НЕ Е ЕДНО И СЪЩО...

БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО

Наскоро писах за „фаталните жени“. Ето ви още една история – за жена, която била фатална в най-прекия смисъл на думата, без всякакви романтични конотации. Този, който срещнел Бел Гънес, срещал самата Съдба.

Аз, може да се каже, съм професионален колекционер на всякакви злодеи, но друго подобно същество едва ли познавам. В него всичко е загадка. (Местоимението в мъжки род тук би било съвсем подходящо – много ми се иска да последвам примера на Екатерина Втора, която лишила с императорски указ серийната убийца Салтичиха от „милосърдното женско звание“ и постановила „да се счита за мъж“.)

Но ще възклицавам и ще кърша ръце накрая. А сега ще започна с представяне на фактите.

На снимката виждаме грижовна майка с очарователни дечица.

Това е Бел Гънес, родена в Норвегия през 1859 година. Право да си кажем – не е красавица. Името, с което се е появила на белия свят – Бринхилд, – ѝ прилягало повече от „Бел“ (Красавица – бел. прев.). Но въпросът не е във физическите данни. Жената, която ни гледа от снимката с тежък поглед на влечуго, убила всичките тези деца (нейни собствени). А също и поне още четиридесет души. Не наведнъж, а постепенно. В продължение на много години. Заради пари.

Биографите смятат, че станала чудовище след едно ужасно произшествие, което се случило в младостта ѝ. Някакъв селски богаташ я пребил, когато била бременна, от което младата жена пометнала. Твърди се, че оттогава не била вече същата. Не зная. Дори и да е така, това едва ли променя нещо.

Човекът, който причинил злината на младата Бринхилд, умрял скоро от болки в корема, а жената заминала за Новия свят, където приела ново име.

Там тя се омъжила за един бакалин. Родила деца. Две от тях умрели в ранна възраст от остри стомашни болки. Лекарите решили, че е от колит. За щастие, малките били застраховани, така че за утеха на нещастната майка останали добри пари.

През 1900 г. починал и съпругът – в последния ден, преди да изтече старата му застраховка, и в първия ден от влизането в сила на новата. Лекарят заподозрял отравяне със стрихнин, а и роднините на покойния настоявали за разследване, но някак си всичко се разминало. Смъртта била приписана на болно сърце. Двойната застраховка вдовицата похарчила за купуването на ферма.

По това време тя си намерила вече нов сърдечен приятел – заможен вдовец с малка дъщеря. Но на Бел не ѝ вървяло в семейното щастие. Доведената ѝ дъщеричка без никаква причина взела, че умряла седмица след сватбата. Половин година по-късно трагична злополука сполетяла и съпруга: на главата на горкия човек паднала тежка месомелачка и му разцепила черепа. Е, не му провървяло на човека, случва се. А Бел получила три хиляди долара от застраховката му.

В последвалите години тя се опитвала още много пъти да се омъжи. Публикувала обяви във вестниците: симпатична вдовица търси за спътник в живота солиден човек със средства. Кандидати не липсвали. Много мъже започнали кореспонденция с Бел, а някои отивали по-късно да ѝ гостуват с най-сериозни намерения, вземайки със себе си и своите спестявания. Всички до един изчезвали безследно. Никой не ги издирвал особено, защото Бел канела при себе си самотни хора.

Но веднъж се случило досадно недоразумение. След изчезването на поредния „жених по обява“ се оказало, че той има брат. Братът намерил в документите му покана от Бел Гънес – с адрес. Заподозрял нещо нередно. Първо пишел тревожни писма, а после съобщил, че скоро ще пристигне лично.

По това време Бел се оплакала на шерифа, че Рей Ламфър, работник във фермата, я тормози с любовните си преследвания. Той, виждате ли, се побъркал съвсем от страст, страдал от пристъпи на болезнена ревност и заплашвал да изгори къщата. Тя изгонила лошия човек, но се опасявала много за себе си и за децата си.

Бел се тревожела не напразно. На 28 април 1908 година фермата изгоряла. На пепелището намерили четири овъглени трупа: три детски и един женски. Това била Бел Гънес, която успели да разпознаят единствено по зъбната протеза, и трите ѝ дечица (тези от снимката).

На мястото на ужасната трагедия

Разкопавайки пепелището, работниците се натъкнали на още един скелет. После на още един, и още, и още. Общо били открити останките на дванадесет души.

