ДИМИТЪР СТРАШИМИРОВ / “ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ / „СВЕДЕНИЯ, СЪБРАНИ В НАШИ ДНИ“ / Д. ПЪШКОВ ДО АВТОРА

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на документи от по-късно време, свързани със съвремието на Васил Левски.

Документите са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 546

Д. Пъшков до автора

Ловеч, 12 август 1956 г.

Уважаеми г-н Д. Страшимиров,

Пращам Ви, приложено тук, писмото на г-н Андрей Башев [1] от 27.11.1924 г. с доста ценно съдържание. Писмото ви от 1. того получих, обаче на въпросите ще отговоря, като се завърне човекът от баните, който е съвременник на Бонджора.

Много Ви благодаря за въпросите на Кацев [2], ще ги пазя като очите си. По тях ще ви напиша доста изобличения за неговите измислици, обаче болните ми очи не ми позволяват да пиша засега.

Ако липсва, т. е. не са пълни сведенията на А. Башев, пиши ми веднага да ги поискам от него.

В-к „Работник" потърсете в Русе и в София, тук никъде го няма тоя брой.

Със сърдечен поздрав и довиждане през септември

Д. Пъшков

БЕЛЕЖКИ

1. Известен адвокат и общественик в Плевен. В началото на освобождението секретар на Ловченската митрополия. Сега покойник вече.

2. Г-н Д. Кацев беше съставил един дълъг списък от въпроси, отправени до някои ловчанци и придружени с молба за отговор. Тези въпроси засягаха дейността на Д. Пъшков, да се утвърди версията на поп Георги Антипов, че според предсмъртната изповед на некого (някакъв) ловченец пред тоя свещеник, той — Д. Пъшков - и неговият другар Марин п. Луканов (и главно сестрата на последния - Величка Хашнова) били истинските предатели на Левски.

(Следва)

АЛЕКСАНДР МЕН / „СИН ЧОВЕШКИ“ / Част ІI. МЕСИЯТА / Глава VIII. ДВАНАДЕСЕТТЕ АПОСТОЛИ. СМЪРТТА НА ПРОРОКА (Есента на 28 г. - пролетта на 29 г.)

Преди много години, малко след средата на деветдесетте някъде, си купих книгата на Алекссандр Мен „Сын Человеческий“ („Син човешки“). По това време оформях една малка моя интернет библиотека и през лятната ваканция за два месеца преведох книгата на отец Александр и я качих в библиотеката. Доста по-късно тази книга излезе в български превод и като книжно тяло, но преводът и преводачът не са ми познати. Същевременно се разритахме с провайдъра ми и аз свалих цялата библиотека от сървъра му, като започнах да я качвам постепенно на платформата “Blogger” – можете да я видите ТУК. Там има много стари неща и повече нови, но от старите все още остават някои публикации. Така че дойде ред и на книгата на Александр Мен, написана от един наистина много високо ерудиран богослов изследовател. (Павел Николов)

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

"На светлата памет на майка ми"

Александр Мен

ДО ТУК:

„СИН ЧОВЕШКИ“ – ОТ АВТОРА, ПРОЛОГ.

Част І. ОТ ВИТЛЕЕМ ДО КАПЕРНАУМ: Глава I. В ДНИТЕ НА ЦАР ИРОД; Глава II. НАЗАРЕТ; Глава III. ПРЕДТЕЧАТА. ИСУС В ПУСТИНЯТА; Глава IV. ГАЛИЛЕЯ. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ; Глава V. ДОБРАТА ВЕСТ

Част II. МЕСИЯТА: Глава VI. „НЕ МИР, А МЕЧ“; Глава VII. ЗНАМЕНИЯ ЗА ЦАРСТВОТО

АЛЕКСАНДР МЕН, „СИН ЧОВЕШКИ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА VIII. ДВАНАДЕСЕТТЕ АПОСТОЛИ. СМЪРТТА НА ПРОРОКА

(Есента на 28 г. - пролетта на 29 г.)

Ако не се смятат кратките пътувания до Юдея, в продължение на една година Исус не напуска Генисаретската област, като проповядва в селищата, разположени на северозападната страна на езерото. В Тибериада, столицата на Ирод Антипа, където живеели предимно езичници, не се появил. Около Гадара го посрещат враждебно. Единственият град на източния бряг, където проповядва безпрепятствено учението си, е Витсаида. Но още от самото начало Христос започва да внушава на учениците си мисълта за по-широка проповед на добрата вест. "Вдигнете главите си - казва той – и погледнете нивите, как са побелели вече за жътва... Жътвата е много, а работниците малко". [1] От предани слушатели учениците трябвало да се превърнат в "ловци на хора", в действащи сподвижници на своя учител.

