БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 2.5 Flash Think

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА

Вече няколко пъти съм разказвал за исторически личности, които по една или друга причина не ми свършиха работа като прототипи за литературни герои.

Сега ще направя нещо съвсем противоположно: ще ви запозная с една реално съществувала личност, която, макар и силно изменена, влезе в един от моите романи („Соколът и лястовицата“). А между другото ще отговоря и на скептиците, които ме упрекваха в твърде буйна фантазия: било абсолютно невъзможно, видите ли, жена да се представи за моряк на кораб през XVIII век при цялата блъсканица и пълна липса на уединение там.

Простодушният ботаник

А всъщност било възможно! Свидетелство за това е историята на Жана Баре.

Тя участвала в околосветското пътешествие на капитан дьо Бугенвил като прислужничка на учения естествоизпитател Филибер Комерсон. Но тъй като уставът забранявал на борда на военен кораб да има жени, Жана нарекла себе си Жан и се облякла в мъжки дрехи. Живеела в една каюта с учения, прислужвала му и му асистирала при събирането на ботаническата му колекция. По това време била на 26 години.

Маскарадът останал неразкрит в продължение на много месеци – докато корабът „Етоал“ не пристигнал на остров Таити.

Това е тя в моряшки дрехи, докато събира треви

Щом Жана слязла на брега заедно с другите моряци, туземците веднага се развикали, като я сочели: „Айен! Айен!“, което означавало: „Жена! Жена!“. Диваците не разбирали от тънкостите на европейските костюми, за тях между панталон и пола нямало разлика, но разпознали представителката на нежния пол по миризмата. (Миризмите на европейците от дохигиенните времена, особено след дълго плаване, били силни.) Таитяните, както е известно, споделяли щедро жените си с гостите и очаквали същата широта на възгледите и от задокеанските си приятели. Било им интересно: бяла самка! Туземците изразявали своето антропологично любопитство толкова активно, че изплашената Жана хукнала да бяга и признала всичко на капитан Бугенвил. При това казала, че мосю Комерсон няма никаква вина – той не знаел нищо за истинския пол на своя „слуга“, когато го, тоест я наел на работа.

Тези хора разбирали по-добре от жени

Комерсон започнал да се прави на ударен: аз съм човек на науката, освен от цветчета и листенца не разбирам от нищо друго и съм ужасно потресен от откритието. С една дума – ботаник.

Капитанът не останал по-назад. Повярвал веднага и безрезервно и на двамата, за което свидетелства записът в неговия дневник от 28–29 май 1768 година. Само заповядал да настанят нарушителката на морския закон отделно от останалия екипаж и да следят моряците да не ѝ направят нещо.

Но щом „Етоал“ стигнал до първата френска колония, остров Мавриций, Бугенвил престанал да се преструва на глупак и незабавно, по най-бързия начин, свалил на брега ботаника и неговата приятелка.

Комерсон бил, разбира се, съучастник в малкия заговор. Както се оказало, Жана станала негова любовница, икономка и асистентка цели две години преди плаването.

За съжаление водевилът с преобличането не завършил особено весело. Бедният Комерсон не понесъл тропическия климат и починал.

Жана Баре завършила своето околосветско пътешествие без него, но се погрижва научната работа на нейния нещастен ботаник да не пропадне. В крайна сметка, завръщайки се в Париж, донесла със себе си тридесет сандъка с безценна колекция от растения, три хиляди от които били непознати дотогава в Европа. За което Луи XVI наградил самоотвержената пътешественичка с пожизнена рента.

След смъртта на Комерсон първата жена, обиколила света, се омъжила за кралски офицер, не пътувала повече никъде, живяла тихо и за стандартите на онова време дълго – почти 70 години.

Вероятно имала какво да разказва на внуците си.

(Следва)

БУДИТЕЛ ЛИ? Я ПО-СЕРИОЗНО...

БОЛНИЦИ ЗА КУКЛИ

ИЗТОЧНИК: VINTAGE EVERYDAY

ПРЕВОД: Gemini 2.5 Pro

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Някога куклите били скъпи, така че ако можело да бъдат поправени, хората ги поправяли. Децата не притежавали много кукли и тяхната единствена кукла била за тях незаменима – имала си име и когато се окажела „наранена“, трябвало да отиде в „болница“, за да я оправят. А днес просто я изхвърлят и купуват нова.

не притежавали много кукли и тяхната единствена кукла била за тях незаменима – имала си име и когато се окажела „наранена“, трябвало да отиде в „болница“, за да я оправят. А днес просто я изхвърлят и купуват нова.

