ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА - 15

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ЧАРЛЗ ДИКЕНС (1812-1870) - “СТУДНИЯТ ДОМ“ (1852—1853)

(Продължение)

***

На пръв поглед може да изглежда, че „Студеният дом“ е сатира. Нека се разберем. Когато сатирата няма голяма естетическа стойност, тя не постига целта си, колкото и да е заслужена тази цел. От друга страна, когато сатирата е пронизана от художествен талант, нейната цел е маловажна и избледнява с времето, а брилянтната сатира остава произведение на изкуството. Струва ли си изобщо да говорим за сатира в случая?

Изследването на общественото или политическо въздействие на литературата трябвало да бъде измислено за тези, които по темперамент или под тежестта на образованието си са нечувствителни към естетическите течения на истинската литература - за тези, у които четенето не трепти между лопатките. (Повтарям отново и отново, че изобщо няма смисъл да четете книга, ако не я четете с гръбначния си стълб.) Човек може да бъде напълно доволен от мисълта, че Дикенс е бил нетърпелив да осъди беззаконието на Канцлерския съд. Съдебни спорове като в случая с Джарндисови се случват от време на време в средата на миналия век, въпреки че историците по правните въпроси казват, че повечето от фактите датират от 20-те и 30-те години, така че много от мишените са били улучени до времето, когато е написан „Студеният дом“. А ако мишената е престанала да съществува, нека се насладим на резбата на поразяващото оръжие. Освен това, като обвинителен акт срещу аристокрацията, образът на Дедлокови и тяхната среда е лишен от интерес и смисъл, тъй като познанията и представите на писателя за този кръг са твърде оскъдни и повърхностни, а в художествено отношение образите на Дедлокови, колкото и жалко е да го кажем, са напълно безжизнени. Затова нека се радваме на паяжината, без да обръщаме внимание на паяка; нека се възхищаваме на архитектониката на темата за злодеянието, пренебрегвайки слабостта на сатирата и нейната театралност.

В крайна сметка един социолог, ако иска, може да напише цяла книга за експлоатацията на децата по това врече, което историците наричат тъмна зора на индустриалната епоха, за детския труд и прочее. Но, честно казано, многострадалните деца, изобразени в „Студеният дом“, принадлежат не толкова на 1850 година, колкото на по-ранни времена и на техните правдиви отражения. От гледна точка на литературната номенклатура те са по-скоро свързани с децата на предишни романи - сантименталните романи от края на XVIII и началото на XIX век. Ако прочетем отново онези страници от „Мансфийлд парк“, в които става въпрос за семейство Прайс в Портсмут, не може да не забележим подчертана връзка между нещастните деца на Джейн Остин и нещастните деца от „Мрачната къща“. При това, разбира се, ще се усетят и други литературни източници. Става въпрос за метода. И от гледна точка на емоционалното съдържание също е малко вероятно да се озовем в 50-те години на XIX век – озоваваме се с Дикенс в неговото детство и историческата връзка отново е прекъсната.

Съвършено ясно е, че мене ме интересува повече чародеят, отколкото разказвачът или учителят. Що се отнася до Дикенс, само такъв подход, струва ми се, може да го запази жив - въпреки привързаността му към реформи, евтино писане, сантиментални глупости и театрални небивалици. Той сияе вечно на върха, чиято точна височина, очертания и структури, както и планинските пътеки, по които човек може да се изкачи дотам през мъглата, са ни известни. Неговото величие се крие в силата на измисленото.

(Следва)