Точно с тази цел били избрани Дванадесетте.

В Старозаветната църква съществували така наречените "шелухим", пратеници, или на гръцки - апостоли. Те били представители на общините, разнасяли писма, решавали спорни въпроси, събирали дарения, съобщавали за дните на празниците. Ходели от град на град по двама, като осъществявали връзката между разпръснатите огнища на Израел. Новозаветната църква също трябвало да има такива апостоли.

В навечерието на техния избор Исус се молел цяла нощ, усамотен на един хълм, а на сутринта събрал учениците си, за да назове поименно дванадесетте и да разясни мисията им. Той говорел за Божето царство, за новия живот, който то носи, за блаженството на призваните. През този ден в истинския смисъл на думата била основана Църквата на добрата вест. Тя трябвало да отговори на надеждите на света.

Евангелист Матей пише, че малко преди да призове дванадесетте, Исус, изпълнен със състрадание, гледал множеството, "което било отрудено и пръснато като овце без пастир". [2] Апостолите трябвало да отидат при тези страдалци, като им носят духовно и телесно изцеление. Всеки техен ден и всяка крачка от този миг нататък принадлежели само на Бога и хората. Те трябвало да станат волни пътници и да живеят като небесните птици, без да се грижат за нищо. Не им е необходимо да вземат със себе си нито пари, нито запаси, нито излишни дрехи. Покрив и хляб ще получат от тези, които ги приемат, защото "работникът е достоен за своята прехрана". [3]

Мисионерския си поход апостолите трябвало да започнат от народа на Повелителя. Времето за покръстване на света още не било настъпило. На първо време Исус заръчва:

Не ходете при езичниците

и в самарянски град не влизайте.

Идете по-добре при овцете погинали

от дома Израелев. [4]

Той поставя тези ограничения дори и за себе си. Първо на израелтяните бил даден Завета чрез Мойсей и пророците и затова те първи трябвало да се изправят пред избора да приемат или да отхвърлят добрата вест.

Учениците не трябва да мислят, че им е възложена лека работа. Мнозина ще ги посрещнат с радост, но още повече ще са противниците им, които ще се появят.

Ето че ви пращам като овце сред вълци.

Следователно бъдете мъдри като змии

и простодушни като гълъби.

Пазете се от хората,

защото те ще ви предадат на съд

и ще ви бичуват в синагогите си,

и пред управници и царе ще ви поведат заради мене,

свидетели да бъдете пред тях и пред езичниците.

И когато ви предадат,

не се грижете как и какво ще кажете,

защото няма да говорите вие,

а духът на вашия Баща ще говори във вас.

и баща детето си.

И ще се надигнат деца срещу родители,

и ще ги убият.

И ще ви мразят всички заради моето име.

Но който изтърпи до края,

той и ще бъде спасен...

И не се страхувайте от тези, които убиват тялото,

но не могат да убият душата,

а се страхувайте по-добре от този,

който може и душата и тялото

да погуби в геената.

Не се ли продават две врабчета за асарий?

И нито едно от тях няма да падне на земята

без волята на вашия Баща.

А на вас и космите на главите ви са преброени.

Не се страхувайте:

вие сте по-добри от много врабчета. [5]

Тези, които са се посветили на Исус, се освобождават от робството на "този свят". Повелителят е винаги с тях. Той ги е направил свои "приятели" от момента, в който са тръгнали след него. Царството, което им предстои да възвестят, е Царство на Човешкия син. Да вярваш в Бога, означава да вярваш в Исус:

Всеки, който ме признае пред хората,

аз ще го призная пред моя Баща,

който е на небесата.

И който се отрече от мене пред хората,

ще се отрека и аз от него пред моя Баща,

който е на небесата. [6]

Често се оказва вярна пословицата: "Врагове на човека са неговите близки". Нека дори най-близките хора да отклоняват апостолите от тяхната служба, но те трябва да помнят, че са получили друго, по-висше родство и на него преди всичко трябва да бъдат верни. "Който обича баща си и майка си повече от мене, е недостоен за мене". [7]

Тези сурови думи вероятно са накарали да трепнат дори най-смелите от апостолите, но те успели да разберат техния смисъл, да разберат, че Учителят говори само за това колко пълен и окончателен трябва да стане техният избор.

Ако пратениците се изпълнят с духа на Исус, самият той ще действа чрез тях и в тях. "Който ви приема, приема мене, който ви слуша, слуша мене". [8]

Апостолите на Христос ще получат власт да помиряват душите с Бога.