Намерили и арестували Ламфър, който бил заподозрян в извършването на всичките убийства – предполагаемо от ревност към кандидатите за женитба с Бел. Доказателствата били недостатъчни, за да осъдят обвиняемия на смърт. Но Ламфър се държал странно, мърморел неясни неща и получил дълга присъда лишаване от свобода. Година по-късно починал от туберкулоза, а преди кончината си направил признание пред свещеника, което хвърлило Америка в ужас.

Оказало се, че във фермата били убити общо 39 (тридесет и девет!) кандидати за женитба. Труповете на повечето от тях били изядени от прасетата или разтворени в яма с негасена вар. Всичките били убити собственоръчно от Бел.

„Модус операнди“ на вечната невеста бил следният. Тя посрещала скъпия гост, уверявала се, че той носи със себе си чек или пари, след което го упоявала със сънотворно и го убивала. А по-нататък вече проявявала фантазия: някого закопавала, някого разтваряла във варта, някого разсичала на части и го подхвърляла на прасетата.

Ламфър помагал на своята стопанка, защото наистина я обожавал с цялото си сърце. Тя, изглежда, дори не деляла парите с него.

Когато работата станала напечена, Бел решила да изчезне. Наела нова прислужница, родом от други места. Още в първата нощ я убила, облякла я в своята рокля и оставила до нея зъбната си протеза. Убила децата. Подпалила къщата. Погрижила се подозрението да падне върху Ламфър. Най-поразителното е, че не се съмнявала в него – била сигурна, че той няма да я предаде.

Ламфър, невинната жертва на съблазнителката

Когато истината излязла наяве, вече било твърде късно да се търси истинската престъпница.

Ако очаквате разказ за това как законът настигнал злодейката и я наказал заслужено – напразно. Реалният живот е калпав сценарист. Той обожава пушки, които не стрелят, отворени финали и престъпления без наказание.

Бел Гънес така и не била заловена. През следващите десетилетия на няколко пъти била уж забелязана в различни градове на САЩ. За последен път през 1931 година. А може би това дори не била тя.

В тази отвратителна история всичко е една пълна загадка.

Първо, не е ясно с какво това страховито бабище (тегло – 90 кг) омагьосвало така мъжете. И въпросът не е в горкия Ламфър, който изглежда бил полуидиот. Но тази необразована имигрантка умеела да пише писма, които вдъхвали доверие и симпатия. (Чел съм ги – наистина са не много зле написани.) Не много млади, помъдрели от живота хора летели към фаталната ферма като пеперуди към огън. И виждайки с очите си колко малко симпатична е мисис Гънес, незнайно защо не потегляли обратно.

Поразява хитроумието, с което чудото невеста въртяла толкова години своя човекояден бизнес. От всяка жертва тя получавала не чак толкова много, но принципът „капка по капка вир“ работел отлично. Общо, според свидетелството на Ламфър, Бел натрупала четвърт милион долара – огромна сума за Америка от началото на XX век.

Всички убити така и не били разпознати

Има нещо отвратително и нечовешко в методичността, с която Бел инсценирала своето изчезване. Основният трик бил, разбира се, със смъртта на децата. Та на кого би му минало през ума, че са умъртвени от собствената си майка? Ако Ламфър не се бил разприказвал преди смъртта си, никой никога нямало да разбере, че истинската убийца е Бел и че е жива. При всички положения Бел измамила всички и се измъкнала суха от водата. Много вероятно е някъде на друго място, под друго име, да е намерила ново приложение на талантите си и също така безнаказано, щом не попаднала отново в историята на криминалистиката.

Но най-голямата загадка, която не ми дава покой като писател, е душевната нагласа на абсолютното чудовище. Не ми достига въображение, за да си представя вътрешния свят на Бел Гънес. Макар че по-скоро той е бил прост и скучен, като анатомията на някакъв бацил. Понякога много ни се иска адът да съществува, нали?

(Следва)

ВЪВ ВЕСТНИКА...

