Империята на лъжата

Автор: Олег-Сандро Панфилов

Превод от руски: Павел Николов

На 8 март 1983 година 40-тият президент на САЩ Роналд Рейгън, изказвайки се пред Националната асоциация на евангелистите във Флорида, нарече Съветския съюз „Империя на злото“. Това беше ярка реч на политика, който даде не само оценка на нечовешката идеология на комунизма, но беше освен това и убеден привърженик на бързия край на кремълския режим. В речта се говореше много за „морала“ на комунизма, но в края на краищата Роналд Рейгън каза това, което определяше политиката не само към рухналия вече СССР, но и към съвременна Русия: „“Ако историята ни учи на нещо, това е, че да се приглася на агресора, като се представя желаното за действително, е глупаво. Това е предателство към нашето минало и пренебрежение към нашата свобода“.

Роналд Рейгън говореше за християнския морал, за лицемерието и за замяната на религията с идеологията на комунизма. Много западни политици едва сега започнаха да разбират, че в основата на тогавашната съветска, а днес руска политика лежи лъжата, елементарната измама. Лъжата е съпровождала цялата съветска политика от момента на създаването на съветска Русия, след това на СССР, а сега – на путинова Русия. Лъжата се е превърнала в държавен инструмент, както във вътрешната, така и във външната политика. За да се изгради свой тоталитаризъм, трябва да се излъже за царизма, за да се изгради съветски империализъм, трябва да се излъже за американския империализъм. „Ние сме най-добрите“ и „От нас се страхуват“ са двата лъжливи лозунга, които съпровождаха съветските хора в продължение на десетилетия.

Роналд Рейгън говореше за съветската страна, за вярата си в близкия крах на комунизма. Той не само вярваше, но и приближаваше края на съветската империя, за пореден път завзела чужда страна – Афганистан, и унищожила там половин милион души. Той вероятно не се е досещал, че „империята на злото“ ще се превърне в „империя на лъжата“. От онази страшна територия с ядрено оръжие, десетки хиляди танкове и самолети и многомилионна армия днешната путинова империя се е превърнала в бледо подобие на съветската, но е все така агресивна и лъжлива.

Цял свят наблюдава поредната руска лъжа. В разни варианти тя трябва да убеди хората, че към гибелта на пътниците от малайзийския боинг нито руската армия, нито проруските терористи имат някакво отношение. Чухме най-безумни версии – от „стари трупове“ до израелска ракета, неизвестно как попаднала над воюващия Донбас. Руските пропагандисти пишеха и се давеха в лъжата си, измисляйки все нови несъстоятелни версии. Докато събитието беше едно и съвсем точно установено – самолетът е свален с „Бук“, а не от украински самолет и не от израелска ракета, изстреляна от подводница в Средиземно море.

Най-интересното, при всичките тези извъртания, е, че шанс да бъде убедена световната общност няма. Руснаците ще вярват на официалната кремълска версия до край. На тях така им е удобно. Да не вярваш, означава да станеш революционер, а думата „революция“ в Русия е лоша дума, освен ако не е в съчетание с „велика октомврийска“. Руснаците са свикнали да са прави във всичко, така ги е учила няколко десетки години пропагандата. Да се признае, че за гибелта на боинга е виновна Русия, е равносилно на идеологическо самоубийство, все едно в историята на СССР и на съвременна Русия не е имало по-сериозни трагедии. По време на спектакъла в „Норд-Ост“ загинаха 174 души, в атомната подводница „Курск“ – 115, в Беслан – повече отколкото в боинга, 333 души, мнозинството от тях деца. В Донбас за година и нещо – 6500 души. А имаме още Чечня, Грузия, Дагестан, жертвите на многобройните „антитерористични операции“, на катастрофите.