Както ме прати моят Баща,

така ви пращам и аз...

Ако простите на някого греховете, простени са му,

ако не простите на някого - не са му простени...

Каквото съедините на земята, ще бъде съединено на небето,

и каквото разделите, ще бъде разделено на небето. [9]

Като Човешкия син учениците му ще станат сеячи на Словото и лечители. От този момент нататък животът им е отдаден на служенето, както животът на техния наставник и повелител. По-късно апостол Павел, макар да не е един от дванадесетте, свидетелства за тайнството на "преображението в Исус". "Не живея вече аз, а Христос живее в мене - казва той. - Подражавайте ми, както аз на Христос". [10] И това не са думи на превъзнасяне, а призив за отдаване на Бога и света, както се е отдал Исус от Назарет.

Когато дванадесетте, след като се разделили по двама, отишли в околните градове, Исус останал съм. А скоро му съобщили за трагедията, която се разиграла в Махерон.

Йоан Кръстител имал в дома на тетрарха враг, който отдавна желаел смъртта му - Иродиада [11], съпругата на Антипа. Отначало тя се оженила за брат му, когото Ирод Велики лишил от наследство. Честолюбивата жена се измъчвала от унизителното си положение и мечтаела за власт. Когато през 26 година Антипа гостувал в дома на брат си, тя успяла да очарова тетрарха. Той бил вече на петдесет години, но се влюбил в родственицата си и решил да се ожени за нея. За което имало не малко пречки. Предстояло му да се разведе с първата си жена, дъщеря на негов съюзник, набатейския цар Арета IV. Като разбрала за плановете на Антипа, съпругата му избягала с помощта на верни бедуини при баща си в Набатея. Това довело до скъсване на дипломатическите връзки с Арета. В самата Юдея постъпката на Ирод предизвикала единодушно порицание: Иродиада била негова племенница и жена на брат му, така че тетрархът нарушавал два пъти Закона. Но нищо не можело да спре владетеля.

Още докато бил на свобода, Йоан Кръстител се изказвал открито срещу кръвосмесителния брак. Той не престанал да упреква Ирод и след като Антипа го заточил в крепостта. Затова затворникът продължавал да бъде опасен за Иродиада. Тя търсела повод да си разчисти сметките с него, но виждала, че слабохарактерният ѝ съпруг едва ли ще се реши да осъди и екзекутира Йоан. Дългоочакваният случай все пак се появил.

Ирод празнувал рождения си ден и в махеронския дворец се събрали много почтени гости - военоначалници и галилейски старейшини. Когато пирът бил в разгара си, в средата на залата изтичала Саломея, дъщерята на Иродиада, и за неописуем възторг на всички изпълнила пламенен сирийски танц. "Искай от мене всичко, което пожелаеш!" - викал пияният тетрарх. Той призовавал присъстващите за свидетели, че се кълне да изпълни каквото и да е желание на девойката. Като се посъветвала с майка си, Саломея повторила думите, които и подсказала Иродиада: "Дай ми още сега на поднос... главата на Йоан Кръстител".

Лицето на Антипа помръкнало. Пророкът непрекъснато му внушавал уважение и освен това се страхувал от реакциите на хората. А и римляните не обичали разправите извън съда. Но като искал да удържи на думата, дадена пред знатните гости, Ирод заповядал на телохранителя си да слезе в тъмницата. Скоро той се върнал с окървавената глава на Йоан в ръце. Сложили я на поднос, а Саломея отнесла страшния дар на майка си... [12]

Така загинал "най-великият сред родените от жена". Той бил малко над тридесет години. Успял ли е да получи отговора на Исус? Не знаем. Но умрял, както и живял - като несломим свидетел на истината, идваща от Бога.

Тялото на пророка било предадено на учениците му. Като го погребали, те побързали да отидат в Галилея и да съобщят за случилото се на Исус. [13] Йоанитите знаели, че през последните дни мислите на техния наставник постоянно се връщали към Човека от Назарет.

От този момент нататък страх започнал да преследва Антипа. Като чул за Исус, той уверявал хората край себе си, че се е върнал от мъртвите екзекутираният от него праведник. Когато Арета IV започнал война с Ирод и превзел Махерон, хората си рекли, че Бог е наказал тетрарха за убийството на Йоан.

По това време дванадесетте се върнали в Капернаум. Успехът ги вдъхновил и те с възторг описвали на Исус "всичко, което са направили и на което са научили". Но радостта им била помрачена от печалната новина. Сега, след екзекуцията на Йоан, всеки от тях се излагал на опасност. Тетрархът можел да премине към враждебни действия и срещу новите проповедници. Учителят трябвало да запази зараждащата се Църква. "Идете - казал той на апостолите - далеч от другите на самотно място и си починете малко". Самият той седнал в една лодка и се прехвърлил на източния бряг близо до владенията на Ирод Филип.

