БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 2.5 Flash Think

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА

За хората от юдео-християнската култура, която за по-просто наричат „западна“, случаите на приемане на исляма са рядкост. Имам предвид именно хората на културата, иначе казано - образованите, мислещите, сложните. Толкова по-интересно е да се разглежда всеки от тези примери.

Разказвал съм за удивителната руска девойка Изабела Еберхард, която се влюбила в арабския изток и мюсюлманската религия, но там, предполагам, е изиграло главна роля романтичното увлечение по екзотиката. А и като цяло горката загинала на възраст, в която при повечето хора мозъкът все още не се е събудил напълно – само буйни хормони и люлякови мъгли [1].

Той бил изключително сериозен и съсредоточено умен човек

Жизненият път на Леополд Вайс (1900–1992), влязъл в политическата и религиозната история под името Мухамад Асад, не може да бъде отдаден на хормони и романтични увлечения.

Той бил потомък на знаменити равини, родил се в интелигентно семейство в австрийския град Лемберг (днешния Лвов) и получил стандартното за своята среда образование. Вярно е, че обичал приключенията от малък. На 14 години изплашил за първи път своите родители, като избягал на фронта. След това се вразумил временно, изучавал във Виена фройдистките премъдрости, но любознателността и пъргавият ум не позволили на младежа да получи реномирана професия. Той заминал за едно модно сред еврейската младеж през двадесетте години място – Палестина, за да се запознае с ционисткото движение. Вайс не харесал изобщо ционистите, но пък ислямът и бедуините му допаднали от сърце.

В автобиографичната си книга „Пътят към Мека“ той обяснява подробно как и защо се е случило това, но ми се струва, че тук се е проявила една чисто еврейска черта (според мене симпатична): желанието да погледнеш сложните проблеми през очите на опонента. Ако някой се увлича лесно, този път може да го отведе по-далече, отколкото е планирал.

Няма да преразказвам криволичещата биография на този човек – можете да се запознаете с нея в „Уикипедия“ или някъде другаде. По-добре е да обясня с какво Вайс-Асад е интересен за мене.

Тук има едновременно два сюжета, които винаги са ме занимавали.

Първият се нарича „евреинът на губернатора“. В един мой стар роман, „Пелагия и белият булдог“, бях нарисувал една идеализирана картина: как, от тогавашната ми гледна точка, би трябвало да изглежда правилно устроената руска власт. Имах там духовен пастир и нравствен камертон в лицето на владиката Митрофаний, имах и непоколебим законник и педант – губернатора фон Хагенау, а той имаше хитроумен, изобретателен съветник – евреина Бердичевский. Тази формула е приложима по принцип за всяка епоха и всяко общество. Съветникът на губернатора, разбира се, не е задължително да бъде етнически евреин, но трябва да е консултант, който не претендира за ролята на публичен политик и е способен да влезе в ролята на „адвокат на дявола“, иначе казано - да разглежда трудните проблеми с непредубеден поглед, от обратната страна.

Мухаммад Асад е уникален с това, че успял да изиграе тази роля два пъти, и то в съвсем различна среда. Като съвсем млад помагал няколко години на крал Фейсал да изгради саудитската държава. След това се преместил по на изток и изпълнявал същата функция при създателите на новата мюсюлманска страна Пакистан.

Пакистан помни и днес един от своите бащи основатели (кадър от филма „Пътят към Мека: пътешествието на Мухамад Асад“)

Вторият сюжет е за мене не по-малко увлекателен – когато човек, достигнал високо обществено положение, напуска доброволно поста си в името на духовни търсения.

На прага на шестото си десетилетие (тази възраст, между другото, също ме интересува живо) Асад, който бил „дипломатическо лице“ на република Пакистан и я представлявал в ООН, напуснал държавната дейност и политиката изобщо. През целия късен етап от живота си пишел книги. Превел Корана на английски, занимавал се със задълбочено изучаване на исляма. Асад искал религията да се върне към своите чисти извори, към принципите на рационализма и толерантността. Но ислямът се развивал в противоположна посока и към края на живота си Асад стигнал до извода, че съвременните мюсюлмани не са достойни за своята религия. Не е изненадващо, че в някои арабски страни неговите съчинения били горени по площадите. Както казах: увлеченият човек не знае кога да спре.

В литературата оценките за личността и дейността на Мухамад Асад са диаметрално противоположни: идеалист или интригант, светило на религиозната мисъл или духовен диверсант.

Вероятно от всичко по малко. Но интересен човек, много интересен.

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА

1. Изабела Еберхард се удавила по време на наводнение на 27 години.

(Следва)