„АСАКО 1 И 2“ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ПИТЪР БРАДШОУ: ЛЮБОВ, ИЛЮЗИЯ И ПРИМИРЯВАНЕ

ОБОБЩИЛ: Gemini 3 Pro

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В рецензията си за „Асако 1 и 2“ Питър Брадшоу предлага (в "Гардиан" - бел. П. Н.) фин и интелигентен прочит на филма на Рюсуке Хамагучи – прочит, който не се фокусира толкова върху сюжета, колкото върху начина, по който киното разглежда любовта.

Обръщане на погледа

Първото, което Брадшоу откроява, е обръщането на класическия кинематографичен модел. Обикновено сме свикнали да виждаме мъж, обсебен от красива, загадъчна жена. Тук ролите са разменени: жената е тази, която е обсебена от мъжката красота.

За Брадшоу това не е радикална революция, а по-скоро интелигентно разместване на познати елементи – същата стара история за идеализацията, но разказана от друга гледна точка.

„Анти Vertigo“

Критикът прави директна препратка към „Световъртеж“ на Хичкок. Ако там мъжът проектира фантазията си върху жената, то в „Асако 1 и 2“ Асако проектира любовната си обсебеност чрез физическата прилика между двама мъже.

Брадшоу нарича филма „анти Vertigo“, но подчертава, че Хамагучи не се интересува от някаква мистерия или психологически трилър. Двойникът не е загадка за разгадаване, а метафора, която работи на емоционално, а не на логическо равнище.

Реализмът и неудобният въпрос „защо?“

Появява напрежение, което Брадшоу не подминава. Филмът е поставен в напълно разпознаваем съвременен свят, но ни предлага двама мъже с абсолютно еднаква външност, изиграни от един и същи актьор.

Зрителят, разбира се, очаква обяснение – и не го получава. Според Брадшоу филмът нито дава ясно обяснение, нито успява да прикрие напълно липсата му. Това е слабост, но и част от поетиката на творбата.

Централната тема: примиряването

Сърцевината на анализа на Брадшоу е идеята за settling – примиряването.

Баку е фантазията: красив, харизматичен, разрушителен. Рьохей е реалността: стабилен, надежден, добър.

Асако не избира зрелостта, а сигурността, докато продължава да носи в себе си идеализирания образ на първата любов. Това не е романтичен триумф, а човешка слабост, в която Брадшоу разпознава универсален опит.

Любовната самозаблуда

В края на своята рецензия Брадшоу излиза извън рамките на филма. Всички ние пазим спомен за някогашно разбито сърце – особено днес, когато социалните мрежи поддържат постоянна видимост на „онзи човек от миналото“. Така около него се изгражда фалшива романтична аура, която избледнява трудно.

Затова за Брадшоу „Асако 1 и 2“ е не просто любовен филм, а ироничен и проницателен разбор на любовната самозаблуда – тихо, наблюдателно кино, което не дава отговори, а оставя зрителя да разпознае себе си.

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1997 г. / ХИМИЯ / ЙЕНС СКОУ

Йенс Скоу (Jens Skou)

8 октомври 1918 г. – 28 май 2018 г.

Химия (заедно с Пол Бойер и Джон Уокър)

(За откриването на първия йонно-транспортен ензим: натриево-калиева-аденозинтрифосфатаза – натриево-калиева помпа)

Йенс Кристиан Скоу е датски учен – лекар, физиолог и биохимик, чиито изследвания имат фундаментално значение за развитието на молекулярната мембранна биология. Той е първият учен, който доказва експериментално съществуването на специфичен ензим, осъществяващ активен транспорт на йони през клетъчната мембрана.

Скоу завършва медицина в Университета в Копенхаген през 1944 г. и първоначално работи като клиницист. По-късно научните му интереси се насочват към физиологията и биохимията, а през 1954 г. защитава докторска дисертация в Университета в Орхус, където прекарва по-голямата част от академичната си кариера.

В средата на XX век е известно, че живите клетки поддържат различни концентрации на натриеви и калиеви йони от двете страни на клетъчната мембрана, но механизмът на този процес остава неясен. Доминиращите хипотези предполагат пасивна дифузия или слабо организирани процеси.

През 1957 г. Скоу публикува резултати, които променят това разбиране. Той установява, че в клетъчната мембрана съществува ензим, който използва енергията на аденозинтрифосфата (ATP), за да пренася натриеви и калиеви йони срещу техния електрохимичен градиент. Този ензим получава названието Na⁺/K⁺-ATPase.

