Не съм чел законопроекта за дълго влачения във времето Закон за предучилищното и училищно образование, но хора, които са го чели, казват, че в него имало големи дивотии.
Сега научавам, че сред текстовете му щял да влезе и такъв родителите да уважават учителите (препоръчително, защото нямало как да бъде задължително).
Ако това наистина стане, то ще мери ръст, разбира се, с най-големите дивотии.
Уважение, регламентирано в закон…
Да ви имам и закона!
Сетих се обаче покрай това за един виц от времето на соца.
Циганин и циганка се развеждат.
- Искам да се разведа с мъжа ми – вика циганката, - защото вече не ме *бе.
- Не така – учи я на приличие съдията, - ще казваш „не ме уважава“.
- Да, другарю съдия – съгласява се с него циганката, - вече не ме уважава. Брат му ме уважава, баща му ме уважава, комшията ме уважава, той не ме уважава. Ами в края на краищата човек за едното уважение живее на този свят…
Така казала циганката.
А ако трябва аз да продължа в същия дух, връщайки се към въпросния законопроект, мога само да кажа: „Пази ме, боже, от уважението на министерските чиновници, а от уважението на всички останали сам ще се пазя“.
Разбирате, нали, какво имам предвид…
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.