Кристиане Нюслайн-Фолхард (Christiane Nüsslein-Volhard)
20 октомври 1942 г.
Физиология или медицина (заедно с Едуард Люис и Ерик Вишаус)
(За откритията ѝ относно генетичния контрол на ранното ембрионално развитие)
Кристиане Нюслайн-Фолхард е германска биоложка генетик, чиято работа променя из основи разбирането за това как гените контролират развитието на живите организми. За нейните революционни открития тя, заедно с Ерик Вишаус и Едуард Люис, получава Нобелова награда за физиология или медицина през 1995 г.
Ранен живот и образование
Родена в Магдебург, Германия, по време на Втората световна война, Кристиане израства в артистично и интелектуално семейство. Баща ѝ е архитект, а в дома им често се говори за изкуство и музика. Още от ранна възраст тя проявява силно любопитство към природата, растенията и животните. Въпреки че първоначално обмисля кариера в медицината, страстта ѝ към фундаменталните въпроси на живота я насочва към биологията.
Тя започва да учи биология, но бързо се прехвърля към биохимия – по-нова и вълнуваща за нея област по онова време. Завършва докторат в Тюбингенския университет през 1973 г., като изследва взаимодействията между протеините и ДНК при бактериите.
Революционните изследвания в Хайделберг
Истинският пробив в кариерата ѝ настъпва в края на 70-те и началото на 80-те години, когато започва работа в Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в Хайделберг. Там, заедно със своя американски колега Ерик Вишаус, се заема с един от най-големите въпроси в биологията: Как една-единствена оплодена яйцеклетка се превръща в сложен, сегментиран организъм с глава, крайници и вътрешни органи?
За да отговорят на този въпрос, двамата учени избират неочакван, но изключително подходящ модел – плодовата мушица (Drosophila melanogaster).
Защо плодовата мушица?
- Бързо развитие: От яйце до възрастна муха минават само десетина дни.
- Проста генетика: Има само 4 двойки хромозоми, което улеснява генетичния анализ.
- Прозрачни ембриони: Развитието на ларвата може да се наблюдава лесно под микроскоп.
Експериментът (известен като "Хайделбергският скрининг")
Методът им е едновременно гениален в своята простота и колосален по своя мащаб.
- Предизвикване на мутации: Те третират мъжки мушици с химикал, който причинява случайни мутации в техните гени.
- Размножаване: След това кръстосват тези мутирали мъжки със здрави женски.
- Анализ на потомството: Най-трудоемката част е да изследват хиляди ларви от следващото поколение под микроскоп, за да открият ембриони с дефекти в телесния план.
Откритията
Чрез този систематичен подход те успяват да идентифицират и класифицират около 15 ключови гена, които управляват ранното ембрионално развитие, и доказват, че развитието не е случаен процес, а строго дирижирана генетична програма, работеща в йерархия.
Значението на работата
- Универсалност на принципите: Скоро става ясно, че гените, които те откриват в мухите, имат свои еквиваленти (хомолози) в почти всички животни, включително и при хората.
- Медицинско значение: Работата им дава основа за разбирането на много вродени дефекти и генетични заболявания при хората.
- Нова област в науката: Техният труд поставя основите на нова дисциплина – еволюционна биология на развитието (evo-devo).
По-късна кариера и наследство
След успеха си, Кристиане Нюслайн-Фолхард става директор на Института "Макс Планк" за биология на развитието в Тюбинген, където продължава изследванията си с риба зебра. Освен научната си дейност, тя е и активен застъпник за жените в науката. През 2004 г. основава фондацията "Christiane Nüsslein-Volhard", която предоставя финансова подкрепа на млади германски жени учени с деца.
Наследството на Кристиане Нюслайн-Фолхард е огромно. Тя е пионер, който с упоритост и брилянтна интуиция разгада една от най-големите загадки на природата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.