Автор: НИКОЛАЙ НИКОЛАЕВИЧ НИКУЛИН
Превод от руски: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
СПОМЕНИ ЗА ВОЙНАТА
Предишните части:
ПРЕДИСЛОВИЕ,
НАЧАЛОТО
(1,
2),
ПОГОСТЕ
(1,
2),
311 СТРЕЛКОВА ДИВИЗИЯ,
ВОЕННИ ДЕЛНИЦИ (1,
2,
3,
4,
5,
6,
7,
8,
9,
10,
11,
12,
13,
14,
15,
16,
17,
18,
19)
ВОЕННИ ДЕЛНИЦИ
Новела XX
Маршал Жуков
Великолепното шосе Франкфурт на Одер - Берлин, чудото на немското пътно строителство, водеше от Изток право на Запад, навлизаше в предградията на немската столица и като минаваше през целия град, завършваше при Райхстага, символът на немската държавност. В началото на май 1945 година по това шосе, като по гигантска артерия, се движеше мощен поток от съветски военни камиони, поместили в себе си метал, нефт, конструкторската мисъл от всичките краища на огромната Русия, а също така и мощен поток от хора във войнишка униформа - кръвта на Русия, изстискана от всичките пори на руската земя. Всичко това създаваше гигантска сила, която трябваше неотвратимо да залее и да смаже агонизиращата Германия.
Ние на нашето камионче, подобно на малко кръвно телце в артерията, се носехме по посока на Берлин. Но изведнъж със силен гръм се пукна под нас износената гума и енергичният регулировчик, като махаше с флагчетата, ни изведе от потока на камионите встрани от пътя, потвърждавайки своите указания с хрипливи псувни. Като бегач, излязъл от трасето, ние се изключихме от общото стремително движение напред, въздъхнахме спокойно и се огледахме. Майското слънце заливаше с ясна светлина уютни къщички, зеленеещи поля и горички. Синьо небе с необикновена чистота, само тук-там опетнено от разриви на зенитни снаряди, се простираше над нас. Шофьорът сменяше гумата, ние се наслаждавахме на отдиха. А на няколко метра от нас все така ревеше непрекъснатият поток от камиони, боботейки и свирейки - грандиозна движеща се по шосето сила.
Изведнъж в непрекъснатия ритъм на пътното движение се появиха разредки, шосето се разчисти, камионите застинаха встрани и ние видяхме нещо друго - кавалкада от камиони с охрана, въоръжени мотоциклетисти и джип, в който седеше маршал Жуков. Именно той със силата на своята несъкрушима воля изпращаше напред, към Берлин, всичко това, което се движеше по шосето, всичко това, което акумулираше страната, вплела се в смъртоносна схватка с Германия. За него бяха разчистили шосето и никой не трябваше да пречи на движението му към немската столица.
Но какво е това? По шосето стремително се движи камион със снаряди, изпреварва началническата кавалкада. На кормилото седи иван, заповядали са му по-бързо, по-бързо да закара боеприпаси на предната линия. Батареята е без снаряди, момчетата загиват и той изпълнява своя дълг, без да обръща внимание на регулировчиците. Джипът на маршала спира, маршалът изскача на асфалта и вика:
- ...твойта мама! Догонете го! Спрете го! Доведете го тук!
След минута треперещият иван се изправя пред страшния маршал.
- Вашата книжка!
Маршалът взима документа, къса го на парчета и излайва на охраната:
- Набийте го, препикайте го и го хвърлете в канавката!
Свитата отвежда иван встрани и му шепне тихо:
- Хайде, махай се бързо оттук и не се показвай повече!
Ние, онемели, стоим край пътя. Маршалът отдавна вече е потеглил към Берлин, а боботещият поток е подновил своето движение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.