Скоро го последвали и учениците му.

БЕЛЕЖКИ

1. Йн 4, 35; Мт 9, 37-38; Лк 10, 2. - Бел. авт.

2. Мт 9, 36. - Бел. авт.

3. Мт 10, 7-10; Мк 6, 7-13; Лк 1-6; 10, 4-11; ср. Мт 19, 28; Лк 22, 30. Както отбелязва еп. Касиан, "отделянето на дванадесетте е било начало на организация" (Еп. Кассиан. Христос и первое християнское поколение. Париж, YMCA, 1950, с. 31). - Бел. авт.

4. Мт 10, 16 и сл.; Мк 13, 9 и сл.; Лк 10, 3; 12, 11; 21, 12-19. - Бел. авт.

5. Мт 10, 32 и сл.; Мк 8, 38; Лк 12, 8-9; 14, 26-27. - Бел. авт.

6. Мт 10, 40; Лк 10, 16.- Бел. авт.

7. Йн 20, 21, 23; Мт 18, 18.- Бел. авт.

8. Мт 10, 40; Лк 10, 16. - Бел. авт.

9. Ин 20, 21, 23; Мт 18, 18. - Бел. авт.

10. 1 Кор 11, 1; 1 Гал 2, 20. - Бел. авт.

11. Внучка на Ирод Велики. - Бел. прев.

12. Мк 6, 21-28; Мт 14, 6-11. - Бел. прев.

13. Мт 14, 12. - Бел. прев.

(Следва)

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТРОТИНЕТКИ ОТ НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК

ИЗТОЧНИК: VINTAGE EVERYDAY

ПОСЛЕДИЦИ ОТ СНЕГА

ВИКТОР СУВОРОВ / ПАРАЛЕЛЕН МАРШРУТ / ГЛАВА 13

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В своя Телеграм канал Виктор Суворов започна да публикува глави от замислена преди време от него книга, която не е довършил, но явно смята да я довърши, ако към нея се присъединят почитатели, които биха искали да я прочетат до края... Тук ще публикуваме последователни глави от книгата, както ги е представил Суворов, пък – докъдето стигнем... Не се учудвайте, че някои части от предишни глави се повтарят, явно авторът размества пластовете, за да оформи окончателния текст... (Павел Николов)

ДО ТУК: ПРОЛОГ, ГЛАВА 1, ГЛАВА 2, ГЛАВА 3, ГЛАВА 4, ГЛАВА 6, ГЛАВА 7, ГЛАВА 8, ГЛАВА 9, ГЛАВА 10, ГЛАВА 11, ГЛАВА 12

Глава 13

1.

Хотел „Елдорадо“ – една звезда.

Нито за пет, нито за четири, нито за три и даже за две звезди няма повече пари.

Стаята е тясна, дълга, тъмна. Стените са лепкави. Таванът е нисък. Крушката е слаба, не гори с пълна сила, мига. Прозорецът в тази мухлясала стая не е мит поне от няколко години. Той гледа насреща към глуха стена. Ако го отворите, можете да стигнете с ръка до тази покрита със сажди стена.

Но никой не иска да отваря прозореца. Отвъд прозореца се носи смрад.

Аржентина е много богата страна, населена с мъдри и трудолюбиви хора. Argentum означава на латински сребро. Аржентина е страната на среброто.

И в Сребърната страна - такава позорна бърлога.

Ако зависеше от мене, не бих дал дори една звезда на това нищожно жилище. На този, ако ме питат, хотел смело може да се даде половин звезда или дори четвърт. Или да не се дава изобщо нищо.

В стаята ѝ има желязно войнишко легло с тънък сламен дюшек и празен оръфан шкаф на неизвестна възраст.

Вратата на стаята е скърцаща и разсъхната. С пукнатини. С разхлабено резе. Стените са тънки. Чува се всичко. Особено през нощта.

Някъде наблизо се дере от плач кърмаче.

В съседната стая вдясно - семеен скандал с писъци, проклятия, страшни псувни и бой.

В стаята отляво - безкрайна любов. С монотонно скърцане. С тежко дишане. Със стон и задавен вик. Трудно е да се повярва, че дори тук хората могат да бъдат толкова щастливи.

Етаж по-нагоре - веселие с песни, със звук на китара и грохот на токчета.