АМЕРИКАНЦИ И МАРТЕНИЦИ

БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ

ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

Сега, след като разгледахме политическата, културната, религиозната и литературната среда по времето на Исус и Неговите последователи и преди да се заемем с изучаването на книгите на Новия Завет, бих искал да дам някои основни сведения, които ще ни помогнат да се ориентираме в дискусиите в следващите глави. Това ще бъде един много кратък преглед на някои ключови имена, събития и дати от историята на ранното християнство, започвайки от самото му зараждане.

На страниците на Новия Завет ще срещнем няколко важни фигури, макар че никоя от тях не е по-важна от Иисус, разбира се. Както вече споменах, Исус е роден в малкото галилейско градче Назарет; според две от евангелията обаче, Той не е роден всъщност там, а в юдейския град Витлеем, на юг. Поради объркване в календара през Средновековието, днес се приема, че Иисус е роден около 4 г. пр. н. е. (като се има предвид начинът, по който се обозначават годините пр. н. е./сл. н. е., се получава доста странна, аномална ситуация: Исус трябва да е роден през 4 г. пр. н. е. – четири години преди Рождество Христово!). По-голямата част от Своя живот прекарва в Галилея, включително почти целия период на Своето обществено служение, състоящо се в проповядване и помагане на хората. През последната седмица от живота Си отива в Йерусалим за празника Пасха, където е арестуван заради Своите проповеди от юдейските власти и предаден на римския прокуратор Понтий Пилат, който Го осъжда на разпъване на кръст за престъпление срещу държавата: нарекъл се Цар на Юдея, докато само Рим можел да назначава цар. Точната дата на смъртта на Исус не е установена, но се смята, че това се е случило около 30 г. сл. н. е.

Раждането на Исус, Неговият живот, служене и смърт са записани в четирите евангелия на Новия завет, в които се говори и за събитията, предшестващи Неговото възкресение. Книгата „Деяния на светите апостоли“ разглежда събития, станали след евангелските, и разказва как последователите на Исус разпространяват вестта за Неговата смърт и възкресение в цялата Римска империя. Първи последователи били дванадесетте ученици, които Исус събрал по време на Своето служене, с изключение на Неговия предател Юда Искариотски, който по това време бил вече мъртъв. Първите глави на „Деянията“ разказват основно за дейността на апостол Петър (в някои истории се споменават Йоан и Яков). По това време се появил родният брат на Исус, Яков, който станал водач на последователите на Исус в Йерусалим.

В „Деянията“ се съдържат проповедите на един от най-значимите представители на ранното християнство, апостол Павел, първоначално ревностен юдеин, който преследвал християните за разпространяване на лъжлива информация. Но Исус му се явил в чудно видение и той станал най-важният мисионер в „Деянията“. Приблизително две трети от целия разказ съдържат истории за мисионерската работа и останалата дейност на Павел. По-конкретно, „Деянията“ посочват, че Павел проповядвал спасение пред невярващите – езичниците. Неговата проповед гласяла, че тези невярващи (бивши езичници) могат да станат последователи на Исус, без да приемат юдаизма. Христовото евангелие не е просто форма на юдаизъм; то е спасение за всички хора, евреи и неевреи.

В крайна сметка Павел предизвикал бунт сред юдейските водачи, за което бил арестуван; той отишъл в Рим, за да се изправи пред императора, и книгата завършва с това как очаква съдебния процес в затвора. Смята се, че Павел е екзекутиран при римския император Нерон през 64 г. Ако тази дата е вярна, това означава, че „Деянията“ обхващат първите 30 години от ранната църква – от възкресението на Исус до затварянето на Павел в Рим.

Павел е централна фигура в Новия завет не само заради „Деянията“, но и заради тринадесетте послания – писма, които той написал или се предполага, че е написал по време на мисионерската си дейност, адресирани до различни църкви и хора. Казвам „предполага се“, защото, както ще видим, учените дълго време спорили дали всички послания, приписвани на Павел, са написани действително от него. Смята се, че седем от тези послания – наречени безспорни послания на Павел – са несъмнено негови; но останалите шест може да са псевдоепиграфи, тоест написани от човек, който твърди, че е Павел, но е живял в по-късен период.

В Новия Завет има още осем писма, които не се приписват на Павел. Повечето от тях също се смятат за псевдоепиграфи, които не са написани всъщност от посочените за автори лица. Те са: две послания, за които се твърди, че са от Петър, едно, за което се твърди, че е написано от брата на Исус – Яков, и още едно – от друг брат, Юда. Останалите четири послания са анонимни, но били включени в Новия Завет, когато църковните отци се убедили, че са написани от апостоли: Посланието до евреите, за което се предположило, че е написано от Павел, и Първото, Второто и Третото послание на Йоан, написани от Йоан, сина на Зеведей.

