ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 6. КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ И НАЙ-СТАРОТО ЕВАНГЕЛИЕ: „ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК“

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ / ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК / ЗАЩО МАТЕЙ, МАРК, ЛУКА И ЙОАН? / ИСТИНСКИТЕ АВТОРИ НА ЕВАНГЕЛИЯТА

4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС: ПРОУЧВАНЕ НА ПАМЕТТА: В НАЧАЛОТО / „ЗАПОМНЯНЕ“, 1932 г. / ПО-НАТАТЪШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ / ПОМНИМ ЛИ СЪЩНОСТТА? / СЪЩНОСТТА НА СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС / ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ / ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА / МЕЧОВЕ В ГРАДИНАТА / СЦЕНАТА С ВАРАВА / РАЗКЪСВАНЕТО НА ЗАВЕСАТА В ХРАМА / СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС

5. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И ЖИВОТЪТ НА ИСУС: СИЛНА ЛИ Е ПАМЕТТА НА УСТНИТЕ КУЛТУРИ? / НАЧАЛО НА ИЗУЧАВАНЕ НА УСТНАТА СЛОВЕСНОСТ: ЮГОСЛАВСКИТЕ РАЗКАЗВАЧИ / ПО-НАТАТЪШНИ ПОТВЪРЖДЕНИЯ / ПОВЕСТВОВАТЕЛНИТЕ ПРЕДАНИЯ В УСТНИТЕ КУЛТУРИ / ДОСТОВЕРНИ ПРЕДАНИЯ ЗА ЖИВОТА НА ИСУС / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА УЧЕНИЕТО НА ИСУС / УЧЕНИЕТО НА ИСУС: ПРОМЯНА НА СЪЩНОСТТА / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА ДЕЛАТА НА ИСУС / СПОМЕНИ, КОИТО СЕ ПРОМЕНЯТ ПРИ ПРЕРАЗКАЗА

6. КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ И НАЙ-СТАРОТО ЕВАНГЕЛИЕ: „ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК“

За първи път започнах да разбирам как социалните условия влияят на паметта, когато се преместих на Юг през 1988 г. Бях прекарал целия си зрял живот преди това по различни географски ширини: пет години в Чикаго и десет години на различни места в Ню Джърси. И през тези петнадесет години не мислех много за Гражданската война в САЩ. Разбира се, аз, като всички хора, имах общи представи за нея: война срещу робството, спечелена от силите на доброто, справедливостта и истината. Нещастните войници на Конфедерацията се биели смело, но за грешна кауза и заслужили участта си. Всички мислят така. Наистина ли? Никога не ми е хрумвало, че тази история може да бъде погледната по друг начин. И не само може: такъв възглед съществува и се защитава ентусиазирано повече от 120 години след края на войната.

На Юг за първи път „научих“, че Гражданската война не е била заради робството, а заради правата на щатите. Понякога говореха за нея като за "северна агресия". Това беше за мене съвсем неочаквано.

Отначало го приех за своеобразен южняшки хумор, шега на местен остроумец. Но за „северна агресия“ се говореше редовно (много хора помнят тази война така) и скоро ми стана ясно, че много южняци са били възпитавани с тези представи. Бях не по-малко изненадан от това какво именно мислят за Гражданската война. Много южняци я възприемат като актуална реалност. И все още я водят.

Споменът не е само интелектуално усилие, което всеки от нас полага, припомняйки си събития от личното минало. Ако използваме термина, който споменахме в глава 1, паметта не е само „епизодична“. Има и други видове памет, включително паметта за миналото на обществото. Затова паметта се изучава не само от психолози, но и от представители на социалните науки: антрополози (с техния интерес към устните култури) и социолози. Вторите изследват как паметта за миналото се конструира и се обсъжда от социалните групи.

Това, че различните социални групи "помнят" миналото на обществото по различни начини, се подсказва и от житейския опит. Да вземем отново военната тема: ключови събития от Втората световна война се помнят по различен начин от германците и руснаците, от японците и американците. Споменът за индианските войни в Америка е един за потомъка на европейски колонисти от Филаделфия, докато за индианеца от Ню Мексико е съвсем различен.

Семействата, в които сме израснали; социалните, етническите и религиозните групи, към които принадлежим; познатите, с които общуваме; новинарските медии, които гледаме, са фактори, които влияят върху нашите спомени за миналото. Ето защо има толкова различни спомени за Новия курс на Рузвелт, за движението за граждански права на чернокожите и за събитията, довели до втората война в Ирак. Някои спомени може да са лични. (Повечето от нас имат твърдо мнение за войните, последвали след терористичния акт на 11 септември.) Но други спомени са за събития, които не сме преживели лично. Социолозите наричат тези „групови“ спомени за миналото, не непременно лично преживяно, „колективни спомени“.

Подобно на личните спомени, колективните спомени могат да бъдат нестабилни, ненадеждни и дори погрешни. Вярно е, че опитът да ги проверим е изпълнен със субективизъм: как да разберем дали Гражданската война е била „северна агресия“? Затова е по-добре колективните спомени да се оценяват по различен начин: да се изследва какво говорят те за групата хора, която ги съхранява.

Историята работи с източници, за да реконструира миналото. Изследването на това как групи хора помнят миналото е предмет на „мнемоисторията“ (историкът Ян Асман използва този термин) или по-просто - на „историята на паметта“. Разликата между историята и историята на паметта е доста проста. Войната във Виетнам може да се изучава като история: да се разкриват причините, да се описва политическата ситуация, довела до нея, и нарастващото участие на американски войски, ескалацията, стратегиите, грешни преценки и т.н. Но може да се изучава и като мнемонична история: да се вземат различни групи американци - да речем, укриващите се от мобилизация през 60-те години и ветераните от войната – и да се чуе как си спомнят войната. Не всички от тези разкази ще бъдат достоверни. Но от друга страна ще стане ясно как нашите съвременници си спомнят миналото и какви са те самите – с техните съдби и убеждения, вярвания и възгледи, трудности и принципи.

В предишните две глави говорихме за това как в годините и десетилетията преди първите евангелия християните модифицирали и измисляли спомените за Исус, когато разказвали за него. Опитахме се не само да идентифицираме и оценим изкривените спомени, но и да разберем какво казват те за живота и тревогите, интересите и проблемите на хората, които ги споделяли. Това ще излезе на преден план в тази и следващите глави. Ще се занимаваме с „мнемоистория“: положителен опит да видим как миналото – в този случай животът и смъртта на Исус – е запомнено от конкретни ранни християнски общини и каква е била тяхната „колективна памет“.

(Следва)