тишината, и той скочи на крака, обръщайки се с вихрено движение.

Беше само една метална лентова ролка с данни, паднала от спектралния анализатор в чекмеджето за съхранение.

Сърцето му биеше учестено, а опитът да се надсмее на своята нервност прозвуча кухо и безрадостно. Нещо вътре или извън купола беше докарало двама души до лудост със заплахата си, а сега, когато самият той беше заточен безвъзвратно в купола, не можеше да приеме страха им за плод на тяхното въображение. И двамата бяха рационални, интелигентни мъже, също толкова внимателно подбрани от Бюрото за наблюдение, колкото и самият той.

Той се зае да претърсва купола, без да пропуска нищо. Когато пропълзя в долното отделение, се поколеба, след което отвори най-дългото острие на ножа си, преди да започне да търси из тъмните пролуки долу. Не откри нищо, дори прашинка.

Отново на стола, той започна да се съмнява в първоначалното си убеждение. Може би наистина е имало някаква невидима сила или същество извън купола. И Хорн, и Силвърман бяха казали, че „то“ се е опитало да влезе, за да ги убие.

В това отношение бяха много категорични.

По стените на купола имаше шест илюминатора, поставени там, за да може наблюдателят да вижда всичките външно монтирани инструменти и циферблати. Той отиде да погледне през тях, един по един, и от всеки видя същата необятна пустота, която го заобикаляше. Галактиката — неговата галактика — беше толкова далече, че звездите ѝ приличаха на прашинки. В другите посоки празната бездна беше толкова широка, че галактиките и галактическите купове се виждаха като мънички, слаби точици светлина, блещукащи през нея.

Навсякъде около него имаше празнота, толкова огромна, че галактиките бяха само прашинки в нея...

Кой би могъл да знае какви сили или опасности можеха да го дебнат там?

Една лампичка примигна и му напомни, че е време да се заеме със задълженията си. Работата изискваше един час и когато приключи, той беше нервен и все още не чувстваше глад. Отиде до пружините за упражнения на стената и направи тренировката си, която го остави уморен и потен, но поне му отвори малко апетит.

Денят мина, а след него и следващият. Той претърси още веднъж вътрешността на купола със същите резултати като преди. Вече беше почти сигурен, че в купола няма нищо друго освен него. Създаде си режим на работа, развлечения и сън, който направи първата седмица сравнително поносима, ако не се брои гризящото го безпокойство, че нещо невидимо се спотайва точно зад илюминаторите.

И така един ден той ритна случайно стената с металния връх на обувката си.

Тя издаде звук като от удар по опънат лист ламарина и му се стори, че поддаде леко, точно както би направила ламарината. За пръв път осъзна колко е тънка — колко смъртоносно, опасно е тънка.

Според спецификациите, които беше прочел, дебелината ѝ беше едва 0,16 сантиметра. Беше тънка като картон.

Той седна с молив и хартия и започна да смята. Куполът имаше повърхност 945 159,4 квадратни сантиметра, а вътрешното налягане на въздуха беше 6,35 килограма на квадратен сантиметър. Което означаваше, че тънката метална обвивка удържаше общо налягане от 930 257,9 килограма.

Деветстотин и тридесет килограма.

Куполът, в който седеше, беше бомба, готова да избухне в мига, в който някоя част от тънкия метал отслабне.

Предполагаше се, че става въпрос за сплав, така неимоверно здрава, че има висок коефициент на безопасност, но той не можеше да повярва, че толкова тънък метал може да е толкова здрав. Лесно им беше на инженерите, които седяха в безопасност на Земята, да говорят за високи коефициенти на безопасност, но неговият живот зависеше от това крехката стена да не се пропука. Това променяше всичко.

На следващия ден му се стори, че усеща как куката, за която беше закачена пружината на уреда, се откъртва от мястото, където беше заварена за стената. Той огледа основата на куката отблизо и му се привидя, че около нея се появява тънка, фина пукнатина.

Прилепи ухо до нея, ослушвайки се за звук от теч. Все още нямаше, но можеше да започне всеки момент. Той погледна през илюминаторите към безграничната пустош, която чакаше да погълне оскъдния му запас от въздух, и се замисли за дните, в които беше дърпал и опъвал пружините с цялата си сила, без да осъзнава каква вреда причинява.

През остатъка от деня го присвиваше стомахът и той отново и отново се връщаше да оглежда пукнатината около куката.

На следващия ден откри още по-сериозна заплаха: тънката обвивка на купола беше заварена точково за външните подсилващи греди.

Такива заварки създават често твърди, крехки участъци, които скоро кристализират при постоянно движение – а в купола имаше лека температурна разлика между часовете за работа и за сън, която ежедневно щеше да предизвиква свиване и разширяване на обвивката. Особено когато използваше малкия котлон за готвене.

Той престана да използва котлона за каквото и да било и започна ежедневна инспекция на всеки квадратен сантиметър от стените на купола, отбелязвайки с бял тебешир всички заваръчни точки, които изглеждаха определено отслабени. Всеки ден намираше нови за отбелязване и скоро малките бели кръгчета бяха пръснати по стените, накъдето и да погледнеше.

Когато не работеше по огледа на стените, усещаше как илюминаторите го наблюдават като втренчени очи. За самозащита му се налагаше да отиде до тях и да се взре обратно в пустотата.

Космосът беше чужд; студен, смъртоносен, чужд. Той беше миниатюрна искрица живот във враждебното море от Нищо и нямаше кой да му помогне. Нищото отвън чакаше ден и нощ дори и най-незначителния теч или пукнатина в стените; Нищото, което беше чакало там от безкрайни времена и щеше да чака до безкрая.

