ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ
ПРЕВОД ОТ АНГЛИЙСКИ: Gemini 2.5 Pro
РЕДАКТОР: Павел НИКОЛОВ
Годините на управление на Цезар променят Рим и целия ход на европейската история за столетия напред. Републиканската, колегиална форма на управление отстъпва за дълго място на едноличното властване на императори, монарси и диктатори.
Пътят на Цезар към неограничената власт бил дълъг и изпълнен с военни победи, които го прославили като пълководец и силен политик. В историята обаче Гай Юлий остава и като тиранин, убит от своите съграждани.
Пътят на Цезар към властта в Рим
Блестящата политическа кариера на Гай Юлий се дължи на неговия произх: бъдещият владетел е роден в аристократичното семейство на Юлиите около 100 г. пр. н. е. Според легендата родът произхожда от троянеца Еней и богинята Венера. Цезар неведнъж използва това предание в своята биография. Майка му е смятана за потомка на един от първите римски царе. По рождено право Цезар е можел да разчита на значителен пост.
Младостта му съвпаднала с кризата Римската република: Луций Корнелий Сула се борел за власт срещу Гай Марий – роднина на Гай Юлий. След победата на Сула и началото на терора срещу неговите съперници, оказалият се под заплаха Цезар напуснал Италия и заминал за Азия. След смъртта на Сула се върнал в Рим. От този момент започнало постепенното издигане на младия политик.
Луций Корнелий Сула бил първият римлянин, който завзел властта в града и получил безсрочни диктаторски пълномощия. Сула е известен и със своите проскрипции – списъци с опоненти, които е трябвало да бъдат унищожени.
Първата стъпка в кариерата на Цезар била длъжността фламин (жрец на култа към Юпитер), след което бил назначен за военен трибун, а през 69 г. пр. н. е. станал квестор в провинцията Далечна Испания. Това му дало възможност да стане член на Сената.
Квесторът отговарял за държавната хазна, за архива и се занимавал с наказателните дела. По времето на Цезар задълженията на квесторите се разширили: те следели за събирането на митата в крайморските градове и се занимавали с други стопански въпроси.
След завръщането си в Рим Цезар заел поста едил. Гай Юлий отговарял за градските дела: благоустройството, реконструкцията на сгради и празненствата. Със собствени средства той ремонтирал знаменития Апиев път. На този пост си спечелил популярност сред гражданите, които обичали развлеченията. Дълговете на Цезар обаче растели главоломно; пари назаем му давал постоянно Марк Лициний Крас – богат приятел на Юлий. Според една от версиите те се запознали по време на потушаването на бунта на Спартак. Голям успех за амбициозния Цезар било избирането му за вдърховен понтифик – главен жрец.
Бунтът на Спартак бил единственото въстание, което представлявало опасност за републиката. Сенатът дал на Марк Крас изключителни правомощия и му поверил командването на осем легиона. Крас потушил жестоко въстанието на робите за шест месеца. Той използвал този успех, за да напредне в политиката.
Гай Юлий Цезар
Първият триумвират
През 61 г. пр. н. е. Цезар бил назначен за наместник в провинция Далечна Испания. Длъжността пропретор предполагала служба за срок от една година. Гай Юлий трябвало да се справи с испанските бунтовнически племена. С помощта на римските легиони Цезар удържа редица победи, а след това наместникът се заел с реформи, включително данъчна. Срокът на назначението му наближавал края си и Цезар решил да се върне в Рим още преди изтичането му. Преди да влезе в града, политикът трябвало да направи избор: или да се съгласи на триумф, който трябвало да се изчака извън стените на Рим, или да пресече границите на града и да получи възможност да издигне кандидатурата си за поста на консул. Жадният за власт, но далновиден Цезар избрал второто и през 59 г. пр. н. е. заел най-висшата изборна длъжност.
Консулите притежавали най-върховната военна и гражданска власт, набирали легиони, назначавали диктаторите и свиквали Сената. В остра политическа ситуация те били назначавани за „кризисни мениджъри“ и им се предоставяла почти неограничена власт. Консулът се избирал за една година, а след края на мандата най-често го изпращали като наместник в провинция на длъжност проконсул.
По това време Цезар инициирал сближаване между Гней Помпей и своя дългогодишен покронител Марк Крас. Тримата решили да се подкрепят взаимно при назначения и да се борят срещу републиканския Сенат. По всяка вероятност консулът се стремял да повтори успеха на пожизнения диктатор Сула, който някога завзел властта в Рим.