Натриево-калиевата помпа функционира циклично, като при всеки цикъл извежда три натриеви йона от клетката и въвежда два калиеви йона в нея. По този начин се поддържат мембранният потенциал, обемът на клетката и условията за възникване и провеждане на нервни импулси.

Откритието на Скоу доказва, че клетъчните мембрани съдържат високо специализирани протеинови комплекси, които функционират като молекулярни машини. Това поставя основите на концепцията за активния мембранен транспорт и оказва решаващо влияние върху развитието на физиологията, биохимията и фармакологията.

Медицинското значение на Na⁺/K⁺-ATPase е изключително голямо. Ензимът играе ключова роля в дейността на нервната система, мускулните съкращения, работата на сърцето и бъбречната функция. Редица лекарствени средства, включително сърдечни гликозиди, взаимодействат пряко с него.

През 1997 г. Йенс Скоу получава половината от Нобеловата награда за химия за откриването на първия йонно-транспортен ензим. Другата половина на наградата е присъдена на Пол Бойер и Джон Уокър за изясняването на механизма на синтез на ATP, което подчертава фундаменталната връзка между производството и използването на клетъчната енергия.

Йенс Скоу е известен със своята научна прецизност и лична скромност. Въпреки първоначалния скептицизъм към откритието му, неговата работа днес се счита за един от крайъгълните камъни на съвременната биология. Той остава активен в научната общност до късна възраст и умира през 2018 г. на 99 години.

Съставил: ChatGPT

Редактор: Павел Николов

БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ / ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС

ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ

Евангелията от Матей, Марк, Лука и Йоан не са единствените евангелия, създадени от ранните християни. Просто се случило така, че точно тези четири евангелия били включени в Новия завет. Любопитно е обаче, че авторът на едно от тях, Лука, казва, че имал „много“ предшественици, съставили разказ за това какво е говорил и вършил Исус (1:1). За нещастие, с изключение на Евангелието от Марк, всички ранни повествования са изгубени (макар че знаем поне за Q; знаем също така по нещо за източниците, които наричаме М и L, както и за източника на знаменията в четвъртото Евангелие и т. н.).

В допълнение към тези източници, които лежат в основата на евангелията от Новия завет, разполагаме с повече от четиридесет други евангелия, достигнали до наши дни (или напълно, или фрагментарно). Повечето от тях имат малка стойност за онзи, който иска да знае какво наистина е говорил и правил Исус. Обикновено това са сборници с легенди и са създадени по-късно – през II, III, IV век и още по-късно, през Средните векове. Четирите канонични евангелия са също така и най-ранните от запазените. Въпреки това е важно да признаем съществуването на по-късните евангелия, защото те показват, че християните не са преставали да размишляват върху значимостта на Исус и не са се въздържали от писането на повести за Неговия живот, дори след като книгите на Новия завет били вече завършени. Истории за Него продължавали да бъдат разказвани, променяни и измисляни в продължение на векове. Те продължават да бъдат измисляни дори и днес, както можете да видите, ако гледате която и да е от версиите, създадени в Холивуд.

Ние не сме в състояние да разгледаме всичките неканонични евангелия, но можем да поговорим за четири изключително важни. Тези евангелия се различават значително едно от друго (както и от евангелията на Новия завет): едното е „Евангелие с изречения“, в което има само поучения на Исус; има две „Евангелия за детството“, в които се разказва за раждането на Исус и за Неговите младини; и „Страсти Христови“ – алтернативен разказ за съда над Него, смъртта и възкресението.

Евангелие с изречения

Коптското евангелие от Тома е несъмнено най-значимото открито ново евангелие в съвременната епоха. То е намерено в хранилище близо до село Наг Хамади в Египет през 1945 г. (ще обсъдим това откритие по-долу). Нарича се Коптско евангелие от Тома, защото е написано на коптски – късна форма на древноегипетски език (както ще видим, има и друго евангелие от Тома и е важно те да не се бъркат едно с друго). Първоначално това Евангелие било написано на гръцки; следователно достигналият до нас коптски ръкопис е превод, направен по-късно.

Намереният ръкопис, който съдържа и други съчинения, е създаден в средата на IV в. Има обаче ясни свидетелства, че евангелието от Тома е написано първоначално много по-рано – вероятно в началото на II век. Така че то е създадено 30 или 40 години след Йоановото евангелие. Някои изследователи го датират дори към още по-ранен период – I век, по времето на новозаветните евангелия, но повечето учени не споделят това мнение.