Като попадна в този зловонен кът, млада жена на име Оксана, иначе казано - Чуждата или Чуздоземната, осъзна внезапно пълния ужас на своето положение, оцени степента на грешката, която беше направила. Тя беше наследила неочаквано ферма в подножието на Южните Кордилери. Фермата трябваше веднага да бъде обявена за продажба. Цената на тази ферма, според най-скромните оценки, беше тринадесет милиона швейцарски франка.

Тринадесет милиона не са малко пари.

Но тя не продаде фермата. След като претегли вариантите, заложи всичко, което притежаваше, и даде чека в ръцете на непознат човек на име Рьомер, само за да поговори с него пет минути.

2.

Екранът светва. На екрана – девойката Оксана. Ниска на ръст, лекичка, тъничка.

Тук, на екрана, Рьомер можеше не само да пресметне вариантите, но и да си представи видимо последствията.

Вариантите са много. Трябва да се избере най-добрият.

Вариант първи: радостна и щастлива, тя качва в блестящия мерцедес две пътни чанти с пари.

Още един вариант: водолази изваждат от дъното гол обезобразен труп на млада жена, щракат апаратите на криминалните експерти, полицията отдалечава любопитните репортери.

Вариант трети: тя изчезва безследно.

Вариант четвърти...

3.

Детският плач, гърмящата музика, тропотът на крака, ритмичното скърцане на паянтовите легла, истеричните вопли на невъобразимо блаженство и дивите викове на пиянска ярост утихнаха дълго след полунощ. Към три часа.

И хотел „Елдорадо“ потъна в тежък непробуден сън.

Само нашето момиче, носещо името Оксана, толкова странно по тези места, не може да заспи по никакъв начин. И кой би заспал, след като е направил такава ужасна грешка. Тя даде всичките си милиони, а следователно и съдбата си, в ръцете на непознат човек, когото никога не беше срещала.

Малцина бяха виждали Ханс-Ерих Рьомер, един от най-богатите хора на планетата. Носеха се упорити слухове, че не е един от най-богатите, а е най-богатият.

Когато Рьомер бил беден, никой не се интересувал от него. А веднага щом започнал да набира бързо политическа и финансова власт, се оттеглил в сянка. Той е от онези хора, които са винаги в мрак, които не реагират на клюки за себе си, не отговарят на въпроси на пресата и не се навират пред телевизионните камери.

И е малко вероятно този фантастично богат човек да се интересува от лудата идея на някакво странно момиче на име Оксана.

Тя даде на Рьомер всичките си милиони и сега, за забавление, той можеше да даде парите ѝ на някой от своите подчинени и веднага да забрави за това, без да отделя исканите пет минути от скъпоценното си време.

И сега какво? Три дни ще минат бързо и простодушното момиче ще бъде изгонено от гостоприемния хотел „Елдорадо“, защото е платило само за три нощувки предварително. И няма с какво повече да плаща.

Гонят те и върви където искаш.

Но няма къде да отидеш.

След като си осъзнал дълбочината на своята глупост, опитай се сега да заспиш.

Беше възможно да не се дадат на Рьомер всичките пари, а да се запазят три или четири милиона.

Но отново и отново тя доказваше на себе си една проста мисъл: беше постъпила правилно, трябваше да даде почти всичко, оставяйки като неприкосновен запас само нещо дребно за няколко дни просешко съществуване. Защото само по този начин човек може да докаже на Рьомер сериозността на намеренията си, само по този начин може да спечели вниманието на собственика на несметни милиарди.

И веднага отново се упрекваше за глупостта си и си обясняваше, че не трябваше да дава всичко.

4.

В хотел „Елдорадо“ е тихо и тъмно.

Но ето че в звънящата тишина някъде съвсем наблизо подът изскърца.

Тя се сви.

Разбира се: някаква беда се прокрадва. И не към кого да е. А към нея. Към сеньоритата на име Оксана.

Тя няма никакво оръжие. И нищо остро под ръка. И нищо тежко. Обикновена вилица би била подходяща. Или ютия.

Но тук няма вилица. Няма и ютия.

Вратата се отвори тихо, с леко изскърцване. По някаква причина разхлабеното резе не я задържа – все едно изобщо нямаше резе на пропуканата врата.

И някой в пълния мрак пристъпи леко през прага.

Можеше да се спаси само с пронизителен вик.

И тя започна да вика.