Гней Помпей Велики
На поста консул Цезар развил активна дейност, целяща да намали влиянието на сенаторите. Осезаем удар бил нанесен по джоба на аристокрацията: със свой закон консулът забранил на сенаторите да получават големи суми като подаръци. За да спечели симпатиите на военните, той прокарал аграрен закон, който регулирал срока за владеене на земя. По негова инициатива били намалени данъците в провинциите.
Срокът на консулските пълномощия на триумвирата изтичал. Сенатът натоварил Помпей, Крас и Цезар със задълженията на проконсули и ги изпратил в провинциите. Гай Юлий получил най-големи облаги от назначението: три провинции, четири легиона за пет години и перспективата за победоносна война в Галия, която би могла да му донесе истински триумф.
Проконсулът Юлий Цезар
Извън Рим Цезар трябвало да изпълни две политически задачи: да продължи да отслабва Сената и да не допусне засилването на останалите членове на триумвирата. За негов късмет във Вечния град останали верни съюзници. Сред тях бил трибунът Публий Клодий Пулхер, който влязъл в борба с яростния защитник на републиката Цицерон и в крайна сметка постигнал изгнанието му.
През 56 г. пр.н.е. римските чиновници намерили заместник на воюващия в Галия Цезар. Триумвирите обаче измислили план: Крас и Помпей трябвало да издигнат кандидатурите си на консулските избори през следващата година, а за да осигури победата им при гласуването, Цезар се задължил да изпрати на изборите лоялни легионери. След победата на Крас и Помпей пълномощията на Цезар като проконсул били удължени с още пет години, както и пълномощията на съюзниците му от триумвирата. При това Помпей останал в мирната Испания, където било невъзможно да се спечели военна слава, а Крас започнал война с Партското царство, която едва ли би могъл да спечели. Така цялото внимание на Рим се съсредоточило върху кампанията на Цезар в Галия. В Сената съюзниците били подкрепяни от Цицерон, който се върнал от изгнание благодарение на Юлий Цезар.
През 53 г. пр. н. е. Марк Крас загинал от ръцете на партите. Смъртта на триумвира поставила началото на разкола между Помпей и Цезар. В допълнение към това умира дъщерята на Цезар, Юлия, която била съпруга на Помпей. Едновременно нараства военният престиж на проконсула, който засипвал Сената с доклади за своите славни победи над варварите. Помпей се върнал с част от легионите си в Рим, където назначавал свои хора и отстранявал от длъжност подкупените от Цезар чиновници. От 52 г. пр. н. е. Помпей, с помощта на контролирания от него Сенат, предприел опити да лиши предсрочно Цезар от неговите провинции и постове.
Римският сенат
Гай Юлий, чрез своя съюзник в Рим – Марк Антоний – предлага на Сената: или той и Помпей запазват своите армии и постове, или и двамата разпускат легионите си до новите избори за консули. Цезар настоява за възможността да участва в изборите задочно, оставайки в своите провинции. Законът не позволявал влизането в града с войски за издигане на кандидатура. Нобилитетът отказал на проконсула и започнал да прехвърля войски в Италия, готвейки се за гражданска война.
Гражданската война
По време на Галската война войниците на Цезар му стават безгранично верни. Пълководецът не се скъпял на щедри заплати за легионерите. Неговите верни войски били опитни, закалени в битки с келтите съединения. И макар да отстъпвали по численост на силите на „защитника“ на сенатския строй Помпей, духът им бил в пъти по-висок.
В началото на януари 49 г. пр. н. е. Цезар преминал река Рубикон – границата между Италия и неговата провинция. Гай Юлий превземал град след град, получил контрол над главните пътища, по които можел да си набавя подкрепления. Успехът на Цезар в Италия се развивал толкова стремително, че на Помпей му се наложило да заложи на „руска кампания“: като изтегли силите на конкурента си на изток, наруши снабдяването на войските му от Галия и ги изтощи. На фона на успехите на диктатора в Рим започнала паника, а сенаторите напускали града. Помпей решил на свой ред да насочи войските си към Гърция, но бързото настъпление на Цезар му позволило да евакуира само част от своята армия.
Докато неговият съперник събирал сили в Гърция, Цезар решил да се разправи с подчинената му Испания. За една година съюзниците на Помпей на Пиренеите били разбити, а Сенатът отново назначил Цезар за диктатор и консул. Фактически Гай Юлий бил постигнал вече единовластие в Рим, но все още съществувала опасността Помпей да дебаркира в Италия. За диктатора оставал един-единствен изход – да се прехвърли в Гърция и да разбие врага.