Наричам това евангелие „Евангелие с изречения“, защото се състои само от изречения на Исус – общо 114 на брой. Тези изречения се намират извън повествователен контекст – всъщност няма никакво повествование (нито чудеса, нито конфликти, нито смърт, нито възкресение), а само едно изречение след друго, които обикновено се въвеждат просто с думите „Исус каза“, макар че понякога са разговор: учениците задават въпроси, а Исус отговаря. Що се отнася до литературния жанр, тази книга прилича повече на „Премъдрости на Соломон“, отколкото на Евангелие от Новия завет. Това е сборник с мъдри поучения, създаден, за да донесе светлина на онзи, който ги осъзнае.

Разбирането е първостепенно важно за автора на евангелието от Тома. Тази черта на изреченията е една от най-любопитните: авторът започва своето произведение със следните думи: „Това са тайните слова, които каза живият Исус и които записа Дидим Юда Тома. И той каза: Който намери тълкуванието на тези слова, няма да вкуси смърт“ (изречение първо). Каква е важността на интерпретацията на тези изречения? Тя е безкрайно важна: правилното им тълкуване е път към вечния живот. Според това Евангелие не смъртта и възкресението на Исус ще донесат спасение, а правилното разбиране на Неговите тайни слова.

Кой е създателят? Не знаем всъщност кой е написал книгата, но авторът твърди, че се казва Дидим Юда Тома. „Дидим“ означава на гръцки „близнак“; „Тома“ означава на арамейски „близнак“. Следователно Юда бил нечий брат близнак. В Новия завет е казано, че Исус имал брат Юда (Мк. 6:3). На отделни места, където се разпространила ранната църква, вярвали, че Юда е всъщност близнак на Исус; дори Негов еднояйчен близнак (вж. отклонението „Тома – братът близнак на Исус“). Кой би бил по-добре запознат с учението на Исус от Неговия брат близнак?

Много от изреченията на Исус, съдържащи се в това Евангелие, ще се сторят познати на всекиго, който знае синоптичните евангелия. В него четем за слепеца, който води слепец; за това, че „са блажени бедните“; притчата за синаповото зърно. Повече от половината изречения в евангелието от Тома могат да бъдат открити в каноничните евангелия. Други изречения изглеждат също познати, но са малко променени: „Нека онзи, който търси, не спира да търси, докато не намери, и когато намери, ще бъде потресен и ако е потресен, ще бъде удивен и ще царува над всичко“ (мисъл 2).

Но останалите изречения не приличат изобщо на новозаветните: „В този ден, когато бяхте едно, станахте две. Но когато станете две, какво ще направите?“ (изречение 11); „Когато отхвърлите срама си и свалите дрехите си, когато ги поставите на земята и ги стъпчите с краката си като деца, тогава ще видите Сина на Живият и не ще имате страх. “ (изречение 37); „Този, който е познал света, е намерил труп, и светът не е достоен за този, който е намерил труп“ (изречение 56); и най-краткото изречение в цялото Евангелие: „Бъдете минувачи“ (изречение 42).

ОТСТЪПЛЕНИЕ Тома – братът близнак на Исус Някои сирийски християни смятали, че Юда, братът на Исус, споменат у Марк (6:3), бил негов близнак. В този контекст името Юда Тома означава „Юда Близнака“. Тази идея предизвиква недоумение у повечето съвременни читатели. Ако ранните сирийски християни вярвали в уникалността на Исус, защото е роден от девица, как са могли да мислят едновременно с това, че е имал брат близнак? За съжаление, нито един от древните сирийски текстове, в които се споменава това вярване, не дава отговор на този въпрос. Вероятно бихме могли да научим все пак някои подробности, ако разгледаме други случаи в древната литература, при които се раждат близнаци, като единият е син на смъртен, а другият – на бог. Най-известната история води началото си от гръцката митология – митът за раждането на Херакъл (Херкулес) и неговия брат близнак, смъртния Ификъл. Тази история е преразказвана много пъти, а може би по най-забележителен начин в хумористичната пиеса „Амфитрион“, написана от римския драматург Плавт през II в. пр. н. е. Главната героиня, Алкмена, вече била бременна от съпруга си Амфитрион, преди да прекара една дълга нощ в обятията на царя на боговете Зевс. В резултат от това любовно свиждане тя заченала отново. В крайна сметка родила двама синове: Ификъл, човек, син на Амфитрион, и Херакъл, божествения син на Зевс. Може би древните сирийските християни са знаели подобни приказки и са мислили за възможността Исус и Юда да са близнаци, родени едновременно от една майка, като единият от тях е син на Бога, а другият – син на Йосиф?