Новият завет завършва с единствения в него апокалипсис (ср. с Данаил, 7–12) – Откровението, написано от пророк на име Йоан (който не казва, че е синът на Заведей, ученикът на Исус). Тази книга описва какво трябва да се случи в края на времената, когато Бог ще унищожи този грешен свят и всички, които Му се противопоставят, и ще създаде ново небе и нова земя за последователите на Исус.

Накратко, това е Новият завет – двадесет и седем книги, които са християнският еквивалент на Стария завет. Основният проблем, с който се сблъскват преподавателите по Нов завет, е въпросът откъде трябва да започне изучаването му.

Мнозина предпочитат да започват с ръкописите на Павел. По тази причина, че неговите послания са написани по-рано от останалите книги на Новия завет. Посланията обикновено се датират към 50 г., около 15–20 години преди първото евангелие – „Евангелието от Марк“, което обикновено се датира към 65 или 70 г. Повечето читатели на Новия завет не осъзнават, разбира се, че книгите, поставени в началото му (евангелията), не са написани първи; изглежда по-естествено да се смята, че евангелията са написани първи. Но това не е така. Павел е писал няколко години по-рано. Поради това има смисъл да се започне с Павел като най-ранния християнски автор, когото познаваме.

Проблемът при започване на изучаването на Новия Завет с Павел е в това, че неговото учение се основава на личното му разбиране за Исус – особено за Неговата смърт и възкресение (както ще видим, Павел не пише много за живота на Исус преди смъртта Му). Поради това е често трудно да се разбере за какво говори Павел, без да имаме представа за живота на Исус. А основният източник на информация за живота на Исус са Евангелията. Така че, за да разберем Павел, трябва да познаваме живота на Исус, а за да познаваме живота Му, трябва да познаваме Евангелията. Ето защо – по ирония на съдбата – е исторически правилно Новият Завет да се изучава не от книгите, които са написани по-рано (Посланията на Павел), а от тези, които са написани по-късно (Евангелията).

Именно от това ще започнем и ние. В следващата, 10-та глава, ще разгледаме първите три евангелия – от Матей, от Марк и от Лука. Глава 11 ще се спре на последното от каноничните евангелия, Евангелието от Йоан, и на няколко по-късни евангелия, които не са включени в Новия завет (по-специално Евангелието от Петър, от Тома и от Яков). След това, в същата глава, ще обсъдим какво Исус може да е казвал, правил и преживял действително, като вземем предвид разнообразните описания на Неговия живот (които се различават помежду си по много съществени въпроси). Ще последва глава, посветена на живота на Павел и на неговите седем безспорни послания. Следващата глава ще разгледа по-късните тълкувания на Павел, отразени в „Деянията на апостолите“ и в шестте послания, също приписвани на него. В заключение ще разгледаме останалите осем послания – така наречените „съборни послания“, и като кулминация - „Откровението на Йоан“.

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1996 г. / ФИЗИОЛОГИЯ ИЛИ МЕДИЦИНА / ПИТЪР ДОЪРТИ

Питър Доърти (Peter Doherty)

15 октомври 1940 г.

Физиология или медицина (заедно с Ролф Цинкернагел)

(За откритията, отнасящи се до спецификата на клетъчно медиираната имунна защита)

Питър Чарлз Доърти е австралийски учен, носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1996 година, заедно с швейцарския имунолог Ролф Цинкернагел. Те са отличени за фундаменталното си откритие, обясняващо как имунната система разпознава клетки, заразени с вируси – откритие, което променя разбирането за клетъчния имунитет и открива път към развитието на съвременни ваксини и имунотерапии.

Питър Доърти е роден на 15 октомври 1940 г. в Бризбейн, Куинсланд, Австралия. Завършва ветеринарна медицина в Университета на Куинсланд през 1962 г., след което защитава докторска степен по ветеринарна патология в Единбургския университет, Шотландия, през 1970 г. В началото на кариерата си работи като ветеринарен патолог, но постепенно насочва интересите си към вирусологията и имунологията.

През 1973 г. Доърти и Цинкернагел, работейки в Австралийския национален университет, доказват, че Т-клетките на имунната система могат да разпознават заразените с вирус клетки само ако тези клетки представят вирусните антигени заедно със собствени молекули на организма – така наречените молекули на главния комплекс за тъканна съвместимост (MHC). Това явление, известно като МНС-рестрикция, обяснява как имунната система различава собствените от чуждите клетки и защо трансплантациите са толкова сложни.