Въпреки че флотът на Помпей контролирал морето, Цезар успял да стовари десант при Дирахия, а скоро към него се присъединил и Марк Антоний. В лагера на Цезар имало проблеми с провизиите, а и числеността на войските му отстъпвала на легионите на Помпей. След битката, в която силите на Цезар били разбити, Помпей по някаква причина не се възползвал от успеха си, а вместо това се придвижил на изток. Цезар успял да попълни запасите си в Тесалия, а още през август 48 г. пр. н. е. противниците се срещнали в решителна битка при Фарсала. Превъзхождащите сили на диктатора били разгромени, а Помпей избягал в Египет. Сред 20-те хиляди пленници имало и много представители на аристокрацията, например Марк Юний Брут, който получил прошка и станал приближен на Цезар. Гай Юлий се впуснал в преследване на Помпей, който разчитал да получи помощ от египетския цар Птолемей XIII. Там той бил убит коварно от хората на фараона, а главата му била изпратена на Цезар като трофей.
Цезар получава главата на Помпей
Подаръкът на Птолемей XIII обаче не му помогнал в борбата за власт със сестра му Клеопатра VII. Цезар възкачва именно нея на трона. Египет попаднал под още по-силно влияние на Рим, но номинално запазил своята независимост със статут на протекторат. Докато Цезар се наслаждавал на компанията на египетската царица по време на пътуване по Нил, поддръжниците на Помпей събрали сили в Северна Африка начело с Метел Сципион. След като победил бързо азиатските царе, които искали да се освободят от гнета на Рим, Цезар се отправил към Италия, където потушил бунт на легионерите.
Сципион бил подкрепян от нумидийския цар Юба I (веднъж по време на съдебен процес Цезар го сграбчил за брадата). В трудната битка при Тапс диктаторът разбил своите опоненти. Противно на политиката на милосърдие, която Цезар проявявал по-рано към победените врагове, този път много от пленниците били екзекутирани. След това Гай Юлий се върнал в Рим. Остатъците от помпеянците, начело с Гней Помпей Младши, все още се държели в Испания. През 46 г. пр. н. е. Цезар се отправил към полуострова, за да довърши останалия център на съпротива. В битката при Мунда той се отървал и от последните си врагове. Гражданската война завършила с победите на Цезар над собствените му сънародници.
Завземане на властта и диктатурата на Цезар
Започвайки от 49 г. пр. н. е., Цезар постоянно заемал регулярни магистратски длъжности, като в ръцете му са съсредоточени неизменно правомощията на няколко поста. Той получил пълномощията на диктатор, първоначално за срок от десет години. След това Цезар се отказал от ежегодното подновяване на мандатите си и затвърдил положението си пожизнено.
През 45 г. пр. н. е. Сенатът удостоил Цезар с изключителни почести – правото да носи постоянно пурпур и лавров венец на триумфатор. Армиите го провъзгласявали два пъти за император, а на монетите от 44 г. пр. н. е. той станал император завинаги: Caesar imperator – титла, която по-късно ще приемат Октавиан Август и следващите владетели на Римската империя. Тази титла укрепва правната основа на изгражданата от него монархия: длъжностни лица били вече само негови упълномощени представители. Сенатът, разширен до 900 души и попълнен с нов, лоялен елит, се превърнал в събрание на придворни.
При подготовката за похода срещу Партия, който така и не се състои, Цезар предвижда предаването на властта в случай на своята гибел. През септември 45 г. пр.н.е. той осиновява своя внук-племенник Гай Октавий Турин, на когото трябва да бъде предаден постът на пожизнен диктатор. Така Цезар полага основите на наследствената монархия.
При подготовката си за похода срещу Партското царство, който между другото така и не се състоял, Цезар предвидил предаването на властта в случай на своята смърт. През септември 45 г. пр. н. е. той осиновил своя племенник Гай Октавий Турин, на когото трябвало да бъде предаден постът на пожизнен диктатор. Така Цезар положил основите на наследствената монархия.
Цезар и Клеопатра
Освен на военната сила и авторитета, на които се опирал всесилният диктатор, в ръцете му били съсредоточени и огромни финанси. С помощта на парите той още по време на своя политически възход подкупвал нужните хора, плащал за лоялността на войниците, привличал на своя страна противници. Плячката, получена по време на походите, Цезар делял щедро със своите войници. В провинциите той, макар да намалявал данъците, прибягвал често до конфискация на имуществото на неудобните за него хора. Средствата му давали възможност да управлява и да заслепява с блясък своите съвременници.