Смисълът на тези изречения изобщо не е кристално ясен: ако беше такъв, нямаше да се наричат тайни! Но когато разглеждаме всички изречения заедно, може да съзрем определен смисъл. В това Евангелие светът, в който живеем, е изобразен като най-лошо място, сравнявано дори с труп. Човеците не бива да влагат усилия в живота тук. Някои хора не принадлежат наистина на този свят. Техните души са слезли от небесното царство и са се озовали затворени в материални тела. Кой иска да напусне своето тяло, подобно на затвор, като го остърже от душата си, за да се върне в своя небесен дом? Кой може да узнае начина да направи това чрез разбиране на тайното учение на Исус? Нищо друго в историята на Исус не е важно – нито Неговите чудеса, нито Неговото разпятие, нито Неговото възкресение. Той слязъл от висшето царство, за да предаде тайно учение, което може да доведе до спасение от света, подобен на труп, и от тялото, подобно на затвор. За автора Царството небесно не е някаква местност, която ще се появи тук, на земята. То е свободно съществуване, на което човек може да се наслади, като избяга от материалния свят и от тялото, което има. Последователите на Исус не трябва да живеят заради житейските наслади, призвани да ги привържат към тялото; те трябва да обръщат по-голямо внимание на вътрешния свят и да търсят освобождение чрез получаване на истински знания за това какви са всъщност – души от висшето царство, както е разяснено в тайното учение на Исус.

От момента на откриването на това евангелие учените си задавали въпроса дали някои от тези необичайни изречения произлизат от самия Исус, или напротив, са по-късни размишления върху значението на Исус, записани от Негови последователи, живели по-късно и на друго място. Трябва да признаем, че някои от изреченията може да са принадлежали на Исус – поне тези, които приличат на изреченията, включени в синоптичните евангелия. Но много от останалите изречения изглежда са били съставени от християни, които имали алтернативно разбиране за важността на Исус – не като разпънат Месия, а като такъв, който разкрил тайната истина, способна да донесе спасение.

(Следва)

АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА / ГЛАВА VII. ПРЕСЛЕДВАНЕ КЪМ ЗАПАД / 30 ОКТОМВРИ

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с GPT-5.2 и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК:

ВЪВЕДЕНИЕ

ГЛАВА I. ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ

ГЛАВА II. ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА – ДОБРИЧ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА III. ДЕЙСТВИЯТА НА КОННАТА ДИВИЗИЯ НА ДЕСНИЯ ФЛАНГ НА III АРМИЯ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА IV. ОТБРАНИТЕЛНИ БОЕВЕ ПРИ КОТА 90, СЕЛО ПЕРВЕЛИ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2

ГЛАВА V. НАПАДАТЕЛНИ БОЕВЕ В ПОСОКА НА с. ПЕРВЕЛИ, КЮСТЕНДЖА / ПОДГОТОВКА НА АТАКАТА НА НЕПРИЯТЕЛСКАТА ПОЗИЦИЯ с. ТОПРАХИСАР - с. УРЛУКЬОЙ / АТАКА НА УКРЕПЕНАТА ПОЗИЦИЯ С. ТОПРА-ХИСАР, с. УРЛИКЬОЙ / ЗАЕМАНЕ ГЛАВНАТА НЕПРИЯТЕЛСКА ПОЗИЦИЯ / ЗАЕМАНИЕТО НА с. МУЛЧОВА, с. ТЕКИРГЬОЛ / АТАКА И ЗАЕМАНЕ НА ВТОРАТА ОТБРАНИТЕЛНА ЛИНИЯ И гр. КЮСТЕНДЖА. ПРЕСЛЕДВАНЕ КРАЙ МОРЕТО

ГЛАВА VI. ПРЕСЛЕДВАНЕ ПОКРАЙ МОРЕТО / АТАКАТА ПРИ КАРАМУРАТ / 25 ОКТОМВРИ — с. ТАРИ-ВЕРДЕ, с. САТИСКЬОЙ / 26 ОКТОМВРИ / 27 ОКТОМВРИ / 28 ОКТОМВРИ / 29 ОКТОМВРИ

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ГЛАВА VII. ПРЕСЛЕДВАНЕ КЪМ ЗАПАД

Преследване към север, покрай Дунава

30 октомври

През нощта вали. Полетата са плувнали от вода.