(Следва)

ВИКТОР СУВОРОВ / ПАРАЛЕЛЕН МАРШРУТ / ГЛАВА 12

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В своя Телеграм канал Виктор Суворов започна да публикува глави от замислена преди време от него книга, която не е довършил, но явно смята да я довърши, ако към нея се присъединят почитатели, които биха искали да я прочетат до края... Тук ще публикуваме последователни глави от книгата, както ги е представил Суворов, пък – докъдето стигнем... Не се учудвайте, че някои части от предишни глави се повтарят, явно авторът размества пластовете, за да оформи окончателния текст... (Павел Николов)

ДО ТУК: ПРОЛОГ, ГЛАВА 1, ГЛАВА 2, ГЛАВА 3, ГЛАВА 4, ГЛАВА 6, ГЛАВА 7, ГЛАВА 8, ГЛАВА 9, ГЛАВА 10, ГЛАВА 11

Глава 12

1.

- А сега, сеньорита, опишете едно езеро.

- Какво?

- Това, което в момента се появи във въображението ви.

- Във въображението ми се появиха едновременно две различни картини.

- И двете, ако обичате.

- Горещо лято. Езеро сред брезова гора. Наоколо няма никого. Водата е чиста, прозрачна, на дъното – златен пясък. Във водата край бреговете – гъста тръстика. Стъблата са тъмнозелени. Шумят на вятъра. Във водата е паднало листо. Плува като корабче, подгонено от вятъра.

- А как виждате другото езеро?

- В незапомнени времена титаничните сили на природата са разкъсали планински хребет. Разкъсването е чудовищно. Дължината му е на много стотици километри, около петстотин или шестстотин. Ширината – двадесет, тридесет, петдесет, а на някои места цели осемдесет километра. Дълбочината е неизмерима: километър, километър и половина, че и повече. В момента на този потресаващ катаклизъм стотици реки и ручеи са сменили едновременно посоката си, обръщайки своето течение по посока на внезапно появилата се вдлъбнатина. Безкрайни водопади, големи и малки, а също така дъждове и лавини, хилядолетия са запълвали колосалното пропадане с прозрачна, удивително чиста ледена вода. Така се родило най-красивото езеро на света. Бреговете му са отвесни скали. По скалните корнизи, в дефилетата и овразите – брези, борове и кедри. Минавали години и десетилетия, отминавали векове и десетки векове, езерото бавно-бавно, но неизменно се пълнело. И ето че веднъж водата се издигнала до това равнище, където скалният масив е разрязан от дефиле. Това бил път към свободата. В езерото се вливат триста големи и малки реки, но от обятията на скалите се измъкнала на простор само една, гърмяща по пътя си, могъща река, чиста, величава, страшна, свирепа и своенравна.

- И тази река се казва Ангара?

- Точно така. Ангара – непокорната дъщеря на най-дълбокото, най-прозрачното езеро на нашата планета. Името на езерото е Байкал.

- Били ли сте там?

- Много пъти. Но само на сън.

2.

- Имате толкова необичайно име – Оксана.

- Оксана и Аксиния са производни от гръцкото име Ксения. Което ще рече – чужда, от друга страна. Ксенофобия е дума със същия корен.

- А кои са вашите родители?

- Не ги познавах. Загинали са при автомобилна катастрофа, преди да се науча да разбирам каквото и да е.

- С какво сте се занимавали?

- Завърших университет. Мечтаех да стана инженер-химик, а освен това – историк. Но внезапно от някакъв далечен, съвсем непознат мой роднина получих като наследство огромна ферма в подножието на Кордилерите.

- А какво работа имате с господин Рьомер?

- За това мога да му разкажа само лично.

- Но би трябвало да знаете, че лудите на тази прекрасна планета са прекалено много. Господин Рьомер не може да отделя от скъпоценното си време за всеки, който желае да сподели с него безразсъдните си идеи.

- Това ми е ясно. Затова заложих къщата си, фермата, машините, инвентара и всичкото си останало имущество. Получих умопомрачителна сума – малко по-малко от милиард песо. Тези пари обърнах с най-стабилната валута – в швейцарски франкове. Ето чек на името на господин Рьомер. Това е гаранция, че разговорът ще бъде сериозен.

- Тринадесет милиона швейцарски франка? Съгласете се, сеньорита, че такава дреболия не може да заинтересува господин Рьомер.

- Не ме разбрахте. Заложих цялото си имущество. Повтарям – цялото. И сега своите пари, тринадесет милиона, двеста и дванадесет хиляди и четиристотин и четиридесет и седем франка давам като залог в ръцете на господин Рьомер. И моля само да ме изслуша. Нека на масата му има пясъчен часовник. Дайте ми пет минути. Ако моето предложение не заинтересува господин Рьомер, ще вземе всичките ми пари. Ако не са му нужни, може да ги подари на някого от своите подчинени. На вас, например. За него тези милиони не означават нищо, но заради срещата си с него аз поставям на карта цялото си състояние. Следователно – съдбата си.