Реформите на Юлий Цезар
Гай Юлий провеждал реформи в продължение на 5 години (49 – 44 г. пр. н. е.), за да централизира властта, да обедини провинциите в империя, да помири различните партии и да ги консолидира за укрепване на своя режим. Цялата законодателна дейност на диктатора била насочена към изграждането на елинска монархия в римски вариант.
Монетарна реформа. Първо потвърждение за придържането към традициите на елинската монархия била паричната реформа. Златните монети на Изтока били в обращение наравно с римските сребърни. Цезар решил да сече свои златни монети, чиято стойност да бъде фиксирана в сребърни денарии. Римската монетна система, основана на биметализма, се разпространила в цялата империя и завладяла бързо пазарите. За първи път върху монетите се появил човекът, който ги сече – ауреусите били украсени с профила на Цезар.
Реформа на календара. Една от стъпките по пътя към превръщането на римските провинции в единна империя била въвеждането на нов календар, известен като юлиански. Преди Цезар бил в сила римският календар, според който годината имала 355 дни. Всяка втора година през февруари великият понтифик вмъквал тринадесети месец — мерцедоний.
Цезар се вслушал в съвета на египетските учени, които твърдели, че едно завъртане на Земята около Слънцето има 365,25 денонощия. Така се появявила познатата ни високосна година (bisextilis), при която на всеки четири години след 28 февруари се добавя още един ден. Цезар преименувал месец квинтилий в своя чест, давайки му името юли (Julius), а август бил наречен в чест на неговия наследник Октавиан. Оттогава общуването между различните народи в империята започнало да се осъществява в рамките на едно и също време.
Римско гражданство за провинциите. Цезар разпространил латинското право в Транспаданска Галия (днешна Северна Италия), където на всички жители било дадено римско гражданство. В други провинции, като Сицилия и Нарбонска Галия, градовете получили латинско муниципално право, като по този начин се приобщили към италийската система на административно управление. Градовете в римските провинции копирали политическата система на столицата. В западните провинции се появявили римски колонии. Те трябвало да станат плацдарм за по-нататъшното разпространение на римската култура и право. През Средновековието варварските кралства на територията на падналата Римска империя възприели успешно елементи от римското право и римската административна система. Същото се случило и в източната част на републиката, но не в толкова голям мащаб.
Попълване на Сената. През 46 г. пр. н. е., благодарение на положението си на префект на нравите, Цезар получил възможността да променя състава на Сената по свое усмотрение. А от 45 г. пр. н. е. Законът на Касий позволявал на диктатора да издига нови патриции. Всички, които подкрепяли Гай Юлий по време на политическата му борба, и дори онези, които пострадали по времето на Сула, вече можели да разчитат на място във висшето съсловие. Сред новите сенатори имало отличили се с храброст редови войници и дори освободени роби. Броят на сенаторите се увеличил от 600 на 900. Излишно е да се казва, че Сенатът бил изцяло под контрола на Цезар, който поел в свои ръце управлението на провинциите и разпореждането с финансите.
Реформиране на армията. По времето на Цезар продължил процесът на превръщане на гражданската войска в наемна. Диктаторът определил щедра заплата на войниците, което обаче се превърнало в тежко бреме за държавата. Армията ставала все по-значим фактор в политическите борби. За да заличи социалните различия между жителите на Рим и провинциалистите, при назначенията на военни длъжности диктаторът отдавал предпочитание на малко известни и незнатни войници. Също така, за да създаде единна многонационална империя, Цезар създавал легиони, съставени изцяло от жители на провинциите. По този начин високи постове и богатства получавали не само римляните, но и например галите.
Забрана на лукса и други социални промени. За да намали спада на населението в Италия, Цезар въвел облекчения за получаване на земя от бедни семейства, които имат три или повече деца. Със земя били оземлявани и ветераните. На пълноправните жители на Италия на възраст от 20 до 40 години диктаторът забранил да напускат пределите на полуострова за повече от 3 години. Децата на сенаторите можели да напускат Рим само по служба, която предполагала отиване в провинция.
За да съживи икономиката и да интегрира в нея свободното население, диктаторът ограничил броя на робите в големите имения. Те били задължени да наемат определен процент свободни хора. Самият Цезар, който обожавал разкоша и богатството, повишил митата върху луксозните стоки. Диктаторът забранил използването на лични носилки, търговията с отвъдморски деликатеси, носенето на перли и обличането в пурпурни дрехи.
(Следва)