Тяхното откритие има огромно значение за вирусологията, имунологията, трансплантологията и онкоимунологията. То поставя основите на много съвременни изследвания и приложения в медицината, включително създаването на ваксини и имунотерапевтични подходи при ракови и вирусни заболявания.

За своята работа Питър Доърти получава множество отличия, включително членство в Кралското дружество във Великобритания и Австралийската академия на науките, както и най-високото гражданско отличие в Австралия – Companion of the Order of Australia (AC). Освен учен, Доърти е и активен популяризатор на науката, автор на книги като The Beginner's Guide to Winning the Nobel Prize, Pandemics: What Everyone Needs to Know и The Knowledge Wars, в които защитава научния подход и призовава към критично мислене.

Той често изнася лекции и пише по теми, свързани с общественото здраве, изменението на климата и значението на науката в съвременния свят. Днес е изследовател в института, носещ неговото име – Doherty Institute for Infection and Immunity в Мелбърн, който е водещ световен център по вирусология и имунология.

Питър Доърти е женен за Пени Стивънс и има две деца. Известен е със своята скромност, чувство за хумор и отдаденост на науката и обществото.

Съставил: GPT-5

Редактор: Павел Николов

АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА / ГЛАВА V. НАПАДАТЕЛНИ БОЕВЕ В ПОСОКА НА с. ПЕРВЕЛИ, КЮСТЕНДЖА / ЗАЕМАНЕ ГЛАВНАТА НЕПРИЯТЕЛСКА ПОЗИЦИЯ

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с GPT-5 и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК:

ВЪВЕДЕНИЕ

ГЛАВА I. ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ

ГЛАВА II. ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА – ДОБРИЧ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА III. ДЕЙСТВИЯТА НА КОННАТА ДИВИЗИЯ НА ДЕСНИЯ ФЛАНГ НА III АРМИЯ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА IV. ОТБРАНИТЕЛНИ БОЕВЕ ПРИ КОТА 90, СЕЛО ПЕРВЕЛИ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2

ГЛАВА V. НАПАДАТЕЛНИ БОЕВЕ В ПОСОКА НА с. ПЕРВЕЛИ, КЮСТЕНДЖА / ПОДГОТОВКА НА АТАКАТА НА НЕПРИЯТЕЛСКАТА ПОЗИЦИЯ с. ТОПРАХИСАР - с. УРЛУКЬОЙ / АТАКА НА УКРЕПЕНАТА ПОЗИЦИЯ С. ТОПРА-ХИСАР, с. УРЛИКЬОЙ

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ГЛАВА V. НАПАДАТЕЛНИ БОЕВЕ В ПОСОКА НА с. ПЕРВЕЛИ, КЮСТЕНДЖА

Заемане главната неприятелска позиция

Боят при с. Урлукьой

20 октомври

Нощта минава в приготовления за предстоящите действия: изнасяне напред на батареи (не с. с. от тежкия полк, запрегнати с волове), попълване на бойни припаси, окопаване.

Между предните части от двете страни – постоянна стрелба, която от време на време се засилва.

С разсъмване частите започват наново настъплението си: левият участък в посока с. Чатмалар, с. Урлукьой, а десният участък – към с. Тузла.

Скоро се изяснява, че противникът е напуснал с. Чатмалар и е заел главната си позиция, която се добре очертава със светлите си окопи и блиндажи, телени мрежи и засечки, по хребета северно от с. Муритано-Мик, с. Карликьой и прегражда настъплението към север, западно от Тузленското блато, което е непроходимо.

Настъплението на нашите части от к. 74 и к. 70 към север се посреща с артилерийски огън на неприятелски батареи, разположени: югоизточно от к. 90 (1 ½ км североизточно от Топрахисар), южно от с. Мулчова, северозападно от с. Урлукьой, южно от к. 82.

В 9 ч. 40 м. в щаба на дивизията се получава съобщение № 120 от командващия Източната група: „По наблюдение от наш авиатор противникът се е оттеглил по цялата линия; да се следи и да не се оставя да отстъпва безнаказано.“

С № 121. от същия, получен в щаба на конната дивизия в 9 ч. 50 м. се съобщава, че срещу конната дивизия действували 9. и 19 румънски дивизии; в заловена радиотелеграма се споменавало, че срещу неприятелския леви фланг настъпвали превъзходни сили и той едвам се държал със слабите си сили.

Конната дивизия да настъпи енергично, да пробие неприятелската главна позиция и се направлява към с. Хаджи-Дюлюк.