Понякога докосваше с пръст стената и си мислеше: „Смъртта е там, само на два милиметра разстояние“. Първоначалните му страхове се превърнаха в черна и ужасяваща увереност: куполът не можеше да устои на атаката още дълго. Вече бе издържал повече, отколкото трябваше. Почти един милион килограма налягане искат да излязат, а цялото всмукващо Нищо на междугалактическото пространство иска да влезе. И само една тънка метална обвивка, прогнила от крехки заварки, стоеше между тях.

Искаше да влезе — Нищото искаше да влезе. Тогава разбра, че Хорн и Силвърман не са били луди. То искаше да влезе и някой ден щеше да успее. А когато го направи, ще взриви купола и ще изтръгне вътрешностите и дробовете му. Едва тогава, едва когато Нищото изпълни купола и обгърне неговото уродливо, изтърбушено навън тяло, щеше да се успокои...

Отдавна беше спрял да носи магнетизираните обувки, страхувайки се, че вибрациите им ще отслабят купола още повече. Започна да забелязва и участъци, където куполът не изглеждаше идеално вдлъбнат, сякаш валцовата машина беше изтънила на места метала прекалено много и той се издуваше като пренапомпан балон.

Не помнеше кога за последно беше обърнал внимание на инструментите. Нищо не беше важно освен опасността, която го заобикаляше. Знаеше, че тя нараства бързо, защото всеки път, щом долепеше ухо до стената, долавяше почти нечути почуквания и вибрации, докато обвивката на купола се свиваше или разширяваше, а Нищото почукваше и търсеше с призрачните си пръсти недостатък или пукнатина, която да разкъса и да направи пробойна.

Но най-лошото бяха илюминаторите, през които Нищото го наблюдаваше ден и нощ. Нямаше спасение от него. Усещаше как го гледа, злобно и злорадстващо, дори когато криеше очи в дланите си.

Дойде време, когато вече не можеше да издържа. На походното легло имаше одеяло и той го използва, заедно с всичките си резервни дрехи, за да си направи палатка, която се простираше от масата до първия панел с инструменти. Когато пропълзя под нея, откри, че долната половина на единия илюминатор все още го вижда. Използва дрехите, които носеше, за да довърши работата, и тогава стана много по-добре, когато беше скрит там, в заслоняващия мрак, където Нищото не можеше да го види.

Нямаше нищо против да ходи гол — терморегулаторите в купола никога не позволяваха да стане твърде студено.

От този момент нататък изгуби представа за времето. Излизаше само когато се налагаше, за да внесе още храна в палатката. Все още чуваше как Нищото почуква и засмуква в непрестанното си търсене на пролука и затова правеше излизанията възможно най-кратки, като си мислеше колко хубаво би било изобщо да не му се налага да излиза. Може би, ако успее да се скрие в палатката за дълго време и не издава никакъв звук, то ще се умори и ще си тръгне…

Понякога се сещаше за крайцера и му се искаше да дойдат за него, но през повечето време мислеше за онова нещо отвън, което се опитва да влезе и да го убие. Когато напрежението станеше твърде голямо, той се свиваше в позата, която някога беше заемал в майчината си утроба, и се преструваше, че никога не е напускал Земята. Там беше по-лесно.

Но винаги, не след дълго, куполът изпукваше или изшумяваше и той замръзваше от ужас с мисълта: „Този път влиза…“

И тогава един ден, внезапно, двама мъже надникнаха в палатката му.

Единият от тях каза: „Господи, пак ли!“, а Грийн се зачуди какво ли има предвид. Но те бяха много мили с него и му помогнаха да се облече. По-късно, в крайцера, всичко беше като в мъгла, а те не спираха да го питат от какво се страхува.

— Какво беше... какво открихте?

Той се напрегна да мисли, за да може да им обясни.

— Беше... беше Нищото.

— От какво се страхувахте ти, Хорн и Силвърман... какво беше? — настоятелно попита гласът.

— Казах ви — отвърна той. — От Нищото.

Те се вторачиха в него и мъглата леко се вдигна, докато осъзнаваше, че не го разбират. Искаше му се да му повярват, защото това, което им казваше, беше толкова истинско.

— Искаше да ни убие. Моля ви... не можете ли да ми повярвате? Чакаше ни извън купола, за да ни убие.

Но те продължаваха да се взират в него и той знаеше, че не му вярват. Не искаха да му повярват...

Всичко отново се замъгли и той се разплака. Беше благодарен, когато лекарят го хвана за ръка, за да го отведе...

Куполът беше внимателно огледан отвътре и отвън и не откриха нищо. Когато дойде време, Лалкин, заместникът на Грийн да бъде прехвърлен в него, той се яви пред капитан Макдауъл.

— Всичко е готово, Ларкин — каза Макдауъл. — Ти си следващият. Би ми си е искало да знаехме каква е опасността. — Той се намръщи. — Все още мисля, че някой от моите общи работници от машинното би ни дал смислен доклад след шест месеца, вместо брътвежите, които ще получим от тебе.

Ларкин усети как лицето му пламва и каза сковано:

— Предлагам, сър, да не прибързвате със заключенията, докато не дойде това време.

Крайцерът изчезна обратно в хиперпространството и той остана сам в наблюдателния купол, на десет хиляди светлинни години отвъд най-външното слънце на галактиката. Погледна през илюминаторите към гигантското море от пустота около себе си и отново се зачуди каква ли е била опасността, която беше ужасила така хората преди него.

В едно нещо беше сигурен – че извън купола не го чака нищо, за да го убие…