ДИМИТЪР СТРАШИМИРОВ / “ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ / „СВЕДЕНИЯ, СЪБРАНИ В НАШИ ДНИ“ / М. ИВ. МАРКОВСКИ ДО НАРОДНИЯ КОМИТЕТ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на документи от по-късно време, свързани със съвремието на Васил Левски.

Документите са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 526

М. Ив. Марковски до Народния комитет [1]

Плевен, 22 януари 1923 г.

Многоуважаеми г-н Кацев [2]

Притежавам почитаемото Ви писмо с дата 17. I. 923 г. Благодаря за вниманието Ви върху моя скромен труд. Относно неиздаването на II книжка „Спомени и очерки“ много правилно сте отгатнали. По-голямата част от материята съм отпечатал в списанията „Българска сбирка“ и „Илюстрация Светлина“.

От въпросните 4 оригинални писма на Левски, споменати в предговора на книгата ми, притежавам само две, а другите две се намираха у Димитър П Попов, бивш машинист по железниците, който живееше в София, обаче той се е поминал преди 7-8 години. Жена му беше гъркиня и тя се оженила за друг, но не зная за кого. Димитър П. Попов е сват на Кръстю Диловски от Орхание, който има магазин в София някъде около палата. Ако Ви е известна тая фирма Кр. Диловски, оттам ще можете да изучите дали съпругата на Димитър П. Попов (покойника) е запазила тия оригинални писма на Левски.

Извинявайте, моля, че нямам възможност да Ви доставя портретите на деятелите от Троянския революционен комитет с къси биографични бележки, защото няма запазени такива. Също нямам възможност да Ви доставя снимки от Къкринското ханче, от Троянския манастир и от къщите, дето Левски е спирал, защото в Руско-турската война 1877 г. башибозуците изгориха целия град Троян, включая и къщите, дето е спирал Левски. За снимката на Троянския манастир може Вие да изискате направо от игумена на същия манастир, който, вярвам, с удоволствие ще Ви услужи. А снимка на Къкринското ханче може да поискате от кмета на гр. Ловеч Иван Пъшков, който е син на Димитър Пъшков, бивш другар на Левски. Ако няма готова снимка, помолете го да изпрати с градския файтон един фотограф в Къкрина да направи снимка на ханчето, ако разбира се стои, на общински разноски и да Ви я препрати.

Тука има един Попов, който е ловченски зет, ще се срещна с него да проверя дали знае нещо за тръбата на Левски, за което ще Ви съобщя допълнително.

Относно установяването на факта за истинския предател на Левски, това не мога да проверя, защото трябва да отивам в Ловеч, а пък нямам възможност да направя това. И по този въпрос може да замолите ловчанския кмет да провери и Ви съобщи.

По този въпрос знам, че преди 15-16 години чух от устата на Стоян Заимов, който току-що беше дошъл от Ловеч, че там се носела мълва, че не поп Кръстю е бил предателят на Левски, а некой друг. Защото при някой си стар ловчанлия, които бил на смъртно легло, отишъл некой си свещеник да го изповяда и да го причести, тогава болникът се изповядал, че не поп Кръстю е предал Левски, а той (болният) го е предал.

В списание „Развитие“, брой II от 1 август 1918 г. София, на стр. 151 е поместена една статия, с която се силае (се опитва) да установи годината, от която Левски е почнал своята деятелност. И намира, че аз съм дал най-точни сведения в моята книга за годината, когато Левски е почнал своята деятелност, и тя е 1859 г., а сведенията на биографиите на Левски от Ст. Заимов и Захари Стоянов не били верни.

Приложени тук, изпращам Ви двете оригинални писма на Левски, за които се говори по-горе, с дати 15 юни 1872 г. (от 1 1/2 стр.), и 18 януари 1872 г. (от 1/2 стр.). [3]На първото на гърба има написано с молив: „сто лири турски дадох на В. Левски“. Това е почеркът на касиера на Троянския революционен комитет. Познавам го много добре.

На второто писмо адресът е на гърба - Махмудая Филибили, което значи Васил Спасов Ханджият, член на Троянския революционен комитет.

Изпращам Ви и фотографията на трето писмо (без дата), което го има във факсимиле в книжката ми.

Изпращам Ви също и три оригинални квитанции от три вида, за които се говори в писмото на Левски.

Със сърдечен поздрав

М. И. Марковски

БЕЛЕЖКИ

1. Народен комитет „ВасилЛевски“ - инициатор на настоящото издание и негов притежател.

2. Секретар на Народния комитет.

3. Тия две оригинални писма Ви изпращам под условие, щото, след като си послужите с тях, да ми ги върнете обратно, защото имам и др. истор. документи и предмети. (Бел. на М. Ив. Мар.)