От тази заповед се вижда, че командващият Източната група, убеден вече, че германските части не ще могат да извършат пробива, възлага тази задача на конната дивизия, усилията на която се насочват този път в посоката, която началникът на конната дивизия бе очертал още на 12 октомври пред генерал Тапфен.

В изпълнение на тази заповед, на началника на левия участък, полковник Иванов, се изпращат заповеди № 562 и № 563, от 10 ч. 40 м. и 11 ч. 40 м., с които се нарежда, като обедини командването и на 11 маршеви полк, да настъпи за с. Урлукьой, а с втората заповед — да продължи настъплението в посока Урлукьой, к. 82., Хаджи-Дюлюк.

На началника на десния участък, полковник Табаков, който бе донесъл, че частите му са наближили и заемат Тузла, с № 561. от 11 ч. пр. пл. се заповядва да заеме и укрепи Тузла с 2 роти, 1 батарея, 1 пеш картечен ескадрон и осигури тила на дивизията, а останалите части да насочи към к. 70.

Към 12 ч. се получава нова заповед, този път от името на фелдмаршал Макензен, с която се настоява „конната дивизия да настъпи и облекчи положението на германците, които са все още пред с. Топрахисар“.

Забелязва се добре как противникът насочва нови части отзад хребета при с. Абдулах към с. Топрахисар и към с. Урлукьой, и движение на обози, коли, хора към североизток.

Въпреки предупреждението от командващия групата за забелязаното отстъпление на противника, този последният поддържа силен огън по нашите части и тяхното настъпление е бавно.

От групата последват ред запитвания за положението и нареждания за настъпления, които предизвикват не по-малко енергични заповеди до началника на левия участък за по-смело настъпление.

При него за същата цел се изпраща младшият адютант при дивизията, майор Николаев Н.

Последват нови запитвания от командващия групата, от Н.Ц.В. Престолонаследника, който лично предава, че турците са настъпили и че и конната дивизия трябва да настъпи.

Въпреки видимото надмощие на нашата артилерия — пехотата не настъпва, макар че началника на участъка в донесенията си твърди обратното.

Генерал Колев е човекът, който може да търпи най-малко подканяния и сам той гори от желание да се отива по-бързо на север.

Началника на дивизията най-сетне изпраща към 2 ч. 30 м. сл. пл., началник щаба си при полковник Иванов да му обясни положението и предизвика по-енергично действие от страна на пехотата.

Пред началник щаба на дивизията този последния наново твърди, че според донесенията по телефона, частите настъпвали и протестирали против твърдението, че не настъпвали, както това се следи добре от командното място на началника на дивизията при к. 74.

Началник щаба на дивизията се уверява лично, че от полковник Иванов не може да се очаква нищо. Придружен от конния си ординарец, прегазва полкови, дружинни, ротни поддръжки и по линията на веригите, с команди и подканвания, вдига всички напред. Обхожда целия фронт в участъка от Тузленското блато до Муритано — гдето са частите на бригадата Боде. В обратен път наново вдига залегналите части.

Противникът посреща частите с ураганен огън; по веригите в ляво, в дясно той сее смърт, но движението е насочено напред и скоро неприятелската позиция е нагазена и заета от нашите части; противникът отхвърлен, отстъпва към Мулчова, к. 82., преследван с артилерийски и пушечен огън.

Главната неприятелска позиция е пробита.

По северните склонове на к. 74. като порой се смъкват конните части на дивизията, конните батареи и 2 полски батареи, които първи заемат позиция по хребета, северно от Карликьой, и спомагат твърде много с огъня си за отбиването на неприятелската контраатака, подкрепена с нови батареи, които се развръщат и заемат позиция северно от Мулчова, при Еки-тепе (к. 91.). Боят продължава във тъмнината до късна вечер.

Частите на конната дивизия вечерта занощуват на линията с. Муритано-Микъ, хребета северно от Карликьой, 1 ½ км северно от с. Урлукьой.

От телеграмата на командващия Източната група № 129., с дата 20.Х.1916 г., 9 ч. сл. пл., се вижда, какво германските части (217. дивизия и бригадата Боде) са още пред окопите на главната неприятелска позиция. Тъй че, вместо 217. дивизия и бригадата Боде да направят пробива и улеснят настъплението на конната дивизия, както първоначално се проектиpа, става обратно.

Началникът на дивизията с щаба си занощува в една кариерна яма край пътя Карликьой, Урлукьой. Храни се, както най-често става, от войнишката храна на 1. конна батарея.

Загубите през деня са: убити войници 2, ранени 22 — сравнително малки, което може да се обясни с численото надмощие и огъня на нашата артилерия, която този път разполага с удобни наблюдателни места около к. 74, както и с лошата стрелба на противника.

(Следва)