В 6 ч. 40 м. полковник Габарев донася, какво 16. пех. полк е пристигнал през нощта в с. Терзикьой, след като е направил 35 км. преход и че ще бъде в с. Картал преди пладне.

Оперативна заповед № 31. ще приведе в изпълнение след ново нареждане от началника на конната дивизия.

(№ 13. от 30. 916. г. 4 ч. пр. пл.).

Налага се отлагане изпълнението на оперативната заповѣд № 33.

Въпреки. че частите са си още почти на място, те не са снабдени с хляб и бойни припаси — камионите не са пристигнали.

Те се доволствуват главно с месо и варена царевица, събрана из полето, с малко хляб приготвен от самите тях, от брашно, намерено по изоставените от населението къщи.

От събраните през деня сведения и разпита на заловени пленници се установява, че е положението по фронта е без чувствителни промени. Противника, изключитело руси, (само при с. Тестемел конните части — около бригада са ромънци) заема: 10. дивизия, с 37. и 38. полкове, позиция западно от Тополог, а източно от това село са 11. и 12. пех. полкове от 3. стрелкова дивизия.

До командующия III. армия през деня са изпратени следните донесения:

Твърде бързо

Командующи III. армия.

Противника заема вчерашните си места. Снощи в с. Фагарашу-Ноу е влязла една неприятелска рота. Фронта, южно от Урумбей, през Тополог, Каил-Дере и по на изток, е зает от руски пехотни и конни части. Само в с. Тестемел има още румънска конница. Дружините от 16. пехотен полк са пристигнали в с. Терзикьой снощи, 9 ч. 30 м. сл. пл., след като са направили 36 клм. Днес, 10 ч. пр., се присъединиха към колоната в с. Картал.

От 26. того в 8. Приморски полк са констатирани 7 холерни заболявания. В конната дивизия са констатирани 2 случая и двата смъртни. № 661. от с. Сарай, 30. Х. 916. г., 3 ч. 40 м, сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев

Командующия III. армия

От русин пленен се узна следното: към състава на 4. Сибирски полк има един сборен конен полк, 6. Ровненски, от който полк е самия пленник; отстъплението е било извършено в голям безпорядък, частите били съвсем разбъркани и пленника заключава, че такова отстъпление никъде във войната, гдето е участвувал, не е видял. Конния полк достигнал по погрешка до един мост на Дунава (изглежда при Мачин) и след това бил върнат назад към юг. При моста пленника видял 12 кораба натоварени с руски войници, които заминавали по течението на реката, тези войници били невъоръжени и не взели участие в боевете (трябва да са били за попълнение). На връщане по шосето видял големи румънски обози и румънски войници в безпорядък да се движат към същия мост. Руските части не напущали Добруджа, напротив, организирали се и чакали да пристигне много артилерия за да преминат в настъпление. За разположението им знае, че 37. и 38. полкове, от 10. дивизия, заемали позиция западно от Тополог и вероятно още по-назад предполага да бъде 9. дивизия, все от 4. Сибирски корпус; източно от същото село били 11. и 12. полкове от 3. стрелкова дивизия. В участъка на 10. дивизия имало 12. оръдия. Противника укрепявал 4 линии, от които последната близо до моста при Мачин. Сръбската 1. дивизия била много пострадала и чувал, че по настоящем брои само около 2500 души. Говорило се, че генерал Брусилов и 8. корпус отивали на румънския фронт. От 9 дена не било давано храна на войниците, освен чер сухар, който раздали преди 3 дена. Войниците били вече изморени от войната. За идване на нови войски в Добруджа нищо не е чувал. Между конете от полка му имало болест, от която конете се вдървявали и скоро умират; в течение на 9 дена в ескадрона му измрели 27 коня. № 156 Б, от с. Сарай, 30. Х. 916. г. 10 ч. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия (п)

Генерал-майор Колев

(Следва)