- А ако той сметне, че вашето предложение представлява интерес?

- В такъв случай ще ми върне моите жалки милиони. И ще станем партньори в осъществяването на един доста интересен проект. Идеята е моя. Капиталите са негови. Доходите ще поделим някак си. Надявам се, че няма да се сбием.

3.

- Какво ще каже за нея психологът?

- Най-напред, шефе, още преди да разговаряме, събрах сведения за това какво е чела в детството си, иначе казано – в периода, когато се е формирала личността ѝ.

- И...

- Изчела е цялата съществуваща до този момент фантастика, просто феноменален брой книги: и за капитан Немо, и за невидимия човек, и за нашествието на марсианците, и за първите хора на Луната, и за човека, който заспал и се събудил след няколко века, и още много-много подобни неща.

-За какво говори такъв интерес към фантастиката?

- Много психолози смятат, че децата, които четат фантастика в ранното си детство, получават силен импулс за развитие. Затова рязко надминават връстниците си не просто по своите знания, но преди всичко по умението да мислят логично, да съпоставят множество факти и да намират верни решения.

- Ти съгласен ли си с мнението на многото психолози?

- Не.

- Защо?

- Психолозите казват: който чете в детството си фантастика, поумнява. А аз казвам, че на глупавия по природа няма да му помогне никаква фантастика. Според мене съществува обратна зависимост: фантастика четат тези деца, които по рождение превъзхождат силно връстниците си по умствено развитие.

- Накратко казано, нейното умствено развитие е по-голямо от средното. Така ли?

- Много по-голямо. По време на разговорите, шефе, аз задавах постоянно въпроси, които изобщо не са свързани с обсъжданата тема. Сред които: опишете мечка, опишете лисица, опишете място за отдих, за което мечтаете, опишете айсберг, море, езеро, бурна река, посочете любимата си книга, а кой филм според вас е най-добър? По-нататък – в същия дух. На всеки въпрос тя веднага, без да се замисли, даваше отговор. Често не един, а два. Доста необичайни отговори. Понякога – парадоксални. Анализът на отговорите показва: в нея, както във всеки от нас, живеят едновременно двама души.

- Нищо удивително: всички сме такива.

- Тук, шефе, удивителното е друго: диапазонът е невероятен, просто фантастичен. Уверен съм, че тя има чиста трепетна душа. И в същото време е изпълнена с някаква отвъдна вулканична вътрешна енергия. Това е феноменално съчетание на добродетел и тъмна сила, каквото не съм срещал никога преди това.

- Тя просто е луда.

- С тебе, шефе, напират от цял свят да се срещнат хиляди луди със своите шантави идеи. Нека допуснем, че тази Оксана е също луда. И какво от това? Нас ни интересува не тя, а нейната ферма. По-скоро, районът, където се намира фермата. Отделете ѝ своите драгоценни пет минути.

- Добре. А какво ще каже финансистът?

- Тя, шефе, наистина ти е дала всичките си пари. Проверихме внимателно всичките ѝ сметки, всичките източници на приходи и всичките разходни параграфи. В момента не притежава и една стотинка. Днес спи в най-отвратителното място в града. Няма пари за нищо друго. И това не е всичко. След два дена ще я изгонят на улицата.

- Какво да решим тогава? Какво да правим?

(Следва)

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1987 г. / ХИМИЯ / ЧАРЛЗ ПЕДЕРСЪН

Чарлз Педерсън (Charles Pedersen)

3 октомври 1904 г. – 26 октомври 1989 г.

Нобелова награда за химия (заедно с Доналд Крам и Жан-Мари Лен)

(За разработването и прилагането на молекули със структурно-специфични взаимодействия с висока избирателност.)

Американският химик Чарлз Педерсън е роден в Пусан (Корея). Баща му Бреде Педерсен, норвежки морски инженер, още в младостта си се установява в Далечния Изток. Той изоставя морското дело и става инженер-механик в рудник на територията на днешна Северна Корея. Майката на учения, Такино Ясуи, е японка, която се занимава в Корея с търговия, когато среща баща му.

На осем години Чарлз е изпратен в Япония, за да постъпи в училище към женски манастир в Нагасаки, а на десет години започва да учи в католическия колеж „Свети Джоузеф“. Там Педерсън получава средно образование и слуша първия си курс от лекции по химия.

