Автор: НИКОЛАЙ НИКОЛАЕВИЧ НИКУЛИН
Превод от руски: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
СПОМЕНИ ЗА ВОЙНАТА
Предишните части:
ПРЕДИСЛОВИЕ,
НАЧАЛОТО
(1,
2),
ПОГОСТЕ
(1,
2),
311 СТРЕЛКОВА ДИВИЗИЯ,
ВОЕННИ ДЕЛНИЦИ (1, 2)
ВОЕННИ ДЕЛНИЦИ
Новела III
Любов в степта край Сталинград
С покойния вече Ляова Сизерсков не ми се беше случвало да воювам. Той ми разказа тази история много години след военните събития. В нея има толкова невинност и простота, че е невъзможно да не бъде записана. Тя прилича по нещо на новела от Бокачо.
"През есента на 1942 година пътувахме към Сталинград. Ешелонът се влачеше бавно по степта, постоянно спираше. Накрая съвсем заседна край една разрушена гара. От нея бяха останали купчина камъни, един семафор и част от дървена ограда. Прах, зной, наоколо ни душа, само гола степ до хоризонта. И изведнъж отнякъде се появиха момичета с гимнастьорки. Бяха зенитчици, оказа се, че пазят гарата от самолети. И много скучаят. Хи-хи и ха-ха! Особено симпатична е една, мургавичка. Хванати за ръце, тичаме към останките от оградата и (военно време - не трябва даже миг да се губи!) бързичко започваме работа... Но изведнъж се чува продължителната свирка на локомотива и ешелонът тръгва. "Льовка-а-а! По-бързо!!! - викат моите другари. Ах, колко жалко! Трябва да се разделяме! Войнският дълг е над всичко! Тичам след последния вагон, като придържам брича с ръка. Момчетата ми помагат да се кача във вагона, който набира скорост. "Къде, войниче, миличък!!! - вика мургавичката... Даже не успяхме да си кажем имената..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.