неделя, август 03, 2025

БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 2.5 Flash Think

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ

Един от основните пороци според мене е късата памет – когато хората пренебрегват миналото, забравят дълга на благодарността и не помнят героите. „Забравен герой“ – ето словосъчетание, от което сърцето ми се свива.

И колко е хубаво, когато благодарността надживее с много онзи, който е извършил подвиг или е направил нещо много добро. Особено ако героят няма потомци и не се използва от политиците за някаква пропаганда.

Именно за такъв герой искам да ви разкажа днес.

Ще започна с детската снимка на моя герой.

На приблизително такава възраст Занджир постъпил в училището за кучета към Криминално-следственото управление на индийския град Пуна. Там кучето научило много полезни неща – по-специално да надушва експлозиви.

Занджир се оказал истински кучешки Моцарт в тази област – още от ранна възраст проявявал черти на истинска обонятелна гениалност.

Всъщност това не е той, а просто дете на лабрадор. Моят герой не е сниман като малък – не знаели, че ще стане герой. Но всички златни ретривъри си приличат

Когато бил само на годинка и бил разпределен след обучението си към полицията в Бомбай, младият служител на криминалния отдел се прочул из цялата страна.

През март 1993 година един гад, главатар на престъпен синдикат, организирал в града серия от терористични актове.

Бил съм в Бомбай. Улиците на този пренаселен град наподобяват трансферните възли на московското метро в час пик. Никога не съм виждал такова количество хора. И ето че някакъв гнус, по някакви свои гнусни съображения, организирал там един след друг терористични актове. В различни райони гърмят взривове. Огромен брой хора са убити и ранени. Започва паника. При това взривовете продължават ли, продължават – общо тринадесет на брой.

Героят в зряла възраст

А щели да бъдат шестнадесет. Ако не бил Занджир, който в онази луда обстановка успял да открие цели три взривни устройства.

Това бил неговият звезден час, но далеч не и последният му подвиг. Като цяло през кариерата си моят герой помогнал за обезвреждането (цитирам данни на агенция „Ройтерс“) на 3329 кг експлозиви, 600 детонатора, 249 гранати и 6406 бойни патрона.

За съжаление Занджир не доживял до старост и заслужена почивка. Той починал на осемгодишна възраст, в разцвета на силите си, от рак на костите.

Трябва да кажем, че индийците са големи симпатяги. При тях с благодарността всичко е наред.

Първо, организирали на Занджир погребение с пълни почести, на което присъствали множество хора, включително и висшето полицейско началство.

Занджир (1992–2000)

И второ (което ме трогна особено), за героичното куче си спомниха отново на двадесетата годишнина от главния му подвиг. Снимката на Занджир, обсипана с рози и ритуален червен прах, изплува от миналото и обиколи целия свят. Аз също си я копирах, като реших, че задължително ще напиша нещо за златния лабрадор.

За да си спомнят още веднъж.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.