СЛУЖБОМЕР

петък, юли 24, 2015

„Спомени за войната“ – СЛЕДВОЕННИ СЛУЧКИ - Новела IV

Автор: НИКОЛАЙ НИКОЛАЕВИЧ НИКУЛИН

Превод от руски: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

СПОМЕНИ ЗА ВОЙНАТА

Предишните части: ПРЕДИСЛОВИЕ, НАЧАЛОТО (1, 2), ПОГОСТЕ (1, 2), 311 СТРЕЛКОВА ДИВИЗИЯ, ВОЕННИ ДЕЛНИЦИ (1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20), БЕРЛИН. КРАЯТ НА ВОЙНАТА, СЛЕДВОЕННИ СЛУЧКИ (1, 2, 3)

СЛЕДВОЕННИ СЛУЧКИ

Новела IV

Войната е винаги с мене

Това се случи много години след войната. Разхождах се по пустинния Царскоселски парк и само на едно място видях една девойка, която седеше на една пейка. "Хубавичка е" - отбелязах за себе си. Като изминах петдесет метра, изведнъж почувствах необяснима тревога и се върнах обратно. Девойката все още стоеше на мястото си, но от ръката ѝ с пулсираща коралова струя течеше кръв. "Ама че глупачка! Прерязала си е вените!" - разбрах аз. По-нататък действах механично, несъзнателно, уверено и бързо. Така свири пианистът, без да гледа клавиатурата, така опитната машинописка печата, мислейки за странични неща, или балерината прави машинално заучените па. Всичко за мене беше обичайно. Колко десетки пъти бях правил същото на фронта! "Да - помислих си аз, - войната е винаги с мене". От носната си кърпа завих умело турникет, превързах с него ръката над лакътя, счупих клонче от едно дърво, пъхнах го под турникета и го стегнах здраво, кръвотечението спря. Поведох бавно девойката към изхода на парка, като разчитах да срещна хора. Наистина, там се разхождаха някакви жени. "Веднага викайте бърза помощ!" - закрещях. Чакахме петдесет минути и аз уговарях девойката: "Никаква мъка, никакво нещастие, никаква обида не си струват да посегнеш заради тях на живота си...", но това бяха безполезни думи. Девойката не ме чуваше. Наистина, тембърът на гласа ми като че ли я успокояваше.

Най-сетне "бързата" дойде. Казах на лекаря: "Направих импровизиран турникет, трябва да се сложи истински! Внимателно! Не го махайте!" Но младият самонадеян лекар смъкна превръзката. Сякаш улових мисълта му: "Остана сега всеки да ми дава съвети!" Кръвта отново шурна като фонтан. Сложиха бързо нов турникет и колата замина. Измих си окървавените ръце в езерото и продължих по пътя си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.