СЛУЖБОМЕР

сряда, април 08, 2015

„Спомени за войната“ - Предисловие

Преди известно време представих в този блог откъс от книгата на Николай Никулин „Спомени за войната“.

Днес започвам последователен превод на произведението, намирайки го за твърде интересно и надявайки се, че ще бъде интересно също така за много повече хора.

Преведените откъси, според това как ми позволява свободното време, ще публикувам периодично тук с препратки към предишните части.

Накрая цялата книга ще бъде качена цялостно в интернет.

А сега - предисловието на автора.

Автор: НИКОЛАЙ НИКОЛАЕВИЧ НИКУЛИН

Превод от руски: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

СПОМЕНИ ЗА ВОЙНАТА

ПРЕДИСЛОВИЕ

Моите записки не бяха предназначени за публикуване. Те са само опит за освобождаване от миналото: както в западните страни хората ходят при психоаналитик, разкриват му своите безпокойства, своите грижи, своите тайни с надежда да се излекуват и да намерят покой, аз използвах хартията, за да възкреся от кътчетата на паметта си дълбоко застиналата там мерзост, мътилка и свинщина, за да се освободя от от гнетящите ме спомени. Опитът сигурно е безуспешен, безнадежден… Тези записки са дълбоко лични, написал съм ги за себе си, а не за странично око и поради това са крайно субективни. Те не могат да бъдат обективни, защото аз преживях войната в почти детска възраст, при пълна липса на жизнен опит, на познания за хората, при пълно отсъствие на защитни реакции или имунитет срещу ударите на съдбата. В тях няма последователно, точно представянен а събитията. Това не са мемоарите, които пишат известните военоначалници и които запълват лавиците на нашите библиотеки. Описанията на боевете и подвизите тук са сведени до минимум. Подвизите и героизмът, проявени по време на войната, са известни на всички, възпети са много пъти. Но в официалните мемоари липсва истинската атмосфера на войната. Мемоаристите почти несе интересуват какво в действителност преживяват войниците. Обикновено начало на войните поставели тези, които най-малко са били заплашени от тях: феодалите, кралете, министрите, политиците, финансистите и генералите. В тишината на кабинетите си те градели планове, а след това, когато всичко завършвало, пишели спомени, прославяйки своите доблести и оправдавайки неуспехите. Повечето военни мемоари възхвалявата самата идея за войната и с това създават предпоставки за нови военни замисли. Тези, който се разплащат за всичко, загиват под куршумите, реализират замислите на генералите, тези, на които войната абсолютно не им е необходима, обикновено не пишат мемоари.

Тук се опитвах да разкажа за какво съм мислил, какво ме е поразявало най-силно и с какво живях през четирите дълги военни години. Повтарям, този разказ изобщо не е обиктивен. Моят поглед върху събитията от тези години е насочен не отгоре, не от генералската камбанария, откъдето се вижда всичко, а отдолу, от гледната точка на войника, пълзящ по корем във фронтовата кал, а понякога и забождащ нос в тази кал. Естествено, не съм видял много и съм го видял специфично.

Тази позиция има свой интерес, защото тя разкрива съвършено незабележими факти, неочаквани и като че ли не толкова маловажни. Целта на тези записки е отчасти в това да фиксира някои почти забравени щрихи от бита на военното време. Но най-вече – това е опит да си отгоовря сам на въпросите, които ме мъчат непрестанно и не ми дават покой, макар че войната отдавна вече е завършила, а всъщност завършва и моят живот, при изворите на който беше тази война.

Тъй като този ръкопис не беше предназначен за страничен читател, мога да подмина извиненията за рискованите изрази и сцени, без които не може да се предаде истинския аромат на войнишкия бит – атмосферата на казармата.

Ако все пак ръкописът намери читател, нека той не го възприема като литературно произведение или като исторически труд, а като документ, като свидетелство на очевидец.

Ленинград, 1975 година

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.