Империята на лъжата е живяла винаги в състояние на активна дейност – налагало се е да се лъже много и често. Лъгали са за „царския режим“, а после, с времето, плачели за историческите достижения през 1913 година. Лъгали са за фашистка Германия, докато в същото време съветските и хитлеровите чиновници са се прегръщали, споделяли са опит. Лъгали са за американския империализъм и постоянно са получавали американска помощ – през 1891-1892 година, през 20-те години, през 40-те, в началото на 90-те. Лъгали са за „ислямския фундаментализъм“ и няколко десетки години са помагали на екстремистите. Както някога в зората на съветската власт са лъгали за кулаците – разорили ги и те започнали да измират от глад. По измислени обвинения в шпионаж, често в полза на няколко разузнавания са разстреляни стотици хиляди души, милиони са седели в лагери по скалъпени обвинения в „антисъветска дейност“.

Разбира се, в основата на „империята на лъжата“ лежала странната идеология, наречена „марксизъм“, с добавки на интерпретатора Ленин. От такава гърмяща смес и самият Карл Маркс би се побъркал. Той и Фридрих Енгелс, неговият съратник, не един път се изказват отрицателно за историята и перспективите на Русия, но лъжата е била винаги необходима на съветската власт, тя заменяла очакваните успехи. Комунистите казвали, че „животът ще стане по-добър, по-весел“, но понеже очакването се проточвало, налагало се да се лъже, че някой е виновен за бавното приближаване на „светлото бъдеще“. Най-често виновни били по традиция Европа и американците, и – разбира се – вътрешните врагове – троцкистите, кулаците, белогвардейците, лекарите, чуждите шпиони и антисъветските елементи. Когато разкривали тези врагове, най-удобно за съветската власт било или да бъдат разстреляни, или да бъдат изпратени за дълго време в Сибир, където ще умрат сами – от глад и студ.

Между другото, в Съветския съюз лъжата имаше две лица. Съветските хора казваха, че „друга такава страна не познават“, но с удоволствие ползваха вносни стоки, купуваха „чуждестранни марки“ и гледаха филми за Джеймс Бонд. А когато след разпадането на СССР се отвориха границите, без да се замислях, хукнаха навън от същата тази страна, „където така волно диша човекът“. На някои им провървя, на мнозина – не. Затова, когато се появи Путин, проблем с възстановяването на традицията да се лъже нямаше – хората отново започнаха да участват с удоволствие в този увлекателен процес.

В Съветския съюз лъжата беше част от идеологическото оръжие, част от комунистическия морал, за който по-късно говореше президентът Рейгън. Съветската власт постоянно се е сблъсквала с реални врагове, със съпротива, която не е преставала през цялото време. В Централна Азия – до средата на 30-те години, в Кавказ – до края на 40-те, в Украйна и балтийските страни – до края на 50-те. Най-мощната част от държавния апарат – ЧК, НКВД, МГБ и КГБ, не се бореше с правонарушителите и нарушителите на обществения ред, а с борците срещу съветската власт, с „антисъветчиците“. Борбата беше мощна, достатъчно е да си спомним цифрите на арестуваните и убитите. И за да не знаят хората това, ги лъжеха – разказваха им за достижения и успехи, за петилетки и верни ленинци, умиращи на своите постове.

След този кратък преглед на историята на съветската лъжа, представете си майора от КГБ Владимир Путин, който започна дейността си в Кремъл също с измама. Той лъжеше за „чеченския тероризъм“ и започна втората война. Лъжеше за „Норд-Ост“, за Беслан, за атомната подводница „Курск“, за наводнението в Кримск, за земетресението в Сахалин, за войната в Грузия. Смятате ли, че не е способен да излъже за малайзийския боинг? И нещата не се състоят даже в способността, а в агресивното лъжене, което продължава вече цяла година.

Роналд Рейгън постави точка в историята на съветската империя, като я нарече в края на краищата „империя на злото“. Въведените през 80-те години санкции срещу СССР помогнаха да се прекрати не само кръвопролитната съветска агресия в Афганистан, тогава се появи надеждата, че идеологията на комунизма ще изчезне. Корабът, наречен „КПСС“ изплува с дъното нагоре, но от пробитото дъно отново изпълзяха разни видове създатели на всякакви чудовищни идеологии. Малайзийският боинг е само една от многобройните трагедии през 15-те години от управлението на Путин и като че ли световното общество е вече готово да затвори този списък, да доведе нещата до съда.