След това постъпва в Дейтънския университет в Охайо (САЩ), където по това време се установява да живее семейството му. Като получава степента бакалавър по инженерна химия, Педерсън отива в Масачузетския технологичен институт, където е удостоен със степента магистър по органична химия.

През 1927 г. Педерсън започва работа в компанията „Дюпон“ в Уилмингтън, щат Делауер. Той остава да работи в научната лаборатория на компанията. Проучва разтворимите в мазнини утаители на мед и успява да намери първия качествен метален инактиватор за нефтопродуктите. В резултат от това започва да се интересува от влиянието на различните лиганди върху каталитичните свойства на медта и работи в тази област в продължение на няколко години. По-нататък се занимава с окислителното разграждане на нефтопродуктите и каучука. В края на 40-те и началото на 50-те години Педерсън започва да се интересува от фотохимията на някои нови вещества, открива полимеразационни асоциатори и създава няколко нови полимери.

През 1960 г. Педерсън се връща към изследванията в областта на координационната химия и започва да проучва ефектите на на би- и полидентатните лиганди върху каталитичните свойства на ванадилната група. По време на един от експериментите той получава кристали (които се оказват дибензо-18-краун-6), наречени краун-етери (crown – корона на английски език), които са структурна особеност – празен вътре и подвижен пръстен от въглеродни атоми, свързани с кислородни атоми. Като варира размера на цикъла, той установява, че краун-етерите са способни да свързват избирателно някои катиони, поставяйки ги в центъра на своята „корона“.

Неговото откритие е разширено от французина Жан-Мари Лен и американеца Доналд Крам. Резултат от паралелните усилия на тримата изследователи е синтезът на молекули, които могат да реагират избирателно съм други молекули, също както ферментите се свързват с други природни молекули.

Краун-етерите и криптандите се разглеждат отначало като модели на системи, способни към избирателно свързване. Оказва се, че те могат да служат и като модели на биологични транспортни системи. По-нататък се установява и ролята на подобни съединения при моделирането на ферментите. Краун-етерите се оказват първите синтетични аналози на природните вещества, пренасящи йоните на алкалните метали през клетъчната мембрана. Тези преносвачи, наричани йонофори, действат по същия начин като краун-етерите, макар че имат по-сложна структура. Природните преносвачи на катиони се отнасят към така наречените превключващи йонофори. Преминавайки вътре в клетката, под влиянието на определени въздействия те прехвърлят катиони и се връщат бързо за следващи. Скоростта на такива операции може да достигне няколко хиляди в секундата, при което често те се движат срещу градиента на концентрация.

Крауните и криптандите, като вещества, свързващи селективно едни или други йони, са перспективни за медицината като средства за лечение на металодефицитните и металонаднормените състояния.

Тази изследователска област се разширява бързо, като се развива в това, каето Лен нарича по-късно с термина „супрамолекулярна химия“. Супермолекулярната химия изучава всестранните аспекти на взаимодействието на молекулата „гост“ с молекулата „стопанин“. Какво е супермолекулярна химия? Лен я определя като химия на междумолекулярните връзки, проучваща асоциацията на две или повече химични частици, а също така структурата на подобни асоциации. Тя лежи извън пределите на класическата химия, изследваща структурата, свойствата и трансформацията на отделните молекули. Ако тя се занимава предимно с реакциите, при които се разкъсват или се образуват валентни връзки, супрамолекулярната химия проучва изключително невалентните взаимодействия: водородната връзка, електростатичните взаимодействия, хидрофобните сили и структурите „без връзка“. Както е известно, енергията на невалентните взаимодействия е 1-2 по-ниска от енергията на валентните връзки, но ако те са много, водят до образуване на здрави и едновременно с това гъвкаво променящи своята структура асоциати. Именно съчетанието на здравина и способност за бързо променливи изменения е характерно свойство на всички биологични молекулярни структури: нуклеиновите киселини, протеините, ферментите и преносвачите на частици.

За кратко време супрамолекулярната химия се развива в обширна област от знания, включваща няколко направления. Важно направление в изследванията през последното десетилетие става синтезът на съединения, способни да образуват комплекси от вида „гост-стопанин“ с органичните молекули. Това е нужно за разделянето и пречистването на органичните вещества и на тяхната активация, за да се създават лекарствени препарати от ново поколение и за да се решават много други научни и приложни задачи.

Педерсън се пенсионира през 1969 г. Като пенсионер се занимава с риболов, градинарство, изучаване на живота на птиците и поезия.

През 1947 г. Педерсън се жени за Сюзън Олт и се установява в глад Сейлъм, щат Ню Джърси, където живее до края на живота си.

Превод от руски: Павел Б. Николов